ЗАД НОВИНИТЕ

Докато някои партии, добре позиционирани във властта ревниво пазят своите кандидатури за предстоящата есента президентска надпревара, БСП и още 12 леви партии застанаха зад кандидатурите на Корнелия Нинова и ген. Румен Радев за президентска двойка[1].

Това събитие беше обявено, след като в централата на БСП бяха поканени коалиционни партньори от БСП Лява България, за да обсъдят номинациите от проведените конференции в БСП. Макар в организациите да са обсъждани още множество кандидатури, поради което изборът може да не е окончателен, видимо се завърта нова интрига.

На срещата беше обявено, че са присъствали представители на ПП „Движение за социален хуманизъм“, ПП „Европейска сигурности интеграция“, ПП „Български социалдемократи“, ПП „Политическо движение ЕВРОРОМА“, ПП „Комунистическа партия на България“, ПП Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ПП „Нова Зора“, ПП Политически клуб „Екогласност“, Партия на българските комунисти, ПП Политическо движение „Социалдемократи“, ПП „Съюз на комунистите в България“, ПП „Обединена социалдемокрация“. По-рано новата председателка Нинова заяви, че БСП отива на преговори с АБВ и „Движение 21“ с 6 кандидатури за президентска двойка и че самата тя няма да се кандидатира[2].

Какво ще кажат по въпроса, очертал се след срещата на коалиционните партньори последните, отсега е трудно да се прогнозира.

По-важно е да се очертае профила на подкрепящите безрезервно новото предложение на „Позитано“.

ПП Движение за социален хуманизъм с ръководител Александър Вл. Радославов има регистрация в София и седалище на ул. „Мърфи 15“, р-н Оборище.

Въпросната партия е учредена през 2003 г., а в ръководството влизат Андрей Г. Желев, Ангел М. Чакъров, Елка А. Кирчева, Иван Д. Иванов, Йордан А. Йорданов, Юрий Г. Дудев, Чавдар А. Сутински и др. Не е известно този политически субект да има някаква особена тежест в публичното пространство.

Втората в списъка ПП Европейска сигурност и интеграция е създадена като неполитическа организация под името гражданско обединение „Рома“ на 4 март 2001година (обн., „Държавен в-к“, 27.04.2001), когато е оглавена от юриста Тома Томов. От 2010 година движението става политическа партия[3].

Да е придобила някакви сериозни ползи БСП или оглавяваните от нея коалиции като резултат от привличането на тази политическа сила не е известно, докато негативите натежават. Вторачена в очакването да получат масова електорална подкрепа от етнически обособени пространства в Северозападна България, голямата партия не отчита, че някогашният прокурор може да е твърде проблемен партньор.

Още от 1998 г. бившият магистрат сам става клиент на системата, в която е работил доскоро. От поискан депутатски имунитет до осъдителната присъда името, на Тома Томов с години носи негативи на лявата коалиция, чиито отвратен електорат се топи.

Просто и БСП се оказа поредната партия, търгуваща с депутатски места и влияние, продаваща щедро индулгенции и защита, докато от влиятелна партия се превърна в изстискан политически лимон. Докато Софийският апелативен съд, който намали издадената петгодишна присъда на бившия депутат, обществото научи поредният урок, оформил накрая масовото недоверие към всички партии, участвали в прехода.

Сагата продължи между 1998 и 2008 г., през което време прокуратурата поиска от Народното събрание сваляне на имунитета на Томов, заради данни за извършени от него престъпления като районен прокурор на Оряхово, а народните представители гласуваха против. Вече през юли 2009 г. Софийската градска прокуратура възобнови делото срещу него за престъпление по служба, съчетано с подкуп и принуда. През октомври 2010 година Софийски градски съд прекрати частично наказателното производство. Накрая Тома Томов и колегата му Димитър Викентиев бяха задължени да платят в полза на съда по 125 лв. Макар присъдите да зависят от Върховния касационен съд, едва ли са останали българи, които смятат, че справедливостта винаги тържествува[4].

Трета поред е ПП Български социалдемократи, чиито сайт[5] от доста време се оказва недостъпен. Лидерът на тази партия е добре известният Георги Анастасов, един от несменяемите политици на прехода, поредният превърнал името на д-р Петър Дертлиев в удобно средство, предоставено срещу неизменно присъствие в коалиционните листи, създавани от лабораториите на „Позитано“.

Член на Социалистическия интернационал, в политическото пространство този политически субект се конкурира с БСД  – Евролевица на Александър Томов, обявен за поредния „невинен“ от българското правосъдие. Последният на 10 май 2016 г. приветства специално новоизбраното ръководство на БСП и обявения от Корнелия Нинова курс за диалог с другите леви сили.

Политическо Движение „Евророма“ с лидер Цветелин Кънчев[6] е един от основните, несменяеми претенденти за влияние в циганската общност в България, докато и този политик често се оказва в конфликт със законите и реда в страната.

Самата общност, която той претендира да владее максимално е твърде динамична и силно конфликтна. Допълнителна тежест върху нея пада заради битуващото мнение, че именно нейни представители са най-честите извършители на насилствени и тежки криминални деяния. Със сигурност може да се прогнозира, че към представителите на циганската общност в бъдеще ще се насочват не само български политически партии, а и стоящи в основата на световните конфликти радикални идеи и техни носители.

С това моментната тежест и на този коалиционен партньор може да бъде поставена под въпрос, въпреки че в отчет, публикуван на електронната страница на партията летят високи оценки за участие в изборите и коалицията с БСП.

В редицата на седналите на официалната маса на Нинова следва ПП Комунистическа партия на България[7], в чието Политбюро личат имената на председателят Александър Д. Паунов, Ангел Г. Иванов, Генчо Т. Гочев, Георги С. Ванев и други, като за всички е характерна политическа сдържаност и немногословност.

Поредният партньор, на който БСП от години придава особено значение, е ПП Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ с лидер Спас Панчев[8].

Този ценен за „Позитано“ партньор е роден на 08 февруари 1950 г. в с. Илия, Кюстендилско. Има висше образование, получено във ВХТИ – София и специалност инженер-химик. След 1993 г. получава и следдипломна квалификация „Маркетинг и мениджмънт на външно-икономическите връзки“. Панчев е бил народен представител от ПГ на Коалиция за България, заместник-председател на Коалицията, заместник на Комисията по земеделие и храни, член на Комисията по отбрана, член на комисиите по външна политика и отбрана, по земеделие и гори. За времето от 2005 -2009 г. е зам.-министър на отбраната. В управлението на ОДС на Иван Костов, 1998 – 2005 г. е председател на Борда на директорите на „Аркус“ АД, Лясковец. Преди това е бил генерален директор на „Техноимпекс“, София, началник управление в Комитета по туризма към МС, директор във ВТО „Техноимпортекспорт“, директор в Търговско-икономическата служба към посолството в Багдад и главен специалист във ВТО „Техноекспорт“.

Странно, но имам чувството, че Нинова и Панчев са свързани отдавна с познаването изтънко на външнотърговските фирми и дейности.

Видимо с широк кръг възможности и интереси, той е още председател на Съюза на българските филателисти, паст-президент на Ротари клуб „Тангра“, президент на фондация „Семейство и дрога“; заместник-председател на фондация „Мария Монтесори“, член на Настоятелството на НХП „Александър Невски“, член на Настоятелството на Национален учебен комплекс, член на Настоятелството на Американски колеж „Аркус“, Велико Търново, действителен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва, действителен член на Международната академия на науките по екология и безопасност – МАНЭБ – Санкт Петербург, двоен академик.

Политическа партия „Нова зора”[9] от години има за несменяем председател Минчо М. Минчев, поет, железничар, оказал се със съществен принос към самостоятелния политически старт на Волен Сидеров с „Атака“. Той от години е разпознаваем като непримирим критик на политиката на „Позитано“, която вече втори политически сезон преглъща.

Но стана водач на листа и депутат в Народното събрание.

Доскоро Минчев даваше нови критични знаци към политиката на БСП и отстояваше необходимост от ново политическо обединение, за което си хареса името Единен ляв Фронт.

Приели новите предложения на БСП, политическата свобода на „Нова зора“ ще бъде силно ограничена и за пореден път поставена в зависимост.

Следва Политически клуб „Екогласност“ с председател инж. Емил Георгиев[10].

Те претендират да са първата автентична природозащитна партия в България, пряк наследник на Обществения комитет за екологична защита на Русе, учреден през март 1988 г., Движение „Екогласност“ и Независимо сдружение „Екогласност“, родени през 1989 г. Наследилата ги партия е регистрирана на 23 април 1990 г. и започва своята дейност чрез парламентарната си група от 17 депутати във Великото народно събрание.

Включени първоначално в състава на СДС, през лятото на 1990 г. депутатите на ПК „Екогласност“ подписват новата Конституцията на Р. България и напускат коалицията. Днес, те разчитат, че ще бъдат припознавани като носители на модерни ценности и символи, сред които авторитета на Петър Слабаков и поелият от него ръководството Стефан Гайтанджиев.

Бил активен член на БСП, лидерът на Партия на българските комунисти[11],  проф. Минчо П. Минчев я напусна с достойнство, като гласно от конгресна зала обвини ръководството на „Позитано“ за политически и управленски грешки. По това време Георги Първанов тръбеше, че „никакви крилца или кълки“, в или извън БСП не го интересуват. Сега е облякъл кожата на поредния узрял, че на нацията е необходимо обединение.

Минали през обединение измежду по-малки леви партии, вече втори политически сезон проф. Минчев и неговите сподвижници също са в ролята на партньор на БСП.

В подкрепилите решенията на сегашното „Позитано“ се нарежда Политическо движение „Социалдемократи“[12] с лидер адвокат Елена Нонева, слабо известна, но добре е ориентирана при коптиране в ръководството на хора с позиции в обществени и синдикални организации.

Следва ПП Съюз на комунистите в България[13] с нов лидер Павел Иванов, до който избор тази партия се свързваше с дейността на Костадин Чакъров, известен автор на книги, юрист и съветник на Т. Живков в миналото.

Той не само критикуваше политиката на „Позитано“, но дори инициира съдебно дело и предяви претенции за узурпираното от БСП име, движима и недвижима собственост наследство на БКП.

Официално тази политическа сила определи като „провал на явлението Станишев“ последното участие на БСП във властта и обяви необходимост от създаването на „силна и автентична левица“.

Социалдемокрацията пък беше обявена за „инфантилна“, „неморална“ и „политически фалирала“.

На този фон е по необяснима причината, поради която СК се втурна да подкрепя линията на „Позитано“, докато във външнополитически план СК одобри искането на българите в Украйна за териториална автономия[14]. Същите българи, за които външният министър при правителството на Станишев Кристиян Вигенин май забрави, за което аристократично разположилия се в комфорта, осигурен от търговията с влиянието на БСП министър-председател не му и забеляза.

Последни в редицата са ПП „Обединена социалдемокрация“[15] с председател Йордан Гергов. Те са познат политически субект и един от дългогодишните претенденти за безспорен правоприемник на партията на д-р Дертлиев, макар допуснати да имат влияние в няколко малки общини. След появата на ПП АБВ на Г. Първанов ПП ОСД се завъртя към него, но след това отново зави към „Позитано“ и формираната поредна Коалиция БСП- лява България. Партията е известна и с това, че за известно време неин председател стана икономистът Кольо Парамов, който вече се обяви за участник в кандидат-президентската надпревара в двойка с Жорж Ганчев.

Така очертаващата се картина на вероятен пореден провал на бъдещите избори за български президент не обещават нищо добро за целия български политически елит.

Издигнатите множество кандидатури отново говорят, че в определяното като „ляво“ политическо пространство мнозина търсят нова идентичност и легитимация, без да могат да преодолеят натрупаните през годините конфликти.

Президентът се явява по дефиниция обединителна фигура и главнокомандващ.

Мнозина, като тръгват от последното внушават необходимостта от търсене на кандидати с генералски пагони, уж независими от политическо влияние.

Това няма как да е вярно, защото отдавна офицерският корпус в силите за сигурност е обезличен, поставен в зависимост от хаоса на случайната политическа воля в българските условия.

Ако за една генералска фигура има място в президентската двойка, то тя е по- логично да бъде на вицепрезидент. Разбира се, това не означава приканване отново да търсим някой, който да се чувства длъжен да споделя съновиденията си с нацията, търсейки овчарското у себе си.

Па макар и шотландско.

Много по-важно е, че българският президент представлява държавата.

За това и бъдещият трябва изтънко да познава съвременната международна политика, самият да е отдавна разпознаваем и с авторитет навън.

Неговият профил следва да се съобрази и с това, че той ще бъде ограден още от следващия ден от избирането му с обръгнали играчи, натренирани да не правят и предлагат нищо, разкрачени между властния Борисов и безличния сегашен.

Заради повсеместната некомпетентност на власти и институции Консултативния съвет по национална сигурност при президентската институция и СС при МС бяха изпразнени от съдържание.

При цялата ми критичност към изпратения някога да загуби и бъде отстранен по този начин от снагата на БСП някогашен председател, в неговото обкръжение имаше не малко кариерни дипломати, които с лекота биха отговорили на такива изисквания. За съжаление, като обслужи интересите на неколцина, които не искаха да останат самотно с миналото си на сътрудници на българските служби за сигурност и прие т.н. Закон за досиетата, правителството на Станишев взриви поредната бомба под бъдещето на партията.

Но вината за това е и на колективното ръководство. Заради тях елитни офицери, цивилни и военни дипломати бяха остракирани.

В тези условия кичещите се с десни и либерални титли партии също са зле.

Дори да получат лесна президентска победа, тя ще бъде пирова.

А горчивият вкус на изстискани и изсъхнали лимони тепърва ще бъде изцеждан нееднократно в ненаситната паст на субектите на проваления български преход.

След всичко казано личното ми мнение е, че и на следващите президентски избори основен губещ ще се окажем българските граждани.

От това не може да спечелят и поредните чакащи да им капнат наготово зрелите круши –  на АБВ-БСП, на РБ всичко в „дясно“…

От играещите националисти също вероятно нищо няма да остане.

Що се отнася до това БСП, с което започнах и измислената от него коалиция, те с нищо не са по-различни от вече отишлите си в загубеното минало. Произволно създавани, за сметка на остатъчния политически мицел в изцеденото тяло на БСП, което не може

повече да подхранва нуждаещите се от нови сили политически гъби, които да бъдат превърнати в украшения по партийните ревери.

Нинова е поредната губеща.

ГЕРБ също.

Какво от това, че ще послужат на ББ да се оттегли на удобна позиция, откъдето да има време да си рита топките и подхвърля ракетите измежду тежки поклащания на натежала от мъдрост главица.

Други ще носят отговорност за политики, заеми и дългове. Има и по-опасни сценарии, за които сега не ми се говори.

Вече наистина последна надежда може да се окажат едни парламентарни избори, когато напълно обновен състав на политическите участници осигури действително народно представителство.

И Народното събрание, което да спаси България.