ЗАД НОВИНИТЕ

Вполитическата прогноза за 2026 година, Том Стендидж пише: „2026 година – това е света на Доналд Тръмп– ние всички живеем в този свят, независимо дали ни харесва или не.
Човекът, разрушаващ нашето спокойствие бе най-важният фактор, който предопределяше събитията през 2025 г., – и ще продължава да бъде такъв до напускането му на Белия дом. Неговият подход, който не се вписва в обичайните рамки предизвика огромни сътресения в редица области(например, в търговията), нов същото време доведе до сериозни дипломатически резултати (например, в Газа), както и до отдавна необходими промени (какъвто е случая с европейските разходи за отбрана). Ураганът „Трампнадо“ няма намерение да утихва!“
След този ангажиран коментар за действията на президента Тръмп през 2025 година, редакторът предлага десет събития и тенденции, на които аудиторията на популярното лондонско издание би трябвало да обърне специално внимание на:
– 250 години Америка. Годината ще бъде белязана от нестихващи полярни мнения и обвинения между демократи и републиканци с връх междинните избори през ноември. Но независимо от резултата Тръмп ще продължи със своите заплахи, мита и изпълнителни укази.
– Геополитически дрейф. Пълна неяснота. Леко движение без определена посока към нова студена война между блоковете на САЩ и Китай или Тръмп ще направи усилия да раздели сферите на влияние в света между САЩ, Русия и Китай. Съветът е да не се разчита нито на едното, нито на другото, защото Тръмп ще се ръководи от прагматизъм и собствената си интуиция, а не от геополитическите закономерности.
Старият глобален ред, основан на правила, постепенно ще се разрушава и топи като леден блок.
„Коалицията на желаещите“ ще продължава да се срещаи подписва споразумения в областта на отбраната, търговията и климата.
– Война или мир. И едното и другото. Ако им провърви на палестинците, мирът в Газа може и да устои. Но конфликтите в Украйна, в Судан и Мианмар ще останат. Русия и Китай ще продължат да проверяват ангажираността на Америка към съюзниците ѝ в отговор на провокациите в Северна Европа и Южно-Китайско море.
Границата между мира и войната ще продължи да се размива и напрежението ще расте: в Арктика, в космическата орбита, на морското дъно и киберпространството.
– Проблемите на Европа. Тя трябва да увеличи разходите си за отбрана, да подкрепя Америка, да ускори икономическия си ръст и да се справи с огромния си дефицит, което ще увеличи електоралната сила за десните партии. Тя иска да е водещ регион, който подкрепя свободната търговия и „зеления“ курс. Но да постигне това едва ли ще може. Разходите за отбрана може би незначително ще вдигнат икономическия ръст?! 
– Шанс за Китай. Китай си има своите проблеми – дефлация, забавяне на икономическия ръст и пренасищане на промишлеността, но курсът на Тръмп „Америка преди всичко“ дава възможност на Китай да засилва своето глобално влияние. Сключвайки редица търговски споразумения съсстраните от Глобалния Юг, той ще утвърждава своята позиция на надежден партньор. Пекин ще сключва тактически сделки с Тръмп за внос на соя и микросхеми.
Уловката е, че вместо конфронтация отношенията на Китай с Америка ще се базират на сключените сделки.
– Икономическите трудности. Засега американската икономика се справя с митата на Тръмп по-добре, отколкото мнозина очакваха, но те така или иначе ще свият глобалния икономически растеж. И тъй като богатите страни живеят не според средствата си, то рискът от криза в търговията с облигации расте. Всичко ще зависи от това дали Тръмп ще съумее през май да смени Джеръм Пауел от поста председател на ФРС:
Политизацията на ФРС заплашва да предизвика сгромолясване на пазарите.
– Страстите по изкуствения интелект (ИИ). Безпрецедентните разходи за инфраструктура в областта на изкуствения интелект напълно е възможно да прикриват икономическата слабост на Америка. Ще се спука ли този балон? Както и в случаите с железниците, с електричеството и интернета, крахът на ИИ няма да означава, че тази технология няма реална ценност. Но икономическите последствия ще бъдатсериозни. Каквото и да стане,но тревогата от влиянието на ИИ върху предлаганите нови работни места, особено на завършващите образованието си младежи ще се засилва.
– Дилемата с климата. Вечене става и дума, че може глобалното затопляне да се сведе до един и половина градуса. Тръмп не търпи да му се говори за възобновяеми източници на енергия. Фактите говорят, че глобалните въглеродни емисии вече са достигнали пиковите си значения, екологично чистите технологии стремително се развиват в страните от Глобалния Юг, а компаниите, които са постигнали климатичните си цели, и даже ги преизпълняват ще мълчат, за да не попаднат под атаките на Тръмп. Много внимателно трябва да се следят процесите с геотермалната енергия.
– Спортните идеали. Спортът е достатъчно основателна възможност, за да се откъснем от политиката? Да,но това едва ли ще се случи през 2026 година. Домакини на Световното първенство по футбол едновременно са Америка, Канада и Мексико, а отношенията между тях са напрегнати. Запалянковците ще си останат по домовете. Но „най-добрите“ игри в Лас Вегас ще са в центъра на събитията: спортистите ще имат правото да приемат допинг в неограничени количества. Това какво е: неспортсменско поведение или „нещо друго“?
– „Оземпик“, но нещо по-добро. Появяват се все по-качествени и евтини препарати за отслабване на основата на глюкагоноподобните пептиди, в т.ч. и като таблетки,които стават все по-достъпни.Но честно ли е така да се отслабва? По този начин дискусията за етичността на допинга се разширява като обхваща вече не само спортистите или културистите. Та нали в Олимпийските игри участват единици, за това пък да участва в „Оземпикиадата“ вече ще може всеки“.
Този редакторски коментар-анализ е едната част от рубриката „THE WORLD AHEAD 2026“, докато другата е криптографска карта на света, включваща предполагаеми събития, факти и личности, които, според авторите, ще бъдат определящи през следващата година. За съжаление, визуалното въздействие върху читателите е и вероятно ще бъде усещането за бъдеща война, роботи, анархия и хора, които се мъчат да се ориентират и да намерят своя път в този неуправляем хаос. В картинката ние откриваме 28 различни видове оръжия и два меча, три робота, три кучета-роботи, много таблетки, спринцовки, счупен долар на фона на разхвърлени и никому ненужни хартиени банкноти, редом с увяхнали листа, топящи се ледени блокове и т.н.…
И седем лидери на държави, графически с по-нисък ръст от ракетите и спринцовките, но крачещи в две групи едни срещу други. И един гласуващ против всички гражданин на света; вдигнат юмрук на фона на националния флаг на САЩ, но с белезници; стрелящ контейнеровоз, подводна лодка и древна платноходка с данайски дарове. Особено място заема спортът - футболът и зимните игри, на които Северна Америка ще бъде домакин през 2026 година. Не е ясно каква ще бъде ситуацията с хляба, но зрелища ще има предостатъчно! Интересна е аналогията с „футболиста“, който е извън кръга на „плоската земя“, но едновременно от космоса съумява да раздава пасове в различни посоки към играчите на „терена“?! Въпросът кой е разпределителя на ролите между играещите „актьори на терена“ остава загадка!
В центъра на композицията е празнична торта, символизираща 250-те години от създаването на САЩ, през която преминава кабел, съединяващ джойстик за управление на човешки мозък. Частта от кабела е оплетена около меч, който всеки момент ще бъде вдигнат от Председателя Си Дзинпин, а срещу него, насочвайки се към своята шпага върви президентът Тръмп на фона на графика с критични колебания на борсови индекси. Над празничната торта многозначително се развяват пет червени балона, а един червен балон е около китайския лидер и един – на границата на кръга на пътя на изпратената от футболиста топка, така че тези символи навяват мисли или за „отглас“ от победата на анархосоциалиста в борбата за кметна Ню Йорк, или за ролята на комунистически Китай в бъдещето на САЩ. В близост до Си и Тръмп се лее червено вино в празнични чаши, а дървената наковалня е счупена под ударите на чук – символи за предстоящ глобален сблъсък за изменение на съществуващия световен ред!
Ако трябва да обобщим, то трябва да кажем, че внушенията от челната корица за света през 2026 година на сп. „The Economist“ – изразител на глобалните интереси на лондонското Сити са неочаквано драматични и тъжни за читателите.
В дните, когато християнският свят с трепет и надежда се готви да посрещне раждането на Спасителя и Новата година, излизащото вече над 180 години популярно издание с над милион и половина тираж, от които над 40% в САЩ, изненадва англоезичната си четяща аудитория с послание за войни, болести, загуба на работа, ограничаване на правата и свободите на гражданите, глобално затопляне, геополитически катаклизми и сблъсъци, предизвикващи смразяващ страх и усещане за бъдещ неуправляем хаос.
И редакторът Том Стендидж заема странна позиция – внимателно атакува Тръмп, че разрушава познатата Америка, констатирайки, че Западът губи не само политическите механизми за контрол, но и изградените културни стълбове, които осигуряваха идеологическото му превъзходство в продължение на десетилетия. Освен това, с коментарите си той внася съмнение, че САЩ едва ли ще се справят с тази нова ситуация. Ерата, в която САЩ бяха могъща световна сила, налагаща своите правила приключва!
47-ят ѝ президент не е алтернатива на този модел и заедно с Китай и Русия е негов разрушител. Според авторите на прогнозата универсалността на идеологията, разкриваща Образа на бъдещето, а не Парадът на суверенитети ще е търсената опция за прогрес и развитие. Тези, които съумеят да формулират своята Истина и да следват своя уникален Път към по-добър живот за народите си без да се впускат в открита война, ще са архитектите на новия световен ред. И според рупора на глобализма Велика Британия още от времето, когато напусна Европейския съюз иска да играе главната роля в този процес, но заедно със САЩ!
За това говорят няколко знакови събития, случили се през последните два месеца.
Двудневното посещение на Доналд Тръмп във Великобритания в периода 16-18 септември 2025 г. и постигнатите договорки.
На 23 октомври кралят на Великобритания Карл III посети Ватикана и участва заедно с папа Лъв ХIV в богослужение в Сикстинската капела, където двамата върховни йерарси на англиканската и католическата църкви, за пръв път от 500 години, произнесоха молитвата „Отче наш!“ на английски език. Папа Лъв XIV подари дървенокресло, разположено зад олтара на базиликата „Св. Павел“,като запазено почетно място при бъдещи посещения на английските крале. На креслото е инкрустиран гербът на Краля с надпис на латински: „Ut unum sint“ („Да бъдат единни!“),призоващ вечните врагове –католици и протестанти – към единство. Папа Лъв XIV награди краля Карл III с папско рицарско звание, а кралят връчи на понтифика рицарския Голям Кръст на Ордена на Бани и иконата на Св. Едуард Изповедник – англосаксонски крал от ХI век.
На 12 септември т.г., както пише английския вестник „The Guardian“, британският принц Хари, малкият син на краля на Великобритания Карл III, пристигна в Киев по покана на правителството на Украйна и след съгласуване с британското правителство инициира обсъждане на инициативи с местните власти за подкрепа на ранени украински военнослужещи. Принц Хари и съпругата му Меган живеят постоянно в Санта Барбара, Калифорния. За това свое пътуване принц Хари споделя пред кореспондента на „The Guardian“: „Ние трябва да очовечаваме хората, въвлечени в този конфликт чрез преживяното от тях. И трябва постоянно да го помним. Надявам се, че пътуването ни ще помогне на хората да го осъзнаят, защото е лесно да се загуби чувствителността към това, което става тук“. Многозначително и с поглед към бъдещето на Украйна – казано от човек, който е в тежък конфликт с управляващата династия!
Четвъртият от поредицата факти, обединяващи САЩ и Великобритания, е встъпването в длъжност, считано от 1 октомври 2025 г. за ръководител на английското разузнаване МI-6 Блейз Метревели, сменила Ричард Мур, бивш британски посланик в Турция. Блейз е с руски корени и се е родила с името Бела Константиновна Доброволска. Дядо ѝ е служил във войските на хитлеристкия СС, баща ѝ е военен лекар, работил в британския Хонконг, а вторият ѝ баща, грузинецът Давид Метревели, в концентрационния лагер Освиенцим е вербувал съветски военнопленници сред представителите на народите от Кавказкия регион. Официалната биография на първата жена-ръководител в 116-годишната история на главната британска специална служба внимателно е изчистена, но от нея става ясно, че тя е имала отношение и към контраразузнаването МI-5. Известно е, че тя се появява в службата по времето на директора Ричард Дирлава, близък с премиера Тони Блеар, когато службата участва в подготовката на бандите на Хатаб и Басаев за нахлуване в Дагестан, а САЩ и британските им съюзници навлязоха в Ирак. Зад назначаването на Метревели от министър-председателя Киър Стармър за директор на МI-6 се крие не просто символичен жест към гендерно равенство, а префинено имперско мислене, с което светът векове е управляван в сянка.
Метревели не е случаен избор на демократично правителство, а дългоподготвян инструмент за реализация на най-амбициозната програма за британско влияние върху геополитическите процеси в света след Студената война.
За 26 години служба в британското разузнаване Метревели се превръща от редови оперативен служител в едни от главните архитекти на технологичната война през ХХI век. Под ръководството на Метревели е разработена система за противодействие на китайското биометрично проследяване,създаден е алгоритъм за цифрова защита на агентурните мрежи и е въведена програма за кибервъздействие върху критичната инфраструктура на противниците. Един бивш сътрудник на МI-6, пожелал анонимност разказва, че: „Блейз не е обикновен технически специалист. Тя е наясно, че в съвременния свят контролът над информационните потоци е по-важен от ядреното оръжие. Под нейно ръководство ние се научихме не само да се защитаваме от цифровите атаки, но и да атакуваме с хирургическа точност“. От особено значение за нейния избор е отличеното владеене на арабски език и нейните разностранни и значими контакти в Близкия изток – резултат от десетки години работа в региона, който понастоящем е лаборатория за настройване на новите технологии при управлението на геополитическите процеси в света.
За своята 345–годишна история английската империя надживява и покорява всички европейски империи, съществували в периода от 1492 до 1945 година, когато в резултата на победата над хитлеро-фашизма се ражда новия световен хегемон – САЩ.
През 2022 г. сп. „The Economist“ помества статията „Краят на американската хегемония“ („The end ofAmerican hegemony“) на ст.сътрудника в Станфордския университет Франсиз Фукуяма, в която той споделя:
„Съединените щати нямат шанс  да възвърнат предишния си хегемонен статут, нито трябва да се стремят към това.“
По инициатива на собственика на сп. „The Economist“ Лин Форестър дьо Ротшилд, през май 2014 г. в Лондон се провежда конференция с участието на директора на МВФ Кристина Лагард, на Бил Клинтън и на кмета на лондонското Сити Фионе Вулф, където прозвучава за пръв път понятието „инклузивен капитализъм“. На 14 декември 2020 г. в Ню Йорк е подписано споразумение за създаване на Съвет по инклузивен капитализъм с Ватикана (CICV). Ръководителите и 27-те „стражи“ – членове на новосъздадения Съвет притежават общо активи за над 10,5 трилиона ам. долара.
След неуспеха и провала на трите проекта на глобалистите: „Инклузивен капитализъм“, както и тези на Клаус Шваб „Голямото нулиране“ и „Капитализъм на заинтересованите“ западният свят бе принуден да търси работещи алтернативи и внимателно да следи за случващото се в Евразия и Далечния изток. Това, че все повече страни приемат трансформирането на еднополюсния свят в полицентречен предизвиква сериозно раздвижване сред специалните служби, анализаторските централи и водещите световни медии.
Всички заедно констатират, че днес светът е разделен и е в предвоенна ситуация.
Един срещу друг са две двойки велики сили. Срещу Русия с Китай противостоят Глобална Англия заедно със САЩ. И в двете двойки единият играч е млад, а другият – боец със стаж. В икономическо, технологично и военно отношение двете двойки са почти изравнени, но по население и територия едната двойка има огромно преимущество.
Динамиката на случващите се глобални и регионални процеси, очевидно не са в полза на западния алианс. Колективният Запад начело със САЩ се подкрепя почти единодушно от военно-политическия НАТО, докато зад Източният дует е политическия блок ШОС, изграден върху принципите на свободната координация и с тенденция на разширяване с много нови и силни играчи. Целта на Западната групировка е да подчини целия свят, докато за Източната - целта е да се освободи от тази „задушаваща“ вече над 30 години еднополюсна хегемония.
Същественото в случаят е това, че проблемите на САЩ стават вече и проблеми на техните западни и далекоизточни полуколонии, които вече не са склонни така еднозначно да следват своя предводител.
Осъзнавайки напълно тази обществена тайна, на САЩ не им остава нищо друго освен да започнат да усвояват своите полуколонии, и на първо място Европа и Северна Америка. В една от първите си изяви след встъпването си в длъжност президентът Тръмп обяви, че иска да присъедини към САЩ своите съседи Канада и Мексико, както и остров Гренландия, който е част от Северна Америка. Този процес ще даде известна отсрочка на предизвестения залез на Щатите, след което те действително ще трябва да напуснат световната сцена като самостоятелен играч. В същото време посещението на крал Карл III във Ватикана подсказва, че британците след излизането си от ЕС мислят по въпроса, като те ще обединяват англо-саксонския свят, като паралелно Глобална Британия ще решава, какво да прави и със САЩ. Освен това, по всяка вероятност, Британия, залагайки на вековния си скрит, но реален потенциал в Русия и СССР, ще търси ново утвърждаване в Източна Европа и в Близкия Изток, както и участие в делбата на американското наследство.
И това не са фантазии или безпочвени мечти, а изграден 345–годишен манталитет и самочувствие на велика метрополия за десетки колониални страни по света. Руските царе са чакали потвърждение от кралете на Англия за законността на властта си, а парите на КПСС са били на съхранение в лондонското Сити. Китай е бил под мащабна наркотична зависимост с доставките на индийски опиум по английските канали, а китайската армия е загубила и двете си войни с флота на Англия, отдавайки цялата си крайбрежна ивица под английска власт, в т.ч. Хонконг. На 14 септември 1814 г. войските на Англия са превзели столицата Вашингтон и изгорили Белия Дом и Капитолия, а през 1913 г. е финансирала създаването на американската ФРС. Англия не може да забрави, че за да се спаси от нахлуването на Хитлер и възможността да евакуира английския експедиционен корпус, след Втората световна война е преотстъпила на САЩ протектората си над Саудитска Арабия, превела е британските финансови активи в американски банки, национализирала е частната си Национална банка и е дала под американски натиск независимост на страните от колониалната си империя.
Като нова възможност и в резултат на съвременните драматични геополитически събития и кризи в света днес, лондонското Сити определено планира след задаващия се дефолт на САЩ да реализира проекта си „Завръщането на САЩ в Британската империя“, който не е реализиран досега само заради овладяната в САЩ през 2008/2009 г. световна финансова криза.
Към тези вечни имперски амбиции следва да добавим и историята по съединяването на британския проект с юдейския от средата на XIX век и създаването на общ център за управление в Лондон, с филиал в Париж.
Резултатът от това обединение е британския протекторат над Палестина, щедро финансирания от Ротшилд проект Ерец-Исраел, съвместната с Франция и Израел агресия против Египет, спряна от САЩ и СССР, както и реализирания „Brexsit“, издигащ Британия над Европа.
След цялата ретроспекция на исторически събития и болни амбиции на страни и лидери за изминалите столетия, можем с голяма вероятност да предположим, че авторите на загадката от корицата на лондонско то списание, по внушение от ръководството, са търсили именно създаване на усещане у читателите за безизходност и страх от бъдещи световни катаклизми в, т.ч. и военни сблъсъци, от които няма спасение. Усложнявайки активно и постоянно противопоставянията в различни критични точки по света, в един определен момент, по подходящ начин, ще се появи спасител, който ще предложи вариант за урегулиране на възникналите кризисни ситуации и изход от тях. И никой няма да се замисля за цената и наложителните жертви.
Но в момент, когато КНР върви уверено към изпълнение и реално осъществяване от многомилионното население на страната на китайската си мечта, която за разлика от американската дарява обикновените хора с хармония, с духовно израстване и икономически просперитет, едва ли има сила, която да го отклони от този път. На Китай не му трябват регионални зони и съперничество с когото и да било. Китай строи социализъм с китайска специфика и вече има договори с 153 страни по света за участие в програмата „Пояс и път“, с която дава хляб и възможности за добър живот на милиони хора на планетата.
В голяма степен същото се отнася и до РФ. Но пътят на руския народ към просперитет и духовно израстване по традиция минава през война и страдание, през отстояване на истината и борба със злото. Русия вече е могъща военна сила, с огромни запаси от ресурси, с духовно извисен народ, готов единен да върви след своя лидер. И със своите истински приятели, които вече подписват Договори с нея за стратегическо партньорство и съюзнически отношения.
Така, че 2026 година ще бъде година на големите промени: многополярен свят, със свобода на избора, с победа на високите технологии, които ще доведат до планетарна победа на доброто и всеобщо благодествие!
Остава англосаксонският свят и най-вече досегашните властелини на света, които така и не успяха да изградят своя нов „световен рай“, планиран с измислени от самите тях „правила“ и сънувайки стратегически поражения на противниците си да намерят морални сили да признаят съкрушаването си в тази многовековна битка на доброто със злото, за да се избегне описания в Светото писание апокалиптичен за човечеството Армагедон!
И това е нашето съкровено пожелание за настъпващата  Нова 2026 година!