Европейският съюз е разтърсван от конфликти, а прогнозите са твърде несигурни. Новоприетите страни споделят суверенитет, но не получават сигурност, нито се повишава общото благосъстояние на хората. Страните от западната част на европейския континент остават водещи в политическо и икономическо отношение, докато новите държави изостават. Чакат и нови за включване, а носят повече проблеми, отколкото стойност. Повсеместно става усещането, че се прилагат „двойните стандарти“, използват стимулите на „моркова и тоягата“.
Критикуват ни в докладите на ЕК за несправяне с организираната престъпност, корупцията, но отношението към българския политически и национален елит остава напълно противоположно.
Представители на редица български правителства, на политически партии се оказват замесени в криминални схеми, зад формирането на управленски коалиции винаги личи безпринципност. Криминалните елити се сляха с икономическия и политически, споделяйки разграбения български капитал посредством необезпечени кредити. Спестяванията на гражданите бяха източени през финансови пирамиди. Финална точка постави криминалната приватизация.
Набраният криминален капитал се умножи в контрабандата, като всички тези процеси най-дълбоко криминализираха българското общество и отношения. Рекетът и корупцията са основни инструменти, макар отдавна водещи криминални структури да реинвестираха в по-чист бизнес, а престъпните дела бяха скрити зад давностни срокове. Към опасностите на организираната престъпност и корупцията се добави международният тероризъм, всички разпрострели географията си в цялото глобално пространство. Новият световен ред се препъна в амбициите за еднополюсен свят, докато политики губят актуалност и ефективност. На най-високо ниво в сложния възел от отношения между Русия, НАТО, САЩ и ЕС не се намират решения. А от тях зависи общата сигурност.
Зад изведените като приоритет рискове за сигурността от асиметричен характер мнозина смятат, че назрява опасност от пълномащабна война. Върви повсеместната ескалация на различни конфликти,& разрастват мащабите и броя на военните бази на НАТО и САЩ, нараства числото на международните военни учения.
Конфликтите в Близкия Изток, Западна Африка, Черно и Каспийско морета, в Кавказ, Средна Азия, пламтят и дори обещават заразяване на нови пространства.
Като алтернатива се усилва търсенето на нови форми на сътрудничество.
Реставрират се разбиранията за приоритет на национални интереси и приоритети. В преходни периоди бяха допуснати грешки от политически, законодателен и управленски характер, извършени несправедливости и престъпления.
Системите за сигурност бяха разрушени, като естествено страдат от липса на адекватност, организация, недостиг на кадри и материално обезпечаване.
Вицепремиер сподели, че българската армия в сегашното си състояние „не би могла да изпълни конституционните си задължения“. МВР потърси решения посредством нерегламентирано и противоконституционно взаимодействие с БА по охрана на границата, противодействие на миграцията, тероризма и престъпността.
Дебатите около приемани или променяни закони демонстрират нарастване на обществените опасения от въвеждане на тоталитарни форми на управление, контрол върху политическия живот,ограничаване правата и свободите на гражданите.
Европейската политика отразява проблемите в световната политика.
Съществуващите традиции в конфликтите намират основание в обективно нарастващите потребности от материални, технологични и демографски ресурси.
Съществуването на престъпността и тероризма с основните им инструменти страх, рекет и корупция се оправдават с масово налагане със сила, опити за доминиране и хегемония в международните отношения. Фрустрацията мотивира радикализация, съпротива, а в добавка с несправедливости крие корените на тероризма. Налице е траен вакуум на идеи, философия. Множество сценарии целят пазене на статуквото.
Греъм Уотсън предлага алтернативи чрез АЛДЕ - Алиансът на либералите и демократите за Европа за избиране при следващи избори на масово подкрепен председател на Еврокомисията с екип, очертавайки Жан-Клод Юнкер като успех в директната демокрация в ЕС. Изтъкна, че балансът изисква ролята на националните правителства в управлението на ЕС, за да носят непосредствена отговорност, осигуряват политическо представителство, гарантират правата и свободите. Но пред проектът на АЛДЕ бяха очертани предизвикателствата на организираната престъпност, тероризма, климатичните промени, енергийната сигурност, имиграцията, увеличаването на населението, възраждането на национализма, нетолерантността и дискриминацията.
И беше отправен призив за нови санкции срещу Русия, защото действала в Крим като Хитлер в Судетите, но беше поискана помощ за Украйна, чиято ситуация беше определена като по-опасна за Европа от Ислямска държава.
В същото време светът се пресища от доктрини, стратегии, оценки за опасности масово с цел те да бъдат обявени за заплаха, в защита от която да бъде обосновано и присвоено право за намеса по всяко време и навсякъде, наложени собствени правила.
Политиката на двойните стандарти продължава.
Ноам Чомски припомня Никарагуа, срещу която САЩ използва несъизмерима военна мощ, засягайки „уязвими цели“, т.е. цивилни бе оправдано с добрите намерения- да бъде подпомогнато възникването на „демокрация“, независимо от „пролятата кръв и страдания“. А САЩ не предаде издирвания за терористично нападение над кубински самолет Луис Карилес, избягал от венецуелски затвор, станал сътрудник на американските служби и включен в операции, подкрепящи никарагуанските контрареволюционери. Тези подробности не препънаха Буш Младши като президент да заяви, че „онези които дават убежище на терористи са виновни колкото самите терористи“.
По подобен начин се държат и други държави, чието поведение възпрепятства изграждане на общо световно пространство, отношения, основани на собствена воля, взаимно уважаван суверенитет и равни права.
Радикалният ислям ражда заплахи, руши взаимодействия, подхранва криминалните надежди на различни групи. Като изпитват непрекъснат страх и фрустрация, милиони хора търсят по-добро място за живеене, работа, давайки тласък на невиждана миграция на население от Изток на Запад, където са убедени, че ги очаква благоденствие и разбиране. В същото време светът, към който се стремят не ги иска. Още след атентата, извършен от радикализираният норвежец-ксенофоб Брейвик, самият той търсещ нова идентичност, сигурност, споделяне и разбиране, европейските лидери признаха провал на мултикултурния модел.
Европа се задъхва от милионите хора, ескалираща престъпност, нови кандидати за членство и тероризъм. В обществените настроения прозира ксенофобия, национализъм и неофашизъм. Докато същата Европа е насилвана да се превърне в безсловесен съюзник на опитващите световна хегемония.
В същото време съюзът остро изпитва нужда от сигурност, от нови източници за материални и духовни ресурси, стабилност, достъп до нови богати региони. Заради тях Наполеон повежда войските си, който път следва и Хитлер.
Докато просветените умове търсят решения.
За родоначалници на евразийството са сочени княз Н. Трубецкой, П. Савицки, богословът Г. Флоровски, П. Сувчински, калмикът Ерендже Хара- Даван, историкът Г. Вернадски.
Приноси към идеята има руският историк и етнолог Лев Гумилев.
В най-новото течение личат имената на Н. Назарбаев, Чингиз Айтматов, Игор Панарин, Ал. Владимиров. Преди са това Карл Хаусхофер, Х. Макиндер,С. Хънгтинтън и Зб. Бзежински, А. Тойнби. Върху идеите работят Г. В. Сачко, А. А. Проханов, Г. Д. Джемал. В казахстанското евразийство се изявяват Е. Л. Тукжанов, Ж. М. Абилдин, М. Ж. Жолдасбеков и др. Заслужават внимание французите М. Ларуел, Ш. Буржуа, Г. Шкявер. Според индиецът Мадхавана К. Палата евразийството може да запълни вакуума в постсъветското пространство.
Основният си труд Н. С. Трубецкой издава в София през 1920 г., докато самото движение се ражда в
средите на руската интелигенция, емигрирала в Европа след 1917 г.
Княз Трубецкой свързва праславяните повече с Изток, отколкото със Запад.
През 1920 г. в Софийския университет публикува своя труд „Европа и человечество“ ]. Пише и статии. Сближава с П. Савицкий, П.П. Сувчински и Г. Флоровски, с които публикуват в „Евразийских временниках“. Във вестник „Евразия“ заема непримирима позиция спрямо лявото крило в движението и напуска евразийската организация, но след аншлуса на Австрия е преследван от Гестапо. Според него руският литературен език, посредством църковно-славянския е приемник на „общославянската литературно- езикова традиция“, с което потвърждава мнението, че евразийството е „синтез на научната и политическа мисъл“. Сочи самобитността на „симфоническата личност“ в народ, групи, йерархии и парадигми, като откроява съставляваните елементи на национализма: центристки и сепаратистки. Препоръчва етническите единици да се комбинират, за да не се изражда национализма в сепаратизъм и формира вътрешна йерархия от „симфонически личности“. Прогнозира германския расизъм.
Георгий Вл. Вернадский през 1911 г. в Петербург защитава дисертацията „Руското масонство при царуването на Екатерина II“. Преподава в Петроградския, Пермски и Таврически университети. Сътрудничи на генерал П. Н. Врангел. Професор в Прага преподава история на руското право. Пише по въпросите на Евразия. В САЩ приема американско гражданство и до 1946 г. е научен сътрудник в Йелския университет. Публикува „Декларация на евразийството“ (1932). В трудовете си преплита идеите за взаимодействие между природата и обществата, за всемирно обусловения исторически процес.
Н.Н. Алексеев пише „Идея государства“ (1955).
В студентските години споделя марксистките идеи и е затворен.
Учи и специализира в Берлин, Хайделберг и Париж.
През 1918 г., несъгласен с болшевиките напуска Русия. В Крим работи за „бялото“ движение. Редактира вестници, участва в сражения.
В Прага преподава в Руския юридически факултет.
В лекциите си съчетава философията с руска религиозна мисъл.
Разработва правни и политико-социални въпроси.
Според него евразийската държава изпълнява постоянни цели и задачи, противно на либералната, която се ограничава до защита правата на гражданите. Тя пази православието, правдата, осигурява физическо съществуване на хората,икономическия живот, свободната конкуренция, регулира и контролира общността, като съчетава държавно-частна система на стопанисване, гарантира стабилност на обществото и общественото мнение, формира обществената идеология, построена на народни основи. Евразийската идея гарантира „народен суверенитет, носещ държавно-идеен и надкласов характер“.
При нея политическите партии от парламентарен тип да се заменят от корпоративни, професионални и териториални организации.
Както Платон, за най-важно смята създаването на управляващ елит, който според Н. Алексеев се издига с висше духовно общуване. Националният елит е призван духовен орден, приел отговорност да води останалите, като дава пример, идеи, които хората възприемат и следват, подготвя тяхното осъществяване.
Той вини европейската култура, че не позволява това, а като допуска дебати, идеи, враждуващите групи се обединяват около егоистични интереси и властта, докато една от тях силово въведе диктатура. Националният елит(ейдократичен) включва способни личности, които са носители на знания, висши идеи и истини, на които всички служат. Алексеев вижда подобни идеи в съветската система, но смята, че има необходимост от усъвършенстване, защото осигурява идейно единство само за новата управляваща прослойка, копирайки недостатъци от западните партии, всъщност частни обединения, които формално преследват политически цели, като формират два центъра на властта- партийните конгреси и утвърдените други органи.
Критикува обаче Платон, че в името на истината жертва свободата, намесва се във вътрешния свят на хората, на които налага единна доктрина подобно на фашизма, каквито смята, че биха приложили германците при победа. Отдава предпочитания на демократизма на Аристотел и на Н. Макиавели. Обвинява западната политическа мисъл, че не твори нищо ново, а непрекъснато редува идеи, заимствани от древна Гърция. Подкрепя П. Новгородцев за необходимостта от търсене на „единствен, истински и съвършен път към идеала, за свободно вътрешно обновление на хората, осъзнали общата взаимна отговорност“. Смята, че е възможно усъвършенстване на общия им живот. Своеобразен Манифест на евразийското учение е сборникът „Изход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев“ (София. 1921).
П. Н. Савицки и неговите сподвижници са „представители на новото мислене и живот, работещи за ново отношение към коренни, жизнени въпроси“.Разработва геософията, която отчита взаимодействието между географските и исторически компоненти. Предлага „широко общежитие на живи същества, взаимно приспособени един към друг в окръжаващата среда, намиращи се под нейно влияние и влияещи върху нея“. Възприема Евразия като цялостна структура, а Русия дели на европейска и азиатска, като я разполага централно спрямо Европа, Азия, Иран, Индия, Индокитай, Китай, Япония.
Лев Н. Гумилев изучава евразийците, работи със Савицки и Вернадски, като възприема техни доводи, но ги смята за незавършени. Вижда етническата история като функция на природния процес- етногенеза, която свързва с проявата на особена енергия-пасионарност. Етносът, според него, се разпада на съставки, когато тя губи сила.
В учението се наблюдават някои течения.
Една от концепциите на евразийството се основава на разбирането „за многолинейност на всемирния исторически процес“, пораждащ „своеобразна и самобитна културата“, която отрича изключителността на европейската.
Корените на евразийството идват от първата третина на XVI в., когато „Посланията на стареца Филотей“, продължават при Н. Я. Данилевски и К.Н. Леонтиев.
Някои го определят за географическо течение.
Според Х. Макиндер и К. Хаусхофер Евразия е Европа и Азия като субконтинент.
Според етническото разделение в Евразия се структурира „турански психологически тип“, а руснаците са евразийци. Последователите му придават особено значение на историята на степните народи. Монголската империя предшества Руската империя и СССР. Трубецкой смята нашествието на монголците за полезен акт и с други евразийци възхвалява религиозната им толерантност.
Икономическото течение застъпва тезата, че Евразийска Русия е континентална страна и следва да развива връзките си на вътрешноконтинентална основа.
В основата на руското евразийство страната е средище на културно- географски свят, различен от Европа и Азия, като има историческа мисия. Руският народ включва славяни, сходни по психологически тип евразийски народи, образуващи евразийска нация. То отрича европоцентризма и критикува враждебния Запад.
Евразийците смятат западните ценности за несъстоятелни.
Според Н. Трубецкой руснаците имат особено положение.
Националният въпрос поставя между шовинизъм и космополитизъм.
Шовинистът отрежда водещо положение за своя народ, а неговата култура налага чрез езика и вярата. Космополитът отрича отделните националности, които замененя с цивилизационно и културно единство, като задължава нецивилизованите народи да приемат тази обща култура и се приобщят към цивилизованите.
Цивилизацията е благо, чието постигане иска националния интерес да бъде пожертван. Свойствени за нея са културите на романските и германски народи в Европа, приели и участвали в тяхното укрепване. Според това течение националното, етнографско, антропологическо и лингвистично единство на народите е относително, докато те са етнически групи, с диалектически, културни и антропологични особености, макар свързани в родство, обща история и с културни ценности. Романо-германските народи вини, че представят собствения шовинизъм за космополитизъм, а своята култура за „общочовешка“, но авторът предупреждава за асимилирането.
Трубецкой критикува „стълба на човешката еволюция“, на чиито връх се поставят романо-германските народи, докато под тях остават „културните народи на древността“, чиято писменост, държавност и културни аспекти имат сходства. Старите култури
на Америка се поставят още по-ниско, след които се подреждат „малкокултурните народи”, „некултурните” и „диваците”. В противовес той припомня, че „велики древни култури“ са разрушавани именно от обявени за „диваци“ и „варвари“, докато потърпевшите се оправдават, че това става когато са в упадък, след който са се възраждали. Трубецкой вини европейците, че като внасят на чужда територия свои стоки и оръдия, всъщност ги колонизират и европеизират насилствено. Ако организират съпротива, те пак ще са принудени да се снабдяват с европейски стоки, оръжия и накрая да усвоят европейската култура, наука, строй и организация. Така европеизацията става неизбежна.
Милитаризмът, капитализмът и социализмът са определени като преходни състояния. Като средство срещу европеизацията авторът сочи въстанията, мотивирани от това, че различните народи искат да ползват собствените си суровини. Той съветва другите народи да избират само отделни елементи, които да обогатяват техните национални култури с тези на романогерманците.
За пример сочи Русия от XVIII- XIX век и Япония.
Националната интелигенция обвинява, че лесно се превръща в средство, канал за проникване на европеизирането, от което се увлича и възхвалява новия ред, ставайки агент за влияние. Ставайки противник на всяка съпротива, тя осигурява духовното поробване на своя и други народи.
Савицки разсъждава върху противопоставянето „Европа- Русия“.
Изтъква достойнствата на формиралите руската култура народи, вижда я като опора за противопоставяне на вредните влияния. Обръща внимание, че народи, които не влизат в нейните предели, като пазят независимост. А като имат връзки, подложени на влиянието на европеизацията може да станат съюзници, славянските народи, турци, персийци, монголци, китайци и други. Препоръчва Русия да носи обективната истина. Разглежда Евразия в противовес на европейската колониална политика, заради което смята, че страната трябва да се обърне вместо към Европа на Изток.
Сувчински смята, че в първите години на ХХ век руските революционни надигания притесняват Европа, карат я да се защитава и отрича историческата роля на руския народ. Според него великодържавността концентрира властови потенциал, осигурява народна същност, култивира мощ и тежест, които извират от народните маси. В противовес руската интелигенция приема европейската култура, убедена в нейното превъзходство и изключителност. При изпитание народът според него се организира без интелигенцията и търси върховната истина в църквата.
Евразия носи културно-историческо съдържание и характеристики от различни култури, каквито са славянофилството, писмеността. След падането на Константинопол(1453) руското съзнание се пропива с идеята за мисия, защитник на Православието и византийско наследство, предшествали и детерминирали славянофилството и евразийството.
Евразийците са православни, а тяхната църква е светилник.
Савицки свързва човешката дейност със съществуването и преобразяването като традиции.
Идеята за личността заема централно място.
В евразийската култура се ценят всички култури, което отрича налагането и обуславя сближение. Всеки народ е личност. А личността е единствена и неповторима.
Евразийците имат диалектическо разбиране за държавата, което позволява дългосрочни цели, а управляващата прослойка служи на идеята. Старият елит се сменя с нов, когато разлагането на старото поражда недоволства, неувереност, депресии, отнема права и участие във властта. В националния, религиозния и езиков суверенитет се изразяват принципите на свободата.
В новото време има много основания за единство. Икономическите обединения осигуряват икономически и политически потенциал. Евразия отчита приносите на всички народи, като осигурява на всеки собствена културна област и държавност.
В тези пространства непрекъснато се усъвършенстват културни традиции, идеи и ценности по пътя на свободен обмен.
Права, задължения и гражданството са гарантирани.
Духовни предпоставки се противопоставят на натуралистични, биологични теории, груб икономически материализъм, расизъм, ксенофобия и др.
При Петър I Руска империя ползва европейски образци и става евразийска.
Процесът продължава при Екатерина II. Обръщане на Изток е оправдано, след като европеизацията се движи по чужда традиция, интерес и модел.
Като усещат всеобщата криза евразийците търсят изход в културата, която да води политиката. Европа не се смята за суверенна.
Ислямската опасност се надигна като резултат от дълго изолиране на народите от Азия и Африка от историческите и политически диалози, а срещу тях се вършат груби намеси и нарушават права.
Ранните евразийци защитават достойнствата на Русия и руския народ.
Всъщност държавната форма няма особено значение за тях, защото вярват в ролята на народните маси. Те сами се отказват от изолиране от Европа и престават да са враждебни към нея, осъзнавайки, че иначе обричат Европа и Азия разединени.
Бердяев снема от тях обвиненията, че целят сливане на източното православие с неправославните култове срещу западното християнство.
В еволюцията на евразийските идеи се наблюдават нови етапи, концепции и интеграционните практики.
Идеята се възражда, модернизира и трансформира.
В началото на XXI век се очаква евразийският проект да стане перспективен, когато са готови обществата.
Управляващите европейски елити често се компрометират. Макар притискани от контра-елитите да търпят трансформации, за значими промени е необходим диалог. Прекомерните обвързаности с политики, доминирани от САЩ водят света към противопоставяне, усилва конфликтите, отмества перспективата за мирна градивност. Съвременното евразийство заменя антизападните идеи за взаимодействие.
А и в Европа узряват за общо бъдеще с Азия.
Откриват се възможности за развитие в двете посоки, нов шанс за отдалечаване от опасни конфронтации, съгласувани интереси, съгласие които може да повишат световната сигурност.
Обявено през 2006 г. за „Идея на ХХI век и бъдещето“ евразийството съвпадна с регионални интеграционни инициативи, а неговите идеи съвпадат със заявените цели на глобализацията.
Реализиран, проектът би осигурил партньорство между цивилизациите, попълнил опасния вакуум в отношенията, породен от разпадащи се социално-политически, икономически и културни връзки между народите в днешните независими държави, възпрепятства възраждането на неонацизма, междуетническото и конфесионално напрежение. В създаване на Митнически съюз между Белорусия, Русия, Казахстан, Киргизия и Таджикистан се крият надежди за нов тип отношенията между Русия и Украйна.
Това дава основания за търсения на интелектуалните елити.
През януари 2012 г. стартира Проект за Единно икономическо пространство, който група общественици пое инициатива да подкрепя.
В противовес е влиянието на различни геополитическите фактори, което поражда съпротива, миграция, сепаратизъм, малки държави със затворени, обособени култури, ограничена икономика. За това, ако бъде реализирана, евразийската идея може да преодолее тези предизвикателства, формира равноправни култури, обединени народи и религии, като гарантира широка автономия.
Л. Гумилев определя връзките в евразийското пространство като „етническа комплиментарност“, нациите и националностите като „свръхетнос“, носещ потенциал за интеграция, мотивирана от осъзната потребност за обединение.
Евразийството се намира при късните славянофили.
Те не приемат влиянието на географските и климатични фактори като формиращи народния манталитет и геостратегическите особености, но евразийците придават значение на културно-историческото влияние на Изток.
Л. Гумилев твърди, че „ако Русия бъде спасена, то това ще стане само като евразийска държава и само
чрез евразийството“. Други се надпреварват в създаване на военно-политически съюзи.
Икономическото влияние обаче е еднозначно.
Ред Гай определя Еврaзия като средоточие на едни от най-състоятелните държави в света. Тук е 75% от
населението в света, 60% брутния световен продукт, и 75% от световните енергийни запаси. А Еврaзия би упражнявала решаващо влияние към Близкия Изток и Африка.
Днес слабо познат, Г. В. Флоровски, определян за „най-православния от съвременните руски философи“, има съществен принос към развитието на евразийската идея. През 1920 г. живее в София, в Прага преподава в Карловския институт. В емиграция се запознава с П. Савицки и П. Сувчински.
От това следва, че България има особено място в евразийството.
В българската столица около Трубецкой и Савицки се формира кръг от последователи, сред които е и Г. Флоровски. Оттук лъчите на евразийската мисъл тръгват към Белград, Прага, Берлин, Вилнюс, докато сборници и книги излизат изпод перото на Флоровски. Импулсите от българското евразийство се разпространяват към други европейски столици. През 1922 г. в София Флоровски издава „Достоевский и Европа“. Общува с Н. Бердяев, Сергей Булгаков, Вас. Зенковски, под влиянието в творчеството идва идеята на икуменизма и диалог между различните вероизповедания.
С консервативни възгледи, Флоровски негативно оценява бездуховността на западния прогресизъм, но не стига до обскурантизма и тотално отричане на всичко западно. В „За неисторическите народи“ критикува чуждопоклонството, предупреждава за опасностите от западното влияние в Украйна, особено в духовната сфера и от униатството като идеологическа деформация в Православието. Постепенно възгледите отделят Флоровски от евразийците.
Видимо България става дом за тях „заради етническата структура на българския народ, симбиозата между славянска и тюркска кръв“, както и заради историческата традиция, съответстваща на евразийската доктрина. Огромна част от българското културно наследство, носещо в себе си древногръцка, римска и византийска култура отива в Киев, Петербург и Москва, като осигурява развитие на общата славянска и православна култура. Така българската история става материализиран израз на евразийската идея. Проектът „Трети Рим“ е „подвижен“, „пътуващ“ и неговата уседналост в Русия не е окончателна. Но мотивира мисия, когато за християнския свят де появява потребност от защитник и тогава продължава своето движение. По този път е гробът на хан Кубрат, водач на тюркските племена, основал Велика България в Евразия. За това естествено България и София стават първа спирка по пътя на евразийството, срещнало съпричастност сред българската интелигенция. Исторически този път е осеян с църкви, манастири, подвизи и мощи на християнско-православни светии.
Много преди официалното евразийство в България Софроний Врачански пише за религиозната толерантност като най-съществена.
Идеите днес намират почва сред различни кръгове.
Днес за евразийството пише проф. М. Минчев, преподавал във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.Идеята представят автори като проф. Евг. Гиндев, проф. Петко Ганчев и др. В Софийски университет „Св. Климент Охридски“ съществува евразийски кръг, ръководен от доц. Д. Григорова. През 2002 г. е създаден Форум „Евразия-България“.
Почва за нови търсения е налице.
Съществуващите международни институции не решават дори елементарни въпроси. ООН е повече символ, отколкото на действен фактор в международните отношения. ЕС и ЕК в своите структури концентрират човешки потенциал, претендиращ да е формален лидер на обединението, който действията си се превръщането си в обезличен мултинационален елит, окончателно чужд на проблемите на масовия гражданин и на националните общества.Те се оказват подмамени да стартират трансформации, прибързват с отказ от националните структури, интереси и суверенитет в името на абстрактна интеграция. В този процес вътрешните партийни елити се обезличават, губят доверие и се превръщат в клиенти.
Към нарастващата общоевропейска несигурност се добавя перспективата за нарушен баланс в развитието на отделните държави-членки, продължаваща икономическа и социална криза, които състояния пораждат нови конфликти.
Германия и Франция се оказват претоварени с очаквания да станат локомотиви в бъдещи положителни процеси, докато по вина на техните елити се оказаха въвлечени в опасните конфликти в Близкия Изток, Африка, Черноморската зона и Азия. Непрекъснато доказващи своята несъстоятелност, тези елити не са способни да предложат решения.
След СССР и доминираната от него система САЩ бяха достатъчно продължително неоспорим световен фактор, което им осигури лидерство в повечето международни организации и политика. Естествено върху тях и техните партньори паднаха надеждите за решения на повечето конфликти, но те избраха груби манипулации и военни средства. Непредпазлива, или поне
така представена намеса в отделни държави отключи вътрешни конфликти, които продължават да въвличат нови играчи, да добавят кризисно развитие. Процесите дадоха тласък на хуманитарни кризи, миграция, а манипулациите върху обществените настроения и състояния породиха престъпен и терористичен потенциал, подхранван от криминални пазари и идеологизирани вярвания. Така бяха очертани потребностите от алтернативи сред които и проектът „Евразия“.
Алекс Алексиевв Bloomberg TV Bulgaria определи като криза състоянието на руската икономика и резервите с наличие на ресурси, като посочи изход за Русия с нейното включване в ЕС. За възможността Брюксел
и Москва да подпишат нов Заключителен акт, като завършат успешно процеса на разведряване в сферата на сигурността и да формират действена солидарност на общото географско пространство от френското атлантическо пристанище Брест до руския тихоокеански порт Владивосток говори Дациано.
В такова бъдеще се виждат алтернативите да бъде ускорен икономическия ръст и поощрят по-широки пазари, преодолеят конфликти, за което настоява Сергей Гуриев, главен икономист на Европейската банка за реконструкции и развитие.
Видимо под това А. Дугин, един от съвременните философи и общественици-евразийци разбира „регионална глобализация“.
Още С. Бжезински отстоява разбирането, че Русия има необходимост да се сближава с Европа. Н. Назабраев предложи в рамките на Организацията на ислямско сътрудничество група от 15 водещи държави с основна цел подпомагане развитието на науката и технологиите.
Без да се отказва от проекта Голяма Евразия, задълбочаване на азиатския завой на Русия в близките години може да се реализира нов такъв за политическо, икономическо и концептуално взаимодействие с традиционна Европа.
Като прави аналогия с появата на разрушителни за традиционните общества суб- и контракултури М.Верлер пред опасността от разпад и изчезване на християнската цивилизация, от което като изход сочи културно-пространствено обединение.
По темата се появяват публикации в различни медии.
Зад нея застават политици, общественици, експерти.
Идеята се обновява и докато народите поумняват, търсейки алтернативи за мирен и проспериращ свят.
