А. Световни, регионални, двустранни войни и въоръжени конфликти. Безброй и безкрай. Животински синдром – недокрай осъществена еволюция на маймуната в човек, несъстоял се окончателен преход от джунглата към обществото. Антибожествено влудяващо неравенство. Адът – все по-близо, а Раят – все по-далеч.
Хегемонизъм и доминация, колониализъм и неоколониализъм, мародерство и виртуалност на долара, корумпирано и безконтролно елитарно управление. Великият лозунг на Френската буржоазна революция – за равенство – изгоря на капиталистическата клада. Универсалната норма на Съвета на Европа „всички са различни, всички са равни“ се погреба на същата клада. Цивилизационните кодове на народите са арестуват. Европа от лидер и магнит се превръща в посредствен геофактор, без излаз към голямата политика.
Суверените изчезват. Международният безпорядък и хаос властват – геополитическите и геоикономическите противоречия между евроатлантизма, евразийството, транстихоокеанизма, латиноамериканизма и мега азиатските феномени стигат точката на кипене. Социалните вулкани са с все по-голям потенциал от природните вулкани. Тяхната гневна лава може да помете всичко и да ни върне в Началото.
„Непобедимият“ капитализъм, култът към парите, наистина започна да залага земния живот на глобалната рулетка. Изчерпаният империализъм десоциализира и дехуманизира. Евроатлантическите ценности (каквото и да означават) не градят, а рушат. Те превръщат фундаментални институти в своята противоположност. Например, през джендърски ъгъл – убиват семейството и децата. Адам и Ева отиват на заден план. Юда се фаворизира.
Казаното до тук е откъс от миналото.
Б. От 2052 година, през разумна и техногенна призма, международните отношения получават своята автентичност – да са всеобщо мирни и необратимо сигурни. Открива се преддверието за преродените, за новите цивилизации, за галактическата хармония. Европа се реабилитира като първостепенен международен фактор. Движещи сили станаха общото благо и планетарните интереси, солидарността и съпричастността, мира и международното право. Аксиомите на живота окончателно вземат връх над Аксиомите на смъртта. Апокалипсисът изчезва от хоризонта. „Десетте Божи Заповеди“, Христовата идея (прародител на лявата философия) стават истински компас за човешкото съзнание и битие.
На юбилейната 100-тна сесия на ОС на ООН през 2045г. е приета Резолюцията на века или така нар. Резолюция на живота, чието скеле е от 10 елемента – 10 императива:
Развитието;
Социалните стандарти;
Природозащитата;
Състоянието на Мир, Сигурност и Сътрудничество;
Трудовата заетост;
Културно-етническото многообразие;
Политическото равновесие и човешкото равенство;
Космосът;
Богът.
Следват няколко решаващи години, изпълнени с Обединени действия за цялостен хуманен свят.
Всеки вярва в нещо. Богът не е единствен субект на вярата. Но е главният! Той може да е и самата идея за човешко щастие, за смисъла на човешкия живот.
И още нещо. Заложеният в човека космически ген като че ли дочака себе си – развързването със земната пъпна връв. Земляните имат бъдеще като космочовеци. С преустройството на социума Трансхуманистката декларация от 2009г. претърпява все нови и нови редакции.
Настъпва постмодерната епоха – времето на междузвездни пътешествия, на вселенските открития, на необятното и почти невидимото. Крайно време е да се направи аксиологическото заключение, че: „Ние не сме сами, защото Те вече са тук!“
Казаното по горе е откъс от бъдещето.
В. Къде сме днес – през 2025 година? България ще продължава ли да се лута сателитно и обезценена между стария и очертаващия се нов свят? Ще преоткрие ли многовековния си цивилизационен код, за да поеме по своя БРОД към Светлината, към нормалния живот, към многополюсните международни отношения?
Очаква ни голямо пътуване през тази и още повече през следващите години. Ще разчетем ли правилно координатите на земната Одисея, за да сме адекватни и да се впишем в новите реалности, да прозрем новите пътепоказатели.
Вътрешната температура на Земята вече може да се сравнява с 39-те градуса по Целзий на телесната температура на човешките индивиди. Търси се глобално лекарство за победа в Армагедон – в последната битка между Господ и Сатаната, между доброто и злото. И това лекарство е Революцията в международните отношения. Същността на тези революция е да гарантира тяхната двояка мисия:
- да има повсеместен мир и сигурност;
- да съдействат за цялостното развитие на всички държави и народи.
Стартът на революцията в международните отношения бе даден и се поддържа неотклонно от Китай и Русия, от конгломерата БРИКС, от Изтока и Югоизтока. Те отвориха магистралата за диалог между цивилизациите.
Тази година импулс вече идва и от цитаделата на стария свят – от ядрото на Запада, от САЩ. Шансът, макар в не малка степан и хипотетичен, е свързан с избора на Доналд Тръмп за президент и с неговите недокрай изречени виждания за САЩ и света. Настъпва времето за големите очаквания в американската външна политика:
- сериозно ограничаване на военно-политическото и икономическото патрулиране на САЩ по цялото земно кълбо;
- обемната вътрешна политика с премерен изолационизъм да ореже пипалата на крайно агресивната американска международна политика;
- да се конкурира, но и да партнира с КНР и Русия;
- да спре въоръжаването и вдъхновяването на нацисткия киевски режим; да спре войната в Близкия Изток;
- да се снемат скобите и оковите от международните отношения, санкциите и натовските китайски стени;
- преход от интервенции, намеси и хегемонизмът към диалог и рязко ограничаване на сблъсъците с други държави и народи;
- връщане (отстъпване, даряване) на отнетия суверенитет на множество субекти в системата на международните отношения.
Да пожелаем успех на нестандартния и смел (по оценката на Путин) нов президент на САЩ, който е с 16 години по-млад от своя антипод Сорос. Младеж срещу старец! Бъдеще срещу минало! И много отговорно да се има предвид до каква степен хегемонът сам или с „помощта“ на други световни сили и центрове ще се дехегемонизира. Докъде ще му бъде позволено от „дълбоката държава“.
Така или иначе, вече е ясно – Европа на НАТО и ЕС е на колене! И още по-драматично – Европа е разпната! Все още не е екзекутирана, но не е модел и не е величествена. Резултат от абсолютно грешна политика, от абсолютно нищожни ръководители, лишени от елементарно визионерство. Инстинктът за самосъхранение ще бъде ли достатъчен на Европа да проумее, че:
- Светът не е еднополярен (с една единствена статуя), а е многополярен (с цяла божествена градина от статуи);
- Нормалната външна политика е многовекторна и без „образ на врага“;
- Русия без Европа е възможна, но Европа без Русия е невъзможна;
- Традиционните европейски ценности са несравнима величина спрямо евроатлантическите ценности;
- Нейното изчадие Зеленски е световен провокатор и подпалвач, неонацист и гробокопач;
- Въоръженият конфликт в Украйна е дамгосана рожба на вековната война на Запада срещу Русия.
Всичко това се отнася и до българската външна политика, която засега нито е българска, нито е нормална ефективна международна политика. Пагубно е да се криеш зад Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Войната е отрицание на дълбоката същност за всяка международна политика.
Камбаната за земляните и особено българите бие все по-оглушително. Небитието не е зад хоризонта. Крепи ни държавническото поведение на президента Радев. А безумието на войнолюбците, на децата на Урсула и Марс следва да се окове и криминализира.
България жизнено се нуждае не от деградиращи, а от витални международни отношения. Не от брюкселско и натовско късогледство, а от панорамен поглед върху променящия се свят.
