Днес усилено говорим за „информационно общество“, „изкуствен интелект“, а забравяме, че освен нас-човечеството на този свят съществува жива и нежива природа. Не се обръща внимание, че представителите на живата природа общуват помежду си. Има много изследвания и доказателства как комуникират представителите на животинския свят чрез т.н. език на животните, който включва звуци, песни, викове, ритуали или поведение, миризми. Това се отнася за животинския свят на сушата и във водата.
I. ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ В РАСТИТЕЛНИЯ СВЯТ
– Учени в Нидерландия са забелязали, че растенията на лимския боб (Phaseoluslu-natus ) по време на инвазията на червени акари изпращат сигнал за бедствие – специален химикал. На този сигнал към растението се втурват тези видове кърлежи, които плячка са именно червените акари. По същия начин реагират растенията от царевица, тютюн и памук, когато бъдат нападнати от гъсениците: те отделят вещества пренасяни във въздуха, привличащи оси-смъртни врагове на гъсениците. Един изследовател казва: „растенията не просто изпращат сигнал,“ ние сме в опасност „но те също така казват кой ги е нападнал. Този невероятен процес е поразителен в своя сложен замисъл (intricate)“. Чрез тези сигнали за бедствия (независимо дали се касае за акари, гъсеници, гъбична инфекция, брашнена роса), здравите/ ненападнатите растения от видовете-топола, елша, бреза, или ечемик, зеле отделят отрови или други секрети, които възпрепятстват тяхното унищожение от разни вредители.
– Растенията комуникират чрез редица летливи органични вещества (ЛOВ), които са разделени в четири големи категории, всяка от които е продукт на някои химични реакции: Производни на мастните киселини;
Производни на фенилпроциклоиди/полициклични ароматни въглеводороди;
Производни на аминокиселините;
Терпеноиди;
Терпеноиди. Това са растителни феромони. Терпеноиди са голямо семейство от биологични молекули с повече от 22 000 връзки. Терпеноидите са подобни на терпени в техния въглероден скелет, но за разлика от терпените съдържат функционални групи. Растителните терпени се използват изключително заради своите ароматни съединения. Те имат съществена роля при билколечението и техните антибактериални, антинеопластични и фармакологичните свойства се изследват в търсене на нови приложения. Терпеноидите са причина за аромата на евкалипт, вкуса на канела, карамфил, джинджифил, жълтия цвят на слънчогледа, червения на доматите и много други.
Поради физически и химични ограничения, повечето ЛОВ имат ниска молекулярна маса (300 да), те са хидрофобни и имат високо парово налягане, което им позволява да се излъчат в околната среда.
– Според професор Джим Вествуд от Политехническия университет във Вирджиния, растенията общуват помежду си чрез преместването на хиляди молекули на РНК (рибонуклеиновата киселина), независимо от техния къс срок на живот и здравина/устойчивост.
– Изследователи от Шведския селскостопански университет в Упсала са установили, че растенията от един вид са способни да общуват между себе си чрез химически сигнали, оставени в почвата. „Растението е способно да запоминя. Например, ако семената са били подложени на определени въздействие, то това ще се отрази на неговото развитие. Растенията са способни да изучават, запомнят/спомнят и използват постъпващите сигнали, за което не им нужен мозък и нерви“.
– Растенията използват различен канал за предаване на звуци: земята. Те чуват по същия начин, както всички животни, които нямат външни уши – змиите, червеите и т.н. Растенията регистрират звука като вибрациите биват улавяни от всички техни клетки, благодарение на йонни канали, които са отговорни не само за възприемането на звук, но и на допир. Опит в лабораторията на проф. Стефано Манкузо (директор на Международната лаборатория по растителна невробиология във Флоренция, Италия и основател на Международното общество по сигнали и поведение на растенията) сочи, че растенията могат да „чуят“ вода, протичаща през тръби, разположени под земята. Макар и тръбите да са изолирани, много често се наблюдават случаи, в които корените на дърветата започват да растат именно към тях, намират ги и буквално ги рушат, за да достигнат до водата.
– Преди около 40 години група италиански изследователи от научния център на Даманхур – „Деводама“ (автономна федерация от общности, разположена в хълмовете на северна Италия, близо до Торино), създават уред, който да може да прехваща електромагнитните вибрации от повърхността на листата на растенията и корените им и да ги преобразува в звук, достъпен за човешкото ухо. Достатъчно е само да се свържат два електрода с корените и с листата, за да се чуе звукът, произведен от растението. но изследователите са изумени – чуват не просто звуци, а истинска музика! Фактът, че растенията реагират на музиката вече не е тайна за никого. Например тежкият рок ги притеснява до такава степен, че те обръщат листата си в противоположна на звука посока.
Класическата музика ги вдъхновява и помага да пораснат по-бързо и по-добре. Така че методът може да ви осигури по-добра реколта. Когато учени от Канада установили този факт, те направили следния експеримент - през пролетта сложили на царевичните опитни нива високоговорители, които транслирали произведения на класическата музика. Ефектът бил поразителен - големината на царевичните кочани се увеличила от 20 на 100 процента!
– Американският инженер Данн Карлсън пък изобретил системата – Соник Блум, която съчетава високочестотни звуци, оказващи позитивно въздействие върху съзряването и ръста на зеленчуците. Според него те отварят микроскопичните входове на повърхността на листата и по този начин позволяват на растенията по-добре да абсорбират хранителни вещества.
II. ВОДАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОМУНИКАЦИЯ
Водата е 50 – 90% от живите организми и растения. Дори човешкият мозък съдържа 90% вода. Логичен е изводът, че всяко въздействие върху водата ще се отрази по някакъв начин върху живия организъм, в който се намира тя или той я поема.
За пръв път свойството на водата да запомня информационни въздействия е установено експериментално в една лаборатория в Германия през 60-те години на миналия век. Това станало случайно, след като в съд с дестилирана вода попаднала запечатана ампула с отрова и престояла там няколко дни. След като извадили ампулата, бил направен много внимателен химически анализ на водата, в която тя престояла. Анализът показал, че водата е съвсем чиста, не били открити никакви следи от отрова в нея. Но след като дали от тази вода на лабораторните мишки, всички те измрели. Водата възприела смъртоносното свойство на отровата, дори без да е била в контакт с нея. Информацията преминала от отровата във водата, променяйки нейното информационно-фазово състояние. При това преминаването станало на полево ниво. Това е в пълно съгласие с изследванията на Пьотр Петрович Гаряев, свързани със способността на живите организми (в частност на генния апарат и молекулите на ДНК) да предават и приемат информация на полево ниво.
В България, през 1976 - 1977 г., българският учен М. И. Ямбастиев публикува резултати от изследвания, получени в лабораторията по биофизика в Шумен: „Относно влиянието на спектрите върху фармакологичното действие на някои лекарства (невролептици). За приложението на препарати с определен спектър на абсорбция в клиничната практика“.
Множество учени от различни страни обръщат внимание на изследванията на Ямбастиев. Това са първите стъпки в изследването на ефекта на спектрите върху ефективността на лекарствата. 1998 г. - Жак Бенвенист доказва наличието на „памет“ на водата“ В публикуваната от него статия през 1988 г., авторът представил експериментални резултати, потвърждаващи, че в пределно слаби разтвори на вещества, в които не е останала нито една молекула от даденото вещество след неговото разтваряне, продължават да се проявяват същите биологични механизми, които са характерни за неразреденото вещество. Тази особеност на водата лежи в основата на действието на хомеопатичните препарати, в които почти не се съдържа действащото вещество, но са запаметени неговите свойства.
2004 г. Радиофизикът Марк Грийнщайн и д-р Майкъл Шрайбмън разработват техника за изготвяне и предаване на информационни копия копия (IС).
2009 г. Нобеловият лауреат Люк Монтание потвърди възможността за пренос на спектрални характеристики на ДНК върху вода. Феноменът „Вода“ е все още неразгадан докрай и остава обект на изследвания, отразени в докладите за 14 – те издания на международната конференция „Физика, химия, и биология на водата“ (www.waterconf.org).
Проф. Антон Антонов стига до извода, че обемът на паметта на водата не е безграничен като индиректен критерий за това може да бъде промяната на полярността на енергийния потенциал.
Смисълът на информационно-фазовото състояние на водата се състои в това, че пълната информация, постъпваща във водната среда, се съдържа във всяка клетка. А това означава, че водната среда е холографска в основата си, т.к. се подчинява на основния принцип за построяване на една холограма, според който във всяка клетка вода се съдържа информация за цялата холограма, а холограмата като цяло притежава информация за всяка своя елементарна клетка. Това твърдение на С.В.Зенин напълно се съгласува с вече разгледаната от нас теория на Дейвид Бом за холографската Вселена.
III. ИНФОРМАЦИОННАТА РЕАЛНОСТ
Реалността е енергийна структура и е в състояние на неразривна информационна взаимосвързаност. Биосферата на Земята е информационна мрежа, от която всички сме част - растения и животни. Всяка елементарна частица има своята вибрация, която я дефинира в нейните качества.
Честотата е универсално качество на енергията - честотата на енергийната вибрация - и именно честотите са това, което оформя действителността в нашите възприятия. Различните честоти носят различна информация, а комбинациите от тях е светът, който виждаме и усещаме.
Всяка елементарна частица има определен енергиен заряд и честота, които определят нейната същност. Човешкият ум и сетива са настроени в определен честотен диапазон, това е светът и космосът, които възприемаме със сетивата си. Светът на видимата материя. Ние възприемаме действителността само в нейните макро мащаби, при това само в границите на определени скорости. Така например, звукът има своя честотен диапазон и светлината има своя. Видимата светлина, която осветява земния ни ден и звуците, които можем да чуем с ушите си са в една тясна зона от съответните им честотни диапазони. Има още ултразвук, червена и ултравиолетова светлина, които не можем да доловим като част от възприятието ни на действителността, защото сме настроени към приемането само на определен честотен диапазон от всичко онова, което ни заобикаля.
Тук е интересно да се спомене разделът в биологията наречен биофотоника. Освен електромагнитно излъчване, живите клетки излъчват и фотони светлина в резултат на своята активност. Любопитно е, дали тези фотони носят междуклетъчна информация? Предвид, че в съвременните физични разбирания, на фотоните също се гледа като на вид електромагнетизъм. Всеки физически обект излъчва енергия в електромагнитния спектър, поради непрестанното движение на частиците, които го изграждат. Докато ултра високите честоти са в измеренията на микрокосмоса, ултра ниските осцилират в „нашето“ измерение, като могат да оказват директен ефект върху твърдите тела.
Основните изследвания са съсредоточени върху проблема за предаване на биологическа информация чрез свърхслабите електромагнити излъчвания. В тази област работят учените Вернадский, Чижевский, Гурвич, Бауер, Циолковский, Тимирязев от Русия, М. Ямбастиев и Г. Алтынков от България, Ф.Попи, А Рутт, Фишер от Германия, С.Сан от Франция както и колективи от Стандфордския център и Калифорнийския университет от САЩ. Изследва се значението на свърхслабите електромагнитни излъчвания като начин за предаване на биологична информация, което води до извода, че електромагнитната среда създава необходимо и задължително условие при организацията на живите същества. Впоследствие се изследва и дистационните биоинформационните междуклетъчни взаимодействия.
Академик Методи Попов дава своя принос при развитие на въпросите за стимулацията при физиологоията на растенията.
Интересно свойство на хлорофила е флуоресценцията. Това е излъчване на червена светлина. Това явление е слабо в живите листа, но извлеченият хлорофил флуоресцира много силно. Явлението се използва за регистрация на стреса при растенията.
Поглъщането на квантите във видимата част на спектъра е свързано с преход на пигментната молекула на друго по-високо енергийно равнище. За да се погълне кванта, то той трябва да носи енергия равна на енергийната разлика между двете нива, или 2-те орбитали (Орбиталата е вълнова функция на един електрон с определена енергия намиращ се около ядрото на даден атом). По принцип по-богати на енергия са късовълновите кванти, т.е УВ лъчите са по-богати на енергия от лъчите от видимия спектър, но те са вредни за живите организми. Квантите от видимия спектър са по-бедни на енергия, но поради многото подорбитали на основното и възбуденото енергийно състояние, се създава възможност за преход.
„Всяка от нашите мисли или емоции има енергийно следствие – към по-лошо или по-добро. Окончателната оценка на живота ни се формира не от времето изживяно на тази планета, а въз основа на енергията, инвестирана от нас в това време… ефективността, здравето и щастието са основани на умелото управление на тази енергия“.
„Живот на пълна мощност“
Джим Лоер и Тони Шварц
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:
– Хората и растенията обменят съзнателно или несъзнателно информация между себе си като едновременно те са подложени на различни външни въздействия, електромагнитни, магнитни, информационни, светлинни и други въздействия;
– Най-силно тези въздействия се възприемат от водата, която се съдържа в голямо количество в растенията, които както и хората не могат да съществуват без нея;
– Растенията също така излъчват информация – честотна/вълнова, светлинна (луминисценция), за своето състояние или като сигнал за опасност;
– Чрез водата може да се прехвърля информация върху растенията;
