ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Послание за мир Духовните посоки за развитие

Aвтор:  Николай Малинов

07 Октомври 2019

На 4 и 5 юни в Ялта в Крим се проведе V-ият Международен хуманитарен Ливадийски форум. Политици и общественици от 56 страни приеха единодушно Ливадийско послание за мир. 

На 4 и 5 юни в Ялта в Крим се проведе V-ият Международен хуманитарен Ливадийски форум. Политици и общественици от 56 страни приеха единодушно Ливадийско послание за мир. На пленарната сесия документът бе представен от председателя на българското Национално движение „Русофили“ Николай Малинов. Той е тук при нас – във студиото и ще разкаже повече за форума.

В| Г-н Малинов, Вие се връщате буквално „с корабля на бал“. Преди няколко дни бяхте в Крим на Ливадийския форум. Нека накратко да припомним на зрителите за самия форум и за акцентите, които се обсъждаха там.
НМ Това е 5-ият подред такъв форум. Единствената дискусионна площадка в Русия, която се занимава с гражданските инициативи, с т. нар. „мека сила“ и със съответните тенденции и възможности за развитие на отношенията с Русия в областта на духовните и културни въпроси. За разлика от Санктпетербургския форум, който е икономически и за разлика от Валдайския, който се занимава основно с геополитика, това е площадката, на която се разглеждат всички други въпроси. И аз, като председател на неправителствена организация, винаги съм се стремял нашето движение да участва на този форум.

В| Вие сте човекът, който на предишното издание на Ливадийския форум предложи да се създаде Световно движение „Русофили“. А сега, на току-що завършилия Ливадийски форум, на Вас ви бе дадена възможността да представите посланието за мир – Ливадийското послание за мир.
НМ На самия форум имаше около 200 чуждестранни участници и около 500 руски. Двата документа, които форумът реши, че трябва да бъдат обсъдени, бяха ? Резолюция на форума и Посланието за мир. Прецениха, че аз трябва да представя Посланието. Самата дискусия около него беше много интересна. По един много любопитен и специфичен начин всяка регионална структура или държава претендираше за своя си диалог – дали ще е Балтийски или Черноморски, Средиземноморски, Тихоокеански, Атлантически или Евразийски. Дали ще е специфична тема – да кажем славянската или някоя друга. Това, около което в крайна сметка се обединихме, беше темата за мира. А организаторите се обединиха около идеята, че русофилството изглежда най-глобално, най-планетарно на фона на всяка друга площадка, на всяко друго направление за диалог. Русофилството като че ли действително успява да обедини и русофоните, и евразийците, и славянофилите и.т.н. А аз на миналия форум предложих (и предприемаме определени стъпки в тази посока) да създадем международно русофилско движение ? поради тази причина на мен се падна честта да говоря по този въпрос в един по-глобален аспект.

В| Доколкото разбрах, всъщност това Послание за мир е прието от всички страни-участнички, а те са 56.
НМ Да, представители на 56 страни.

В| Кои са опорните точки на това послание? Споменавате за червени линии, които не трябва да се преминават, но за тях малко по-късно
НМ Ние искаме да говорим за мира в много по-глобален, много по-широк план, защото темата за мира включва в себе си и екологични, и културни, и други духовни въпроси.
За червените линии. Да, ние обозначихме линиите, които не искаме да преминаваме. На обществеността трябва да е ясно, че има хора, които са за мир и хора, които са за война. Да е ясно, че има хора, които са за симфония на културите и хора, които са за т. нар. „мултикултурализъм“, който аз си позволих да нарека „какафония на културите“. Няма как да посрещаш една култура, без да отстояваш своята идентичност. Да ? позволиш да си построи 200 джамии в Германия (например), а ти да не можеш да построиш нито една черква в Саудитска Арабия. По този начин едната култура изчезва, заличава се при срещата. Дори ще го кажа по-остро ? при сблъсъка, не просто при срещата. Пред нас има огромни предизвикателства – например разрастването на населението в Африка до към 4 млрд. в близките десетилетия и очакваната вълна към Европа. Значи срещата на тези култури е много важна, много интересна. А трябва да се отчитат всички оси, които могат да се развиват – Евразийска, Евроантлантическа, нововъзраждащата се ? „Берлин – Москва – Токио, „Русия – Китай – Индия“ и т.н. И тези теми действително минават като червена линия, свързани с войната, свързани с културата и с мултикултурализма като цяло, свързани и с духовните различия между хората – с въпроса как да комуникират помежду си. Темата е много сериозна.

В| До кого е адресирано това Послание за мир?
НМ До света! До парламентаристите, до гражданите, до обществениците, до обществените организации – до всички!

В| На форума Вие разговаряхте с Валентина Матвиенко. Преди време тя заяви, че е възможно да се предприемат действия срещу атаките срещу руския език. Какво точно имаше предвид председателят на Съвета на федерацията на Русия? Предприеха ли се стъпки? Знаем, че в някои бивши съветски републики дори се опитват да забранят руския език със закон.
НМ Миналата година, на 6-ти юни, на рождения ден на Пушкин, в Молдова беше забранен руският език като език за общуване между различните националности. (Тази година на 6-ти юни се навършиха 220 години от рождението на Пушкин.) Самата резолюция, ако акцентираме върху документите от форума, беше разделена на две части. Основната част беше свързана именно с руския език и с инициативите, които трябва да бъдат предприети в тази посока. Интересното е, че тазгодишната резолюция ясно и категорично продължава идеите, които се родиха на миналата конференция. Например ? да бъдат създадени междуведомствени структури, които да се занимават с тези въпроси. Смея да твърдя, че точно това на миналия форум беше моя инициатива. Сега всичко беше преработено и взето като решения. И друга инициатива, която си позволих да предложа и която беше приета. Тя е свързана със студентите. Във връзка с тях ние имаме сериозен проблем. Общо 15 хиляди са студентите, които Русия приема за своя сметка. 300 са българските деца, които пращаме. От тях може би 35-40% са тези, които се връщат най-късно след втората година, понеже нямат право да работят. Този факт беше изненада за Матвиенко, която водеше пленарното заседание. Веднага извика отговорните лица (министри и ръководители на агенции), за да дадат отговор защо това се случва. Взе се решение проблемът да бъде преодолян и беше създадена междуведомствена група, която да се занимава с него. Така че, от една страна, сякаш си говорим много общи работи, но от друга страна се вземат и доста конкретни решения.
Озвучих и друга идея, която на този етап не беше подкрепена: да се възроди Интервизия. Както сега има Евровизия, така навремето имаше Интервизия. Трябва да се помисли върху формàта, върху правилата, тъй като там ще има хора от Виетнам до Испания. Този втори въпрос остана малко „във въздуха“, но първият, за студентите, беше категорично подкрепен и влезе в резолюцията.

В| Вие разговаряхте и с Константин Косачов – председателя на Комисията на Съвета на Федерацията по международните въпроси. Какво успяхте да си кажете?
НМ На форума бяха доста сенатори, включително и Косачов. Имахме възможност много часове да говорим в рамките на тези няколко дни, в които бяхме заедно. А и с останалите личности, които се занимават с външната политика. Темите са много интересни, може би вие да ме насочите към какво да се обърна. Най-вече говорихме за международното русофилство.

В| За отношенията между България и Русия казахте ли си нещо? Тези отношения подобряват ли се?
НМ Ние, като движение, и аз, като негов ръководител, положихме максимум усилия за динамизиране на парламентарния диалог. В края на юни ще има парламентарна делегация начело с нашия председател на Парламента – Караянчева. За това обменихме няколко думи и с Матвиенко, но и с Косачов от гледна точка на това какви биха могли да бъдат акцентите на разговорите. Къде трябва да се насочат усилията, за да има резултат. А резултатът трябва да е в излизането от тази пауза, в която бяха и са отношенията ни. Няма нищо по-естествено да върви парламентарният диалог. Питате ме конкретно за Косачов, нали? Той е председател на комисията по международни отношения и логичен въпрос е дали би могъл да се осъществи диалог с хората в България, с които той би трябвало да работи. Откровено му казах, че на този етап това ми се струва невъзможно. Да не влизам в детайли. Но намерихме други неща, които могат да се случат.
Основният акцент в разговорите с Косачов беше създаването на международното русофилско движение. Най-сложното в това да организираш хора, е да събереш достатъчно добър екип от личности, на които да можеш хем да разчиташ, хем те да имат
своето специфично мнение, което да бъде чувано. Да бъдат мотивирани, обединени в една организация на база на българския опит, който ние имаме от 16 години. Така че това бяха дълги часове коментари по много въпроси – по световната геополитика; по различните оси; по отношенията Америка – Русия, Америка – Китай, Русия – Китай и къде е мястото на Русия; къде е мястото на Европа. Това са часове и часове разговори с тези хора, които така или иначе се занимават с външната политика и за мен винаги е било много интересно да чуя тяхното мнение. Ако имаме време аз съм готов да споделя тези неща.

В| Имаме още малко време и аз искам да ви върна към Посланието за мир. Доколкото разбирам, с него вие се обявявате и против фалшифицирането на историята. Документът също така призовава за тържествено отбелязване през 2020 г. на 75-ата годишнина от Втората световна война. България по какъв начин би участвала?
НМ Вие виждате, в Посланието за мир – въпросите са три. Първият е мирът, вторият е културата, а третият е именно Втората световна война и фалшификацията на историята. България, като участник в тази война, естествено ще има своите програми и своите планове. Русия ще организира своите тържества и там, където ние преценим, че можем да участваме, ще участваме. А къде руснаците биха могли да участват у нас (както за 9 май на тазгодишните тържества в България те ни пратиха много високопредставителна делегация) – това тепърва предстои да се обсъжда.

В| И отново за Посланието за мир. В последно време виждаме, че напрежението в Черноморския регион се увеличава. Виждаме американски, натовски кораби, да патрулират, което напряга жителите на нашите морски курорти. Нещо повече, хората вече се оплакват, че туристическият поток е намалял, заради това присъствие. Как мислите, ще бъде ли чуто това Ливадийско послание за мир?
НМ Тук предстои страшно много работа. Инициативата ? декларация за мир, която аз предложих, първоначално беше концентрирана върху черноморското сътрудничество, върху съответните културни и екологически коридори и върху съответното целеполагане за работа в Черно море. Позволих си да кажа, че за разлика от Черноморския диалог, всички други диалози – Балтийски, Средиземноморски, Тихоокеански, дори Атлантически – „Америка – Русия“, са много по-напреднали в своето виждане за това, как трябва да се излезе от съществуващите проблеми в съответните региони. Имат договорености и поставени общи цели. В Черноморския регион нещата много изостават. Така или иначе, обаче, това мое предложение беше отхвърлено. В крайна сметка в Посланието за мир ние се спряхме на тези три акцента – мира, културата и Втората световна война. Ние обърнахме внимание на глобалните въпроси, защото Черно море си е Черно море, но то си е наша регионална тема. Въпреки че ръководството на Крим също помолиха да се подкрепи инициативата, която аз издигнах. В общи линии мнозинството попита какво ще се случи с Тихия океан, с Атлантическия, със Средиземно море, с Балтика. Допълниха, че не може да се акцентира само върху Черно море, макар че, както казаха, „Николай е прав“ – черноморският диалог най-много изостава. Струва ми се, че ние, като черноморска държава, освен балканския диалог, който повдигнахме като председатели на Европейския съюз, би трябвало да обърнем много сериозно внимание и на черноморския въпрос.
Виждате, че, за разлика от друг път, аз съм много „предпазлив“ – чакам Вие да ми зададете въпрос, защото темите са толкова много, че просто не знам откъде да започна. Ето актуалната тема сега – форумът в Санкт Петербург, който откриха на 6-ти юни – в деня, в който ние приключихме. Веднага всички ВИП личности от руска страна, които бяха в Крим, заминаха за Санктпетербургския форум. Да, там се разглеждат икономически въпроси, а тук се разглеждаха духовните посоки за развитие.
Виждате, че на Санктпетербургския форум стават доста интересни неща. Българският президент присъства, което според мен заслужава адмирации.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България