Човечеството за своята многовековна история не си е изработило системи за саморегулация извън религията. Рационалното начало и съвестта не винаги и не напълно и органично се съчетават помежду си. Разумът е изместил съвестта и търси начини за нейната трансформация или отстраняване. Когато става дума за саморегулацията на обществото, то либералите от всички разновидности определят като благодетелна ролята на пазарната стихия. И едновременно с това, те призовават религията да се определя като „частна работа на всеки“, подчинявайки я по този начин на пазара – в дадения случай на пазара на ценностите и идеите. И като резултат „религиозните услуги“ в либералното общество, както всичко останало, подлежат на реклама и продажба.
Либералите определят и държавата като организация, предоставяща услуги на данъкоплатците. Фактите, обаче, показват, че всички материални постижения на Западната цивилизация са станали възможни единствено с мощта на държавната подкрепа, трансформирана като експлоатацията на по-слабо развитите страни. Самата пазарна „стихия“ предизвиква хаос сред народите и държавите, които възлагат надеждите за излизане от това състояние отново с помощта на държавата. Паралелно, в критични моменти от развитието на обществото, възниква и предположението, че религията като духовна и етическа система за самоограничение и самоусъвършенстване е необходимото условие, за да бъдат преодолени крайностите в социалното развитие. Защото религията съдържа в себе си аксиоми, които са в състояние да направят социалното развитие приемливо за конкретния човек с неговата си култура, ценности, съвест, стремеж към хармония със света и със самия себе си, за да реализира творческия си потенциал и стремежи.
Възниква и въпросът: атеистичното и индиферентното отношение към религията не води ли до деградация на човешкия генотип, към дехуманизация на цивилизацията, към разлагане и ентропия на човешката култура?
Всички тези мисли и въпроси са изведени от дискусията в Изборския клуб на руските интелектуалци, състояла се тази година.
Изправени пред унижението да бъдем представлявани пред света и управлявани в течение на много години от узурпиралата властта петостепенна номенклатура на БКП, ние, над петдесет процента от хората с политически права в България, които в знак на протест срещу статуквото не гласуваме, и още една четвърт от българските граждани, които бяха принудени от развилнялия се криминалитет в икономиката и властта да напуснат страната с цел физическо оцеляване, приемаме за свой дълг да започнем активно просвещение сред народа, за да му кажем, че освен чалгата, жълтата преса и подкупната журналистика, освен забогателите от престъпната приватизация, контрабандата на горива и „спечелване“ на обществени поръчки днешни управляващи, освен насажданият ни чужд морал и политиката на отказ от род и Отечество, има и друга истина, която извира от ПРАВАТА ВЯРА, ПРАВОТО ДЕЛО и ПРАВАТА СЛАВА.
Объркахме се! Оплетохме се! Преклонихме се! Маршируваме към урните под слогана: „Аз съм прост(а), вие сте прости – затова гласувайте за мен!“ Изпростяхме! Докога?
Трябва да започнем отначало! От Завета на Спасителя, преминал през времето и пространството, за да дарява вяра и упование! Защото Той е и Пътят, и Истината, и Животът!
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. „СИГУРНОСТ“
