ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Ислямът или другите виновни
Поведението на някои държави сочи скрити цели

Ислямът или другите виновни

07 Февруари 2016

Според дипломата К. Цонев новият турски президент цели с подкрепа за умерения ислям да примири турци и кюрди, но така той поражда риск от промени на светските насоки за развитие на страната.

Дългогодишният дипломат от кариерата К. Цонев посочи, че новият турски президент се изправя пред два фронта. Като цели с подкрепа за умерения ислям да примири турци и кюрди, той поражда риск от промени на светските насоки за развитие на страната, завещани от Ататюрк и ги заменя, в която ситуация може да се очакват сблъсък между шиити, сунити и други течения в исляма. Според Цонев събитията в Сирия са повлияни от политиката на Ердоган, опитал около т. н. „арабска пролет“ да застане начело на умерените ислямисти в Турция и ислямския свят. В тази политика опитите на режима в Сирия да наложи светски режим са посочени и корените конфликта, докато сирийският президент Башар Асад е определен като стоящ по-близо до идеите на Ататюрк за гражданско общество. Силите на бунтът в Сирия бяха представени като изолирани, младежки кръгове, без ясни теоретически, икономически и политически искания, докато турският премиер е упрекнат за двойни стандарти срещу Сирия, съдействали на ислямистите и политически сблъсък с Израел.

Турция бе обвинена за подкрепата за паносманизма и пантюркизма, с които цели обединение в нова турска империя на цялото население, населяващо над четиридесет държави. Като грешка на ЕС и САЩ се определя даденото право тази страна да подкрепя сирийската опозиция срещу Асад, както целите на джихадистите от Афганистан, Либия, Алжир, Египет и Турция, които се разминават с тези на реалната сирийската опозиция: премахване режима и установяване  на модерна демокрация. Всичко това очертава сирийската опозиция, силите на Асад и джихадистите като непосредствени страни – участници в този конфликт.

Идеите за създаване на ислямистка държава в региона, която да бъде управлявана по законите на шериата се представят като окончателна цел на последните. Западът и Турция си затварят очите пред открития тероризъм срещу несунитското население на региона и сирийската опозиция, избивани или принуждавани да  емигрират в други страни, което разширява конфликта и поражда опасност и за тях. Критикувана в този контекст е и политиката на бившият външен министър от ГЕРБ Николай Младенов (представител на ООН в Ирак), започнал флирт с опозиционни сирийски сили и едностранно скъсал дипломатическите отношения със Сирия.

„Там, където американците са се намесвали в името на насаждане на някаква невъзможна за местните нрави демокрация, в Афганистан, Египет, Либия, Пакистан, Йемен, Ирак, в Сирия, са настъпвали неуправляеми политически процеси, сблъсъци и военни кризи“ – твърди Цонев.

Поведението на някои държави сочи скрити цели.

Всички очакват САЩ да удари „халифата“ в Ирак,  като отслаби неговата военна мощ и фанатизъм. Сирийското и иракското правителства подкрепят кюрдите, чиято относителна независимост е сериозно заплашена от джихадистите, превзели Мосул и богатите петролни залежи в северозападен Ирак и в Сирия.

Идеята за независим Кюрдистан, развита преди години във Вашингтон сега се превръща в основна сила против „халифата“, предвид бойния опит от битките в Ирак, Сирия и национално-освободителното движение на Йоджалан, но образуването в бъдеще на единна кюрдска държава би означавало отказ от обширни територии на цели държави, което няма как да е в техен интерес. Към трудното решение за кюрдския проблем се добавя и  палестинският.

Дипломатът изброява мерки, които България е длъжна да предприеме за своята сигурност: нормализиране на отношенията с правителството на Сирия, възстановяване работата на българското посолство, съдействие за свалянето на несправедливо наложеното оръжейно ембарго на Дамаск, способстване за трайно и приемливо за всички страни решение на сирийските проблеми, диалог между правителството и умерената опозиция в противовес на крайните действия на десните ислямисти, постигане на контрол върху емигрантските центрове с оглед недопускане да се превърнат в огнища за тероризъм, търсене на общи език и интерес с новите турски президент и правителство без отстъпки пред турските интереси в страните от балканския регион. Припомня се, че ислямският „халифат“ вече предяви претенции и към български територии. Специално внимание се обръща върху необходимостта да се укрепи българската система и органи за сигурност, с цел постигане на капацитет да се противопоставят успешно на всякакви форми на ислямистки фанатизъм и опасни нагласи, битуващи в различни кръгове. Във вътрешен план се препоръчва държавата да обърне специално внимание към  „турците и помаците, …чрез икономически мерки да повдигне тяхното икономическо и културно равнище, решаване на социалните им проблеми и т.н., задължително включване на Българската православна църква, Висшия ислямски съвет, другите църкви, партии, обществени организации, фондации и други, с цел обединение на нацията срещу реално съществуващата огромна опасност[1].

А доказателства, че българските политици не само са безпомощни пред формулиране и постигане на национални цели има в изобилие от целия период на т.н. преход.

През 2011 г. въпросът за използване на етническата карта за политически цели принуди Йордан Соколов[2] да се оправдава за обвинения, отправени му от Румен Петков, че държал връзката между СДС и Цар Киро, с чиято помощ бил избран за кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Тогава Соколов изненада с признанието, че всъщност на срещата присъствали петдесет и двама лидери на ромски фамилии. Той веднага прехвърли камъните към БСП – БКП. Румен Петков  беше обвинен, че като министър на Тройната коалиция нищо не предприел и дори с Ахмед Доган посетил плевенското село Славяново провел предизборна среща с местните турци и роми в „груб опит да бъдат търгувани гласове“. Юристът Соколов обвини съдебната власт и Висшите съдебни съвети, че били доминирани от БСП, а на ромското малцинство приписа щедро желание да живее в гета, да не се образова и интегрира, което развивало в българите чувство на несправедливост. Според Соколов случаи като в Катуница се използвали от БСП, ВМРО и ПП „Атака“, които имали интерес от безредици и дестабилизация, етническо напрежение, капсулиране на мюсюлманите и ромите, за да ги манипулират[3].

В същото време синът на Цар Киро Ангел Рашков потвърди в предаването „Здравей, България“ на Нова ТВ, че Найден Зеленогорски е избран за кмет на община Плевен с гласовете на ромите, потвърдено от видеоклип в Youtube и участникът в събитията Алипи Деянов- Джими[4], бивш боксьор, издигнат като кандидат за кмет от партията на Цар Киро – „Свободна България“. Дни преди изборите той призна, че е извикан в централата на СДС, където Надежда Михайлова, Йордан Соколов, областният управител Илиев и Венцислав Върбанов му предложили да оттегли кандидатурата си в полза на Зеленогорски[5].

За награда на предизборната среща в театъра го сложили да седне между жената на цар Киро и Йордан Соколов и му уредили пресконференция, на която призовал градът да посинее. От тогава Деянов работи като експерт по етническите въпроси и вече сменил четирима губернатори[6].

Бившият външен министър Надежда Михайлова (Нейнски) опита да омаловажи случая, представяйки го като рутинна предизборна кампания и отрече над някой да е разпънат политически чадър[7].
Всички реплики потвърдиха единствено, че политическите елити живеят в своя свят на всепозволеност.

„Единствената политическа партия, която не е опъвала чадър върху цар Киро е БСП. През 2007 година, при управлението на Станишев, Рашков получи присъда – глоба“ – заяви в студиото на ТВ 7 бившият шеф на МВР Румен Петков и определи случаят в село Катуница като използван за нагнетяване на етническа омраза и за промяна на ценностната система[8].

Никой обаче не припомни, че на 17 януари 1998 г. самоделна бомба избухна пред редакцията на в. „Труд“ на ул. „Дондуков“ 52. Чужди информационни агенции разпространиха информацията.  Официалните власти се ограничиха до определяне на взривния еквивалент. На местопроизшествието вътрешният министър Богомил Бонев и директорът на НСБОП К. Радев определиха случая като „атентат срещу свободното слово“.

Осем дни по-късно МВР обяви, че извършителите са разкрити и свика пресконференция, на която обяви, че задържаните Йончо Янков, Недялко Кръстев и Валентина Иванова са направили пълни самопризнания и посочили за поръчител Кирил Рашков. Заподозрените бързо се оказаха с леки мерки за неотклонение, а един дори избяга в чужбина. През март 2002 г. съдът оневини всички заподозрени със засекретени мотиви.

Тръгнаха всевъзможни слухове.
МВР твърдеше, че  воюва с Мултигруп[9].
Сега през 2014 г. Цар Киро отново е обвиняем!!!
Днес ситуацията също е нестабилна, а политиците имат потребност от подкрепа.

Йордан Соколов изведнъж си спомни, че Христо Бисеров имал контрол върху митниците, докато бил в СДС и голямо влияние в синия съюз, ръководел структури и дърпал конци. Говорило се за къщи, парцели, имоти, за куфарчета, които не стигали до СДС (трагедия). Така поради съмнения Христо Бисеров и Йордан Цонев били изключени от СДС и отишли в ДПС[10].  Йордан Соколов заслужи и награда, връчена му от Росен Плевнелиев на специална церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 с формулировката „За принос за развитието на демократичните процеси в страната“[11].

Президентът нямаше да бъде такъв без ГЕРБ, която сега има потребност от подкрепа. А дали институциите са искрени в битката с опасните радикалисти, след като в листа е името на Али Хатиб, срещу когото през 2009 е повдигано обвинение за разпространение на радикален ислям. В новата Коалиция, водена от БСП за влиятелните ромски лидери Тома Томов и Цветелин Кънчев отново има място[12].

8 април 2015 г.


Цитирани източници:

[1] Ердоган, „халифатът“, светът и сигурността на България, Цонев, К., http://frognews.bg/news_75127/, 24.08.2014
[2] Юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание и председател на 38-ото Народно събрание.  
[3] Трагичният случай в Катуница се използва от политически сили, които имат интерес да има безредици, http://novinar.bg/news/, 30.09.2011
[4] Ангел Рашков: Цар Киро избра Зеленогорски за кмет през 1999 г., http://bgsever.info/news/2013/09/18/, 18.09.2013  
[5] Преди 12 години цар Киро бил на избори, http://www.izbori.posredniknews.com/2011/, 01.10.2011
[6] Горанов, Е., Цар Киро искал свои депутати, http://www.standartnews.com/, 30.09.2011
[7] Цар Киро дойде при мен, не аз при него, http://www.bnews.bg/topics-35845?page=2, 02.11.2011
[8]Румен Петков: Цар Киро и Йордан Соколов ходеха под ръка в Плевен Кметът Найден Зеленогорски ги разхождаше и им се радваше, разказва червеният депутат, http://www.blitz.bg/news/article/119760, 07.10.2011
[9] Взривът пред редакцията на в.“Труд“ през 1998 г. остана неразкрит, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/
[10] Йордан Соколов: Христо Бисеров контролираше митниците, говореше се за куфарчета с пари, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2904492, 12.01.2014
[11] Гигова, И., Президентът удостои с орден Йордан Соколов и видни общественици, http://fakti.bg/bulgaria/, 18.04.2013
[12] Люцканов, Я., В гънките на листите, сп. Тема, бр. 35/2014, с. 25- 26

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе