ЗАД НОВИНИТЕ

На 6 ти юни т.г. американското списание „The national interest“ (nationalinterest.org) публикува статията „Америка трябва да скъса със своите стари привички в отношенията си с Русия“[*] на управляващия директор на „Kissinger Associates“ Томас Греъм, бивш старши директор по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ в периода 2004 – 2007 г.

След като в майския брой на сп. „Сигурност“ запознахме читателите със статията на Збигнев Бжежински „По пътя на глобалното преустройство“, сега публикуваме основните моменти от позицията за актуална геополитика на другия стратегичски външнополитически център на САЩ, този на Хенри Кисинджър. Преди да вземе участие в годишната среща на „Билдербергския клуб“, състояла се на 9-ти юни т.г. в Дрезден, на 15 май т.г. Кисинджър имаше дълга беседа с кандидата на републиканците за президент Доналд Тръмп. Имайки предвид и факта, че бившият държавен секретар в администрациите на президентите Никсън и Форд и автор на „Дипломацията“  – Кисинджър е най-често срещащият се американски политик с президента на Русия Владимир Путин, (последната им среща бе на 3-ти февруари т.г. в Москва б.м.), то с увереност можем да кажем, че споделеното от Томас Греъм в неговата статия е другото, различно и основополагащо мнение за глобалното развитие на света в близките двадесет години сред американския политически елит.

„Продължаващата криза в Украйна – пише Греъм – показва, че целта, която вдъхновяваше политиците от края на Студената война, – бавна, но устойчива интеграция на Русия в евроатлантическото пространство вече изглежда абсолютно нереална. Русия вече не е заинтересована в това, а дали някога е била е отделен въпрос. Днешните ѝ амбиции са да се утвърди като независима крупна държава в централната част на Евразия. Тя се готви да стане предизвикателство за световния ред, начело със САЩ…

Не може да се отрече, че американската стратегия от края на 90-те години на миналия век постигна и определени успехи. Тя съдейства за повишаване на евроатлантическата безопасност и за просперитета на региона, поне до момента, когато администрацията на Джордж Буш не се престара в стремежа си да вкара Грузия и Украйна в НАТО... Но тази стратегия се оказа трагично „недоносче“. Интегрирането на Русия доведе до превръщането ѝ в свободен пазар, в демократична национална държава, което ни лиши от възможността пряко да ѝ въздействаме, колкото и да се стараехме през годините ...

За да формулираме новата си национална стратегия е необходимо да погледнем на Русия обективно. Днес, в нашите дискусии преобладават крайностите: едни разглеждат РФ като сериозна геополитическа заплаха, докато други смятат, че просто на нея не трябва да ѝ се обръща внимание. Но и двете позиции не отчитат една елементарна истина. Русия е от значение за нас и за света най-малкото за това, че притежава един от най-големите ядрени арсенали, научната ѝ общност е от световна класа, тя е способна да разработва най-съвременни технологии за военни цели, има щастието да се радва на огромни природни ресурси и по силата на своето географско разположение е свързана с регионите, които, безспорно имат стратегическо значение за Съединените щати: Европа, Близкия Изток и Източна Азия. И нещо много важно, даже в критично състояние, Русия запазва своите навици и начина си на мислене, характерни за световна държава. Тя разполага с първокласен дипломатически корпус, с все по-съвършени въоръжени сили и воля, позволяваща ѝ да използва и едното, и другото. Русия в течение на дълги години ще бъде един от ключовите елементи на формиращия се световен ред...

В тази връзка, кои са политическите принципи по отношение на Русия, които би трябвало да следва бъдещата президентска администрация на САЩ?

Отправната точка трябва да бъде разбирането, че ние навлязохме в нова ера. Няма необходимост от презареждане или стремеж към стратегическо партньорство или възстановяване на бизнеса в обичайния му режим. Не трябва и да се връщаме към „чугунените“ враждебни отношения от времето на Студената война, с основен акцент – сдържане. По-скоро, ние трябва да подхождаме към Русия въз основа на оценката за собствените си национални интереси, без да се поддаваме на сантиментализъм и идеологизиране на внушенията по повод на това, доколко Русия би била полезна за нашето движение напред или би провалила нашите планове. Ние трябва да отделяме голямо внимание на нейното външно поведение, а не на провежданата вътрешна политика. Отношенията, които ще възникват между нас, ще са съчетание на конкуренция и сътрудничество, на съпротива и компромис, което, като цяло, е нормално за отношения между водещи световни държави.

В Европа, например, Русия ни предизвиква, като не зачита нашите интереси, нарушавайки приетите норми на междудържавните отношения в стремежа си да подкопае единството на Европа. В този случай, ние трябва да оказваме съпротива. В Източна Азия, например, Русия би могла да ни бъде партньор във формирането на гъвкав баланс на силите, за да насочим растящата мощ на Китай по начин, който да не подкопава основни американски интереси. В Близкия изток трябва да приемем, че с действията си в Сирия и активната си дипло- мация, Русия си проби път към масата за преговори, където окончателно ще се решават геополитиче- ските интереси в региона. Тук, в процеса на разрешаване на сирийската криза, Русия в едни случаи ще бъде наш партньор, а в други – съперник, но което е най-важно, ще съдейства за установяване на стабилно равновесие между основните регионални държави. В същото време, въпреки мрачните прогнози за предстоящо геополитическо противо- поставяне, Арктика, както и досега, може да бъде зона за сътрудничество в областта на опазване крехката екосистема и използването на богатите търговски възможности...

В сферата на междудържавните въпроси, такива като неразпространяването на ядреното оръжие, международният тероризъм, енергийната безопасност, изменението на климата и пандемиите съществува голям потенциал за сътрудничество, при условие, че не преувеличаваме границите на общите ни интереси. В тези условия политиката по отношение на Русия трябва да се намира под контрола на висше длъжностно лице, приближено до президента, което ще е в състояние да разчупи бюрократичните препятствия и да интегрира различните политически компоненти в едно цяло.

За да бъде ефективна нашата политка ще са необходими сложни компромиси по редица въпроси на фона на все по изменящия се глобален контекст. Предстои ни да направим труден избор. Но разработването и осъществяването на значително по-гъвкава политика от провежданата е по силите ни. И така трябва да бъде, защото отношенията ни с Русия са единственият път, който би гарантирал на Америка защита на собствените ни интереси, сега и в бъдеще“.

N.B. За непредубедения читател и страничен наблюдател такива, каквито по определение и съдба сме ние, повечето българи, като сравняваме тезите за бъдещето на планетата, обнародвани от политологическото обединение около Хенри Кисинджър с тези от стратегията на Збигнев Бжежински, на преден план изпъква една съществена разлика между двата подхода. Единият, на демократите-глобалисти, разглежда международните отношения като голяма световна игра, в която изключителните САЩ местят фигурите и определят самостоятелно и еднолично вектора в бъдещото развитие на световния ред, докато реалистите-републиканци търсят прагматизма за защита на националните интереси на САЩ така, че без да накърняват собствените си интереси, да гарантират интересите и на другите големи играчи на планетата.

И понеже става дума за взаимотношенията на САЩ с Русия, е редно и полезно да цитираме дословно и едно скорошно обръщение на Си Дзинпин към Владимир Путин: „Аз съм готов, заедно с Вас, да усилим на най-високо ниво проектирането и стратегическото ръководство на китайско-руските отношения така, че идеята да бъдем приятели навеки да получи по-нататъшното си утвърждаване“.