ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Реформиране на системата за национална сигурност
Проблеми и приоритети

Реформиране на системата за национална сигурност

05 Февруари 2016

Реформата в сигурността започва в началото на прехода, без държавна политика в тази област. Решенията не се вземат в София, а някои от посланиците на Великите сили се разпореждат у нас като господари.

Ние започнахме реформата в сектора за сигурност в първите години на прехода, без да имаме държавна политика в тази област. Действахме по силата на емоцията. Хаосът беше пълен. Решенията не се вземаха в София. Някои от посланиците на Великите сили се разпореждаха у нас като господари. Изходните положения на реформата в областта на отбраната и сигурността се наложиха от нелегитимен орган, какъвто беше „кръглата маса”. Те бяха за времето си неизбежни, но в същото време конюнктурни и компромисни. Най-радикални бяха реформите на Въоръжените сили. Армията, след поредица от съкращения и трансформации, бе доведена до състояние да не може да изпълнява конституционните си задължения. Силно се понижи нейната боеспособност и бойна готовност. Под натиск отвън нарязахме най-мощните си оръжия и ликвидирахме ракетните войски, нещо, което ни даваше сигурност и самочувствие като държава. Тежък удар понесоха специалните служби. Подцениха се секторните политики за сигурност. Разруши се отбранителната ни промишленост. Занемари се научно-изследователската и развойна дейност. В редица случаи пролича безсилието на държавните институции да действат в условия на стихийни бедствия и кризисни ситуации. Стигна се до пробив в системата за национална сигурност, какъвто беше терористичният акт край Сарафово. Взривовете във военни заводи, бази и складове за боеприпаси станаха постоянен спътник на нашето развитие.

Картината към днешна дата става още по-мрачна, ако към трупаните през годините проблеми във функционирането и управлението на системата за национална сигурност прибавим новите предизвикателства, рискове и заплахи, произтичащи от динамичната и бързопроменяща се геостратегическа среда за сигурност.

Ние сме заобиколени от горещи точки и огнища на напрежение. В Украйна и Близкия изток се водят войни и се пролива човешка кръв. Не е пресилено да говорим за Арабска пролет в Република Македония. Гърция е пред фалит. Ислямизират се страни от Западните Балкани. Работи се за създаване на Велика Албания. В Черно море зачестиха гостуванията и ученията на бойни кораби на НАТО и САЩ, а над тях прелитат руски изтребители. Има тенденция за трайно влошаване на обстановката в Черноморския регион. Води се информационна война, готви се и хибридна война. В САЩ и Русия не изключват възможността в даден момент да използват ядрено оръжие. Прогнозира се в близките 15-20 години напрежението в международните отношения да се запази, в това число и да се стигне до мащабен военен конфликт.

При тази тревожна обстановка е смущаващо, че в нашето общество няма единно виждане по въпроса за войната и мира. Доказателство за тази констатация е оценката за събитията около Украйна и особено по мерките, които трябва да се вземат за защита на националната сигурност.

Ето три въпроса, по които нацията и политическите сили са дълбоко разединени:

  1. Да има или да няма у нас бази на НАТО и САЩ, техни войски, американски тежки оръжия и ракети с наземно базиране, кординационни и комуникационни елементи на Алианса.
  2. Ако се стигне до война срещу Русия, да участват ли наши войски в състава на НАТО в бойни действия срещу руските въоръжени сили.
  3. Определеният статут на България за „Прифронтова държава” спрямо Русия, разполагането на сили и средства на НАТО и САЩ води ли до повишаване на националната ни сигурност, или напротив – това ще има за резултат несигурност поради насочване на руските стратегически оръжия срещу България.

Говорейки за войната и мира, може да бъде поставен един основателен въпрос – не е ли нормално за една демокрация по очертаните проблеми на отбраната и сигурността, във връзка с украинската криза, да се вземе мнението на суверена, като се проведе национален референдум.

Наред с външните, налице са и сериозни предизвикателства за сигурността от вътрешен характер. Очаква се нова бежанска вълна, а доизграждането на 60-километровата преградна стена на границата с Турция все не започва. Налице е етническо напрежение. След Нов път във Видин, след Катуница, дойде ред на Гърмен и на Орландовци. Заговори се за „гърменизация” на политическия живот. Битовата престъпност взема застрашителни размери. Демографската криза, кризата в здравеопазването и образованието понижават ефективното функциониране на СНС.

Но има и нещо още по-лошо, а то е, както твърдят някои учени, че България вече е стигнала дъното и не може да се оттласне от него. Разклатени са устоите на българската държавност. Застрашено е самото съществуване на българската нация. За четвърт век около 2 милиона български граждани са напуснали страната. България се обезкървява и обезлюдява.

Наблюдава се и още една тревожна за националната сигурност тенденция. Все повече български граждани, обхванати от отчаяние и от неудовлетворение от държавата, споделят пацифистки настроения. Наскоро едно международно изследване на „Галъп Интернешънъл” показа, че 47% от българските граждани не биха се сражавали за Родината, а само 25 % са изразили готовност да защитават България с оръжие в ръка.

Добре известен е фактът, че във всички важни държавни дела, особена в преломни времена, офицерството, като част от елита на нацията, винаги е заставало на страната на своя народ.

В годините на прехода, съкратените от Въоръжените сили офицери, а това се отнася и за служителите от сектора за сигурност, бяха изолирани и натикани в „задния двор” на обществото. Това го направиха политиците от страх да не бъде застрашено тяхното лидерство и забогатяването им на гърба на народа. Мотивът лесно се намери – това са офицери на тоталитарната държава, учили в Русия, поради което не може да им се има доверие. Така офицерството, което има неоспорим принос за мирния и безкръвен преход от социализма към капитализма, беше оставено далеч от властта, от институциите и длъжностите, които правят политики и вземат управленски решения. По този начин държавата се лиши от потенциал и реална сила, която можеше да помогне на България сега да изглежда по друг начин.

Днес, когато имаме скромна по числен състав армия, огромната част от българското офицерство е в запаса и резерва. Кризата в държавата и на държавността принуди офицерството да заяви на висок глас своята гражданска позиция. Вярно на своя народ, то роди Отечествения форум за единение „Брод за България”, като средище за дискусии по важни въпроси на единството на нацията. Офицерството се опитва да даде пример за търсене на изход от ситуацията и за спасение на България. То се обърна към истинския елит на нацията, към учени, учители, преподаватели, духовници и общественици с апел за общи действия за единение на българските граждани и нацията в името на сигурността и просперитета на Отечеството.

Дано усилията за прокарване брод за спасение на България се увенчаят с успех.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе