Въпросът относно църквата в Украйна. Говори се много, изписа се много в световните медии, но в България конкретен анализ за това, което се случи, какви биха били последствията, липсва. Може би, за да обясним на нашите зрители, е редно да започнем с малко предистория. Как се стигна до... разкол – правилната дума ли е, ако я използвам – до този разкол в църквата? Как се стигна до този момент – въпросът чисто църковен ли е или чисто политически? И в последствие да преминем понастоящем каква е ситуацията?
– За да бъде въпросът максимално ясен, действително трябва малко история. Въпросът има няколко измерения. Той има и духовен и чисто политически аспект, защото става дума за много голяма геополитика. Православието, религията, вярата са държавнообразуващи. В нашите държави, в нашата цивилизация, православието, заедно с кирилицата и езика, е духовната съставляваща, която плюс самите хора и територията – образува факторите, които създават народа и нацията. Паисий Хилендарски пише, че ние сме били под двоен гнет – гръцки - духовен и турски, срещу който сме се борили и тук е много важно как се отнасяме към този въпрос. Нашата църква по принцип има много сложни отношения с Константинопол. Това става ясно още при българския княз Борис I (852-889), когато ние провъзгласяваме своята независима църква през 865 г., приемайки християнството не от Рим , а от Константинопол. При неговия син цар Симеон I (893–927), се заменя гръцкия език със славянски по време на богослужение, а на Всенароден събор през 919 г. в Преслав, се провъзгласява автокефалия, и се избира патриарх, когото Константинопол признава едва на 28.10.927г., при цар Петър I (927–970).
След това – при Василий Българоубиец (976 - 1025), когато говорим за X-XI век, те закриват нашата Патриаршия и я пренасят в Охрид като архиепископия, т.е. понижават ни в ранг образно казано. По-късно Асен и Петър възстановяват българската държавност и през 1235 г., по времето на Иван Асен Втори (1218-1241), по един доста сложен начин с Вселенски събор, в едно градче на Мраморно море, се възстановява българската Патриаршия. Подреждат нашата църква като пета по значимост - първо са възникнали Йерусалимската, Александрийската, Римската, Константинополската и ние сме пети. И този събор единодушно решава, че така ще е „вовеки веков“.
В последствие Вселенският патриарх и византийският император подписват две унии – за обединяване на католицизма и на православието (Лионската и Фераро - Флорентийската), в резултат на което народът на Византия изцяло се дезинтересира, ако мога така да кажа – Византия губи своята духовна компонента, за която се бори до този момент. Стига се до там, че от 26-27 000 защитници на Константинопол, когато той пада под робство (1453г.) 20 000 са наемници и едва 6-7000 са местно население. Те губят смисъла, губят духовната съставляваща в това за какво точно се борят. Ние знаем, че кръстоносците са разбити през 1205г. от българския цар Калоян и са превзели Константинопол. Едва през 1261 г. Константинопол се освобождава, но това не засяга обръщането ѝ към Запада, сливането на ценностите и изгубването на апостолското и на съборното църковно начало, заложено в основите на държавата.
Ако ние говорим за това как един православен човек, който е не просто вярващ, но и църковен човек, гледа на деянието на Вселенския патриарх, ще кажем, че деянието е неканонично. За светския човек неканонично може би не означава нищо, но за вярващите тези канони са завещани от Исус Христос и от Апостолите. И са създадени чрез Светото писание и Светото предание от Апостолите и Светците. И чрез Съборите. Има два Събора, които решават и уточняват нещата, свързани с автокефалията. Единият дава три години срок, в който може да се коригира решението за автокефалия, а другият – четвъртият, дава 30 години. И тези решения за нас са не просто закон, не просто Конституция – те са канон. В своята основна молитва „Символа на вярата“, ние казваме, че сме Апостолска църква и че сме Съборна църква. Ако нарушаваме тези принципи и се държим като папа, това на наш каноничен език се нарича „ерес на папизма“. Най-опасната ерес, по причина на която са изгорени 26 монаси българи в Зограф по време на Кръстоносния поход, нежелаейки да приемат първенството на папата, искайки да запазят каноните, да запазят законите, завещани ни от Исус Христос и Апостолите.
Подчертавам – решенията се взимат чрез съборност. Съборността не е нито демокрация, нито тоталитаризъм. Тя е принцип, съгласно който народът, заедно с първенците на държавата и духовниците, взема решение. И това решение е общо решение. И това решение е консенсусно решение. При съборността няма ситуация като при демокрацията – с едно кебапче отиваш и си купуваш един глас. При съборността се избират хората, които гласуват. При нея е валиден законът на „лествицата“ – 30-те стъпала, по които човек се изкачва до Господ. Взимайки решение в стил папа, а не в стил съборност, където всички са равни, Вселенският патриарх нарушава основни принципи. Не съм аз човекът, който ще съди Вселенския патриарх – това е въпрос на Църквата. Но нашата Църква е много патила и нашият народ много е страдал от такова поведение. Защото, когато ние през 1860 г. – говорим за Българския Великден – обявяваме своята независима църква, тогава са изгорени, унищожени и изцяло избити 46 български града и това е направено от гръкоманите. Те са изгаряли и убивали децата, разрушавали са църквите, изваждали са от гробовете труповете и са правели върху гробовете игрища. На българите им е било забранявано да се венчават, да ги опяват, да се кръщават – само защото ние сме служили на църковно-славянски език. И тогава се измисля тази „ерес“, за която те говорят, че делим Църквата по национален принцип. Въпреки всичко след много усилия през 1953 г. ние получаваме своята независима Църква. И с какво Вселенският патриарх в момента ще обясни двойните си стандарти? Защо той взема ново решение, след решение взето преди 300 години? Вселенският патриарх няма тези права.
Откъде идва този проблем? Аз само това не мога да разбера. От Украинската православна църква или от Константинополската патриаршия? Кой е двигателят на този основен проблем, който коментираме в момента?
– Самото решение ще доведе до разкол в световното православие. Това няма как да не се случи. Защото ще има хора, които ще кажат: „Ние заставаме зад каноните“ - това, което преди малко обясних. Искам пак да подчертая, че канонът е нещо много повече дори от закона. За православния човек канонът е начинът, по който се доближаваш до господ. И той не може да го нарушава. Защото няма други начини, извън тези, завещани ни от Апостолите и Исус Христос. А тези, които не ги признават, те няма как да не бъдат разколници. Те ще си намерят аргументи. Някой, например, може да вземе да се изпикае на центъра на София и да си намери аргументи защо го е направил. Може да си измисли политически мотиви, може да си измисли, каквото си поиска. Извинявам се за циничния пример. Всеки може да намери аргументи, за да оправдае това, което прави. Те казват: „Ние си искаме нашата Украинска църква“. А знаете ли как Украинската църква става част от Руската? В продължение на повече от 20 години Украинската църква, Киевската църква, иска разрешение от Константинопол да стане част от Московската църква. Това се случва през XVII век. Тогава там безчинстват жечпосполита, поляци, литовци, унията – унищожават всичко, що е православно. И Киев иска закрилата на Москва, тъй като Константинопол вече е в рамките на Османската империя. Това обаче не пречи на Константинопол веднага след смъртта на патриарх Евтимий да сложи вместо патриарх митрополит в Търново и да започне масово заличаване на всичко българско в нашата църква. Защото, когато пада Константинопол и той тръгва на съюз с латиняните, се реализира православното възраждане през XII-XIII-XIV век. Говоря за България, Сърбия, а то по един естествен начин преминава и в Русия. И тези процеси се случват канонично. Затова се случват в продължение на 200-300 години. Аз мога да цитирам кандидат –патриарха (Филарет) – не мога да го нарека патриарх украински, който през 90-та година обяснява точно това, което обяснявам сега в много кратки изречения, анатемосвайки идеята за разколничеството. Защото видите ли се нарушава апостолският принцип, който от Исус Христос през Апостолите идва до всеки кръстен човек като благославянето. Много е важно в Църквата не толкова какво правиш, а как го правиш. Мотивът е сърцето – той е душата на всяко едно деяние. Освен това, с какъв мотив един политик отива на власт – за да спечели пари или за да реши определени проблеми? Разбирате ли? Тук става дума и за мотивът – какъв е мотивът?
Какъв е мотивът точно? Какво се цели с този разкол?
– Как какво? Отслабване на нашата цивилизация.
На православните народи?
– Естествено. Защото ние, колкото и на някои да звучи смешно, смело и гордо можем да кажем, че единствената алтернатива на този така наречен световен либерален модел, е моделът, който създава Русия. Моделът, който в себе си съчетава традиционните ценности, силната държава и многополюсния свят. Този модел не може да бъде поставен в матрицата „ляво-дясно-център“. Защото „многополюсният свят“ е реално либерализъм, ако гледаме матрицата на либералните ценности. За „силната държава“ едни ще кажат, че е лява – но други ще кажат: „А, това е консервативна ценност!“. А „традиционните ценности“ са консервативни ценности. Такъв модел предлага Русия на света. Светът да живее по своите си закони многополюсно. Светът да живее чрез единство на силни държави и чрез запазване на род, семейство, а не чрез джендърни изцепки, които в крайна сметка размиват културно всяка една нация и я унищожават. Включително тази опасност я има много сериозно и за Европа. Тази алтернатива – тя не идва от Китай, тя не идва от Япония или от Африка. Тя идва от нашия цивилизационен център.
В нейната основа седи църквата.
– Естествено. В църковния език има един термин, няма как да не го използвам, той се въвежда от Йоан Богослов – „катехон“. Катехонът е принципът на пирамидалното структуриране на държавата. В нашата Църква има цезаропапизъм, а в Европа властва през Средновековието папоцезаризмът. Но папоцезаризмът, характерен с това, че папата коронясва главите на държавите, довежда до кръстоносните походи и инквизицията. А при нас – цезаропапизмът, ужким тоталитарен, всъщност е съборност – той довежда до симфония между духовното, културното и прагматичното. И този алтернативен модел, който днес се заражда, след няколко десетилетия ще властва в света, защото е най-човеколюбив, най-отчитащ различните разбирания за това как да се развиваш. Защото Западният свят казва: „Ние чрез знанието и чрез културата ще постигнем, образно казано, съвършенството“. Източният свят казва: „Не, ние чрез смирението и себеотрицанието ще го постигнем“. Но нека това многообразие да остане. Защо ние налагаме един модел и казваме: „Това е моделът“? Русия предлага друг модел. И това е удар в сърцевината на господстващия модел.
Оставам с впечатление обаче, че политиката надделява, когато говорим за църковни дела. Надделява, и то доста сериозно.
– По принцип всичко е политика. Културата е политика, спортът е политика, телевизията е политика. Всичко е политика. Да, може и така да се каже.
Добре, геополитиката.
– Всяка истина е субективна. Въпросът е ние от коя гледна точка глед–аме процесите. От гледна точка на разрушителя, който иска да разруши алтернативния модел в зародиша му или от гледна точка на хората, които искаме този модел да стане основен в световен мащаб? Да се върнем към българската история – не се съмнявам в правилността на решението на нашата църква. Тя може понякога да отлага решаването на въпрос, но през последните години, например, показа, че е първата църква в световен мащаб, която преодоля разкол по един великолепен, прекрасен начин.
Как ще коментирате в този ред на мисли - от НФСБ, конкретно Валери Симеонов, призоваха с декларация БПЦ да признае независимостта на УПЦ.
– Не бих коментирал. Това си е работа на БПЦ.
Точно това ми беше един от акцентите.
– Това е въпрос на каноните. Ще припомня някои факти от близкото минало. Ние, България, държавата на духа, преодоляхме разкола по един образцов начин. Държавата понесе своите последствия между другото. Разколът в България се преодолява със Събор и това не е случайно. И този Събор потвърждава принципа, начина на решаване на конфликтите. Защото ние можем да спорим с вас и да решим, че начинът е с юмруци. А можем да решим и, че начинът е с аргументи. Можем да решим, че е със съгласие. Разбирате ли? Тези принципи са потвърдени в хилядолетията. Така, и когато Вартоломей идва през 1998 г. в България, когато се провежда Събора, какво казва на нашия патриарх? Той му казва: „Аз, на Ваше място, Ваше светейшество, щях да си подам оставка“. На което нашият патриарх му отговаря: „Добре, че не сте на мое място. Аз няма да си подам оставка. Вие сте поканен тук, за да подкрепите единството на БПЦ, а не, за да ми искате оставката!“ Мога да разкажа и за други посещения на Вартоломей в България – колко цинично и некоректно е отношението му към нашата обща история, в която ние сме угнетяваните, битите и мачканите. Но ние винаги сме постигали своята независимост чрез съборност. По времето на Паисий Хилендарски се пише, че гръцките монаси, с цялото ми уважение към Света гора, са си палили печките с български книги, с църковно-славянските книги. И те сега говорят за това, че трябва да има национална църква в Украйна. Нали бяхте против създаването на национални църкви? По какъв начин кирилицата, по какъв начин църковно-православният език става каноничен? Ами след спора на Кирил и Методий с римския папа, в който те развенчават триединството, разбиват тезата, че писанието може да се пише само на латински, гръцки и еврейски. Затова в 1235 г. ни казват „пета вовеки“. Ние всичко това сме го направили със Събор, със съборност, с доказване на своите аргументи. Във вековете сме го правили. И тук изведнъж идва един равен на другите патриарси, с реално три милиона и половина паство, а руското е 90 милиона, идва и започва да раздава правосъдие. Откъде накъде? Кой ти дава това право? Какъв си ти? Ние с теб тук и сега ще вземем и ще сменим конституцията на България. И идват трима идиоти – извинявам се за израза, и казват: „Браво на тези двете момчета, че измислиха новата конституция. Хайде старата долу!“. Чакайте! Има си някакви закони! И те са утвърдени в хилядолетията и от поколенията. Пак казвам, българската църква е пример не само за това как преодоля разкола. Българската църква първа в света взе правилната позиция срещу Критския събор и даде пример на всички други църкви. Българската църква е първата институция в рамките на Европа, която излезе с декларация срещу бежанската вълна от Африка и обясни, че ние, християнска Европа, трябва да ги посрещаме със своите закони, а не с мултикултурализъм, по силата на който да им казваме: „Добре сте дошли да живеете, както си искате. Ние ще си живеем по нашите, вие по вашите правила“. И по този начин да размием цивилизационно-ценностната същност на ЕС.
Сигурен съм, че сте попаднали на тази информация. „Царград медия“ разпространиха една информация, която обяснява до известна степен това, което се случва в православния свят и конкретно в Украйна. Няколко акцента само ще загатна и ще ви помоля за коментар. Публично достъпни факти показват, че патриарх Вартоломей е пряко контролиран от американските елити и специалните служби. Това е заявил главният редактор на списание „Национална отбрана“, директор на Центъра за анализи на световната търговия на оръжие Игор Кратченко, цитиран от медия „Царьград“. По думите му константинополският патриарх Вартоломей трябва да бъде проверен за финансово-оперативни връзки с държавния департамент на САЩ и ЦРУ. По-рано „Царьград“, позовавайки се на информация на аналитичния център „Катехон“, съобщи, че зад проекта на украинската автокефалия, която Константинополската патриаршия така агресивно популяризира, стоят американски елити, управляващи събитията чрез своя агент – влиятелен гръцки свещеник в САЩ. Материалът е много добър, препоръчвам да го посетят нашите зрители – „Царьград медиа“. Наистина информацията, която те споделят с нас е – свързани са име и лица с Джордж Сорос и т.н. Няма да го цитирам цялото. Запознат сте, сигурен съм, с този материал. Какъв е вашият коментар?
– Моят коментар е следният. За пръв път от 30 години, откакто Съветският съюз не съществува и имаме Русия, Съветът по безопасност се събра, за да разгледа този въпрос. Много е важно каква позиция ще заеме Русия. Дори мълчанието е позиция – говоря за държавата Русия. А руската църква в този момент тотално е изчерпала всички възможности. Тя живее по канони. Църковно-каноничните начини на разговор са изчерпани. Много ми е интересно по какъв начин ще се държи руската държава. Пак казвам – дори да мълчи, това е определен знак. Тя трябва или да говори, или като Александър Невски да вдигне меча, или като Екатерина, в резултат на тези събития, да превземе Полша и Украйна. Разбирате ли, като историк и общественик наблюдавам тези неща много внимателно и се надявам в скоро време руската държава действително да заеме някаква позиция по този въпрос. Защото тези духовни въпроси са цивилизационно-държавно образуващи. И мълчанието по този въпрос е определен знак. Знак, че на определени процеси им трябва време, за да катализират. А данните, за които говорите ги има – не се съмнявам в това. Уверил съм се с очите си. Имам възможност да ги чета в архивите, но нямам възможност да ги публикувам. Тези въпроси трябва да бъдат решени от руската държава, а не на ниво журналист, както е в случая със Скрипал, например. „Еди кой си журналист каза еди какво си“. Какво казва държавата? Тук е много важно какво казва държавата. Какво казват журналистите на мен ми е ясно – и аз мога да стана и да говоря с факти и със записи кой от Държавния департамент или от ЦРУ какви конкретни действия е предприел. Но тези неща имат сила тогава когото официално се използват като аргументи. За момента не се използват.
Очакваме реакция от руска страна.
– Да. Аз смятам обаче, че руската страна при всички положения ще изчака още малко, тъй като все пак това е църковно-каноничен въпрос и въпреки че са изчерпани църковно-каноничните действия от страна на РПЦ, този въпрос, както ви казах ,трябва да бъде решен съборно. И най-вероятно в тази посока ще се върви. Свикване на събор и решаване на този въпрос на събор, защото без такъв решенията, нямат абсолютно никаква стойност.
