…Таз вечер, - ти помниш ли, говорихме за него –
за нашия поет убит .......
.......................................................................
На моя наследник разправях припряно
за онзи Вапцаров нали…..
… Нали и на мен разказваше дядо,
те с него - показваше снимки– приятели даже били…
Тогава детето с ярост попита
в очите със мъжки сълзи:
• Къде е България, … защо се отрича
от свойте герои тъй лесно
– кажи?! …
какво да му кажа …,
започнах от Царя … синът на онзи Борис,
подписал присъдата ..., а нашия, написал
върху... цигарите краткия стих.
…залутан нататък във странен порядък
разхвърлях лица, имена …
спомЕнах поети, другари и дами –
и втренчен с поглед свиреп,
Елисавета му казах, тази - Багряна
с жестове “френски” – перфект
уставно кимнала в знак “на съгласие”,
че смъртникът,.. бил даже поет….......!
Подкрепя, художникът Щъркелов, дамата
красива разправят тогаз …,
След няколко часа пушките гръмнали,
а царят застрелял бекас…......................
…поетът бил жив след първите изстрели,
• последвал от упор патрон!
...и полетяла във времето “Вярата”,
вярата в моята Пролет... и твоят поклон…
…Това от Историята, сякаш по-лесничко
– “изстрелях” го с лекота,
… как да ти кажа, че мъчното,
трудния разказ идва сега…
Как да ти кажа синко,
че времето, “Вярата” и “Пролетта”,
морето, машините,
звездите, надеждата,
вятърът и песента…
...След толкоз години издания, преводи
след толкова „народе мой”....
За кой ли път
пак стрелят по поетите
Разстрелваме България,
.......................................Боже мой...................................
...от Петя Дубарова песен позната проблясна в погледа ням…
отворих очи от целувка позната,
...............................................................................................
а него го нямаше “там”.............
Изпълнява: Искра Радева
