ЗАД НОВИНИТЕ

Проучване на CSIS https://www.csis.org/…/strategic-threat-iranian-hybrid… посочва, че Иран е изградил бази и капацитет не само в Персийския залив и Ормузкия пролив, но и „в Оманския залив, както и във водите на Индийския океан в близост до пролива“, като използва крайбрежието на Макран, за да разшири обхвата си отвъд Ормуз. Подробен доклад на Института за Близкия изток https://mei.edu/…/irgc-and-persian-gulf-region-period…/ отбелязва, че Хаменеи изрично е наредил на ВМС на КСИР да установят постоянно присъствие в Индийския океан, възлагайки им задачата да осигуряват сигурността на морските пътища в Оманския залив и северната част на Арабско море.
Чабахар-Конарак - брегът на Макран е в центъра на опитите на Иран да се превърне в силен регионален морски актьор. Това не е просто крайбрежие, а мост между Иран и открития Индийски океан, който вече е под концентрирана атака. 
Чабахар е и флагманският проект на Индия за транспортна свързаност, конкурентът на Китай на пристанището в Гуадар, както и лостът на Вашингтон върху двете страни (съперничество за регионална хегемония).
Ако планирате сухопътна инвазия, предназначена не само да накаже, но и да сломи настъпателната позиция на дадена държава, няма да хабите морски пехотинци за миниран нефтен остров (Харг) или „ракетната крепост“ о. Кешм - „пазача на портитите“ в Ормузкия/ „ракетен град“ от тунели, скрити установки, лодки за бърза атака и крайбрежна артилерия...).
Ще нанесете удар по ключовия пункт Макран 
в югоизточен Иран - мостът към многополярността,  затвърдждаващ присъствието на Иран в Индийския океан.
Това е единственият вектор на настъпление, който действително съвпада с общите цели на Вашингтон и Тел Авив, а именно: да се отреже Техеран от Индийския океан, да се експлоатират етническите му периферии и да се затвърди западната доминация в най-оспорвания енергиен коридор в света.
Ударите по Конарак и Чабахар не само потапят кораби, но и поразяват въздушната база и съоръженията за БЛА на международното летище в Конарак – ключов възел за редовните ВМС и Аерокосмическите сили на КСИР; Повредена  или унищожена е инфраструктурата на базата „Имам Али“ на ВМС на КСИР в Чабахар; Американски изтребители са насочени към ирански военни позиции близо до зоната за свободна търговия там....
Всяка бомба, която удари Чабахар или Конарак, не е просто удар по пристанище, а атака срещу суверенен проект за регионална реинтеграция и би било глупаво да се пренебрегва способността на Техеран да отвърне по същия начин в целия регион, а не само по това тясно крайбрежие.
Чабахар-Конарак е изключително опасен за Техеран и защото се намира в провинция Систан и Белуджистан – лаборатория за прокси войни и двигател на фрагментацията.
Тук иранските планове за развитие се сблъскват с дълбоки етнически, религиозни и икономически разделителни линии, които американското разузнаване изучава и експлоатира от десетилетия („Pakistan’s Baluchistan: A Potential Trouble Spot“: https://www.cia.gov/readingroom/; „The Baluch insurgency: linking Iran to Pakistan“: https://ciaotest.cc.columbia.edu/…/0031…/f_0031256_25296.pdf и ред други - от 80те г. до днес).
В Ирак и Сирия Вашингтон използваше кюрдските сили като наземни проксита; в югоизточен Иран вече съществува суров  материал за структура от прокси на белучите и десант в залива Чабахар би предложил физически достъп до нея.
Разгледано в тази светлина, крайбрежието на Макран е мястото, където се сблъскват морската стратегия на Иран, амбициите на Индия за транспортна свързаност, експанзията на китайския проект „Китайско-пакистански икономически коридор“ и ВМС доктрина на САЩ - на фона на динамиката на бунтовниците и конкуренцията между великите сили...
Съдбата на Чабахар ще определи не само дали Техеран ще запази излаз към Индийския океан, независим от Ормуз, но и дали Индия ще запази жизнеспособен западен коридор към Евразия, както и доколко далеч може да се разшири китайското влияние по крайбрежието на Арабско море. 
Американско присъствие в залива Чабахар-Конарак би лишило Иран не просто от пристанище. То би забило клин между индийските и китайските проекти и би дало на Вашингтон право на глас по отношение на всеки тръбопровод и морски път, преминаващ през този коридор. 
Нещо, което Иран никога няма да толерира.
Ако САЩ/Израел се опитат да подпалят залива Чабахар, много е вероятно (НАДЯВАМ СЕ) Иран да ги вкара в капан: преломна точка, от която да започне контраофанзива, способна да превърне Персийския залив в обширна зона на война на много фронтове, да разтърси световните енергийни пазари и да наложи фундаментално преразпределение на силите в най-оспорвания регион на Земята. Въпросът не е дали Иран има „няколко аса в ръкава“, а дали Западът е изчислил цената на разкриването на това какви всъщност са те.