Към средата на 1950-те в САЩ се появи филма „Бунтовник без кауза“ с невероятно симпатичния Джими Дийн, в който се характеризираше състоянието на духа на американската младеж по онова време – безидейност и морална безпътица. Последваха и други произведения на литературата и изкуството в същата насока – изявиха се Джером Селинджър, Джон Стайнбек, Артър Милър и мн. др., както и други продукции на Холивуд, напр. „Хладнокръвният Люк“ (преведен на български, кой знае защо, като „Наглият Люк“) с обаятелния и талантлив Пол Нюман. Това състояние на младежката психика в Америка прозира и в прословутата реч на Джон Ф. Кенеди „Аз съм берлинчанин!“, призовавайки американците да не питат какво страната им може да направи за тях, а какво те могат да направят за нея...
По-късно борбата за прекратяване на войната във Виетнам бе масово прегърната от мнозинството и ситуацията се превърна в „Бунтовници с кауза“ - затова и в края на краищата този бунт бе доведен до победен край, спомагайки за спиране на престъпната агресия с ужасяващи последици в целия регион. За огромно учудване на властимащите – предимно ретроградни консерватори, огромните тълпи „психеделични“ хипита, влюбени в музиката без граници или задръжки, но също и изповядващи безпретенциозна обич към ближния, успяха да се наложат над „ястребите“, заработващи хиляди и милиони от всеки въоръжен конфликт.
Последваха десетилетия на стремителен възход на култа към правенето на пари, тъй като всякакви морални скрупули бяха оттеснени от пантеона на добродетелите. Настана период, в който, каквато и духовно наситена кауза да би се появила, нямаше как да се наберат достатъчно поддръжници – нарекох го „Кауза без бунтовници“. Така е и до днес, изключвайки тук платените от Дълбинната Клика бунтове – всички, но особено тези срещу тогава новоизбрания за президент Доналд Тръмп.
В Западна Европа „Бунтовници с кауза“ отначало изигра много положителна роля през 1980-те в кампанията за премахване американските ракети с ядрени бойни глави от континента. С течение на времето, обаче, този формат изигра лоша шега на всички ни: След приключването на сагата с американското ядрено оръжие в Европа, ударението се премести върху каузата „екология“. След формирането на „зелени“ партии изначалната добра идея се опорочи тотално, докато се превърна в своята противоположност - статутът и привилегиите на професионалния политик (който е просто един паразит впит в тялото на държавата) привлече най-некадърното, най необразованото, най-лесно корумпируемото, както и склонните към престъпна дейност. Днес вече това е спектъра от характеристики на всички Номенклатурчици /1-3/, но до преди 25-30 години класическите партии все пак подбираха кадрите за ръководни функции според качествата им. Ущърбът, който бе нанесен на една само Германия, се илюстрира с факта, че в продължение на много години външен министър бе Йошка Фишер, един обикновен уличен пройдоха, недообразован и без трудов стаж където и да било, преди да стане партиец. А какво да говорим за днешната министърка на външните работи на Германия, отново съпартийка от „зелените“ - вредата от нея е пропорционална на изцепките й на полудебил, който обаче умее да рецитира политически коректни клишета. Но инак тя е много горда с нацистките си предшественици – няма как да не е любимката на Сорос и Шваб...
В България одобреният „отгоре“ вътрешнопартиен преврат на 10.11.89 бе де факто началото на контрареволюция, визираща промяна на социо-политико-икономическата система – според стандартната класификация от социализъм (за американците “комунизъм”) в капитализъм (и по-точно представителна демокрация с пазарна икономика), а според мен от еднопартийна Номенклатурокрация в многопартийна такава /1-3/. Съзнавайки, че всяка революция или контрареволюция неминуемо поражда гражданска война – било гореща, студена или хибридна, отбелязваме и у нас два периода на „Бунтовници с кауза“: в началото на 1990-те и в началото на 2013 г.. Първият бе сравнително кратък и доведе до народна победа (наричана още и “победа на демократичните сили”); вторият бе венчан с поражение на народа – протестиращите бяха излъгани, подведени и предадени от своите (къде спонтанно изникнали, къде подставени от властимащите) новопръкнали се водачи. Последвалите десет години на тлееща гражданска война изразена в абдикация на масите от политическия живот поради тотално недоверие на политическата класа се характеризират точно с термина „Период на „Кауза без бунтовници“.
Каузата „Отечествен Фронт 2020“
Има няколко начина да се дефинира единствено смислената според нас кауза на българите днес. Преди години в дисидентския кръг ЗАЕДНО /4-7/ я определяхме като “(Свобода чрез) Радикална Промяна по мирен, демократичен, парламентарен път на социо политико-икономическата система”. По-късно се спряхме на кротко звучащото „Програма на Дисидентското Движение ЗАЕДНО“ /8,9/, за да не се плашат незнаещите, че революция означава просто “коренна промяна” и следователно не всяка революция изисква пушки, кръв и барикади. Десетина години по късно предекорирахме пакета в “ОФ 2020” /10 13/ – формация предлагаща обединение на всички (групи, движения, партии, индивиди...), които милеят за България и виждат нейното бъдеще само през изпълнението на Програмата ЗАЕДНО и обясненията съдържащи се в /5/.
След осъвременяването на Програмата и създаването на Предложение за Национална Доктрина уточняваща визията на множеството от съгласните с нас за бъдещата България (виж /14/), както и Технологична Инструкция поднасяща тънкости на стратегията и тактиката в процеса на постигане на този наш идеал /15/, оставаше само да се организира разпространението на Каузата чрез сходно мислещи групи и движения – очевидно е, че масовите (официалните) медии най-старателно ни избягват. И ето, че Провидението ни поднесе нов вариант за титул на Каузата – работейки над (позакъснял) анализ на авторски материали от проф. Лозан Стоименов /16/ се оказа, че една от статиите му носи заглавие достойно за мото на моето кратко есе: „Спасението на България – народно дело“. С други думи, убеден съм, че ‘Каузата „Спасението на България“ е пълен еквивалент на ‘Каузата „Отечествен Фронт 2020“ и негова достойна парафраза.
Каузата „Спасението на България“
Търсещата бунтовници измежду мислещите и милеещите за Род и Родина българи кауза цели да обедини всички, които:
1. Виждат бъдещото, освободено от потисници и справедливо устроено свое Отечество на равноправието, труда, учението и традиционното духовно общуване, обрисувано в рамките на „Предложение за Национална Доктрина...“ (НД) /14/; 34
2. Приемат, че постигането на този въжделен идеал за всички български патриоти може да се осъществи само чрез стриктно изпълнение на Програмата „ЗАЕДНО“ в осъвременения й вариант описан в „Технологична Инструкция за Промяната...“(ТИ) /15/;
3. Приемат предложението в ТИ стратегия, тактика, подготвителни и предпазни мерки спрямо изборния процес, и т.н. (съкратена версия на SWOT – analysis*, който може и трябва да бъде допълван до максимално усъвършенстване);
4. Разбират, че това е общо дело (Припомням девиза на проф. Л. Стоименов по-горе и в допълнение го перефразирам в еднакво важното „Свободата на България – народно дело” – избирайте!), тоест всеки трябва да допринесе нещичко от себе си;
5. Схващат, че минимумът, който трябва да дадат от себе си тези, които не могат или не искат друго, е да разпространяват повика на вдигащите това знаме – без съвместни усилия в тази посока не ще можем да преодолеем бариерите, оградите и похлупаците, които ни поставят официалните медии, а още по-малко съпротивата на рушителите на България.
И така, Каузата „ОФ 2020“, която можем да наречем също и Кауза „Спасението на България“, е всъщност план за провеждане, без намесата на Номенклатурата, на плебисцит по Програмата ЗАЕДНО и незабавно прокарване на мерките предвидени в нея, превръщайки България в свободна, независима (не-Бананова) Република с открити перспективи за възходящо развитие според духовната нагласа и традициите на гражданите си.
За по-смелите, които са прочели поне /1 3,5,14,15/, ще перефразирам горното така: Каузата „ОФ 2020“ е единственият шанс за предотвратяване по мирен, ненасилствен революционен път на затриването на България и разпиляването на народа ѝ – а това изисква всенародно допитване при изложен открай докрай целия план на действие.
Към този момент младите командири, които опитваме да заинтересоваме с Каузата, слушат с половин ухо, съгласяват се с половин уста, след което продължават както всички преди тях – те трябва да се поочукат сами, да се поопарят сами, докато се сетят (може би), че някой им е предричал какво ще им се случи. И неминуемо преживяват още една итерация на същото – давали са празни/неизпълними обещания, така че всичко позитивно, което е постигнато, в най-добрия случай се вписва в дефиницията „козметични промени“. Така младежите ще продължават да разочароват избирателите си след всеки успешен опит да влязат в НС и в резултат никакви положителни последици (респ. изпълнени обещания) няма да се осъществят, а междувременно ще освидетелстват, а и ще станат съпричастни със, поредното престъпление срещу обикновения гражданин еманиращо от ЕС. При това, стандартните вече за неофашистките неолиберали мероприятия – узаконената психопатия на ЛГБТ, трансджендъризма, осакатяването на подрастващите с „избор на пола“ и др. не са най-страшните, тъй като имат далечни последици. Критични са мерките с трагични последствия в близък план, а след „епидемиите“ като „луда крава“, птичи и свински грипове, други болести по дребния рогат добитък, следват планираните нови „пандемии“ и върха на сладоледа – забраната да се отглежда храна в двора ви... И тук запазвам два слоя розови стъкла на очилата си: (1) заради Китай и Израел Дълбинната Клика няма да отиде докрай в прокси-войната си с Русия, и (2) заради БРИКС++ няма да форсира веднага финансовото заробване на всеки индивид ЕвроАтлант (усмирителна риза за всеки, като напр. Зелен сертификат за достъп до банките, премахване на физическите разплащателни средства – банкноти, монети, чекове и пр.).
Което би трябвало отдавна да алармира всеки здравомислещ човек... Колкото до възрастните духовни водачи – владетели на народното доверие, отношението им тангира към отчаяние, безразличие, или безверие. Което е тъжна равносметка, но нито можем да ги съдим, нито пък имаме намерение да се отчайваме – опитите за мотивация ще продължават, най малкото защото има все още ентусиасти и всред тях, които се палят след запознаване с Проекта „ОФ 2020“. Тоест, Каузата, търсеща своите бунтовници, все пак намира някои. След като премине треската на поредния изборен карусел, която сме описали вече поне дузина пъти, очакваме още пробудени за простичката истина щото при настоящата конфигурация България само ще продължава да запада – надоле, надоле и още надоле. Надяваме се тук на всички пробудени, но най-вече, Дай, Боже!, на тия измежду младежите, без които успех е невъзможен.
Очевидно е, че Каузата, допускайки, че е припозната като своя от голям брой водачи на групи, движения, сдружения и пр., или просто утвърдени влиятелни личности, изисква подготовка – разпространяване на идеята и довеждането ѝ до знанието на огромното мнозинство от българи жадуващи за коренна промяна. При положение, че всички официални медии са на страната, която им заплаща за услугите, тоест противникът на народа в настоящата гражданска война /10/, който противник събирателно наричаме Номенклатура, нашият избор е един – обединяване на всички медийни канали, сайтове и пр., които обединилите се около Каузата групи или единици оперират, в единодействащ синдикат, пропагандиращ борбата срещу статуквото. Ако нямаме такъв обединен механизъм за разпространение на идеите и оповестяване действията на Обединения, истински Народен Фронт, наречен примерно „Отечествен Фронт 2020“ (за да сигнализира приемственост), радикалната промяна ще си остане само една мечта. Проектът може да бъде изпълнен докрай, тоест до постигане на всичките му цели, само при успешното развиване на всеобхватен и ефективен механизъм за интензивна комуникация и разпространение на идеите на така сформираната общност по такъв начин, че да стигнат до почти всички българи.
Библиография
1. https://www.academia.edu/34736374/ The_basics_of_Nomenklaturocracy_thesis_1_ Exposing_modern_day_Nomenklatura_and_ revealing_what_kind_of_reality_shall_ Nomenklaturchiks_empty_promises_bring
2. https://www.academia.edu/37471751/The_ basics_of_Nomenklaturocracys_thesis_2_ Economics_of_the_decline
3. https://www.academia.edu/41279129/The_ basics_of_Nomenklaturocracys_thesis_3_ Revolution_within_Democracy
4. www.zaedno.mobi // www.zaedno.TV // https://zaednoblog.wordpress.com
5. Основните икономически съображения предопределящи предстоящата революция в България, https://www. academia. edu/8735447/
6. Проектът БЪЛГАРИЯ, https://www.academia. edu/7618093/
7. https://www.academia.edu/8838969/ Анализ_на_плюсовете_и_минусите_на_ комунизма_и_демокрацията
8. http://www.zaedno.mobi/Zaedno/Nacalo_ f iles/111222333.pdf
9. https://www.academia.edu/29482364/ Програмата_на_ДД_ЗАЕДНО_ единствената_Национална_Доктрина_ за_ България_размишления_върху_ изобилието_от_национални_доктрини_и_ национални_стратегии_като_способ_за_ дефокусирането_на_нацията
10. https://www.academia.edu/43660615/ Отечествен_Фронт_2020
11. https://www.academia.edu/45654320/ Идеята_ОФ_2020_1_година_по_късно
12. https://www.academia.edu/87669850/ ОФ_2020_и_Изборите_за_НС_ на_02_10_2022
13. https://www.academia.edu/97243722/ Идеята_Отечествен_Фронт_2020_ през_2023_г
14. https://www.academia.edu/121287422/ Предложение_за_Национална_Доктрина_ на_България
15. https://www.academia.edu/115307152/ ОФ_2020_Технология_на_Промяната_ от_Номенклатурокрация_към_ Народовластие
16. https://www.academia. edu/123789194/Бележки_върху_статии_на_ проф_Лозан_Стоименов
