Г-жа Меркел в Давос: „Моля ви бъдете внимателни! И в началото на 20-ти век светът е бил въвлечен в Световната война в подобна атмосфера с доминиращи национални егоизми.” Добавяйки, че очевидно „не са били научени уроците на историята”.
Сп. „Икономист” в оценките си за тазгодишния Давос–„... За първи път след Втората световна война става реална вероятността светът да се окаже в сблъсък с невиждана сила.”
Г-н Даниел Коатс – Директор на националното разузнаване и съветник на президент Доналд Тръмп - „... рискът от глобален конфликт в момента е най- висок от времето на Студената война!”
Г-н Габриел - германският външен министър даже пророкува, че война в Европа може да има и тази година.
Генерал Никълъс Картър- началник на ген. щаба на англ. армия - ...Русия е най-комплексната и ефективна държавна заплаха за Великобритания. ...Конфликтът с Русия може да бъде неочаквано близък, а враждебните действия може да започнат по най-непредсказуем начин.
Външният министър на Руската федерация г-н Лавров, в своето изказване в Мюнхен, се задоволи само с констатации от рода - “...всемогъщата руска заплаха” е ирационален мит ..., а влиянието на Русия в света се представя от Запада единствено в отрицателна светлина”. По-късно обаче в една пресконференция той недвусмислено даде да сe разбере, че трите вълни на разширение на НАТО са нарушения на джентълменския договор, представляващи днес най-голямото предизвикателство към общата европейска стабилност и отбрана. С една дума разширяването на НАТО е грешка!
Разбира се има и редица други изказвания, но такава еднопосочност в мненията в най-добрия случай дава повод за задълбочено внимание и размисъл. Затова нека хвърлим, макар и един бегъл поглед върху новата ядрена стратегия за национална сигурност на САЩ, защото това е всъщност документът, в който най-ясно са формулирани новите тенденции и насоки на цялостната американска политика в сферата на сигурността. Разбира се трябва да сме наясно, че от една страна доктрината е официално засекретена, а от друга за неината детайлна и пространна оценка ще очакваме професионалната експертиза на съответните ни държавни институции.
Но все пак от това, което се появи из пресата кое е най-същественото?
В Стратегията за развитие на американските ядрени сили, както може да се очаква, съвсем ясно се посочва, че основните съперници, основната опасност за САЩ това са така наречените ревизонистични тоталитарни държави” - Русия и на второ място след Китай. Според редица анализатори в подхода си към тези страни САЩ и техните съюзници преминават от „политика на сдържане” към политика на тотално противопоставяне и противодействие по всички геостратегически направления.
Най-съществената, според мен, промяна в цялостния подход на сегашната американска администрация се състои в разширяване обсега на действие на новата американска ядрена доктрина. За разлика от преди настоящата доктрина ще защитава с ядрено оръжие не само и единствено територията на САЩ от вражеска агресия, но и всяко посегателство срещу американските стратегически интереси. Това е една значителна промяна, тъй като всеизвестни са глобалните измерения на „американските интереси”. Наред с това САЩ са категорични, че са в правото си да използват ядреното оръжие в защита от всяко посегателство срещу сигурността на своята държава. В новата доктрина съвсем категорично се декларира, че ядреното оръжие става главен инструмент за защита на националната сигурност на страната. За целта са предвидени редица мерки за ускорена модернизация и по същество превъоръжаване на триадата ВМС, ВВС и ракетните войски на САЩ, чрез нови атомни подводници, стратегическа авиация и междуконтинентални балистични ракети. Особени опасения будят обявените планове за създаване на „мини ядрени бомби” и възможностите за водене на „ограничени ядрени конфликти”. По отношение на съюзниците в НАТО стратегията предвижда те да бъдат защитавани с американските стратегически ядрени сили, както и с ядреното оръжие с изнесено базиране в Европа. Ако трябва да обобщим - САЩ „де факто” денонсират поредица международни договори, които осигуряваха ядрен мир през последните десетилетия. Създават се всички предпоставки за нов тежък рунд в ядрената надпревара, а човечеството е изправено пред непосредствената опасност от противопоставяне с гибелни последици.
За нас по-голям интерес представляват процесите, свързани с НАТО и предложенията за нова Стратегия за сигурност и отбрана на държавите от ЕС с времеви хоризонт 2025 година. На последната среща на НАТО, на ниво военни министри бяха взети важни решения, касаещи организационното му укрепване. Създават се две нови нови командвания в рамките на НАТО, като в Германия ще е разположено командването за бързо прехвърляне на сили и въоръжения в европейските полигони на Алианса, а в САЩ ще бъде разположено командването за сигурността и защитата на морските пътища към Европа в атлантическия регион. Очевидно става дума за сигурни коридори за прехвърляне на въоръжени сили и бойна техника в случай на конфликт от САЩ към Европа. На срещата много по-остро и категорично е бил поставен и въпросът за ускорено достигане на 2% от БВП на държавите-членки за военни нужди като продължи и задълбочаването на тяхното военно сътрудничество и координация. Цялата среща и взетите решения са продължение на водената досега политикас един ясен и категоричен императив - изграждането на „защитен вал” от Балтика до Средиземно море за защита от предстояща военна агресия на Русия и за неутрализиране нейното влияние и интереси към държавите от ЕС и Балканите както в стратегически, така и в политико-икономически план. За целта, както вече посочихме ще продължи да се развива командната база на Алианса с по- засилено присъствие, чрез въоръжени сили и военна техника по границата с Русия. Засилват се военните учения и присъствието на НАТО в Черно море, като САЩ заявиха намерението си да поддържат постоянно два военни кораба. Не напразно Черно море е наречено „вътрешно езеро на НАТО”. Особена опасна е обстановката в Украйна, където с приетия закон за „реинтеграция на Донбас” и фактическото узаконяване употребата на военна сила се задраскват Минските споразумения.
Въпреки декларираното единство между държавите-членки на Алианса един по-внимателен прочит би открил известни нюанси в позициите на условно казано „атлантически” и „европейски” партньори. В този аспект Европейската стратегия за сигурност и отбрана е един нов момент в „мирновременното” военно развитие на ЕС. Основна цел е в обозримо бъдеще да се постигне „стратегическа независимост на Европа”. За целта се предлагат три варианта на европейското сътрудничество, които „започват” от варианта „Сътрудничество и отбрана”, включващ разширяване и задълбочаване на взаимното сътрудничество, но без политическо обвързване. Най-общо казано за този вариант ЕС става „меката сила”, а НАТО – „твърдата сила”. Вторият вариант – „Споделена сигурност и отбрана”, в който се предвижда много по-пълна финансова и оперативна солидарност, като ясно са очертани специфичните зони за съвместна защита на ЕС. Това са терористичните заплахи, хибридни и кибер заплахи, гранична, морска и енергийна сигурност и развитието на космически програми. Те ще бъдат субсидирани и от Европейски фонд за отбрана. Третият вариант – „Обща отбрана и сигурност”. Това ще бъде обща европейска отбрана, чиято цел е „Защитата на Европа да стане взаимоподсилваща се отговорност на ЕС и НАТО, чрез допълване възможностите на НАТО по отношение на високотехнологичните операции срещу терористични групи, военоморски операции и кибер атаки във враждебна среда. Основният момент е, че военните сили на отделните държави трябва да са на постоянно позициониране и на разположение за бързо предизлоциране под централно европейско командване.
Какъв е отговорът на Русия?
Външният министър г-н Лавров заяви в Мюнхен, че докато няма конкретни доказателства за руска намеса в американските избори, Русия счита изявленията на САЩ по темата „за просто бръщолевене и чесане на езика”. Според министъра, очевиден е стремежът на американската администрация за по-нататъшно изостряне на отношенията, включително и с въвеждането на нови санкции. Но в крайна сметка Русия е в правото си да разполага с въоръжените си сили на своя територия както сметне за целесъобразно и в съответствие с националната си безопасност. В потвърждение на това е и разполагането на ракетните установки „Искандер” в Калининградска област, С-400 батареите в Крим и усилването на войските по западното и южно направление. Темата за безопасността на страната е жизнено важна за и по думите на министъра на отбраната Шойгу –„Основните ни усилия са насочени към поддържане на високо ниво на бойната готовност на стратегическите ядрени и неядрени сили, укрепване на ешелонираната система за въздушно-космическа отбрана и усъвършенстване системата на управление на войските. Активно се води техническото превъоръжаване на всички родове войски с оглед то да завърши до 2021 г. За да завърша по въпроса бих отбелязал, че всичко случващо около границите на Русия и срива в отношенията със САЩ и НАТО ще върнат Русия към максимата, „...за руската дипломация има само два верни съюзника и това са армията и флотът”.
През последните месеци сме свидетели на подчертан интерес на НАТО и ЕС към Балканите и активизиране на тяхната дипломатическа дейност в региона. В тази връзка в рамките на председателство на България, която се оказа като че ли най-заинтересована от процеса на приобщаване на Западните Балкани, широко бяха лансирани поредица от намерения и инициативи, очертан бе и времеви хоризонт до 2025 г., дадени бяха и конкретни препоръки на страните-кандидатки и т.н. Даже г-жа Меркел определи, че с Черна гора и Сърбия разговорите може да започнат още през лятото, а с Македония и Албания тази година. Тези дни ще се реализира и балканската обиколка на г-н Юнкер, г-жа Могерини и г-н Хан, а както обяви българският зам. външен министър г-н Георгиев „Брюксел вече действа на терен”. Всички предварителни условия, които трябва да се изпълнят, обаче остават и те включват въпросите с „разрешаване на граничните спорове и противоречия” между страните, реформите и борбата с корупцията, за да се завърши с коронната фраза -„всяка страна започва преговорите, когато е готова да отговори на изискванията за членство в ЕС”. Освен това не чухме нищо за конкретни проекти и инвестиции, освен за транспортни коридори, което си е повече военностратегическа отколкото гражданска инвестиция. Прави впечатление, че докато въпросите за членство в ЕС поне засега имат подчертано еуфоричен и пожелателен характер, без твърдо да се определят конкретни времеви параметри за отделните страни, то тези за членство в НАТО се оказаха изцяло геополитически, достатъчно е само съгласието на управляващия елит. Необходимо е само да се преодолее „ветото” на Гърция, за да се отприщи „натовизацията” на Балканите. В тази насока целите са пределно ясни – възпрепятстване чрез членство в НАТО геополитическото и икономическо проникване на Русия и Китай в региона и постепенно неутрализиране на традиционните исторически, духовни и културни връзки на Русия с нейните приятелски държави в региона. По всичко личи, че Балканите отново излизат на дневен ред, превръщайки се в територия –обект на много сериозен геополитически интерес от НАТО и ЕС от една страна и от Русия, Китай и Турция/ като самостоятелен играч/, от друга. Тепърва предстои да видим дали и как балканските държави ще могат да защитят своите национални интереси или за пореден път ще има етнически конфликти или прекрояване на граници.
Изхождайки от така описаната международна ситуация , човек трудно би могъл да сподели оптимизма и особено ентусиазма, с който България, в качеството си на шестмесечен Председател прегърна идеята и инициативите за приобщаването на Западните Балкани в ЕС. Най-малкото защото всички те изискват далеч по-продължителен период за евентуална реализация. Защото не би било изненада, ако накрая така прокламираното включване на балканските държави в Европейския съюз се окаже един безкраен процес, докато членството в НАТО реално е почти „зад близкия ъгъл”.
В тази връзка, само като вметване, похвални са непрекъснатите усилия на г-н Премиера за укрепване отношенията с Турция, за запазване на южната ни граница от мигрантските потоци и за подобряване отношенията с Македония, без разбира да се загърбват съществуващите проблеми в двустранните отношения. За съжаление много трудно ще му бъде да доведе до успешен край прегърната роля на медиатор както за сдобряване на Турция с ЕС в краткосрочен план, така и за приобщаването на Западните Балкани към ЕС в перспектива. Според нас за приобщаването на Западните Балкани е необходима дългосрочна и последователна политика, получила подкрепата на всички заинтересовани държави в ЕС, а не само на Германия и Франция. И на второ място, нека да е ясно, че геополитическият възел на Балканите е „завързан” от Великите сили преди близо век и половина и той не може да бъде „развързан” без тях. С други думи, без участието на Русия, САЩ и Китай, а защо не и Турция, мирно развитие на Балканите няма да има. Няма да се случи скоро, още по-малко през времето на българското председателство. В крайна сметка това, което България може реално да предложи са усилията, ентусиазма и харизмата на своя премиер, които обаче са недостатъчни за дългосрочен успех, а и професионализмът у българската дипломация в момента е далеч от ниво, допринасящо те да бъдат евентуално „облечени” в конкретни дела.
Но връщайки се към темата за война, било то „студена или гореща” добре би било да знаем макар и най-общо, без конкретни цифри и факти, за които ще ни е необходим специален „достъп”, какво реално може да оферира България. Нека започнем със Стратегията за национална сигурност, която е приета още през 2011 година, а понастоящем в комисиите на Народното събрание се обсъжда нейният актуализиран вариант. Изхождайки от сегашната външна среда за сигурност, от нейната динамичност и особено от създаващата се обстановка около България, в Черно море и на Балканите съвсем ясно е, че трябва нова стратегия с по-продължителен времеви хоризонт , с много по-прецизна разработка на външната средна за сигурност в нея и с по-голяма тежест на основните компоненти в защитата на националната сигурност , а имено армията, полицията и специалните служби. Оказва се, че в конкретен план засега предлагаме преди всичко обещания. Два процента от БВП до 2024 година за военни цели. Модернизация на БА, включваща ново въоръжение за около 1,5 милиарда лева – за самолети, за танкове и бронетехника, за кораби и т.н.. За съжаление ще трябва да избираме, тъй като за всичко няма средства, а за евентуална помощ съюзниците ни си искат парите, не става както беше във Варшавския договор. В НАТО безплатен обяд няма! Независимо, че българският ВПК работи на пълни обороти парите за отбрана пак не стигат! Но, според нас, много по-съществен елемент от финансовия това е отсъствието на вътрешно-политическият консенсус. Става дума за липсата на единство в управляващата коалиция, между политическите партии и което е най-важно между институциите за бъдещето на българската армия, нейното въоръжение и личен състав, а даже и по нейните приоритети. Дали ще преобладават военновремените или мирновременните/охранителни или полицейски/ ангажименти на въоръжените сили, дали ще има ескадрила или наземна военна техника, или при сегашната обстановка в Черно море да се засилят ВМС и т.н. Ще трябва да се реши дали ще пазим небето, земята или морето на България? Очевидно сили и средства за цялостно превъоръжаване на българската армия в настоящия момент няма!!!
Това са въпроси от жизнено важно национално значение, налагащи спешното изработване на дългосрочна военно-политическа стратегия, базирана както на международните ангажименти на страната, така най-вече на българския национален интерес. Не е ли крайно време българският политически елит и неговите лидери да загърбят политическите си и лични амбиции, и заедно, както препоръчва г-жа Меркел, този път съвсем основателно, „ да изучим уроците на историята”. Всеизвестно е, че през изминалия 20-и век България не можа да случи на печеливши съюзници! В тази връзка националният празник 3-ти март - 140 годишнината от Руско-турската война е много подходящ повод за деклариране на единна позиция на институциите както за дълбока благодарност към Русия, така и за заявка за по-балансирана и национално отговорна външна политика на България, включително и по въпроса за санкциите!
Защото днес не е най-важното дали ще подпишем „Истанбулската конвенция” и даже дали ще успеем да отчетем успешно европейско председателство! Днес все по-категорично военната и външна политика заемат своето място в международния дневен ред и това трябва да се отчита от държавното ръководство, защото България трябва да е съвсем наясно в състояние ли е да посрещне евентуална „студена” или не дай си боже „гореща” война, без да разчита изцяло на досегашните си военнополитически ангажименти!
Горан Симеонов,
Председател на АРЗ /в лично качество/
