На остров „Русский“ в Източно море морския бриз развява знамената на над 60 държави от азиатско-тихоокеански регион, събрали се на третия, станал вече традиционен, Далекоизточен икономически форум под надслов „Да създадем новата реалност!“. Японско море и Източното море образуват една обща вътрешноморска територия, свързваща Русия, Северна Корея, Южна Корея и Япония. Три от тези държави са в първата десятка в света по размер на БВП, а четвъртата, НДР Корея, е страната с втората по големина армия и единствената, незначителна по територия и население държава, която в ХХI век е в състояние да прави изпитания на атомни и водородни ядрени заряди и да изстрелва балистични ракети. Разкъсваните от вътрешни противоречия САЩ и Доналд Тръмп, с непремерените си изказвания и импулсивни действия, по нищо не се отличават от непредсказуемия грандоман и психически неуравновесен човек Ким Чен Ин. Светът, или поне Тихоокеанския регион действително е пред прага на унищожителна война. Сеул е само на 35 мили от 38-я паралел, а артилерията на НДРК (11 хиляди оръдия) има далекобойност до 60 км, включително и системи за залпов огън. И както каза Путин, за този вид бомбардировки няма създадени противодействащи системи, а откриването на тяхното местоположение е практически невъзможно.
Цялата тази военно-политическа ситуация наложи огромен отпечатък върху провеждането на икономическия форум - превърна го в място на Голямите надежди. Към искрено търсене на приятелска атмосфера, към конструктивно сътрудничество и нов поглед към отношенията между хората и страните в Тихоокеанския регион съдействаха и други обстоятелства: излизането на САЩ от Договора за трантихоокеанско сътрудничество, стремежа на Япония да подпише най-после мирния си договор с РФ, видимо огромното желание на новите президенти на Република Корея и Монголия да установят доверителни отношения с двама силни политици – Путин и Абе и не на последно място, изключителния интерес на бизнеса от високоразвитите Япония и Корея към пазарите на развиващите се страни, особено към обезлюдения, но огромен по теретория руски Далечен изток.
За наблюдателите, които следяха отблизо случващото се на форума, бе огромна изненада невероятно доброжалателния тон на пленарните заседания, в кулоарите и в залите за преговори. Когато в САЩ громят паметниците на националните си герои, когато Меркел на предизборните ѝ събрания я замерват с домати, а цяла Франция е залята от протести срещу новоизбрания президент Макрон, когато Великобритания напуска Европа, а Полша иска репарации от Германия, когато испанското правителство воюва с каталунците, излезли да защитават независимото си мнение, как да живеят, а украинското правителство разстрелва собствения си народ, във Владивосток цареше атмосферата на един бъдещ, нов свят, където хората се уважават и приемат с пълно разбиране чуждото мнение, където ръководителите могат и знаят, как да намират решения и на най-трудните ситуации – всичко това „крещеше“, че на човечеството му е омръзнало да се мрази, да воюва, да го мамят, за да печелят повече, да противопоставят народите един на друг!
Предлагаме на вашето внимание информация от първоизточника – личностите, които създават новините, за да могат читателите самостоятелно да формират отношението си към това, което се случи на Далекоизточния икономически форум в руския гр. Владивосток от 7 до 9 септември т.г.
Владимир Путин - президент на РФ:
„Президентът на Корея спомена за регионалния енергиен пръстен. Това е крупномащабен, много интересен и мощен проект, който засяга всички страни от региона: Русия, Китай, Република Корея, Северна Корея, Япония. Имайки предвид ръста на енергопотреблението, това е проектът, който може да се превърне в локомотив. Това първо, второ – ние с китайските приятели през цялото време обсъждаме въпроса за съвместяването, това е предложение на Председателя Си Цзинпин, на Пътя на коприната с нашето разрастващо се обединение, създадено по постсъветското пространство - Евразийския икономически съюз. Това са два абсолютно съвместими проекта – тук няма нищо, което да противоречи едно на друго, а дава възможност на тази база да се изгради голямо пространство за евроазиатско сътрудничество. Това, разбира се, включва и развитие на инфраструктурата, и работа над крупни високотехнологични проекти с прилагането на технологичните постижения на Япония и Южна Корея и с участието на Монголия, според техните възможности...“=
„... Сега вече работим в областта на енергетиката. Достатъчно е да си припомним, например „Ямал-СПГ (завод за втечнен природен газ-б.м.)“, в който работят няколко компании (европейски, азиатски и индийски). Сахалин-1. „Сахалин-2“. Това направление ще развиваме и занапред...“.
„... Тук започна да функционира новият руски космодром, от който вече бяха осъществени първите стартове на ракети. В близките няколко години той ще се превърне в първата крупномащабна гражданска космическа стартова плошадка на нашата територия, от която ще се изследва далечния космос, ще се осъществяват пилотирани полети и т.н. Между другото, планираме да работим съвместно със Съединените щати, ако разбира се някои умници от различните американски структури не ни попречат. Интерес по този въпрос има, включително и за изследването на планетата Марс към 2030 година, съвместно с американските ни партньори...“.
„... Предстои ни осъществяване на спиращи дъха проекти. Стана дума за енергопръстена. Ако успеем да се договорим със Северна Корея и Република Корея да съединим и корейските железници с Транссибирската железопътна магистрала, да построим мост до остров Сахалин, а след това да съединим Сахалин с о-в Хокайдо, то това вече са абсолютно планетарни проекти, които ще доведат до значителни изменения на инфраструктурата, енергетиката и работата в областта на високите технологии..“.
„... Тук вече работят 17 обособени Територии за изпреварващо развитие (ТОР) и свободното пристанище Владивосток. От 8 август т.г. всички чужденци, посещаващи гр.Владивосток влизат в РФ с електронни визи. От 1 януари 2018 г. с такива визи ще може да се посещават о-в Сахалин, и полуостров Камчатка. В договорите с резидентите на ТОР е фиксирано, че условията за инвестиране не могат да бъдат влошавани през първите 10 години от реализацията на проекта. И още, всеки инвеститор, станал резидент в Територията за изпреварващо развитие или свободното пристанище Владивосток до 2015 година, получава десетгодишна преференция при заплащането на всякакви вид застраховки, докато доскоро този срок бе само 3 години. За големите инвестиционни проекти - над 100 млрд.рубли се изменя преференцията при плащането на данък печалба от сега действащите 10 години на 19. Инвеститори, които влагат по десет и над десет милиона долара в Далечния изток ще се ползват с опростен механизъм за получаване на руско гражданство...“.
„...Ние имаме своите конкуретни преимущества! Това е високото образователно ниво на нашите граждани и добрите традиции в развитието на високотехнологичните сфери. Сега полагаме сериозни усилия за развитието на дигиталните технологии и разбира се, уплътняване на логистичните си възможности. Неотдавна ние проведохме първото тестово движение за превоз на контейнерни товари от Индия по коридора север – юг: Индия – Иран – Азърбайджан – пристанище Санкт-Петербуг.“
Мун Дже Ин – президент на Република Корея:
„...Далечният изток е надеждата за сътрудничество и разцвет не само на Русия, но и на страните от Северо-Източна Азия, включително и Корея. И тази надежда ще се сбъдне благодарение на лидерските качества на президента Путин. На много хора им се струва, че Вашия дух, господин Президент, е като амурски тигър. Сричката „Ин“ в моето име означава „тигър“. Мога да твърдя, че ние си приличаме по смелостта и храбростта на тигъра. И ако ние заедно работим и развиваме Далечния изток, то всичко замислено от нас ще стане, нали така?“.
„...Има проекти, които не се осъществяват заради неблагоприятните междукорейски отношения, но за реализацията на тези проекти аз акцентирам върху сътрудничеството с РФ. Например, това в областта на корабостроенето и морската логистика може да стане нов модел на корейско-руските икономически връзки, които да изменят картата на международния морски превоз. Нима не ви въодушевява усвояването на Северния морски път? Корея е на първо място в строителството на кораби. 64% от общото количество на новопостроените крупномащабни танкери се падат на Корея и това е така, защото Корея притежава всички най-добри световни технологии в тази сфера. Корейска компания получи от Русия поръчка да построи 15 танкера-ледоразбивачи за превоз на втечнен природен газ. Първият такъв кораб тръгна от Норвегия и вече е в Корея, преминал по Северния морски път без помощта на ледоразбивач. Корея получи и поръчка от Русия за строителството на голям танкер за превоз на суров петрол, чиито двигатели работят с втечнен природен газ. Това историческо събитие превръща международните морски превози в екологически чист транспорт. Корея и РФ създадоха съвместно предприятие за изграждане на гигантската корабостроителница „Звезда“ в Приморския край...“.
„... Подобряването на междукорейските отношения ще благоприятства съединяването на газовите тръбопроводи между нашите страни през Северна Корея. Господин Путин! Както и обещах, започна работа Комитета към Президента по въпросите на северното икономическо сътрудничество. Това се прави за първи път в историята. Но преди всичко Корея е заинтересувана от ускорената реализация на свободната търговия между Корея и ЕАИС за създаването на институционална база за укрепването на северното сътрудничество. Аз предлагам да изградим „девет моста“ между Корея и Русия за едновременно и многостранно сътрудничестово. „Деветте моста“ означават: газ, железопътни пътища, Северен морски път, корабостроене, създаване на работни групи, селско стопанство, сътрудничество и други...“.
„...Независимо от сложните условия, корейските компании продължават инвестиционната си дейност в РФ. Автомобилите и битовата техника станаха народни брендове в Русия. Автомобилът, модел „Рио“, който е резултат от инвестициите на „Хюндай мотор“ в Санкт-Петербург преди седем години е най-продаваният автомобил в РФ“.
„...Както добре знаете, европейските държави са съединени с електропреносна мрежа. Държавите от Североизточна Азия са изолирани една от друга в това отношение. Именно затова екологически чистото и икономически достъпното електричество, произвеждано в Русия и Монголия може да се предоставя на други държави и по този начин да спомага за процъфтяването на нашите страни, а за Русия това означава и увеличение износа на енергоносители. По примера и опита на Европейския съюз, ние можем да създадем единен канал за взаимното съдействие на преноса на електроенергия и за многостранна сигурност. Това ще бъде метода за ключовото разрешаване на северния проблем“.
Синдзо Абе – министър-председател на Япония:
„...Ако японските и руски предпремачи поискат да започнат нещо заедно, аз мисля, че ще им бъде много полезен създадения от нашите две страни Фонд в размер на едни милиард долара. И президентът Путин, и аз интензивно се занимаваме с развитието на цифровата икономика. Искам да съобщя, че между правителствата на двете страни бе подписан меморандум за сътрудничество в тази област. По този начин, по всеки от осемте пункта на нашето сътрудничество се води огромна работа...“=
„... Миналата година правителството на Япония определи осем области, в които са силни японските частни компании и постави задачата да бъдат постигнати съвместни резултати от сътрудничеството с руската страна... Първата цел, която си поставихме бе да повишим нивото на медицинското обслужване и увеличаване продължителността на живота. Второто направление, което обозначихме тогава, е сътрудничество в създаването на комфортна среда за живот. Владивосток е град, пълен с безгранични възможности за развитие като туристическа столица, като транспортен и търговски център... Искам да ви представя още едно място, където ние ще реализираме нашите планове - това е град Воронеж, известен транспортен възел... В моето правителство има министър, който специално се занимава със сътрудничество между Япония и Русия“.
„...Трябва да поставим точка в ненормалната ситуация, при която ние все още нямаме мирен договор. Владимир, ние с теб трябва да изпълним това си задължение. Трябва да преодолеем всички трудности така, че да оставим на младите поколения след нас свят, в който двете държави – Япония и Русия – да могат напълно да разкрият своя потенциал. Искам да се обърна към всички присъстващи в залата: Нека всички ние – японци, руснаци – да работим заедно, ръка за ръка, за да открием нова епоха, нова ера в японско-руските отношения. Искам да призова всички към това!“.
Джери Браун – губернатор на щата Калифорния, САЩ – демократ:
„...Калифорния е тихоокеанска икономика. Сегашните дискусии ще доведат до сближаване между народите в Тихоокеанския регион. С търговия, с делови контакти, с инвестиции и културен обмен ние можем да създадем нови възможности за взаимодействие, свеждайки до минимум съвременните заплахи – тероризъм, климат, ядрено разпространение...“.
„... Не планирам да се срещам с представители на КНДР... Няма да коментирам ситуацията със закриването на генералното консулство на РФ в Сан Франциско, защото аз дойдох на икономически форум, а предприеманите от правителството дипломатически стъпки са извън моите компетенции... По-добре ще бъде да се концентрирам върху позитивните възможности за взаимодействие, които планирам да обсъдя по време на моята визита...“.
„... Този Форум не само има голямо символично значение, но той играе важна роля в хуманитарната област и икономиката и аз с радост участвам в него“.
N.B. Руската императрица Екатерина II-Велика винаги е знаела за потенциала на Сибир и Далечния Изток и тя е казала преди повече от 250 години: „Вярвам, ще изгрее звездата на Изтока и оттам ще засияе светлината!“
XXX
РУСИЯ И ТУРЦИЯ СТРОЯТ АЕЦ,
А БЪЛГАРИЯ ПИШЕ АНТИРУСКИ ДЕКЛАРАЦИИ!
Политиката е умение да се управлява „полиса“ (от гръцки – град, държава). За да е успешна тази човешка дейност са необходими определен набор от качества: логическо и асоциативно мислене, базово университетско образование – за предпочитане право, икономика, финанси – богата обща кулутура, организираност, порядъчност и честност. Когато става дума за управление на държава, то към горните умения и качества се прибавят владеене на чужди езици, култура на общуване, чувство за ситуация и аналитични възможности. За малка държава като България ориентирането на политиците в геополитиката е въпрос на оцеляване, въпрос за избор на модел на развитие и защита на националните интереси в глобалния свят.
Обикновените хора нямат време, а вероятно, и желание да навлизат в тънкостите и превратностите на международните отношения. Те искат и се надяват хората, които те избират да управляват държавата да им гарантират добър живот, увереност в бъдещето и перспектива за децата им.
Реални действия, а не обещания!
За съжаление, на една от най-древните нации в Европа, българската, през последните десетилетия не ѝ върви на управленци. Особено трагикомично стана положението, когато начело на държавата застанаха Винету, Цецерон, патриотарите и калинките! Абсурдността на това, което те вършат и наричат „правене на политика“ вече физически застрашава българската народност. Редица анализатори, по един или друг начин се опитват да посочват подводните камъни и опасностите, които ежедневно изникват пред страната, други общественици не спестяват сарказма си, говорейки за днешните български управници, но ... полза никаква. Родната ни политическата класа в т.ч. и така наречената опозиция, чопли някакви вътрешни проблеми, демонстрира бабаитлък на дребно от телевизионните екрани и заемайки удобната конформистка позиция, с нищо не показва, че е наясно със световните катаклизми, като всички заедно нетърпеливо очакват бурята сама да ни отмине!
Да, тя ще отмине, но последиците за нас и за хегемона ще бъдат по-страшни от ураганите „Харви“, „Ирма“, „Мария“ и „Хосе“ взети заедно!
Дойде времето, когато мислещите и порядъчни хора в България трябва да вземат нещата в ръцете си и да направят своя информиран избор. Ето защо се налага с помощта на някои исторически ретроспекции и сравнителния анализ да разкажем по-подробно и популярно за съвременните взаимоотношения между съседните Русия, Турция и България. Така нашите редовите граждани и избиратели, ще могат да получат реална представа за провежданата политика и да си направят адекватни изводи за „качествата“ на политическата класа на днешна България!
Как загиват империите?
Невъзможно е да си представим историята на нашата цивилизация без изключителната роля на Византия за духовното израстване на човечеството. Наследила елинистическите и римски традиции и култура, Източната римска империя се заражда в недрата на потънала в корупция, разврат и междуособици, физически изтощената от набезите на варварските езически племена, Римска империя. В началото на IV век в източните земи на Римската империя живее романизирано балканско трако-илирийско население, положило началото на Византийската империя, достигнала разцвета си през последващия гръцки, т.н. средновизантийски период, продължил до 1261 година, след който, в течение на двеста години, империята постепенно преминава в упадък.
Първият император и създател на империята Константин Велики остава в световната история като инициатор за свикването на Първия Вселенски събор в гр. Никея през 325 г., чиито решения легитимират Христовото учение и окончателно формулират Православния символ на вярата.
През началните векове на новата ера, с огън, меч и умела дипломация, България реално става незаобиколим фактор в този ареал – кръстопътя между втория и третия Рим. Победите на българските ханове и царе са не само пример за съизмеримост с най-високите постижения на тогавашната европейска цивилизация, но и исторически фиксират могъществото на Първото и Второ български царства, както и изключителните управленски качества на княз Борис Първи – Покръстител, на цар Симеон Първи – Велики, на цар Калоян – Победителя на Балдуин и цар Иван Асен Втори – Обединителя на българските земи. Апостолската духовна и просветителска дейност на българските архипастири и просветители под мъдрото ръководство на Вселенската патриаршия в Константинопол са главната причина за съхраняването на православната вяра, за развитието и разцвета на славянската култура и писменост. До началото на XIV век голяма част от Европа и Московските княжества са изоставали с над два века в развитието си в сравнение с царство България, неминуемо приело византийския си код в предопределената си съдба.
Забележителна и всеобщопризната е ролята на Митрополита на Москва и цяла Русия, българина Киприян, за обединението на народите от Велика и Мала Русия и Литва под крилото на ортодоксалната православна Вселенска патриаршия. Изключителна е и ролята на Вселенския патриарх Филотей, който не само помирява Българската и Сръбска Православни Църкви с Гръцката патриаршия, но прави всичко възможно с помощта на българските свещеници да обединява всички православни християнски народи против надигащата се мюсюлманска заплаха.
Само след 150 години тази прозорлива политическа линия ще даде плодове и духовното братство на православните народи ще намери в Русия не само всестранна подкрепа, но и възможност за развитие и запазване на националната си индентичност. След още няколко века дядо Иван и майка Русия ще дарят и националната независимост на всички балкански народи, като още през 1774 година, по силата на Договора от Кючук Кайнараджа, Силистренско, Руската империя на Екатерина Втора получава и т.н. „капитуалaция“ от Високата порта, която ѝ дава правото да бъде официален покровител и защитник на православните народи, населяващи Балканския полуостров.
Това са първите исторически, сложни и тежки, взаимоотношения между България, Русия и Турция. Русия е водила с османска Турция 13 войни, естествено, главно заради проливите, но винаги паралелно с това, през вековете, е търсила възможност да помага на поробеното православно население на Балканите. Неоспорим факт!
Но не към това е насочено нашето внимание, когато си спомняме за Византийската империя! Днес нас ни вълнува съдбата на Империята, причините за нейния крах, натрапчивите аналогии с нашето време.
На 29 май 1453 година под ударите на 120-хилядната османска армия на султан Мехмед II пада столицата, а с нея и хилядолетната Византийска империя. В гибелта на Константинопол има нещо мрачно, тайнствено и неумолимо назидателно. Когато армията на Мехмед II наближава града, зад дългата няколко десетки километра защитна крепостна стена има едва 12 хиляди души, от които само 7 хиляди са войни, 4500 са доброволци и 500 – генуезки наемници.
Това вече е агония! Героичната агония на великата империя! Въпросът не е в това, че града е бил превзет! Въпросът е, че населението на града, наброяващо в този момент над 90 хиляди души, в минутите на смъртна опасност е успяло да изстиска от себе си някакви си жалки 4 500 души, който факт красноречиво показва, че империята вече отдавна я е нямало!
Подобно е усещането, когато четеш, как Уинстън Чърчил, изключителен политик и ръководител на най-голямата в историята морска колониална империя, по време на срещата си на крайцера „Огъста“ през август 1941 г. с американския президент Франклин Рузвелт, под натиска на фашистката военна заплаха и празната държавна хазна, започва да предава на американците, една по една, военните си бази в английските колонии, най-напред тези от централна Америка и Карибския басеин, а впоследствие и „бисера“ Индия след победата на подкрепяното от САЩ общонародно движение за неподчинение на Британската корона, ръководено от Махатма Ганди.
Такова бе и усещането ни, когато на 30 декември 1991 година, от екрана на Централната съветска телевизия, изплашен и беззащитен, първият и последен президент на СССР Горбачов, безуспешно и многословно, се опитваше да намери логично обяснение на причините за рухването на могъщата съветска империя.
НР България бе част и от тази империя, стоейки най-близко до тогавашния свой хегемон!
Защо така безславно загиват империите? Руската историография е най-всеобхватният и обективен изследовател на византийската история. Не само поради факта, че някои от престолонаследниците на империята са намерили приют и защита в Московското княжество, а и поради обстоятелството, че Москва с основание получава определението „Третия Рим“, като приемник на Втория православния Рим – Константинопол. И ето как руските историци определят причините за рухването на Византийската империя:
1. Олигархичен принцип на държавно управление. Срастване и дълбока дифузия между държавните и частни структури, тотална корупция, загуба на действителни лостове за управление, а ролята на държавното регулиране е сведена до минимум..
2. Отсъствие на държавен контрол върху финансовата система, неконтролиран износ на капитал,съкращаване на производството на стоки и продукти, спекулативен характер на финансовата система. Структурни проблеми в държавното финансиране, рязко намаляване на разходите за образование, наука и култура.
3. Олигархично разложение, борба на клановете и противопоставяне на елитите, отказ от принципите за работа в името на общественото благо.
4. Декларативен, избирателен и корупционен принцип на функциониране на съдебната система.
5. Духовна деградация, отслабване на религиозните основи за обединяването на гражданите, предателство към вярата, завещана от бащите-основатели, разделение на елитите на „западняци“ и „традиционалисти“, унизителен съюз с Рим, базиран на принципите на подчинението, пълна ликвидация на всякакво подобие на държавна идеология, отсъствие на граждански консенсус.
6. Демографски проблеми, ниска раждаемост, изменение на етническия състав на населението, особено в трансграничните райони. Създаване на анклави и ръст на сепаратистките настроения.
7. Пълно взаимно отчуждаване между политическата класа и населението (гражданите) поради растящото имуществено неравенство, идеологически вакуум, тотална корупция и фаворитизиране при назначенията на държавни длъжност.
Огромното желание на Чърчил САЩ да вземат участие във Втората световна война се реализира след „намирането“ на дълго търсения повод – японското нападение на американската военна база в Пърл Харбър, което слага и началото на продължаващата след войната и до днес военна експанзия на САЩ за налагането на Новия световен ред. Самочувствието и усещането за пълноправни и единствени властелини на планетата дойде с поредните „залпове на Аврора“: сгромолясването на Берлинската стена на 3 октомври 1990 г., подпалването на партийния дом в центъра на София на 26 август 1990 г. и разрушаването с право мерене от артилерията на ген. Грачов сградата на Върховния съвет на РФ на 4 октомври 1993 година в Москва. До средата на 2000-те години Американската империя се разпореждаше със съдбата на народите по света така безпардонно, както никой дотогава не го беше правил.
България вече 28 години е верноподаническа част от тази най-нова империя!
И ако не искаме да използваме историята само за забавление, но и като възможност да извличане и уроци от нея, то неминуемо ще ни порази голямото съвпадение между написаното за краха на Византийската империя и днешното състояние на САЩ, ведно с верните им васали, в т.ч. и България. Катализатор на процесите днес не е армията на Мехмед II, а мощта на комунистически Китай и политиката на Нова Русия, водена от гросмайстор Путин. САЩ сами загубиха присъщата си роля на мотор и гарант за прогреса на човечеството след Втората световна война. Днес те ежедневието създават безброй поводи и примери за ново, нелогично противостоене между Изтока и Запада, съпроводено с напрегнато очакване за глобална промяна на установилия се световния ред .
В икономическата област сме свидетели на:
– Как Венецуела се отказва да използва долара в търговията с нефт; по-рано за подобни намерения обявиха Иран и Ангола, а на Московската и Санкт-Петербургска стокови борси нефтът вече се търгува в рубли; Китай декларира, че от началото на 2018г. нефтените импортни фючерси ще бъдат с цени в юани, обеспечени със злато; икономиката на РФ излезе от рецесия и страната показва стабилен ръст на БВП от 2%; частна китайска компания купи 14% от собствеността на нефтения гигант „Роснефт“, а от началото на 2019 година „Газпром“ ще изнася за Китай 38 млрд. природен газ по газопровода „Силата на Сибир“; банката на БРИКС започна кредитиране в националните валути на страните – членки; Китай предизвика 35% срив на курса на BitCoin; РФ започва облагането с данъци на американските интернет – гиганти „eBay“ и „Amazon“ на сделките им в Русия; немския концерн „Сименс“ отказа да модернизира украинската газопроводна система, за да не подлага на риск изпълнението на многомилиардните си договори в РФ; анализаторите вече трети пореден месец фиксират рецесия в САЩ – продажбите на дребно падат, а по-рано обявените статистически данни са преразгледани в посока „спад“; през октомври ФРС планира да започне операцията „доларова прахосмукачка“ т.е. политика на изземване от обръщение на доларите, с които ФРС наводнили пазара с програмата си „количествено смекчаване“, което ще доведе до фалит голям брой борсови играчи, и масова разпродажба на акции; щетите само от първите два урагана, връхлетяли югозападното крайбрежие на САЩ ще надхвърлят 300 млд.$; строителството на Керченския мост изпреварва графиците и ще завърши предсрочно; РФ вече със собствено производство задоволява 67% от вътрешния си пазар за индустриални стоки и 79% от пазара за хранителни продукти; Русия е пред прага на нова техническа революция в сферата на създаване на изкуствения интелект (ИИ) – използването на квантови изчислителни машини, които се приближават в най-голяма степен до вариантивността на човешкото мислене.
Във военно-политическата област:
– Южна Осетия и Абхазия се утвърждават като самостоятелни, независими държави; депутати от редица парламенти на страни от ЕС посещават република Крим с приятелски визити; правителствените сили в Сирия с помощта на ВКС на РФ контролират над 90% от територията на страната; НДР Корея, въпреки многократните заплахи на САЩ за военна интервенция и наложените тежки санкции от СС на ООН продължава да извършва опити с ядрено оръжие и да осъществява пускове на балистични ракети; в Украйна режимът на Порошенко вече над три години не може да намери решения за нормализиране отношенията на централната власт с отделилите се Луганска и Донецка народни републики; Полша скандално и настойчиво търси компенсации в размер на 50 млрд.евро от Германия за нанесени щети през Втората световна война; РФ и Китай всестранно задълбочават стратегическото си партньорство; 35 са страните, гравитиращи около обединението БРИКС към септември 2017 година; президентът на съюзната на САЩ Филипини Дуарте разреши на руския тихоокеански флот да ползва националните пристанища; САЩ са на границата на гражданска война, предвестници на която са стълкновенията между „клинтовисти“ и „тръмписти“, както и събарянето на паметниците на конфедератите; провеждането на референдума за независимост на испанската провинция Каталуния; конфликт в триъгълника Брюксел – Мадрид – Лондон по повод принадлежността на полуостров Гибралтар; Унгария и другите страни от Вишеградската четворка са в тежък, продължителен конфликт с ЕК за квотите за прием на бежанци и имигранти; КНР и РФ решително подкрепят правителството на президента Мадуро във Венецуела; в РФ се проведоха избори за губернатори на 17 субекти на федерацията, като всичките кандидати, подкрепени от президента Путин победиха с резултати от 64% до 87% от гласовете на избирателите; в Сирия, в бойни условия, се провеждат тестовите изпитания на най-новия руски зенитно-ракетен комплекс(ЗРК) С– 350 Е „Витяз“, който в сравнение със ЗРК С-300 го превъзхожда по броя на ракетите (12 вместо 4), с новата си система за управление и със способността си да отразява въздушни нападения от всички страни (кръгово) и в целия диапозан на височина на полета на атакуващата въздушна цел.
Всички тези икономически и военно-политически факти и събития говорят за едно – „Pax Americana“ губи лидерските си позиции и любимата си поза на „единствен и изключителен“, поради което в света настъпва период на нестабил-ност, разконцентрираност и условия за резки колебания и промени в междудържавните отношения. „Третия път“ на Бил Клинтън не се състоя и започва формирането на нов, полицентричен свят, който, вероятно, ще „роди“ няколко регионални валутно-икономически зони, като влизащите във всяка една от тях страни ще формира преференциални условия за икономическите си взаимоотношения с другите държави.
България срещу Русия с Турция!
Турция под ръководството на президента Ердоган е една от първите, които постепенно променят вектора на външната си политика и алгоритъма на националната си сигурност. Неуспелият опит за държавен преврат през юли м.г. даде основание на ръководството на Република Турция да преосмисли мястото си в новия планетарен ред. Втората по сила във военно-политическия блок НАТО страна изостри до крайност отношенията си с членовете на блока Холандия и Германия, прояви настойчиви претенции към САЩ заради неекстрадирането на вероятния организатор на преврата Гюлен. След отказа на САЩ за екстрадицията на живеещия на тяхна територия проповедник, невероятно бързо, въпреки сериозните разногласия по ситуацията в Сирия и съдбата на Асад, Турция възстанови приятелските си връзки с РФ до ниво лични, доверителни отношения на президента Ердоган с президента Путин. В резултат на това бяха рестартирани пълномащабните търговски отношения между страните, както и възобновени чартърите с руски туристи към курортите по турското Средиземноморие, чиито ръст за една година е хиляда процента. Бе взето решение за строителство на магистралния газопровод „Турски поток“ и, най-изненадващо, Турция подписа и започна изпълнението на Договор за закупуването на ЗРК С-400 „Триумф“ на стойност 2,5 млрд.долара. Докато българският премиер шизофренично мечтае за много руски туристи и строителството на „хъбче“ за руския природен газ, едновременно заявявайки, „че като член на НАТО България ще воюва с Русия!?!“, турската държава ревизира молбата си за членство в ЕС и търси такова в ШОС, ще държи кранчето на руската и азърбайджанска газ за Южна Европа, ще произвежда ток и за износ, ще транзитира през територията си нефт и ще цивилизова мюсюлманския свят в Близкия изток, Източното Средиземноморие и Средна Азия.
Българският министър-председател и ръководените от него правителства, за много кратък исторически период успяха да разрушат създаваните столетия и крайно полезни и изгодни за България междудържавни отношения и баланси между България, Русия и Турция. Това е тежка и непоправима беда, която поколения православни българи няма да могат да поправят. Най-релефно глупостта, ограничеността и тоталния дефицит на управленски капацитет проличава при сравняването на подхода на правителствата на България и Турция при строителството на атомните електроцентрали, съвместно с РФ.
Както е известно, България по заповед на САЩ спря строителството на АЕЦ „Белене“ и плати стотици милиони евро неустойки. Ето, какво каза общо по темата президентът Путин по време на последния Икономически форум в гр. Владивосток т.г.: „Ние по целия свят развиваме нашите проекти. Искам да обърна Вашето внимание ,че ние никога, ще използвам една малко груба дума, не проявяваме скъперничество и не се „стискаме“. Какво имам предвид? Ние не продаваме просто продукт, ние създаваме цели отрасли в тези страни, ние подготвяме специалисти, ние даваме значителен обем от строителните работи на местните компании – 20 и повече процента, създаваме нови работини места и внедряваме високи технологии. Споделяме със света своите знания. Разбира се, това ни дава възможност да се развиваме с изпреварващи темпове“.
Междуправителственото споразумение между РФ и Република Турция за строителството на АЕЦ „Аккую“ е подписано на 12 май 2010 година. Стойността на проекта е 22 млрд.долара и предвижда строителството на 4 енергоблока с реактори ВВЕР -1200, поколение III, с постфукушимовска система за сигурност. Общата мощност на централата ще бъде 4800 мегавата. Гаранционният срок за експлоатацията на АЕЦ е 60 години. Изпълнител на проекта е познатата у нас руска компания „Атомекспортстрой“. Местоположението на АЕЦ „Аккую“ е в селцето Буюкеджели, провинция Гюлнар, на брега на Източното Средиземноморие, непосредствено срещу о. Кипър и крайбрежието на Сирия, където е разположена и руската военно-морска база „Тартус“. Договорът е подписан така, че руската страна в лицето на „Росатом“ е собственик, строител и ползвател на централата за целия 60-годишен период на дейността ѝ. „Росатом“ предоставя 90% от строителните работи на стойност около 6 млрд.долара на местни турски фирми. Според турското законодателство руското участие в акционерното дружество, което се създава за строителството и експлоатацията на централата не може да бъде по-голямо от 20%. През юни т.г. е подписано споразумение с три турски холдинга, които поемат останалите 80% от финансирането на проекта срещу получаване на акции от АД „Аккую нуклеар“. Пусковият срок на централата е 2023 година, в чест на 100-годишнината от създаването на Турската република. По съобщение на турската правителствена информационна агенция от юли т.г.: „Турската страна завършва подготовката на юридическата база за предоставяне статут на стратегическа инвестиция на проекта „Аккую“, което ще даде възможност по време на строителството да се възстанови ДДС на сума от 1,3 млрд. долара и да се намали заплащането на данък печалба от АД „Аккую нуклеар“ от 20% на 2%“.
След реализацията на газовия проект „Турски поток“ в частта му за доставка на газ в Турция, руската страна, по същество, ще контролира производството на 60% от топлоенергията в страната.
Доказано е, че правителствените чиновници и политическата класа на България не се впечатляват от подобни информации! И все пак, дано българският народ да прояви талантите си и осъзнае накъде го водят днешните управляващи и навреме да вземе собствената си съдба в ръцете си! Окончателно и безвъзвратно!
ххх
ЗАСЕДАВА ПОЛЮСА НА ДУХА И ЗДРАВИЯ РАЗУМ
гр.Сямен, Китай, 3 - 4 септември 2017 г.
Б Р И К С
Глобалната криза се разраства. Това вече не е само предчувстие, това вече е диагноза! Президентът на най-мощната държава в света и ръководителят на една малка, капсулирала се през последните 30 години тоталитарна държавица се ругаят и заплашват като продавачка и измамена клиентка на Женския пазар. Банките работят с отрицателни лихви, а ФРС изгаря доларите в обърщение, които преди това раздаваше на килограм, Франция гласува против предложението на САЩ за промяна в ООН, а Меркел уж печели, но реално губи изборите!
Днес, кризата е криза на мирогледа. Потребителското индустриално общество се задъхва от проблеми. Ресурсите се изчерпват, а неравенството се задълбочава и разширява. Доктрината „Третия път“ на Бил Клънтън направи от обществото на Първия свят „общество на потреблението“. Обществоведите, които са писали тази индустриална идеологическа доктрина, приемайки безкритично тезата на Фукуяма за „края на историята“, твърде рано се успокоиха. Направиха така, че властелините на света също да се успокоят и да престанат да финансират научните изследвания по обществознание. Неочаквано, към 2008 година, празникът завърши и настъпи отрезвяването, но с него започнаха и сътресенията. Днес, американските политолози се опасяват, че ако не се намери срочно работеща идеология, то кризата ще тръгне по сценария на случилото се по време на наводнението през 2005 година в Нови Орлеан, когато местното население оскотя до такава степен, че се наложи да бъде задействана националната гвардия на САЩ.
Но има и още по-черни сценарии. Прогнозира се, че развитието на кризата в Европа най-напред ще погребе самия Европейски съюз. В отделни страни обществените конфликти ще преминат в остра форма. Етническата толерантност на коренното население ще изчезне и живота на имигрантите ще стане непоносим. При това не само на африканците и азиатците, но и на източноевропейците, които ще бъдат принудени да се върнат в страните си, където социалната ситуация ще стане катострофална. В резултат, ако в богатите страни стандарта на живот ще се понижава с 15-20%, то в бедните европейски държави той ще падне със 70-80%. Обществените конфликти ще пометат сегашната политическа класа и ще започне „пиянството на един народ“, което ще завърши с жесток авторитарен режим, тъй като в екстремални обществени условия само такова управление е способно да установи и поддържа обществения ред.
За да се преодолее кризата на прехода на европейската цивилизация ще са необходими поне двадесет години, защото ще е необходимо създаването на принципиално нови идеологии. Поради това, че мирогледните учения са производни на философските системи, то най-напред ще е необходимо на мястото на материализма да се създаде принципиално нова философия, а това ще изисква преосмисляне и намиране на истинския ключ за разшифровка на Божията промисъл за появата на планетата Земя и Homo Sapiens, за което едва ли е готова съвременната наука. Така или иначе, за създаването на адекватна идеологическа обосновка на новата епоха на развитие на страните от европейската цивилизация ще е необходимо време. Още толкова време ще е необходимо новата идеология да бъде внедрена в общественото съзнание и чак след това би започнал процеса за преустройство на организацията на обществото и юридическото пренастройване на системата.
Такава е свръхзадачата пред европейската цивилизация днес ако тя иска да оцелее в бъдеще.
Този въпрос не стои така остро пред другите цивилизации и особено пред източните култури. Конфуцианството, например, възпитава народите на Китай в непреходните традиционни ценности – „то е и политика, и административна система, и върховен регулатор на икономическите и социални процеси – с една дума основа на целия китайски начин на живот, принцип на организацията на китайското общество, квинтесенцията на китайската цивилизация“ (Л.С.Василиева). И китайското ръководство полага изключителни усилия да не секва стремежа в милиардното население да се учи от мъдростта на Конфуций.
Подобна е и ролята на православната църква в съвременна Русия. Руското ръководство последователно отстоява самостоятелността на РПЦ и разширяване на нейните възможности за общуване с народа и проповядване на извечните християнски ценности.
Тази духовна надстройка в РФ и КНР са в основата на търпението, съсредоточаването и огромното доверие, с което народите на тези две страни даряват своите ръководители.
За нас, за всички мислещи и честни хора по света, е от изключителна важност да анализираме, как двата народа и техните ръководства се справят с предизвикателствата, с непрекъснатите провокации и препятствия, с които се сблъскват по пътя на собственото си суверенно и независимо развитие. И ако духовната страна на въпроса, идеологията и ценностаната система са в една или друга система понятни, то въпросът за окончателния избор на икономически модел на развитие, за съчетаването на преимуществата на плановото, регулирано от държавата стопанство със силата на частната инициатива и свободата на сдружаване е предмет на сериозно изучаване.
ххх
Ето защо събитие от първостепенна важност за световната общественост бе провеждането на поредното заседание на клуба на елитните развиващи се страни – БРИКС.
На 3 и 4 септември т.г. в гр.Сямен, провинция Фуцзян, КНР, се състоя поредната 9-та годишна среща на ръководителите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, посветена на модернизацията на националната промишленост на страните-участнички, на развитието на високите технологии, укрепването на конкуренцията и повишаване стандарта на живот на гражданите. В страните от БРИКС живеят общо над 3 милиарда души, територията им обхваща над 25% от сушата на планетата, а търговията между страните - членки за 2016 година надхвърли 235 млрд. $.
По думите на един от ръководителите, участващи в заседанието, дейността на обединението „се гради на принципите на равноправието, уважението и съобразяването с мнението на другия, като решенията се приемат с консенсус. Когато подходите към отделните решения не съвпадат започва търпеливо и детайлно обсъждане по сближаване на позициите“. Конструктивното сътрудничество между страните на международната арена е насочено към формирането на справедливо многополярно устройство на света, към създаването на равни за всички страни възможности за развитие.
Опитите на страните от Г7 да налагат своите виждания по всички въпроси на международното сътрудничество предизвикват не само възмущение, но и решимост за търсене и намиране на собствени, независими от субективните претенции и нелегитимни санкции, станали възможни поради глобалната икономическа и финансова взаимосвързаност на държавите под едноличния диктат на САЩ.
Анализът на приетите решения от ръководителите на страните-членки на БРИКС от гр.Сямен имат за основна цел търсене на възможности за гарантиране на самостоятелното, ефективно и постъпателно разитие на отделните страни по света, които желаят да кооперират и координират политиката си с тази на БРИКС.
На срещата в китайския град Сямен бяха разгледани и приети конкретните инициативи, предложени и развити по време на заседанието на БРИКС, които представляват изключителен интерес за международната общественост:
1. Установен е консенсус потвърждаващ и в бъдеще консолидираното мнение на БРИКС против протекционизма и новите бариери в международната търговия, както и още по-тясната външнополитическа координация между държавите на БРИКС, преди всичко в ООН и „Групата на двадесетте“, но така също и в другите международни организации.
2. Поставено е началото на оперативната дейност на Новата банка за развитие (НБР). Вече са одобрени седем инвестиционни проекта със страните от БРИКС на обща сума от 1,5 млрд. $. Очаква се до края на тази година да бъде утвърден втори пакет с инвестиционни проекти на стойност 2,5 – 3 млрд.$. НБР, съвместно с Руския фонд за преки инвестиции осъществява финансиране строителството на малки водно-електрически централи в РФ, на обща стойност 100 млн.$. В РФ Банката за развитие на БРИКС ще финансира проекти за подобряване дейността на съдебната система чрез строителство на нови сгради за съдилищата и внедряването на съвременни информационни технологии; строителството на автомобилна магистрала около гр.Уфа; програма за модернизация на водностопански обекти в градовете от басейна на река Волга. Руските държавни железници до края на годината ще сключат договор с НБР за набиране на средства за строителство на високоскоростната железопътна линия Москва – Казан.
3. Прието е решение към Новата банката за развитие да се създаде Фонд за техническо съдействие при подготовката на проекти, като първата задача на Фонда е да емитира свои ценни книжа, които да се търгуват на борсите в страните -членки. Главната задача на Фонда е да се организира кредитирането от НБР проекти в националните валути на страните от БРИКС.
4. Развитие на Пула от условни валутни резерви на БРИКС, с паралелното усъвършенстване обмена на макроикономическа информация между страните.
5. Прието е решение да се ускори създаването на Облигационен фонд на БРИКС с пълномащабна интеграция на капиталовите пазари на страните от „петорката“.
6. Във връзка с обявения курс на глобална цифровизация е прието решение за установяване на взаимодействие между националните интернет-ресурси в областта на малкия и среден бизнес чрез организиране на обмяна на информация за предлагани стоки и услуги и представяне на информация он-лайн за добросъвестни и недобро-съвестни търговци и делови патньори.
7. След провеждането на първия Международен конгрес на жените от БРИКС и ШОС за професионално общуване между жените-предприемачи е прието предложението на РФ за организиране и провеждане на ежегоден Форум за държавно-частен диалог „Жените и икономиката“ в рамките на БРИКС.
8. Прието е решение страните от БРИКС да разработят своя криптовалута. Планира се BRICSCoin да се разработи на основата на руската криптовалута, с помощта на руската криптография и да бъде емитирана от Новата банка за развите на БРИКС, което ще позволи взаимните инвестиции да бъдат увеличени от 3 до 4 пъти.
9. Като високо постижение се оценява създаването на общ мрежов университет на БРИКС, в който са обединени над 50 водещи висши учебни заведения от страните-членки.
Какво е предложила Руската федерация за обсъждане по време на заседанието:
1. Да се набележат мерки за развитие на безбариерната електронна търговия, с цел задълбочаване връзките между представителите на малкия и среден бизнес и да се повиши държавно-частното партньорство.
2. Да се създаде платформа за енергийни изследвания на БРИКС, в рамките на която максимално да се разширява отрасловия, информационно-аналитичния и научен обмен.
3. Да се пристъпи към разработката на съвместни мерки за осигуряване на равни условия за конкуренция на цялото пространство на обединението.
4. Да се постигне договореност за създаване на спътникова групировка за дистанционно сондиране на Земята, с цел контрол върху изменението на климата, защита на околната среда и преодоляване последствията от стихийни бедствия.
5. Да се сформира в рамките на БРИКС стабилна правова база в областта на международната информационна сигурност. Да се обсъди възможността за взаимодействие в областта на средствата за масова информация като се проучи въпроса за създаването на телевизионен канал на БРИКС за разпространяване на обективна информация за дейността на организацията.
N.B. Председателят Си Дзинпин при откриването на форума: „Аз съм убеден, че оттук, от град Сямен, стартира следващото „златно десетилетие на БРИКС“ . Определението „златно“, явно е с подтекст, но дали това означава „златен юан“ или е „златен век“ за народите на страните от организацията ? Близкото бъдеще ще покаже!
