ЗАД НОВИНИТЕ

Калейдоскоп - ИК Джон Пъркинс
Изповед на един икономически килър

Калейдоскоп - ИК  Джон Пъркинс
Aвтор:  Георги Вацов 

25 Юли 2016

В най-разголената си форма властта е употреба на насилие, богатство и знания (в най-широкия смисъл на думата), за да бъдат накарани хората да постъпват по определен начин. Разбира се, с най-много власт разполагат онези, които могат да използват и трите инструмента в умно съчетание, редувайки заплахата за наказание с обещанието за награда, съчетани с убеждение и осведоменос

Преди време исках да подаря на мой приятел книгата „Изповед на един икономически килър“ и я потърсих в няколко книжарници. Компютърът на  най-големия „храм“ на книгата в София показа, че има един екземпляр в наличност. След като  в продължение на 15 минути безуспешно търсих, помолих продавач – консултантите да ми помогнат и три от тях, в продължение на 40 минути издирваха  книгата преди да я открият. В същото време  от препълнените с книги рафтове ме „гледаха“ от първите си корици, поставени на най-продаваемите места, „изповедите“ на наши и чужди соросоиди, русофоби, и ровещи се в архивите на държавна сигурност самозвани автори, чиито книги с месеци събират прахта по стелажите. И какво се оказа, че в епохата на свободния избор, обикновеният любознателен българин може да  „избира“ само от това, за  което „Някой“  е поръчал и  заплатил  на съвременните  „кириякстефчовци“ с цел   „промиване на  мозъци“.

Дискусионният форум „БРОД за България“ продължава да информира читателите на сп. „Сигурност“ за факти, събития и личности, които са останали незабелязани от обикновените хора, въпреки актуалността и значимостта на въздействието им върху световната общественост.

Такъв е случаят и  с  автора на търсената от мен книга, американският специалист по бизнес администрация  Джон Пъркинс, който на 23-годишна възраст, през 1968 година, под прикритието на  мисионер от Корпуса на мира е изпратен  в Еквадор по препоръка на Националната Агенция за Сигурност (НАС) на САЩ в помощ на американските петролни компании, водeщи битка с местните туземски племена за правата върху  земите им. Пъркинс  преминава подготовка за дейност като „икономически килър“ (ИК) и до 1980 година изпълнява задачи в това направление, главно в Латинска Америка. Автор е на автобиографичните романи „Изповед на едни икономически килър“ (2004 г.)  и  „Новата изповед на икономическия убиец“ (2016 г.). В първата книга  Джон Пъркинс разобличава разрушителните машинации на „икономическите убийци“, които той  определя като  високоплатени професионалисти, изсмукващи трилиони долари от различни  страни по целия свят. В тяхната професионална дейност се използват  методи като фалшифициране на  финансови отчети и избори, шантаж, изнудване, секс и убийства. Във втората книга, издадена от Berrett –  Koehler Publishers, Inc. „San Francisco“,  през 2016 година, в увода към повествованието Джон Пъркинс споделя: 

Всеки ден ме мъчат призраци от миналото. Срам ме е  за лъжите, които съм изричал, служейки на интересите на Световната банка. Срам ме е за  това, че  заедно с тази банка и нейните дъщерни организации помогнах на американските корпорации да омотаят в отровната си  паяжина  цялата планета. Мен ме е срам за „рушветите“, които давахме на  лидерите на бедните страни, за шантажа и заплахите, че ако те се откажат от кредитите, които трябваше да заробят техните държави, щяха да дойдат чакалите, които щяха да ги  свалят от власт или да ги  убият.  Нощем често ме мъчат кошмари – аз виждам лицата на държавни глави, мои приятели, които загинаха заради това, че се отказаха да станат предатели на собствения си народ.

Подобно на лейди Макбет от трагедията на Шекспир, аз се опитвам  в съня си да измия кръвта от ръцете си.  Но кръвта е само симптом.  Раковата тъкан, която аз разкрих в „Изповедта на един  икономически килър“ даде метастази. Тя навлезе толкова надълбоко и силно, че обхвана не само развиващите се страни, но и САЩ и целия свят; тя разтърси  основите на  демокрацията, заплашвайки бъдещето на цялата планета“.

Самият Пъркинс  е отговарял за предоставянето на  кредити: негово задължение е било да убеждава ръководителите на  важни за определения исторически момент  държави да вземат  на кредит гигантски суми за мащабни „научно–технически“ проекти , необходими за  поддържане на интереса на най-богатите хора от ТНК, като паралелно  с това,  потапят страните – кредитополучатели  в бедност и дългове. Колкото по-големи са държавните дългове, толкова по-лесно се управлява съответната  страна.

В предговора на книгата, издадена на български език  през 2012 година от издателство „Световна библиотека“, Пъркинс пише: „Това е истинска история. Аз изстрадах  всяка минута от нея. Всички места и хора, разговори и преживявания, които аз описвам са част от моя живот. Това е моята лична история, въпреки че тя  се случва в широкия контекст на световните събития, оформили  общата ни история, довели ни до настоящето и изграждащи  бъдещето на нашите деца. Положих изключителни усилия, за да пресъздам,  колкото се може по-точно  всичките тези събития, срещите с  хора и разговорите си с тях. Моят издател ме попита действително ли сме се  наричали „икономически килъри“. Аз го уверих, че да, действително, въпреки че  обикновено ние използвахме съкратения вариант –  ИК. Фактически, в един от дните на 1971 година, когато  започнах подготовката си  със своята преподавателка, в чиято визитка пишеше: „Клодин Мартин, специалeн консултант в  „Chas.T.Main, Inc.“, тя ми каза:  „Моята задача е да направя от Вас икономически убиец. Никой не трябва да знае за Вашето предназначение,  дори жена Ви“. След тези думи тя стана по-сериозна: „Вливайки се в нашите редове, Вие ще останете в тях за цял живот“. По-късно тя рядко употребяваше пълното название, ние просто бяхме ИК.  Ролята на Клодин е впечатляващ пример за манипулации, които са в основата на бизнеса, с който аз се захващах. Тя работеше ефективно, като  разкривайки  моите слабости, тя ги използваше с пълна сила. Нейните методи на работа илюстрираха  изключителния перфекционизъм на хората, които стояха зад този род дейност. Без заобиколки, Клодим ми описа моята бъдеща работа. По нейните думи тя се сътоеше „в убеждаване на лидери на държави да стават част от обширната мрежа за налагане  на американските търговски интереси. В крайна сметка, световните лидери трябваше да се окажат хванати в капана на паяжина от дългове, която ще гарантира тяхната бъдеща лоялност. Ние трябва да можем да разчитаме на тях винаги, когато ни е нужно, за удовлетворяване на нашите политически, икономически и военни интереси. От друга страна, те заздравяват собствените си  политически позиции от това, че строят за своето население технопаркове, електростанции и летища. А босовете  на американските инженерингови и строителни компании стават баснословно богати“...

 ....Някои търсят отговорността за текущите ни проблеми в организаторите на тайни заговори. За съжаление, това не е така. Тази система се захранва от нещо много по-опасно, отколкото е едни заговор. Тя се задвижва не от ограничена група хора, а от концепция, приета като „Евангелие“: идеята, че икономическият ръст е от полза на човечеството, и че колкото е по-голям ръстът, толкова повече са преимуществата за хората... Концепцията е грешна, защото ние знаем, че в много страни икономическият ръст е от полза  на много малка част от населението, а на практика, води до значително влошаване качеството на живот на болшинството от населението... Когато някои от мъжете и жените получават възнаграждение за алчността си, то тази алчност генерира корупция и деградация на личността. Когато ние придаваме на ненаситната консумация статут, сравним със светостта, когато учим децата си да подражават на хората, водещи безсмислен живот, и когато обявяваме, че  огромното болшинство от населението трябва да се подчинява на „елитното“ малцинство, то тогава трябва да очакваме  неприятности. И ние ги получаваме!

В стремежа си  да разширят глобалната си империя корпорациите, банките и правителствата (всички заедно обозначени като „корпоратократия“), използват  финансовите си и политически „мускули“,  за да може нашите училища, нашият бизнес, нашите СМИ да участват в изпълнението на тази погрешна концепция и да поемат последствията ѝ. Корпоратократията не е заговор, но нейните членове действително  имат общи ценности и задачи. Една от най-важните ѝ цели  е увековечаването, непрекъснатото разширяване и укрепването на системата. Животът на тези, които „правят това“, антуражът им, резиденциите, яхтите, личните реактивни самолети, представляват образци за подражание и стимул за останалите да консумират, да потребяват, да пазаруват. Всяка възможност се използва, за да ни убеждават, че купуването на стоки е наш граждански дълг, че плячкосването  на планетата е благо за нашата икономика и следователно, обслужва най-висши интереси. На хора като мен  плащат колосално висока заплата, за да „теглят“ системата напред и нагоре. Ако ние не се справяме, идва ред на „чакалите“ – още по-злонамерени килъри. Ако и те се провалят, в действие влизат военните!!...

 ...Тази книга е написана, за да преосмислим и преустроим живота си. Аз съм уверен,че само когато достатъчно количество хора осъзнаят, как ни експлоатира икономическият двигател, как той възбужда ненаситен апетит към разграбване  на глобалните природни ресурси, самопреобразувайки се в  система, генерираща робство, само тогава ще престанем да я търпим. Ще дойде времето, когато ще преосмислим ролята и мястото  си  в този свят, където  малцина се къпят в охолство, а болшинството тъне в бедност, мърсотия и насилие. Ще изберем, с общо съгласие и за всички – пътя на състраданието, демокрацията и социалната справедливост. Признаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване! Самопризнанието е първата стъпка към изкуплението на греха! Нека тази книга бъде началото към нашето спасение. Нека ни вдъхнови към ново ниво служене и ни помогне да разберем как правилно да въплътим в живота си  вечната  мечта   за хармонично и достойно общество“.

N.B. „В най-разголената си форма властта е употреба на насилие, богатство и знания (в най-широкия смисъл на думата), за да бъдат накарани хората да постъпват по определен начин. Разбира се, с най-много власт разполагат онези, които могат да използват и трите инструмента в умно съчетание, редувайки заплахата за наказание с обещанието за награда, съчетани с убеждение и осведоменост“ (Алвин Тофлър – „Трусове във властта“).

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе