От съществено значение за подобряването на полицейската дейност е сътрудничеството между практиката и науката. То дава възможност да се определи състоянието на изследванията в тази област, както и посоката, в която тези изследвания трябва да се развиват. Интердисциплинарният подход към полицейската дейност претърпява известен обрат и това обяснява липсата на утвърдена, общоприложима теория за полицията. (Тодоров, 2018)
През последното столетие в изследванията на полицейската дейност се подчертава необходимостта от нейното непрекъснато развитие и обновяване за постигане на по-голяма ефективност на полицейските системи. За този период са се появили десетки концепции и модели, които отразяват различните разбирания за ролята на полицията в обществото през годините. Тези теории показват как се възприема полицията от обществото и от полицейските служители, и акцентират върху необходимостта от утвърждаване и развитие на полицейската наука.
В зависимост от социалната роля на полицията, съществуващите концепции и методи могат да бъдат разделени на три модела: „Война срещу престъпността“, „Поддържане на реда“ и „Полицейска служба“. И трите модела се срещат в днешно време, но в съвременната демократична общност единственият приложим модел е „Полицейската служба“. В този модел полицията се характеризира като многообразна, многопластова, отговорна институция, която работи за осигуряване на сигурността на гражданите, поддържане на безопасността, налагане на законодателството, предотвратяване и разкриване на престъпления. Този модел се основава на сравнително новата философия на законността и реда, според която общественият ред е съвместен продукт и полицията може ефективно да изпълнява задачите си само във взаимодействие с обществото (Kozary, 2018).
В края на ХХ и началото на ХХI век се прилагат редица концепции и модели за полицейска дейност, основани на полицейската служба, за да се отговори на разнообразието от проблеми и да се интегрират всички части на обществото във взаимодействието с полицията. Сред моделите, прилагани в почти всички държави от ЕС, са следните:
- теория за счупените прозорци;
- нулева толерантност;
- управление на сигурността според нуждите;
- ориентирана към резултатите полицейска дейност;
- ориентирана към проблемите полицейска дейност,
- горещи точки;
- КОМПСТАТ, съкратено от „компютърна статистика“;
- полицейска дейност в близост;
- обществено ориентирана полицейска дейност и др. (Kozary, 2018).
Резултатите от прилагането на тези концепции са различни в различните страни. Фактът, че даден модел се прилага успешно в една държава или служба не е гаранция за същите резултати на други места. Причините за това са комплексни – структурни, организационни, културни особености, исторически отношения, социални отношения (Borgen & Nijar, 2005). Независимо от това колко успешно са приложени различните модели, може да се каже, че философията на обществено ориентираната полицейска дейност е възприета в страните от ЕС.
Според модела за полицейска дейност, основана на разузнаването, който е сравнително нова теоретична концепция, същността на полицейската технология е събирането на информация и нейната обработка. Полицейската дейност в общността е комуникационна дейност. Полицейският служител се занимава със събиране на информация. Полицаят решава какво трябва да се направи при събирането на информация за лица, анализирането, сравняването и проследяването им. Основната цел на полицията е да анализира и контролира рисковите фактори. Тази теория се подкрепя от следните аргументи.
Нашето общество е общност за сигурност. Рисковете в него произтичат от прогреса и модернизацията, те са в основата на структурата на съвременното общество. Основната характеристика на съвременния живот е търсенето на сигурност навсякъде. Хората се страхуват от това да станат жертви на престъпление. Общността на сигурността говори за разделение и контрол на рисковете. Това е общество на научното познание. Полицията извършва оценка и управление на риска. Полицаите са предимно висши служители, експерти, съветници по сигурността на други институции. Това е експертна система, която генерира и класифицира знания в областта на сигурността, най-важната система в тази област, която е най-добре видима и е най-лесно достъпна.
Моделът на полицейска дейност, основана на разузнавателни данни, се появява през 80-те години на ХХ век, но е доразвит и прилаган по-активно след атентатите от 11 септември 2001 г. До този момент вниманието на изследователите и практиците е насочено към уличната престъпност и престъпленията, свързани с насилие, а след това фокусът се измества върху организираната престъпност и тероризма. Друга важна разлика е, че след 11 септември се въвеждат не само данни, но и разузнавателна информация, формирана в хода на разследването. Цикълът на разузнаването включва пет процеса - планиране и насочване, събиране, оценка, съгласуване, анализ, разпространение. Правоприлагащите служби използват разузнавателна информация, за да разберат къде и кога могат да се извършат конкретни престъпления, след което насочват ресурсите си за преследване на лица при извършването на такива престъпления, като например кражби с взлом, грабежи или трафик на наркотици. (Carter, 2013 г., стр. 19)
Джереми Г. Картър определя модела на полицейска дейност, ръководена от разузнаването, като: „Събиране и анализ на информация, свързана с престъпността и условията, които допринасят за нея, в резултат на което се получава полезен разузнавателен продукт, предназначен да подпомогне правоприлагащите органи при разработването на тактически отговори на заплахите и/или стратегическо планиране, свързано с възникващи или променящи се заплахи.“ (Carter, 2013 г., стр. 11)
Някои изследователи определят модела на полицейска дейност, основана на разузнавателни данни, не като процес, а като философия, и обръщат внимание на факта, че той трябва да бъде организиран с оглед на компетентността, спецификата и бюджета на всички служби/агенции. Успешното прилагане на модела изисква следното:
- разработване на условия за събиране на информация за заплахите в зависимост от юрисдикцията;
- създаване на организационна инфраструктура в подкрепа на модела. (Carter, 2013, с. 18)
Съществуват две основни концепции на модела за полицейска дейност, основана на разузнаването - на Ратклиф и тази на Картър. Концепциите имат сходна философия, но оперативни различия.( EJMP II - Модул II, 2018 г.)
Моделът, предложен от Картър, е подходящ за прилагане на равнище ЕС. Този модел е междуведомствен. В него могат да бъдат включени различни общоевропейски и национални структури, подобно на САЩ, където в модела участват различни правоприлагащи органи с различна големина и характер. Престъпността и заплахите за сигурността и обществения ред са в оперативен фокус като проблемите са свързани както с регионалната сигурност, така и със сигурността на ЕС. Моделът се основава на обществено ориентираната полицейска дейност. Не е задължително всички участници да са разработили успешен модел на обществено ориентираната полицейска дейност, както бе споменато по-горе, това зависи от много фактори, но е задължително да са възприели неговата философия като основа на полицейската дейност.
Полицейското сътрудничество в ЕС е признато като важна насока за развитие на европейското законодателство през целия период на действие на Третия стълб. Договорът от Маастрихт и неговите изменения, както и Договорът от Амстердам, разширяват възможностите за взаимодействие между полицейските служби и другите правоприлагащи органи на държавите-членки. Може да се каже, че основите на полицейската дейност, основана на разузнавателни данни, са поставени на равнище ЕС с изграждането на Шенгенските информационни системи I и II, и бюрата SIRENE (искане на допълнителна информация на национално ниво).
Заключение
Различната структурна организация на правоприлагащите органи, както и културните особености, определено могат да окажат неблагоприятно въздействие върху полицейското сътрудничество. Различията в структурите и дублирането на функциите на службите в определен момент затрудняват партньорите да определят с кого трябва да си сътрудничат в насоката на дадена дейност или за определянето на конкретен случай. Исторически, социални, културни и други фактори също могат да окажат отрицателно въздействие върху отношенията между партньорите. Най-често такива фактори са историческите противоречия между страните, религията, отношението към корупцията, толерантността към насилието (т.нар. дисциплинарни наказания все още са част от културата на много европейски народи) и разликите в образователните стандарти. Различията в полицейските стандарти и култура също могат да възпрепятстват полицейското сътрудничество. То би било възпрепятствано между партньори, които са възприели различни философии на полицейската дейност. Например подходът към модела „Обществено ориентирана полицейска“ в много случаи ще се различава от модела „Война срещу престъпността“. Всички тези различия могат да затруднят изграждането на атмосфера на доверие и партньорство в рамките на европейското полицейско сътрудничество.
Европейското полицейско сътрудничество може да се подобри чрез задълбочаване на синхронизацията както в законодателството и борбата с престъпността, така и във всички други социални, обществени и политически сфери. Продължаването на реформите на национално равнище с цел избягване на дублирането на задачи, структури и функции, както и подобряването на модела на управление ще подобрят условията за сътрудничество на равнище ЕС. Въвеждането на единни стандарти в полицейската дейност, като например продължителността, съдържанието и качеството на професионалното обучение и образование, както и условията за професионално развитие, са изискване за сближаване на полицейските култури и гаранция за успешно сътрудничество. Формите на неформално сътрудничество и провеждането на редовни посещения в аналогичните структурни звена на партньорите ще улеснят обмена на информация и установяването на лични контакти. Всички тези стъпки могат да ни помогнат да преоткрием, че общите черти в нашите култури са повече от различията и да създадем атмосфера не само на партньорство, но и на ангажираност в една обща европейска полицейска дейност.
