Мястото на ИРАН в международната общност в съвременни условия
За да разберем ключовите геополитически и геоикономически условия, в рамките на които започна нападението срещу Иран, трябва да припомним, къде се намира тази страна в международеп план. От една страна тя е член на БРИКС (BRICS). Первоначалният състав на тази основана през 2006 г. организация е Бразилия, Русия, Индия и Китай. През 2011 г. Южна Африка се присъедини към групата. Към 1 януари 2024 г. следните държави станаха пълноправни членове: Иран, Египет, Обединени арабски емирства/ОАЕ/, Саудитска Арабия и Етиопия. Ключови цели и задачи, които си поставя БРИКС са: Укрепване на многоцентричен световен ред; Създаване на алтернативи на западните финансови институции (МВФ, Световна банка); Развитие на разплащания в национални валути и намаляване на зависимостта от долара; Разширяване на икономическото сътрудничество: търговия, инвестиции, инфраструктурни проекти; Координиране на позиции по глобални въпроси (климат, енергетика, продоволствена сигурност).
От друга страна Иран е част от ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) като регионална международна организация. Основана е през 2001 г. в Шанхай. Иран става пълноправен член през 2023 г. Първоначални цели са: Борба с тероризма, сепаратизма и екстремизма (т. нар. „Шанхайските три заплахи“); Укрепване на взаимното доверие и добросъседските отношения; Осигуряване на мир, сигурност и стабилност в региона.
Настоящи области на дейност включват:
• Сигурност: Координация на разузнавателните служби, съвместни антитерористични учения, борба с трафика на наркотици и киберпрестъпността;
• Икономика: Развитие на търговски отношения, транспортни коридори (включително проекта Север-Юг) и енергийни проекти;
• Хуманитарно сътрудничество: Образование, наука, култура, туризъм и околна среда;
• Международна политика: Координиране на позициите на световната сцена, насърчаване на принципите на многополярността.
В допълнение трябва да кажем, че през 2021 г. Китай сключва споразумение за инициативата „Един пояс, един път“ с Иран в Близкия изток.
Официалните и неофициалните реакции на Китай на агресията на САЩ и Израел срещу Иран
В началото на март 2026 г. реакцията на Китай на съвместните военни удари на САЩ и Израел срещу Иран преминава от първоначална предпазливост към силно дипломатическо осъждане, особено след съобщенията за убийства на високопоставени лица и жертви сред цивилното население.
Така, например, министърът на външните работи Уан И и говорителите на Министерството на външните работи (МВнР) официално осъждат ударите като „тежко нарушение на международното право“. По-конкретно, Пекин твърдо се противопоставя и остро осъжда убийството на върховния лидер на Иран Али Хаменей, наричайки го „хегемонистичен акт“.
От друга страна постоянният представител на Китай в ООН, Фу Цун, заявява пред Съвета за сигурност на ООН, че действията на САЩ и Израел не са били разрешени от съвета и по този начин са нарушили Устава на ООН.
В тази връзка Пекин призовава за „незабавно прекратяване на военните операции“ и връщане към диалог. Уан И предлага позиция от три точки: спиране на военните операции, връщане към преговори и противопоставяне на едностранни действия.
В същото време Китай евакуира над 3000 граждани от Иран. Длъжностни лица също подчертават, че Ормузкият проток трябва да остане безопасен за международната търговия, което отразява зависимостта на Китай от енергията от Близкия изток.
Предвид това дипломатическото посредничество на Китай се ангажира с „совалка дипломация“, като неговият пратеник за Близкия изток Джай Джун посещава регионални партньори като Бахрейн, за да настоява за деескалация.
Несъмнено в Китай съществува публична, макар и неофициална реакция. Същата отразява смесица от неофициални академични и експертни мнения и граждански дискусии. Учени, като Шен И от университета Фудан, публично критикуват подхода на САЩ, твърдейки, че Вашингтон е влязъл в този конфликт без адекватна подготовка в сравнение с предишни кампании. Експерти като Виктор Гао предупреждават, че макар Китай да уважава суверенитета на Иран, той е загрижен предимно за регионалната стабилност и предотвратяването на прозападна промяна на режима, която би могла да наруши дългосрочните интереси.
Що се отнася до публичния дискурс онлайн дебатите в Китай обикновено се разделят на две категории:
• Антихегемонистични настроения: Силна част от обществеността разглежда ударите като „едностранен тормоз“ от страна на САЩ и Израел;
• Прагматична загриженост: Съществува широко разпространена загриженост относно икономическото въздействие, по-специално покачващите се цени на петрола и потенциалното нарушаване на проектите по линия на инициативата „Един пояс, един път“ в региона.
Заедно с това следва да се каже, че някои „китайски наблюдатели“ и неофициални коментатори предполагат, че макар Пекин реторично да подкрепя Техеран, реалната му подкрепа е ограничена. Ограничена от желанието му да управлява отношенията си със САЩ, особено преди срещи на високо ниво.Въпросът е в това, доколко мненията на такива наблюдатели са меродавни. Тъй като определено съществува специфична реалност. Реалност, която трябва да остава извън фокуса на осветяванe.Това е особено вярно в ситуации на остри геополитически напрежения и военни конфликти.
Относно високотехнологичното участие на КНР във войната на САЩ и Израел против Иран
Тъй като поради разбираеми причини Китай предпочита да не разкрива как и по какъв начин помага на Иран картината на тази подкрепа ще отразим по открити публикации в западната преса. В случая ще цитираме статия в «Modern Diplomacy EU» от 10 март 2026 г. Статията е озаглавена «Как китайските технологични фирми на НОАК използват изкуствен интелект/ИИ/ и данни от танкери, за да маскират ходовете на иранските военни (How Chinese PLA Tech Firms Use AI and Tanker Ship Data to Mask Iranian Military Moves). Автор на статията е младата, но вече популярна д-р Надя Хелми Тя е доцент по политически науки във факултета по политика и икономика на Университет Бени Суеф - Египет. Експерт е по китайска политика, китайско-израелски отношения и азиатски въпроси. Освен това е гостуващ старши изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания (CMES) на Университет Лунд, Швеция, където е директор на отдела за изследвания на Южна и Източна Азия.
Според мнението на д-р Хелми китайската корпорация за електронни технологии Convention and Technology Corporation of China /CETC/, т.е. Корпорация за конвенции и технологии на Китай /по-нататък ще използваме абревиатурата «ККТК“/ е ключов стълб в непряката технологична и военна подкрепа, която Китай предоставя на Иран в конфронтацията му със Съединените щати и Израел. Като китайски държавен гигант, специализиран в отбранителна електроника, „ККТК“ играе ключова роля в укрепването на стратегическата дълбочина на Иран по няколко начина.
• Най-важната роля на „ККТК“ в настоящия конфликт между Израел, Съединените щати и Иран е в подкрепата на точността на иранските ракети. Електронните компоненти, произведени от „ККТК“, като например усъвършенствани чипове и процесори, допринасят за повишаване на точността на иранските балистични ракети. Тази подкрепа прави иранските атаки по-смъртоносни и по-трудни за пресичане от американските и израелските системи за противовъздушна отбрана;
• Технологиите на «ККТК» позволяват многоплатформено насочване чрез свързване на сухопътни платформи, надводни кораби и подводници, за да образуват единна огнева мрежа. Платформа в задната част може да изстреля ракетата, докато предна платформа (по-близо до целта) извършва окончателното насочване. Тази дейност попада в рамките на китайската стратегия за „военно-цивилно сливане“, която има за цел да размие границите между технологичните иновации, търговските и напредналите военни приложения;
• Компанията използва сложни симулации на движението на корабите и условията на околната среда, позволявайки на командирите да тестват и променят сценарии за атака в реално време въз основа на данни от наблюдение. «ККТК» работи върху сливането на данни чрез интегриране на военни, бойни и офанзивни полеви данни чрез съвременни технологии. Тук данните от сателити, дронове и наземни радари са свързани чрез единна командна система, поддържана от изкуствен интелект/ИИ/, намалявайки „мъглата на войната“ и позволявайки прецизно насочване на крилати и балистични ракети;
• «ККТК» разработва тактики за „измама“ и „насищане“. Тези усъвършенствани китайски военни тактики целят да въвлекат вражеските разузнавателни агенции в предвидими реакционни цикли и да затрупат системите за наблюдение с информация, като по този начин гарантират успеха на едновременните ракетни удари. Това подпомага процеса на „интеграция на военни полеви данни“, допринасяйки за свързването на военноморски сензори с платформи за изстрелване на ракети, осигурявайки висока точност и синхронизирано време на удари от различни ъгли;
• Най-забележителната характеристика на китайския технологичен подход е разработването на тактики за «роякови атаки». «ККТК» се фокусира върху разработването на софтуер, способен да координира стотици платформи едновременно, за да преодолее вражеската отбрана, като, например, на ударни групи от самолетоносачи с координирани атаки, пристигащи едновременно от различни посоки. Китайската компания за електронни технологии „ККТК“ също работи по разработването на цифрови близнаци.
В заключение ще отбележим, че изводът, който може да се направи е, че Иран не е сам в отразяване на агресията на САЩ и Израел. При това ще трябва да добавим, че не само КНР, но и Руската федерация, оказват непряка, но високотехнологична подкрепа на Техеран в усилията да съхрани своя суверенитет и национална независимост.
