От времената на Древна Елада изборите са съществена и много важна част на човешкото общежитие. Изборите са признание, че сред човеците има хора, които притежават възможности да организират и управляват останалите в името на общото благополучие. А гражданите, непроявяващи афинитет към управлението, приемането на закони и контролът за тяхното изпълнение, в зората на реалната демокрация са имали неоспоримото и безусловно право във всеки един момент, на точно определено място, да търсят отговорност, включително и чрез незабавно отзоваване и снемане на доверието.
Така е било в началото. Постепенно управляващите от равни с всички останали, започват да усещат, че властта им дава права, които могат да се упражняват и скрито, извън контрола на народа. Тази възможност постепенно започва да придобива и материално изражение, различно от определеното от закона и ненаситната човешка природа започва да крои планове, как това сладко усещане за превъзходство, тези властови доказателства на собствената изключителност чрез узурпиране на властта да е за по-дълго време, а защо не и вечно. Така се появяват диктатурите, монархиите, империите – всички в името и със съгласието на народа, но и с божията промисъл, защото към този особен род владичество решително се включва и самата божия църква.
Народът се превръща в плебс, в роби, в крепостни селяни, в безпросветна тълпа, в тъмни субекти и прост електорат, но желанието за по-дъбър живот е постоянна необходимост и присъства у всеки. Така се ражда недоволството, така се появяват идеологиите, които в огромното си болшинство винаги започват с грижата за човека, за просперитета на държавата и върховенството на закона. Борбата за справедливост, за равенство и свобода, съдържа огромен потенциал за революционни, насилствени действия при завземането на властта в името на доброто и когато властта стане факт, всичко започва отначало, като в зората на демокрацията.
Цивилизационният опит научава умните и богатите, мечтаещи за неограничена власт и пари, че те реално ще притежават и властта, и парите, само ако намерят подходящите личности с приятен външен вид, с ораторски възможности, които да вдъхват доверие, с „народни“ биографии, с демагогско и популистко мислене и поведение, побеждаващи в „демократично“ организираните избори с помощта на техните пари, на тайните общества и с подписани договори за вярна служба на своите благодетели. За тях се създават партии, промотират се различни идеологии по целия социален спектър, за целта се обуздават и препрограмират средствата за масова информация, обучават се „черни“ пиари политтехнолози, купуват се изборни администрации, за да се получи търсеният резултат – вечно световно господство за богатите фамилии, транснационалните компании и местните олигархически кръгове.
В този наш свят единственият начин да се отсее зърното от плявата и да се види истината за всяко едно управление са резултатите. Когато огромната маса от един народ с всеки изминал ден живее макар и бавно, но все по-добре и по-добре, когато гражданите на една страна изпитват национална гордост от всичко свързано с нейната история, култура, икономика, условия на живот, спортни успехи, образование, ниска престъпност, природна красота и екологически чиста среда, то тогава управлението е това, за което мечтае и гласува народът, независимо от партийните окраски и лозунги. И главното условие за постигане на такъв резултат е личността на ръководителя, силата на екипа, с който работи, моралът и доверието, което печели с работата си и личния пример.
Ето защо парламентарните избори на 18 септември т. г. в Руската федерация имаха и ще имат кардинално значение не само за народите на великата страна, но и за голяма част от населението на света. Днешното време е повратно. В ход е историческа смяна на един модел на развитие с друг. Обективен процес, следващ определена периодичност във времето и призван да реши натрупали се трудно разрешими противоречия по пътя на еволюцията и съгласието. Еднополюсният модел, въпреки грандиозната си победа в Студената война, се оказа твърде егоистичен и претенциозен, унижаващ човешкото и национално достойнство на милиарди хора. Опитът да бъде превзета и отвоювана една шеста от сушата на Земята чрез лъжа, подкупи, демагогия, високопоставени внедрени агенти за влияние, приватизация и кредитиране чрез икономическите килъри на Световната банка и МВФ от типа на Джон Пъркинс и Кристалина Георгиева, уникален натиск за саморазоръжаване и най-важното, преднамерена дебилизация на един велик народ, въпреки временния успех, претърпя фиаско.
Безпрецедентният натиск, който продължава вече десетилетия, днес се превърна в тотална война без правила – икономически санкции, военен шантаж с разширяването на НАТО на изток, „цветни“ революции за неподдаващи се на убеждаване страни и лидери, двойни стандарти и безцеремонно нарушаване на международните правни норми, директни призиви за насилствено изменение на конституционния строй и напечатани милиарди долари за деструктивна и мракобесна интервенция в съзнанието на младото поколение на Русия. Ето как!
Джордж Сорос: „Аз се обръщам към населението на Русия, Европа и към целия свят да не гледат безучастно ставащото (в Алепо-б.м.), а да обявят своето възмушение на всеослушание. Общественото мнение е в състояние да принуди Владимир Путин да сложи край на своето жестоко престъпление срещу човечеството“. Карл Гершман, председател на неоконсервативия Национален фонд за подкрепа на демокрацията (NED): „САЩ могат да блокират и отстранят тази опасност (Путин-б.м.). Въпросът е единствено в това, ще можем ли да се мобилизираме така, че да го направим. Паметта за Политковска може да ни помогне да изпълним тази задача“. Росен Плевнелиев: „Фактите показват, че днес ние имаме работа с една друга Русия – с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник“. Английското списание „Икономист“– редакционна статия: „Но с падането на курса на рублата капиталите „бягат“ от Москва, а ковчезите с руски войници се връщат тайно (от Украйна), а това вещае политически проблеми за него (Путин-б.м.). И дори ако западните наказателни мерки не успеят да променят неговото поведение в краткосрочен план, крайната цел трябва да бъде неговото „укротяване“ (както, може би, и на неговите приемници) в бъдеще, защото нещата очевидно не свършват с Украйна“. Бойко Борисов на 12.10.2015г.: „Не може да сме заедно, само когато обядваме,(към представителите на САЩ в София б.м.). Трябва да сме заедно и в проблемите. Когато има проблем с руските проекти, ние съдействаме незабавно и затова сме в съдилищата за АЕЦ „Белене“ и, вероятно, ще ни съдят и за „Южен поток“ и за „Бургас – Александруполис“... Спираме руски самолети, спираме и три руски проекта, и ако това не са ви партньори, кои са?“ (Българският министър-председател е от онези политици, които не могат или не искат да проумеят, че у политическия истаблишмънт на САЩ няма сантименталност. Това е политически „Сървайвър“ – оцелява силният, който може сам да се оправя по законите на джунглата – няма благодарност за лакейство и послушание! Успяват тези, които знаят как и кога да целуват ръка и да благодарят, че са удостоени с внимание, видимо да се притесняват, когато държавният секретар на САЩ не е с прическа и да предугаждат и изпълняват всички желания на властелина!) Джон Керби, представител на Държавния депертамент на САЩ: „Екстремистките групи ще разширяват своите бойни операции. Те несъмненено ще нанасят удари по руските интереси в чужбина и , по всяка вероятност, по руските градове. Русия ще продължи да изпраща в родината си своите убити войници в чували, ще продължи да губи ресурси и по всяка вероятност ще има още свалени самолети“. Джо Байдън, вицепрезидент на САЩ, в отговор за предполагаеми руски кибер-атаки: „Ние изпращаме сигнали (на Путин -б.м.). Ние имаме тази възможност и той ще разбере едва тогава, когато ние сами решим, при това ще изберем така обстоятелствата, че ефектът да е най-голям и това ще е пропорционален отговор“. А ето отговорът на Путин:
„От нашите американски приятели може да се очаква всичко. Какво толкова е казал? Ние нима не знаем, че официалните органи на САЩ надничат навсякъде и подслушват всички подред. За тази цел се харчат милиарди долари, АНС работи, ЦРУ работи, другите служби. Има свидетелства, има и пълни признания... Единствената новина е, че за пръв път на таково високо ниво Съединените щати признават, че се занимават с такава дейност, и, второ, в известна степен заплашват, което, разбира се, не съответства на нормите за международно общуване, това е очевидно... Аз неотдавна, на форума на ВТБ казах, че е лошо, когато заради вътрешнополитически текущи проблеми се жертват руско-американските отношения, защото по този начин се разрушават международните отношения като цяло“.
Реакцията на руските официални лица бе рязка и недвусмислена – това е просташко поведение, преминават се всякакви граници и тези изказвания нямат нищо общо с езика на дипломацията и деловата етика! Въпреки споделеното от Сергей Лавров, че „... не си спомня нито един случай, когато президентът на РФ Владимир Путин по някакакъв начин неуважително да се е изказал за някой свой колега, независимо от това какво той предприема и говори по отношение на Руската федерация“, в отговор руският президент предприе решителни стъпки, които означаваха и означават само едно: с толерантността и с мълчаливото подминаване на арогантността и незачитането мнението на патньорите е приключено – ще последва огледален отговор на всяко неправомерно действие. Предявен е ултиматум на САЩ във връзка с условията за възобновяване на руското участие в Договора за утилизиране на запасите от плутоний за военни цели след излизането на Русия от този Договор. Правителството на РФ спря действието на Споразумението за сътрудничество със САЩ в разработките в областта на ядрената и енергийната сфери. Путин отмени срещата си с президента на Франция Франсоа Оланд. РФ подписа договори за доставка на противоракетните комплекси С 400 на Китай и Индия и предупреди, че ще сваля всички летящи обекти във въздушното пространство на Сирия, без да изчаква допълнтелна идентификация. Държавната Дума на РФ ратифицира Договора за безвъзмездно безсрочно използване на военновъздушната база в Хмеймим, Сирия, а Министерството на отбраната на РФ започна работа по реконструиране на базата на руските ВМС в Тартус. Министерството на извънредните ситуация на РФ провежда учения с гражданските структури и населението на страната за действия при атомна ракетна атака, като в тренировките участват над 40 милиона души; оборудват се нови и се реконструират стари атомни бомбоубежища по цялата страна; провеждат се военни учения и бойни стрелби за отразяване на противникова атака с ядрено оръжие и нанасяне на ответен, съкрушителен, ракетноядрен удар на възмездието и т.н... На пресконференцията в Индия се случи нещо безпрецедентно в международните отношения. Президентът Путин, обръщайки се към президентския журналистичен пул, пред целия свят номинира САЩ за световен тотален жандарм: „Чуйте, ние започнахме с това, че САЩ подслушват всички и следят всички. Вие всички тук сте обект на разработка на съответните служби ..., защото сте носители на определена информация... Вие свободно си говорите по телефона, в открит достъп изнасяте в ефира всичко, което считате за нужно и въобще всичко, което вие е на ум и каквото предполагате. Това означава, че за всеки може да бъде заведено дело, вероятно е и точно така, следят се всички ваши разговори. Всичко това се систематизира, класифицира, анализира. С това се занимава Агенцията за национална сигурност на САЩ“.
Светът се готви за война. Войната е традиционно и отдавна известно средство за решаване на остри противоречия и налагане волята на по-силния. След Втората световна война САЩ са започвали над 15 войни и интервенции, но никога не са постигали това, което са целяли – Корея, Виетнам, Югославия, Афганистан, Ирак, Либия и сега Сирия и т.н. Сменяни са управляващите режими, но след това се е установявал хоас и разруха. След „цветните“ революции в Грузия и Украйна, някои отговорни хора в Америка решиха на крилата на собствената си изключителност, че е дошло времето и на Русия. Меденият месец в отношенията между РФ и САЩ, по думите на Владимир Путин на пресконференцията в Гоа, Индия през октомври т.г., е завършил безславно в момента, когато министър-председателят на Русия Евгени Примаков през 1999 година, намирайки се във въздуха, дава нареждане правителствения самолет да се завърне обратно в Москва и отменя заседанието на комисията Примаков-Гор във връзка с началото на бомбардировките над Белград и Сърбия. След по-малко от година РФ има нов президент, който търпеливо печели време, за да приведе армията в добро бойно състояние, да стабилизира икономиката, да реши чеченския проблем, да върне милиардните кредити на международните финасови институти и да измъкне Русия от примката на „Вашингтонския консенсус“. И успява!
За 13 години, в края на 2013 година, средната заплата в Русия се е повишила девет пъти, пенсиите– десет пъти, трикратно е увеличението на брутния вътрешен продукт, валутните резерви са нараснали 50 пъти.
С тези си завоевания Путин обезмисли и ревизира победата на Запада в Студената война. За ужас на североамериканските неоконсерватори и неолиберали Русия като птицата феникс се възроди от пепелта и възглави планетарната битка за полицентричен свят. Даже и да не бе малодушието на Янукович и последвалия Майдан, даже „вежливите хора“ да не бяха помогнали да се избегнат кръвопролитията в Крим, даже да не бе протегната братска ръка на патриотите в Донбас, пак щеше да има и санкции, и заплахи, и провакации, грубо вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава. Министър-председателят на Индия Моди произнася на руски пословицата „По-добре е да имаш един стар приятел, отколкото двама нови!“ Председателят на КНР Си Дзинпин, наричайки Путин „моят добър стар приятел“, на 95-та годишнина на КПК говори за стратегически военнополитически съюз с Русия, Робърт Мегабе, президентът на Зимбабве от трибуната на ГА на ООН обявява ултиматум за създаване на нова международна организация на мястото на ООН; президентът на Гвинея от името на редица африкански страни заявява пълното си доверие към президента на Русия и честта страната му да бъде неин стратегически патньор. На 7 октомври в Ню Йорк, Дрезден и Москва чужди граждани издигнаха огромни платна и графити с портрета на Путин и надпис „Миротворец“ на английски, немски и арабски. Редица политици, парламентаристи, обикновени хора изразяват гласно и на всеослушание пълната си подкрепа на личността и политиката на руския президент.
Всичко това застави онези, които ги е страх от прозрачността в политиката, от отказа от двойни стандарти, с всепозволеността и безпардонието си да заемат бойна поза за атака: Сорос и „Отворено общество“, партия „Парнас“ на М. Касянов, „борецът“ срещу корупцията Андрей Навални, подпомаган от групата на Карл Билд и българина Иван Кръстев. Конгресът на САЩ прие закон №2277 за противодействие на Русия, обезпечен с 557,5 млн.долара; в бюджета на САЩ за 2017 година Държавният департамент е планирал 953 млн. долара за подкрепа на демокрацията в Русия и съседните страни; подготвят се и се доставя смъртоносно оръжие за Сирия и Украйна, в т.ч. и от България; продължава се действието на икономическите и финансови санкции; независимо от собствените загуби се поддържат ниски международните цени на петрола; бе осъществена бездоказателствена атака срещу най-добрите руски спортисти в навечерието на Олимпиадата в Рио и проявено нечовешкото отношение към мечтите и труда на параолимпийците и т.н.
На цялата тази мощна кампания, организирана и координирана в планетарен мащаб, целяща да ерозира, преди всичко, авторитета на президента Путин в собствената му страна, руският народ даде своя отговор на проведените на 18 септември т.г. парламентарни избори, категорично изразявайки своето съпричастие и подкрепа с казаното от Владимир Путин: „Считам за свое свещено задължение да сплотя народа на Русия, да обединя гражданите около ясни цели и задачи, и всеки ден и всяка минута да помним, че ние имаме една Родина,че сме един народ и всички ние имаме едно общо бъдеще“. „Русия буди уважение и се съобразяват с нея само тогава, когато тя е силна и стои здраво на краката си“.
В парламентарните избори участваха 52 631 849 руски граждани, което е 47,88% от имащите право на глас – резултат, съпоставим с избирателната активност в развитите демокрации, в т.ч. и в България. Гласуваше се в избирателни секции, като в една трета от тях и във всички районни, градски и областни избирателни комисии бе установено денонощно виденаблюдение; в много от избирателните участъци присъстваха чужди наблюдатели в т.ч. и от Парламентарната асамблея на ОССЕ и Бюрото по правата на човека на ОССЕ. Победи партията на Президента – „Единная Россия“ (ЕР), която проведе предварителен праймъриз с участието на 10% от имащите право на глас в РФ. Парламентарната група на ЕР в новата Държавна Дума ще има 343 депутати, което е конституционно болшинство, като над 50% от тях са избрани за първи път във Висшия законодателен орган на страната. Безпартийното политическо обединение, чийто лидер е Владимир Путин, Отечественият Народен Фронт, е представен в парламента с 50 депутати. Изборният резултат на ЕР е най-високия за партията на властта за всичките последни 16 години, което добавено към над 80%-я рейтинг на президента Путин показва изключително високо народно доверие и признание за изпълнени обещания, адекватност на политическите решения и сплотеност около лидера в дни на тежки изпитания и трудни решения.
Въпреки огромните финансови потоци, непрекъснатото хулене на Путин и ЕР и мрачни предсказания за бъдещето на страната, неолибералната опозиция в лицето на партията „Парнас“ на Михаил Касянов и Гари Каспаров е събрала 0,7% от гласовете на избирателите и партията „Яблоко“ на Григорий Явлински – 1.8% от гласувалите, не можа да заяви себе си не само като алтернатива на Путин и ЕР, но и регистрира пълен провал в опита си да завоюва доверието на болшинството руско население, което видимо е втрещило и техните спонсори.
Много от руските и обективно пишещите европейски и американски анализатори определят резултатите от изборите в Русия като потвърждение на избраната от Путин стратегия и тактика за възстановяване ролята на флагман на обществения прогрес и лидер в битката за полицентричен свят. Огромната президентска власт, тоталната подкрепа на народа и възможността да планира дейността си за близките 7 -8 години, прави от Владимир Путин световен лидер в борбата за по-справедливи, балансирани и устойчиви международни отношения.
N.B. „Китай е предизвикателство. Това е открит въпрос. И това е наша задача. Ние (американците-б.м.) не сме много добри с решенията, защото не разбираме тяхната история и култура. Аз предполагам, че основата на тяхното мислене е синоцентричният подход (т.е., че естественият център на планетата Земя е Китай–б.м.). Но това разбиране може да има глобални последствия. По този начин, предизвикателството, което ни отправя Китай, е много по-деликатен въпрос, отколкото проблемът със Съветския съюз, който, в крайна сметка, носеше стратегически характер. А сега става дума за култура: могат ли две цивилизации, които засега мислят с различни категории, да намерят подходяща формула за съвместното си съществуване, от която да произлезе и световният ред?“ – Хенри Кисинджър, юли 2015 г.
