Времето е в нас и ние сме във времето! В тези думи има непостижима дълбочина и безброй посоки за размисъл и поведение. Човек реагира по различен начин на събитията от историческия период, в който живее.
През пролетта на 1991 г. смяната на социализма с капитализъм в България сложи край на професионалната ми кариера. Бях първият посланик, уволнен от Министерството на външните работи по лично разпореждане на президента Желю Желев. При правителството на „националното съгласие“ на БСП, СДС и БЗНС -казионен, на премиера Димитър Попов – с министър на външните работи и вицепремиер Виктор Вълков. С министъра се знаехме добре по съвместната (преди 1990 г.) външнополитическа работа на Балканите – той, като функционер на Българския земеделски народен съюз, аз – на Българската комунистическа партия. През пролетта на 1991 г . Виктор ме покани на обяд и шеговито ме „уведоми“ за „високата“ чест. Уволнението стана дело на самия уволнен – като при давещите се. Не потънах във водовъртежа на т .нар . промени и оцелях. Не станах озлобен мърморко и безразличен за съдбата на България, така брутално изоставена в бушуващия политически океан след рухването на СССР и световната социалистическа система.
През 1995 г. с група общественици учредихме Национално движение за неутрална България. Като представител на държавата (1979–1984 г.) на конфиденциалните виенски преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа между НАТО и Варшавския договор добре знаех, че влизането на България в Северноатлантическия алианс само ще изложи страната ни на по-голяма регионална и стратегическа опасност, силно ще отслаби военно-промишления комплекс, ще преоборудва армията със старо, но скъпо въоръжение на новите ни съюзници . Необходимо бе поне да направим опит за по-прагматичен път и предложихме Политическа програма, според която България:
– Да не участва във военни блокове и съюзи, както и във въоръжени конфликти между други държави.
– Да не предоставя територията си за чужди бази и войски и да забрани преминаването на чужди въоръжени части и въоръжения по суша, въздух и вода.
– Давноправно да се интегрира в общоевропейските и световни политически и икономически структури и механизми.
– Да води борба против дискриминационна политика спрямо граждани на Република България, за стриктно изпълнение на международните договори, за зачитане на териториалната цялост и съществуващите граници, за свободно движение на хора, идеи и капитали.
– Да изгражда благоприятен вътрешен и външнополитически климат за съживяване и за трайно развитие на българската икономика, за укрепване на армията и силите на реда в името на суверенитета, националната идея и кауза.
– Да се превърне в сигурен и стабилен партньор за международни инвестиции и капитали от Изток и Запад.
– Да се утвърди като неутрален и неутрализиращ фактор на сигурността и сътрудничеството на Балканите, деен участник в световните икономически и мирни процеси.
Не успяхме да се преборим за реализирането на тази добра за България идея. Близо 22 години мълчах, преди да дам по-цялостен израз на отношението си към събитията след 10 ноември 1989 г.
Създаването на книга при мен става импулсивно, но някак си закономерно и неизбежно. Идва ми отвътре. Формира се в мисли, съзрява в заключения и прелива в страници. Мисли и разсъждения, свързани с настоящето и миналото. С хората и проблемите, с които си се сблъсквал. С абсурда на днешното и тревогата за бъдещето. С желанието да си полезен. Да съхраниш имената на колеги и факти за събития на една отминала епоха, която остава неразбрана и неоценена. И за съжаление – изопачена! За грешките и пропуските! За успехите и възможностите!
През 2012 г. написах първата книга – „Отдел Трети“ – за външната политика на нашата държава в края на миналото столетие и за отдел „Балкански страни“ на Министерството на външните работи на Народна република България – отговарящ за отношенията на България със СФР Югославия, Албания, Турция, Гърция и Кипър. За многостранното сътрудничество на Балканите и за всичко по света, по един или друг начин свързано с региона и засягащо интересите на нашата страна. Трийсетина отлично подготвени дипломати, разпределени по отделните страни и проблеми в секции, заедно с няколко десетки свои колеги от посолствата на НР България в Белград, Атина, Анкара, Тирана и Никозия бяха моторът на балканската ни външна политика. Оглавявах го с насоките на министър Петър Младенов и ресорния заместник-министър Иван Ганев от януари 1985 г. до ноември 1988 г. Период на най-остър сблъсък с Турция в защита на суверенитета ни и недопускане на намеса във вътрешните работи на България. Период на добри постижения на българската външна политика на Балканите, в Европа и по света, въпреки тежките препятствия на Студената война. Отдел „Трети“ бе едно от „винтчетата“ на добре работещия държавен двигател, теглещ България напред и нагоре.
В книгата се засягат политически събития, преплетени със спомени за детството – Нахимовското морско кадетско училище във Варна; историята на моите родители; казармата – вътрешни и ракетни войски; Московския държавен институт за международни отношения и посолството на България в Москва; Софийския градски комитет на БКП; отдел „Задгранични кадри“ на ЦК на БКП; конфиденциалните преговори между държавите – членки на НАТО и на Организацията на Варшавския договор във Виена; отдела в ЦК на БКП, който оглавявах от ноември 1988 до декември 1989 г.; и завършека на дипломатическата ми кариера през май 1991. Споделени са оценки за събития и личности, за живота на моето поколение така, както аз го усещам и помня.
През 2014 г. представих книгата си „Геноцид“, посветена на трагичната съдба на българските бежанци от Тракия и Мала Азия през 1913 г. Тогава редовни части на турската армия избиват над 60 000 жени, деца, мъже и старци. Прогонват с каквото могат да носят на гръб над 280 000 души към България. Разрушават църкви, училища. Конфискуват 3.5 милиона декара земя – частна собственост на българи. Техните потомци и до днес нито са чули извинение от Анкара, нито са видели турска материална компенсация.
Съюзът на тракийските дружества в България изпрати персонално до депутатите в Народното събрание, до министър-председателя и до президента екземпляри от „Геноцид“ със становището, че Тракийският бежански въпрос е международноправен и двустранен между Турция и България проблем, който, без да вреди на добрите българо-турски отношения, следва да намери балансирано, на базата на фактите решение. Българските власти изцяло са загърбили този тежък проблем и охотно обслужват турските интереси във всички възможни сфери, игнорирайки напълно историческата истина, държавния престиж и интересите на стотици хиляди български граждани, потомци на бежанците от Тракия и от Мала Азия. Властта сякаш изобщо не знае за съществуването на принципа за реципрочност в междудържавните отношения. Факт е, че геноцидът срещу българите през 1913 г. предшества геноцида над арменците в Османската империя през Първата световна война. Факт е също така, че днешните правителства на Турция не носят отговорност за османските деяния от миналото. Като наследници на империята те са задължени да признаят историческата истина и да платят за настъпилите за потомците на българите от Тракия и от Мала Азия морални и имуществени последици. Неведнъж лично премиерът Бойко Борисов заявява, че счита въпроса за проблем от частно естество, което е и позицията на Анкара. Светъл лъч за държавност и национален престиж е изразената от президента Румен Радев позиция в подкрепа на каузата на Съюза на тракийските дружества в България с председател Красимир Премянов.
Книгата „Турският въпрос и държавната сигурност“ – първа част, излезе през 2016. През анализ на отношенията човек–сигурност– държава, ислям, османско иго, Балкански войни, са коментирани турските външнополитически доктрини, неизменно осъществявани от Анкара през последните десетилетия спрямо България. Разкрита е истината за прогонването на близо 500 000 души – българско население от Тракия и от Мала Азия между 1913 и 1925, завършило с подписването на унизителния Ангорски (Анкарски) договор от 1925 г., който по същество узаконява едно тежко международно престъпление на Турция, считано днес, според съвременните международни правни конвенции, за геноцид.
В книгата са разобличени манипулациите на Анкара с „изселническия“ въпрос, подривната дейност на турската държава на българска територия за блокиране на интеграционните процеси в „смесените“ райони, поддържането на протурски дух и създаването на преки условия за обявяване на автономия на етническа и на религиозна основа.
Показани са действията на Държавна сигурност на НРБ в битката с турските секретни служби. Анализиран е неоосманизмът като пореден вариант за засилване на влиянието на Анкара в България и на Балканите. Разкрита е политиката на ДПС, посредством т.нар. български етнически модел за ислямизиране на циганското население и турцизиране на българските мохамедани. ДПС, с парите на българския данъкоплатец и с помощта на продажни български партии, наложи този противоконституционен модел едновременно с модела „КОЙ“ и заедно безнаказано рушат държавността и устоите на българската нация.
„Измамата“ – част втора на „Турският въпрос и държавната сигурност“, бе представена през 2018. Тя засяга новите аспекти на международните отношения в посока преход към многополюсен модел. Разглеждат се външнополитическите доктрини на САЩ, Евразия, БРИКС, ШОС; „Възродителните“ процеси в Турция, България и на Балканите; „Преходът“, довел България до Трета национална катастрофа; измамата с язвите „КОЙ“ и „българският етнически модел“, „политическата“ класа и „елит“; манипулациите по повод на НАТО, Европейския съюз и продажната политика на ГЕРБ; „игрите“ на Бойко Борисов, Реджеп Ердоган и Ахмед Доган.
Националната асоциация за сигурност, в която членувам, изпрати до Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и до службите за сигурност в страната двете части на „Турският въпрос и държавната сигурност“ с предложение фактите и данните в тях да бъдат вземани предвид при оценките за миналото и решенията за настоящите и бъдещите отношения на България със съседните балкански държави.
За съжаление „политическата класа“ и властта у нас остават глухи и слепи за фактите и истината. Игнорират по принцип и в частност данните и поуките на историята, споделени в споменатите книги. Те не желаят да видят и чуят сигналите за бедствие и на много други мои колеги, за нашата тревога и загриженост за съдбата на държавата. След 30-годишно плаване в океана на „демокрацията“ българският държавен кораб е на ръба да повтори историята на „Титаник“. Да потъне от сблъсък с айсберга на неолиберализма, неоосманизма и предателството на капитана на държавния кораб – „българската политическа класа“. Главните и нерешени проблеми, които съсипват България, вървят към заключителни трагични фази на своето развитие. Част от тях са разгледани в книгите ми. През последните години, вместо развръзка, тези проблеми придобиват още по-нагли и уродливи форми. Сполетялата света и България коронавирусна пандемия показа плюсовете на здравните мерки, когато властта следва препоръките на професионалистите медици, и минусите – що се отнася до социалната и икономическата сфера и широко рекламираните ялови импровизации на премиера и правителството, по същество запазващи статуквото в България в полза на едрия бизнес. Властта използва пандемията като обяснение и оправдание за бедите и проблемите на държавата и народа. В „Титаник БГ“ споделям личното си виждане за развитието на България след 10 ноември 1989 г. с единственото желание да подкрепя българите с различен етнос и социално положение, професии и политически убеждения и заедно и напълно да разкрием истинското лице на фасадната демокрация у нас. Да не допуснем системата (властта), политиканстването и популизмът окончателно да победят. Да разкрием измамите и манипулациите с обществото. Да разклатим и разбием статуквото на българската „политическа класа“, което обслужва властимащите и сенчестия бизнес за сметка и на гърба на милиони честни граждани на България.
Настоящата книга ни връща към проблемите на 30-годишния „преход“, тяхното развитие и възможните пътища за изход от тежката морална, социално-икономическа и демографска катастрофа, в която днес се намира нашата страна.
Надежда има! Нови сили и тенденции набират скорост и влияние в света. Млади хора се завръщат от чужбина в Родината. Оценките за събитията през трите десетилетия бездържавност стават по-обективни, а изводите – по-зрели и осезаемо потребни за обществото.
Ножът е опрял до кокала. България трябва да бъде спасявана! Най-вече от модела на властта и от собствената си „политическа класа“!
