Опора, резервно съоръжение, готовност за действие – всяко едно от значенията на тази английска дума може да бъде използвано за „резултатите“ от разговорите на президентите В. Путин и Р. Ердоган в гръцката зала на Константиновския дворец край Санкт Петербург на 9-ти август.
От турска страна бе демонстрирано желание за близост и приятелство. Владимир Путин отговори със сдържаност и прагматизъм. Русия ще възстановява отношенията си с Турция до предходното им ниво поетапно.
Позицията на изчакване е в пряка връзка с предстоящите избори за президент в САЩ. Реалните шансове за промяна във външнополитическия курс на Вашингтон са минимални – но кой знае?
Всъщност, тези избори са значими преди всичко за Русия – тя е стратегическият противник на янките. Назад във времето Турция е имала не малко периоди на политическо охлаждане с американците, но то не се е отразявало върху военно-стратегическото сътрудничество между тях.
Реджеп Ердоган в оптимална степен използва вътрешно-политическата ситуация след неуспешния опит за преврат за справяне със съперника си Фетулла Гюлен, както и за дисциплиниране на опозиционните сили. На карта е поставена уникалната възможност за промяна на конституцията и за превръщане на Турция в президентска република с изключителни права, за него самия. Въпрос на време е това да се случи. И двамата до сега се стремяха за възраждане на ролята на исляма в световен и регионален мащаб – с водещата роля на Турция. Гюлен – по просветителски и мисионерски начин. Ердоган няма време за такива занимания. Името му – в превод боен сокол, подсказва бъдещите действия. Заплахи, ултиматуми и изнудване за отстъпки от страна на ЕС и НАТО. Тази линия на поведение е вече факт.
Факт е и решимостта на Анкара да не спазва стандартните условия на ЕС за приемане на държави-кандидатки в съюза. Турция ще се извърти и от споразумението за мигрантите и визите. Обяснението е видно – всеки ангажимент към САЩ, НАТО и ЕС връзва ръцете на османците да се наложат в световната политика по нов начин.
Впрочем, никой не обърна внимание на думите на Реджеп Ердоган, че двамата с Владимир Путин добре знаят какво е да решаваш велики неща. Подразбирайте Сирия и коварната роля на Турция в конфликта с ИДИЛ, отношенията със съседните държави, на Балканите, в Европа и света. В това число и борбата кой да оглави Халифата.
В тази ребусова ситуация българската лодка, образно казано, се води от гребци, седнали в спукано корито, което вече е с толкова ниска цена, че на никой не му пука!
Има ли изход от тази мрачна действителност? Да! Но за това, в следващия брой на списанието!
