Днес е един от най-светлите официални празници на България – Деня на народните будители, отбелязван същевременно като Ден на учения и Ден на журналиста.
Празникът се ражда късно и трудно. Омаяни от Освобождението, донесено с решаващата военна намеса на Русия, потънали в напрегнатото ежедневие по изграждане на възстановената българска държава и разединени между русофили и русофоби, българите отдават в забрава собствените си герои от предосвобожденската епоха, без които намиращият се под двойно чуждо господство – османско политическо и гръцко духовно, просто не би оцелял. Едва след като патриархът на българската литература Иван Вазов публикува своите разтърсващи оди „Епопея на забравените”, народът започва да си дава сметка за допуснатия дефицит на историческа признателност пред величавите чада на България. Но се налага да изпие до дъно горчивите чаши на двете национални катастрофи (в Междусъюзническата и в Първата световна война), за да възроди чувството си на историческа справедливост и да оцени по достойнство заслугите на най-бележитите ни възрожденци за запазване на българщината във всичките й духовни измерения и за каляване на волята за самостойно съществуване.
Идеята на пловдивски учители за отбелязване на заслугите на народните будители, подкрепена от видни български интелектуалци, е възприета и прокарана като официален празник от министъра на народното просвещение в правителството на земеделския лидер Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски през 1922 г. (вкаран в затвора след държавния преврат през следващата година от режима на Демократическия сговор на „кървавия” професор Александър Цанков). След опропастяването на общонародния стремеж за национално обединение под крилото на Майка България, с тържественото отбелязване на Деня на народните будители обществото ни намира онзи мощен духовен стимул, който му помага да се съземе и да гради с възобновено самочувствие нова България.
В основата на идеята за тържествено общонационално отбелязване на Деня на народните будители стои осъзнатата необходимост да се отдава почит към най-видните дейци на Българското възраждане, вложили свой ценен принос в духовното пробуждане на българите, в зараждането и развитието на движението за самостоятелна българска просвета и култура, за независима българска църква и за възстановяване на българската държава.
За честване на народните будители обаче неслучайно е избран денят, в който Българската православна църква отбелязва Св. Иван Рилски, загнездил се в паметовата матрица на българите още приживе като духовен закрилник на народа, настойник на княз Борис І, цар Симеон Велики и цар Петър І, както и като образец за всеотдайно и безсребърно служене на вярата и Отечеството. Така още от самото начало празникът се свързва с християнизацията на българите, спасяването на Кирило-Методиевото дело, културния разцвет на Средновековна България и превръщането й в главно духовно огнище на Славянската цивилизация.
След възобновяването на празника, отменен през 1945 – 1989 г., в обхвата на народните будители са включени и творци с ярки заслуги към културния възход на народа от следосвобожденския период. А напоследък към тях са причислени и видни интелектуалци на нашето време с безспорен значим принос в развитието на българското нематериално културно наследство и неговата прослава по света.
Това разширено разбиране за смисъла на общонародното отбелязване на Деня на народните будители е напълно основателно. Защото будителството не е само част от националното ни минало – то е явление и от настоящето, което осигурява приемственост в развитието на духовността и духа на нацията и дава визия за достойно бъдеще. В този смисъл будителството е вечна мисия на днешната и бъдещата ни интелелигенция, особено на интелектуалците, при изпълнение на свещения им дълг към народа за запазване на националния ни културен код.
Българските будители са били в огромната си част православни, славяни и русофили – трите най-важни маркера на духовната ни идентичност. И трите от провъзгласяването на т.нар. „нов цивилизационен избор” (1996 г.) са обект на целенасочени, последователни и упорити опити за тяхното разграждане както отвън, така и отвътре, от марионетките на т.нар. „колективен Запад”.
В този съвременен геополитечски контекст политическата партия „Русофили за възраждане на Отечеството” има голяма отговорност за защита на духовните постижения от миналото от нечестиви посегателства, утвърждаване на онези традиционни ценности, които позволяват на българите да оцеляват пред лицето и на най-драматични предизвикателства, укрепване на доминиращото сред народа усещане за принадлежност към славянския свят и към Източноправославната цивилизация с държава-ядро Русия. Наш първостепенен дълг е да пресечем все по-откритите и упорити опити да се изтръгнат корените на българската духовна идентичност – неговата православна вяра, свещеното му кирилско писмо и славянската му същност. Шансът да успеем, въпреки тоталния натиск, не е малък, тъй като историята до сега не е дала нито един пример за успешно и трайно пренасяне на един народ от една цивилизация в друга. Надеждата ни крепи както завета на Апостола на свободата: „Всекиму ще се държи сметка за делата”, така и авторитетната оценка на руския академик Дмитрий Лихачов: „чуждите завоеватели не можеха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата”.
Да ни е честит Денят на народните будители – празник на историческата памет и на националното самочувствие, най-съвършената еманация на българската душевност, духовност и дух!
Източник: ППВО
