ЗАД НОВИНИТЕ

Сава Лукич Владиславич
един от най-значимите агенти на Русия в Османската империя в началото на XVIII в.

Сава Лукич Владиславич
Aвтор:  Нина Христова

09 Март 2020

През 1718–1722 г. Рагузински пребивава продължително време в Италия, посещава Рим, където води преговори с Папата за установяване на връзки между Русия и Ватикана.

През 2011 г., в гр. Шлисенбург, Русия, се открива паметник на сподвижника на Петър I граф Сава Лукич Владиславич, известен и с прозвището си Рагузински, който е сърбин по произход. Според някои медии, на официалното откриване, Владимир Путин задава въпроса „Кой е той?“. Отговарят му, че той е човекът, създал руското военно разузнаване. Независимо дали журналистите предават точно въпроса на Владимир Путин или не, това ясно показва, че личността на Сава Лукич за дълго време е била забравена.

Сава Владиславич е роден в Херцеговина. В някои от манастирите там–в Пива, Житомислич, както и в редица църкви, се съхраняват книги и църковни утвари, изпратени от Русия чрез него. От записи за дарения също се проследява името му, като там той нарича себе си „илирийски граф Сава Владиславич“.

Семейството на Владиславич е от Гацко и по-точно от Ясеник. Според някои руски източници, обаче, както и според една местна фолклорна версия, семейство Владиславичи са от Попов. В архивите на гр. Дубровник, от друга страна, се пазят сведения, че са от Фочи. Според четвърта версия те са от Житомислич. Баща му, пак според една от версиите, опираща се на руски източник, умира в Дубровник и Сава Лукич пренася тленните му останки в манастира на Житомислич. Съществува предание, според което Владиславичи и Милорадовичи са разклонения на стария сръбски род Храбренови, чиито представители живеят през XVI в. и XVII в., а дори и по-рано, в Дубровник. В една народна песен се разказва за това, че двете сръбски семейства произхождат от двама родни братя.

Факти, разкриващи връзките на семейство Владиславич с правителството на Дубровнишката република, за пръв път се появяват в писмо на дубровнишкия консул, Лука Барка, датиращо от 2 януари 1692 г. В него косвено се потвърждава, че тези връзки съществуват от доста по-рано. Според Йован Дучич в Дубровнишкия архив има още няколко писма на Барка (едното е от 10 март 1692 г., второто–от 1 август 1693 г., третото–от 21 октомври 1693 г., а четвъртото–от 11 март 1699 г.), в които се споменава Signori Vladislavich. Възможно е да съществуват и други писма, както и дипломатически преписки на Сената на Дубровник с техния представител в Османската империя, където да става дума за Сава Лукич Владиславич. По това време някой от членовете на семейство Владиславич, най-вероятно Дука, живее във Фоча и редовно препоръчва на властите в Дубровник куриери за връзка с дипломатическия им представител при османците. Дубровнишкото правителство тогава предава тайната си дипломатическа преписка на Дука и на Сава. По този начин двамата сърби от Херцеговина поддържат тесен контакт с Лука Барка, който по това време е дубровнишки дипломат в Константинопол и също е значим агент на руснаците.

Не е известно точно кога Сава Владиславич пристига в Дубровник, където живее няколко години. През 1687 г. той вече е в града, като общува с висшето общество и с най-уважаваните аристократи. При всички случаи обаче младият Сава получава в Дубровник добро, според тогавашните критерии, образование, което несъмнено му помага и след това. Владиславич свободно говори латински, гръцки и италиански, а в столицата на османците научава и „турски дипломатически език“, т. е. той, от една страна, притежава класическо образование, а от друга–има солидни познания и за езика, на който се изразява османската дипломация. По такъв начин се превръща в ценен кадър за руснаците, които по това време нямат достатъчно подготвени свои хора. Необходимостта от обучени кадри е добре осъзната още от първия постоянен посланик в Константинопол–Пьотър Андреевич. Толстой, пишещ до руското правителство, че синът му вече е усвоил „дивани“, нещо изключително трудно. По-късно друг руски дипломат–Иван Иванович Неплюев, създава училище в Константинопол, където се обучават руски младежи, изучавайки турски, арабски и персийски. Вероятно в Дубровник младият сърбин се усъвършенства и в областта на дипломацията, тъй като градът до голяма степен следва в това отношение модела на Венецианската република. Влиянието на Венеция чудесно се долавя и в писмата на руските дипломати, пребиваващи в османската столица в началото на XVIII в. Така например те назовават най-близките си агенти „приятели“–термин, използван дълго време от Венеция за обозначаване на венецианските шпиони. Една част от въпросните дипломати също пребивават за известно време във Венецианската република, където придобиват различни знания и установяват контакти с чужденци, в това число и с представители на славянски народи. Сава Лукич е и търговец–важен факт, тъй като търговците, особено на неговото високо равнище, поддържат широк кръг от контакти и разполагат с важна информация за икономическото и за военното състояние на държавите, за социалните реалности и за нивото на управленските елити.

Не съществуват точни сведения кога Владиславич пристига в Константинопол. Със сигурност името му започва окончателно да се свързва с руснаците след 1700 г., макар че той поддържа контакти с руски представители и от по-рано. През август 1702 г. руското посолство пристига в Адрианопол, където по онова време се намира султан Мустафа II (1664–1703) заедно със своя двор. Мисията се придвижва сухопътно, минавайки през Яш. Пьотър Андреевич носи със себе си заповед във вид на секретни точки, представляващи по същество разузнавателна задача от 17 параграфа. Точка 14 от въпросния списък гласи: „Има ли и друг такъв желателен като Йерусалимския патриарх (има се предвид Доситей – Н. Х.). Да се разузнае за други такива като него и да се установи контакт“ Не е изключено именно Йерусалимският патриарх Доситей да е направил връзката между Русия и Сава Лукич.

Патриархът и Сава Лукич се превръщат в едни от главните фигури, на които разчитат в началото на XVIII в. руските посланици в Константинопол за осъществяване на дипломатическата си и на разузнавателната си дейност там. На Русия тогава ? е крайно необходима ефикасна разузнавателна организация с подходящи агенти, чрез която руският владетел да реализира целите си и да оказва въздействие върху османската политика. Доситей и Владиславич са едни от основните им помощници, ако не и главните, благодарение на които се вербува огромна част хора, включително и на идейна основа, и се дават големи подкупи на висши служители от управленския османски елит, на духовници, на представители на средния административен апарат на империята и пр. Руската държава успява да създаде агентурна мрежа, обхващаща територията на цялата Османска империя.

Владиславич и Доситей поддържат голяма мрежа от различни информатори и куриери. Сава Лукич, в качеството си на търговец, е връзката между Русия и нейните представители в Константинопол. Именно той предоставя подробните сведения, на базата на които през 1703 г. първият постоянен руски посланик в Константинопол, Пьотър Андреевич Толстой, написва съчинението „Описание на Черно море, Егейския архипелаг и османската флота“. Рагузински е високо ценен от руските представители в Константинопол. В писмо от 25 септември 1702 г., изпратено от Толстой до Ф. А. Головкин, се казва: „Уведомявам Ваша милост: Константинополският жител, по произход рагузинец, Сава Владиславич, както Ви е известно, човек добър, сега, обнадежден от мен, тръгна със стоки за Азов, а от Азов към Москва, и помоли да напиша за него. Прояви към него милост: той безкрайно от всякаква гледна точка е необходим на Московската държава. Моето пристигане тук предизвика съмнение. Не ми се радват. Пребиваването ми тук е повече вредно, отколкото полезно. Четири седмици, а не съм видял султана и везира“.

Според някои изследователи именно чрез Владиславич се осъществява сближаването на Русия с православните християни на Балканския полуостров, тъй като дава още през 1698 г. тази идея на Возницин–руският делегат на конгреса в Сремски Карловци. В свое писмо Возницин съобщава: „Ако ние излезем на Дунава, към нас ще се присъединят не само хиляди наши хора, но и огромни маси други народи, както с нашия език, така и с нашата вяра. Твърди се, че тези мисли принадлежат на Владиславич, който ги внушава на Возницин. Не е съвсем сигурно, че именно Сава Лукич е създателят на подобна политическа концепция за близост, но несъмнено той е едно от лицата, привърженици на подобен тип мислене.

Рагузински взема участие и във военните действия в региона, засягащи не само балканското население, но и Русия. През 1711 г., в Цетина, на Видовден, е обявено въстание, което обхваща Черна гора и Херцеговина. Семейство Владиславичи са активните участници в него. Основният инициатор е Сава Лукич. Милорадович–роднина на Рагузински, е главният ръководител на въстанието след владиката Данило и е емисар на руския владетел. В свое писмо Милорадович твърди, че турците са успели да заловят Живко Владиславович, друг близък роднина на Сава Лукич, който също е един от големите участници във въстанието. Когато го убиват, те, според същото писмо, намират у него манифест на Петър I, призоваващ черногорците и херцеговинците да въстанат и по такъв начин да помогнат на руската армия по време на Прутската кампания. Съществува вероятност манифестът да е написан не от Петър I, а от самия Сава Лукич, разбира се, със съгласието на руския цар. В интерес на истината, стилът на написване на този манифест не отговаря съвсем на стила, по който се изразява Петър Велики.

Рагузински взема и активно участие в Прутската кампания, през 1711 г., като съветник по военните въпроси и посредник между руснаците и представителите на балканските народи. В началото на същата година благодарение на неговото посредничество Петър I установява тайна връзка с господаря на Молдавия Димитрий II Кантемир (1709–1710), стремящ се към съюз с Русия. Рагузински е сред хората, които прибързано подтикват Петър I да тръгне срещу османската армия без добра подготовка за водене на войната, уверявайки руския владетел, че ще получи изключителна помощ от православните поданици на Османската империя. По-късно вече осъзнава грешката си. През 1713 г. в Москва пристигат представители на сръбското движение начело с Милорадович, за да се срещнат с канцлера Головкин и да разговарят за обявяването на война на Османската империя от страна на Русия. Сава Лукич решава да ги върне на Балканите, без да получат желания резултат, тъй като той счита, че няма подходящи условия за подобно развитие на нещата. Руският сенат приема доводите му.

През 1718–1722 г. Рагузински пребивава продължително време в Италия, посещава Рим, където води преговори с Папата за установяване на връзки между Русия и Ватикана.

През 1721 г. по поръчение на Петър I Сава Лукич превежда на руски език труда на далматинския абат Мавро Урбини „Кралство на славяните“. Руската версия на книгата получава широко разпространение сред някои балкански славянски народи.

Владиславич прави много за развитието на икономиката на Русия, за организацията на образованието на младите дворяни и за строителството на морския флот. Той има голям принос за укрепването на търговските и на дипломатическите взаимоотношения между Русия и европейските страни, но кулминацията на неговата дипломатическа дейност е свързана с отговорната му мисия в Азия в периода 1725–1728 г., когато е начело на руската дипломатическа делегация в Китай. Задачата на руските дипломати е да съобщят на китайския император за смъртта на Петър I и за възкачването на Екатерина I (1684–1727) на руския престол. В действителност обаче Сава Лукич има много по-съществена цел, свързана с регулирането на търговските отношения между Русия и Китай, сключването на търговски договор между двете страни и решаването на пограничните им проблеми. По време на преговорите той твърдо отстоява интересите на Русия. Руската държава се стреми да разшири възможностите си за търговия и да сключи изгодни търговски договори, включително и с Портата. През този период, както вече беше споменато, руснаците все още не разполагат с добре подготвени кадри, включително и за търговски операции. Те, от една страна, изпращат, както е добре известно, свои сънародници на Запад, които да се обучават там, а от друга–използват усвоения опит и на добре образовани чужденци, включително и от Балканския полуостров. По такъв начин се получава тясно взаимодействие между Русия и местното балканско население, като в случая не единствено Руската държава оказва влияние върху някои от жителите на балканския регион, но се случва и точно обратното. Всъщност процесът е двупосочен.

Граф Рагузински е именно такъв пример–той допринася значително за това Русия да натрупа част от необходимия? търговски опит, прави много по отношение на даването на важна за Руската държава информация и за изграждането и поддържането на агентурни мрежи, които да служат на Петър I. И макар Прутският поход, завършил през 1711 г. с разгром за Русия, да е неуспех и за самия Сава Лукич Владиславич, неговата мисия в Китай доказва способностите му на дипломат и търговец. Не на последно място е изключително интересно да се спомене и фактът, че без Рагузински нямаше да го има и Пушкин–внук на малкото арабче, което Сава Лукич подарява на Петър Велики

 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе