Добилият огромна популярност в интернет-пространството фотоетюд от спалнята на българския премиер, дело на неизвестен автор, със своята непосредственност, истинност и красноречивост може удачно да си съперничи с образците на художествената фотография, но за разликата от тях той е с изключително ниска естетическа стойност и брутален подтекст.
Такова морално падение с цялата си цивилизациона криворазбраност българската политическа класа не помни от Освобождението насам!
Колкото повече политолози, социолози и „вехти“ анализатори се напъват, за да формулират достоверно и обективно определние на българския преход към демокрация и свободен пазар, толкова повече този „премирски етюд“ се превръща в емблема за състоянието на морала днес, в неопровержимо свидетелство за крещящото социално неравенство и, най-вече, в доказателство за животинския нагон към власт, пари и удоволствия, окончателно превзел нашата управляваща политическа „ферма“ през последното десетилетие.
Ако е имало нещо „ново и добро“, което да е дошло с „демокрацията“ по нашите земи, то би трябвало отдавна животът да е съпоставим с този на средния европеец, да е станал по-смислен и да не провокира икономическа емиграция. Но не би! И си спомняме библейската мъдрост – „По плодовете ще ги познаете!“ Е, безплодни се оказаха демократите с техния „денонощен труд“ на „ползу роду“! След тридесет години надежди, днес ни остана само възможността от екрана на телевизия „Евроком“, гледайки 18-серийния документален филм - „България, която съградихме“ с гордост да си спомняме за добрата социалистическа България.
С гръм и трясък бе разрушена държавата, без особени усилия диктатурата бе низгверната, а комунистическият режим бе обявен за престъпен, но демократичното „ново време“ така и не дойде. Десетилетия обикновените хора в България се къпят в лъжи, обещания и празни копнежи, а накрая се оказа, че това „ново“ си има английско име и то е „фейк“ („fake news“), прикривайки мутренския грабеж на „избраните“ от кръга на „Г- 13“, „Възраждане“, „Орион“, „Олимп“, „Капитал“, „Банкянското блато“ и пр., намерил прекрасна илюстрирация с етюда в спалнята на премиера на РБ, показващ как „хищниците“ спят напреко на спалните си, до тях, на шкафчето са заредените им пистолети, символизиращи властта, а в чекмеджетата са парите, с които си гарантират охрана, предатели и най-вече удоволствия, отдаването на които са представени в нашия случай с отворената бутилка с дванайсетгодишно уиски и умореното от разврат голо и дебело тяло на „бащицата“. Потрес!!!
Вече в няколко есета разказваме за филогенезата на стила, начина на живот и поведение на родната компродорска олигархия през последните тридесет години. Тя по нищо не се отличава от тази в останалия пазарен свят, но при нас тя е особено нагла, безпардонна, показна и задушаваща. И ако не разкрием корените и същността ѝ, то никога няма да можем да излезем от омагьосания кръг на безвремието и деградацията, обхванали и българското общество, като част от света на НАТО и ЕС.
След грехопаданието, човешкият род е изгонен от рая и е изпратен в крайно трудните земни условия, за да доказва с труд, старание и рационалност правото си да бъде част от мирозданието, като главната мисъл и идея е оцеляването, което, фактически, е и безусловният рефлекс на „Homo sapiens“ за самосъхранение. За да успее човек, трябва да бъде силен и хитър, защото законите на джунглата диктуват слабият да загива. Това е началото на индивидуализма, който постепенно се превръща в груб прагматизъм, когато всичко е позволено в името на постигането на успешен личен резултат, независимо от използваните средства, падналите жертви и смачкания морал. За постигането на поставената цел е нужна и неограничена свобода без задръжки, нужна е сила, т.е. власт и пари, за да се се реализара предполагаемият потенциала, независимо от това дали го има! Нали има сила!! Социален дарвинизъм в действие! Човек за човека е вълк! Побеждава силният! Това е жизнена философия на цели народи, сполучливо формулирана от световноизвестния американски писател Хенри Джеймс (1843-1916):
„основната американска формула - СПЕЧЕЛИ ТОЛКОВА ПАРИ, че вече нищо, абсолютно нищо да няма значение!“
Огромното болшинство от хората в православния свят цял живот се борят да оцеляват и да осигуряват бъдещето на децата си, „за да не се мъчат като тях“. Те не са алчни за власт и пари, не си купуват индулгенции, за да опрощават големите си грехове, кланяйки се на „Златния телец“. Личната им връзка с Бога минава през светата църква, но в повечето случаи те отправят молитвите си в уединение и тишина, за да не узнава никой за огромните им страхове от дебнещата ги бедност, от страшните болести, от грубата критика на началниците и силните на деня, от загубата на любовта на близките и приятелите, от настъпването на старостта и от смъртта. Властелините на света отдавна са установили, че хората се управляват чрез контрола върху техните страхове, които ги вцепеняват и не им дават възможност обективно да мислят и реално да оценяват връзката си с действителността.
За възпитанието на немислещи членове на обществото, които са готов обект за манипулации, неосъзната, но съществена роля играе и зле разбраната нашенска патриархална родителска „грижа“, която от малки заставя децата да не разсъждават, а да изпълняват заповеди, мотивирани от родителското „прозрение“, че ако не слушат и не учат, то като пораснат „ще мият улиците“. До същия резултат води и образователната система, обременяваща учениците с никому ненужни знания, които не генерират умения и навици за самостоятелно мислене и не водят към овладяването на онези научни постижения и методи, крайно необходими за бързата адаптация на подрастващите към търсенето на самостоятелни решения в епохата на високотехнологичните предизвикателства. Страхът от загубата на любов е присъщ на всяко живо същество, защото любовта е грижа за ближния и привързаност към нещо свое и родно. Когато няма любов, когато няма привързаност манипулацията на съзнанието е пределно лесна, личността става плячка на стремежа за удовлетворяване на първичен животински нагон, но не за продължаването на рода, а за получаване на нестандартни удоволствия, рязко контрастиращи с нормалността, с традиционните семейни ценности и православна етика. Така се появиха „джендърството“, еднополовите бракове, ювеналните норми, разкъсващи връзката родител-дете, ЛГБТИ малцинства и пр.
Преди тридесет години българинът бе забравил какво е страх от бедност. Много малко бяха хората без работа, без трудови доходи, без покрив над главата си, без годишна почивка на лагер, в почивни станции, в санаториуми или в морски и планински курорти. Българите бяха и продължават да бъдат населението с най-голям процент собствени жилища и лични спестовни влогове. Днес бедността е повсеместна, мизерията е ужасяваща, младите хора заминават на гурбет в чужбина, за да изхранват и себе си, и възрастните родители, и невръстните си деца. Целенасочено 90% от българския народ, поставен в пълна икономическа зависимост от хората с парите, в т.ч. и от държавата е обект на тотална манипулация от онези, които паразитират на гърба му-чиновници, олигарси, мутри, продажни журналисти, политолози и социолози, съдии и прокурори – всички, които сладострастно се къпят във власт, пари и удоволствия. От екраните на телевизорите, от колоните на вестниците, от радиостанции и списания денонощно ни облъчва реклама, която кара хората да харчат и малкото пари, които имат и да не спестяват, защото спестените пари ги правят независими. Холивудската продукция отвсякъде внушава: „Реализирай мечтата си и ела в клуба на богатите за да живееш като нас!“. И младите тръгват, забравяйки за всичко „мило и родно“, за да гонят призрака „американска мечта“. Нищожно малко от стремящите се успяват – само онези, чиито родителите са от „сектата“ и с готовност правят от децата си „заложници“ на собствените си животински страсти и обвързаности. Но Холивуд не спира дотук, в ход са и другите екстри на „La dolce vita": казина, цигари, наркотици, секс и много алкохол - за да нямаш време да мислиш, да си вечно опиянен и перманентно да живееш с измамното усещане за вечно щастие. Така човек не забелязва как този нов начин на живот разрушава здравето му и той започва да се страхува и от болести, и от смъртта!
Така „опакован“ със страхове, гражданинът е напълно зависим от онези, които му втълпяват чрез всички възможни средства за масово осведомяване, че те са тези, които ще му помогнат и ще го избавят от фобиите му, стига той да им даде гласа си. И той гласува за своите „робинхудовци“, избира ги за „водачи“, но с изненада установява, че след като им е дал властта над самия себе си, те не бързат да помагат и да изпълняват обещанията си, защото въобще не са си и мислили да го правят, заети с грижите за личното си „его“ и за тези, които са платили „масрафа“. Не е реално да се помогне на всички хора по земята, казват „победителите“, защото хората са твърде много, за да има работа за всички, не е възможно да бъдат изхранени, защото ресурсите са ограничени. Още повече, че трябва да се влагат огромни средства за постоянен контрол над популацията, за да не ни изненадат отново с някоя революция! Такава е простата истина за глобалния неолиберален и еднополюсен световен ред, обсебил напълно планетата през последните тридесет години, част от който е и най-бедната и нещастна страна в Европа – България.
И какво излиза на практика? Човеците – венецът на природата, приемайки ренесансовия хуманизъм на Данте Алигери, Леонардо да Винчи, Еразъм Ротердамски, Волтер и Гьоте, Айщайн и Махатма Ганди и, отказвайки се доброволно от Създателя и дадения им от него интелект, стават клиенти на Сатаната, превръщайки се в негови оръдия в борбата му с даряващия Добро Творец. За съжаление, носещата се безволево по течението на живота огромна маса от хора оставиха обстоятелствата да ги победят, контролирайки живота им! И това стана възможно едва след като човекът допусна да бъде обладан от навици, превърнали се във формиращи и контролиращи живота му обстоятелства като: страх, суеверие, алчност, сребролюбие, сладострастие, отмъщение, гняв, суета и обикновена леност!
Всичките тези христоматийни истини, разкрити по един изключително талантлив и въздействащ начин, откриваме в книгата на американския писател Наполеон Хил „Да прецакаш Дявола“. След издаването на една от най-продаваната за всички времена книга по самоусъвршенстване „Мисли и забогатявай“, през 1938 година д-р Хил завършва ръкописа и на своето „ръководство“ за излизащите от Великата депресия американски граждани, показвайки им пътя за преодоляване на собствените им самоограничения във времена на несигурност и тревожност. „Интервюто“ с Дявола е дисекция на американската действителност и нововъзприетата етика в страната, където отдавна са забравили заветите на бащите – основатели, но претендираща за изключителност и величие. Доказаното твърдение на автора, че 98% от гражданите на САЩ живеят по законите на Сатаната е толкова неочаквано и стряскащо, че родните и близките на писателя забраняват книгата да бъде побликувана и тя е в забвение цели 70 години, включително и 41 години след смъртта му. „Да прецакаш Дявола“ излиза в САЩ през 2011 година във времена на неувереност и вземането на трудни лични решения от обикновените хора, сблъскали се с последствията на поредната голяма финансова и икономическа криза. Днес този „Пътоводител“ за свобода и успех е крайно необходим на американците ,търсещи решения, които да ги изведат от дълбоката морална, политическа и социално-икономическа криза, провокирана от тоталното разделение в обществото на бели и тъмнокожи, на бедни и богати, на роби и робовладелци, на демократи и републиканци, на индустриалци и финансисти, на традиционалисти и неолиберали.
Със сила, пари и шантаж, с всеобхващата и всепроникваща реклама на потребителското общество, с мъртвата хватка на „върховенството“ на частната собственост и с диктата на с нищо неограничавания свободнен пазар, с брутално повсеместно налаганата „изключителност“ и величие на американска нация, властелините на света успяха не само да елеминират един път завинаги смразяващия ги конкурент – социализма, но и чрез клинтъновия „трети път“ превърнаха планетата в империя на Сатаната.
Но когато се захващаш с такава „отговорна“ работа не е лошо да препрочиташ от време навреме и светото писание!
„Но Исус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части, една против друга, запустява, и всеки град или дом разделен на части, една против друга, няма да устои“.
И ако сатаната изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му! (Мат., 12: 25.25)
Дяволът прецака всички, но и себе си! Защото Опонентът му хилядолетия бе градил своя добър свят, а духовната му сила бе толкова голяма, че никакви заговори и преврати, цветни революции и фейкови новини, санкции и ембараго, продажни политици, елементарни крадци, мошеници и демагози не можаха да изтръгнат от сърцата на хората доброто, любовта, смелостта и вярата в Него, в Истината и в Живота!
Днес Колелото на историята забавя своя ход, пренастройвайки се така, че човечеството да поеме отново движението си по предначертания и предоопределен Път към просперитет, добруване и благополучие!
Българският народ не е и не може да бъде изключение от този обновен и силен порив на хората към щастие, прекрасно формулиран в Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 година: „...видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие“.
Когато днес народът на България е по улиците и блокира шосета и кръстовища, за да покаже, че „ний не сме веке рая покорна“, констатираме, че, за съжаление, враговете не са „турци злокобни“, а самозабравили се нашенски безродници, които направиха хилядолетната ни Родина за посмешище на цивилизования свят. Такъв срам и позор българският народ не е приживявал никога в хилядолетната си история! Със своето арогантно дебелоочие тези саморасли управници и техните клакьори от присъдружните им партии, дошли на власт с едва 28% от имащите право на глас българи, тези „ръководни“ партийни босове с мутренски физиономии, тази председателка на Народното събрание с робска психика и блюдолизно поведение, за която определението от боса ѝ за „проста кърджалийска вагина“ предизвиква селфи с откровенното потвърждение: „Аз вярвам на Бойко Борисов“ – всички те, заедно, преминавайки всякакви граниници на търпимост и морал, доведоха иначе спокойните и толерантни българи до състояние на гняв и на готовност за крайни действия в защита на доброто име, авторитета и великите традиции на майка България!
Дойде време - МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ У НАС И ПО СВЕТА, да се сборят и да „прецакат“ Дявола!
Имаме всички основания да предположим, че вече се е натрупала достатъчно критична маса, необходима за взрив, който да помете всичко гнило, насилствено присадено към националната ни тъждественност, народопсихология и традиционни ценности. Когато преди тридесет години, нагло и безцеремонно, с помощта на кириякстефчовците организирано ни променяха законите и манталитета, заставяйки ни да забравим за спасяващата ни съборност, „ваксинирайки“ ни против човещината, взаимопомощта и съпричастието ни към па-слабите, възрастните и хората в неравностойно положение, ние наивно повярвахме на нашите „лидери“, че това е пътя към щастието, свободата и справедливостта.
Измамихте ни, въпреки че имахте цялата власт и нашето доверие!
Оттук насетне нито една ваша дума не заслужава да бъде чута, нито един ваш довод не трябва да се приема, защото вие, лешоядите на прехода, които пълнехте гушите и банковите си сметки с откраднатото, разгроменото и с остатъците от общонародната собственост, унищожихте всичко - и вяра, и надежда, и настояще, и бъдщето на млада България! Прошка за вас не може и да има!
И недейте да си мислите, че с мимикрия и късане на опашката си ще съумеете отново да „вземете завоя“ и да се наредите в първите редици на победителите! Всичко помним, всичко знаем: и за кукловодите, и за компроматите, и за изпраните пари, и за тайните договорки, и за тоталното предателство!
Тридесет и пет – четиредесетгодишните българи, които са в първите редици на протестите не са обременени с лъжи и кражби, със стари зависимости и извършени политически „салтомарталета“. Те са надеждата!
Техен неоспорим гарант и лидер е всенародно избраният с пряк вот български президент, генерал Румен Радев. Той ни е даден от Бога, така както Бог даде Путин на великия руски православен народ. Оценен и от Русия, и от САЩ, и от Китай за лидер с високи професионални качества, духовно извисен, честен и човек със стратегическо мислене, нашият водач непоколебимо и решително застана на страната на народа срещу мутрите, не се огъна срещу държавната наказателно-правна бухалка, сне доверието си от правителството, както направиха и правят ежедневно дни наред болшинството българи, поиска оставката на главния прокурор, който не оцени неговия жест с назначаването си, демонстративно показва неуважение към парламента, превърнал се в регистратор на капризите на олигархията и техните политически портиери. Голямата опасност за политическите му опоненти се крие в умението на президента да отличава притворството, пост-истината, „хамелеоните“ и политическите проститутки, наредили се на опашка за високи постове и държавна „мазнинка“ от тези, които без лозунги и клетви за лична преданост са готови за тежък, „ратен“ труд в името на добруването и просперитета на народа и страната.
Младите лидери, които ще оглавят политичското движение и всички онези, които са готови да ги подкрепят и не се изплашиха в похода си за справедливост, родолюбие и истинност срещу политическа класа на България трябва неотстъпно да търсят и откриват в морала на кандидатите за депутати, съветници, висши чиновници и прочее бъдещи ръководители желание за стриктно спазване на етичните правила, произтичащи от хилядолетните канони на православната ни вяра. Само тогава, когато в отношенията между хората, между държавата и хората има честност, откритост, спазване на дадената дума и обещание, съпричасност към нуждаещите се, скромност и отказ от външна показност и самохвалство, духовна чистота и родолюбие, само тогава кандидатите за „слуги“ на народа следва да получават доверието на своите избиратели. В тази връзка всяка една партия трябва да приеме и най-строго да контролира изпълнението на свои Етични правила, което да е решаващия критерий за оценката и кадровото израстване на съответните партийни функционери.
Върху нашия политически ландшафт израснаха плевелите на неприкритото обслужване и защита интересите на чужди държави, шпионски и идеологически централи и клубове в т.ч. и от висши държавни служители. Въпросът не е само в корупционната съставляваща, стандартно присъстваща в арсенала на чуждите ментори, по-същественото е, че купувайки си политици и висши чиновници, чуждите агенти за влияние, лично обогатявайки се, нанасят непоправими вреди на нормалните двустранни и многостранни международни отношения на България. Увлечени от този бизнес, официалните чужди представители у нас не вникват в същината на вътрешнополитическите течения и процеси, неадекватно информират своите правителства, чиято политика към България се превръща „дефакто“ в подкрепа на клиентелизма, на интригантството, на погазването на законите в името на „висши“ наднационални интереси, в масовото прилагане на двойни стандарти и откровени спекулации. В редица случаи, нашите първи държавни мъже и жени, нарушавайки общоприетите норми в междудържавните отношения и с мълчаливото подминаване от страна на партньорите, изграждат собствени мрежи, обслужващи търговските и икономически отношения със съответната страна. Тези „мрежи“ започват конкурентна битка с паралелни олигархични структури на други местни висши чиновници, стигайки до политически гафове и абсурди. Христоматиен пример в това отношение е уникалната „битка“ пред смаяните погледи на световната общественост между две българки, кандидатствали за най-високия пост в международните дипломатически отношения – Генерален секретар на ООН. А какво да кажем за невероятните излияния от глас, приличащ много на този на премиера, който обяснява как специално го играе „прост“, за да получава това, което му е нужно – преди всичко европейски финансов ресурс, а след това „отзад на колегите с 200“. След този ефир, посланниците на ЕС в РБ констатират прецедент в дипломацията: ръководителят на държава-член на ЕС сам признава, че умишлено заблуждава своите колеги с цел получаване на финансова изгода! А нашият Винету си мисли, че е прецакал всички, защото така и не разбра, защо по време на едно от първите си появявания на среща на най-високо ниво Силвио Берлускони, отзад, измерваше гърба му с педи! Не челото, а гърба!?
И отново и отново нещата опират до морал и етика, но и до закони и стриктен контрол за тяхното изпълнение. Малка и слабееща България, която вече е изключително зависима от участието си в международното разделение на труда, от свободното движение на стоки, хора и капитали, от максималното и прагматично реализиране на своите географски и природни дадености, не може да си позволява субективна и некомпетентна интрепретация на традиционно установили се международноправни норми и добра практика в отношенията с всички страни по света, и, особено, в триъгълника ЕС – ЕврАзЕс – „Един пояс – един път“.
Особена отговорност за съдбата на Отечеството се стоварва и върху 50 -70-годишните българи, които изнесоха и най-тежко понасят през годините безумно некомпетентния и безкрайно вреден за страната преход към пазарна икономика, известен като „Плана Ран-Ът“. Сред тази възрастова категория са и мислещите и знаещи българи, които предвиждаха и впоследствие станаха свидетели на българската деградация. Наглостта ,бруталната сила и неприкриваната далавера, проявена от местните компрадори и мутри, под носа и пред безучастния и преднамерено подканващ поглед на новия „big brother“, направиха безмислена и безпредметна активнатата им съпротива и, заедно с половината от имащите право на глас българи, отказаха с гласа си да подкрепят тази „фиеста“ на глупостта, простотията и открития грабеж!
Днес, обаче, МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ ВЛЯЗОХА В БИТКА със задкулисието и „дълбоката държава“, активно се съпротивляват и искат промяна.
Пред дързостта и смелостта им „да прецакат дявола“ има една голяма опасност – над тридесет години у нас и в държавите, където те пребивават, за да изкарват повече пари и да получат образование, ежедневно и ежечасно ги облъчват с нравственост и идеология, раждаща егоцентризъм, индивидуализъм и груб прагматизъм – основни завоевания на пресловутия западен начин на живот. Тази етика и този морал доведоха „меката“ на свободата и демокрацията до разпад, до тотално и антагонистично разделение в обществото и пред прага на гражданска война. Такова разделение вече съществува и у нас – омраза, безкомпромисност, лустрации, бездуховност и преклонение пред силата и парите!
N.B. За българския род, дал азбуката на славяните и пръв възприел, запазил и пренесъл през вековете за народите на Източна Европа могъществото на православната вяра с нейната съборност, състрадателност и себеотдаденост на Новозаветние истини, приемането на „етика“, стимулираща страстта към пари, власт и удоволствия би било равнозначно на публично самоубийство!
Ето защо, ние, мислещите и знаещи българи, преминали през битки, възходи и падения, днес сме призвани да изпълним дълга си пред Отечество и предци и да подкрепим с всичко, което знаем и можем, младото и родолюбиво българско племе, нашите деца и внуци, които благополучно и решително да преведат народ и Родина през очакващите ни тежки години на изпитания и борба! Амин!
