На 10 март отбелязахме 83 години от спасяването на българските евреи с почитане паметта на жертвите на Холокоста. Изприказваха се немалко приказки, както пред ПАМЕТНИТЕ ПЛОЧИ НА СПАСИТЕЛИТЕ на ул. Московска, така и пред „ПАМЕТНИКА НА ИЗКЪЛЧЕНАТА ПАМЕТ“.
Проведоха се и дебати в Народното събрание. Даде се подобаващ отговор на прокарвания антибългаризъм, от едно нищожество-кукла на конци. Куклата на конци - говорила от името на партията на интернационалистите, стана сега партия на неолибералите, евроатлантиците, мултикултуралистите.
Притеснен от провеждания перфиден антибългаризъм за унищожаването ни като народ и държава Ви предоставям цитат стр. 262-267 от книгата ми ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа.
ГЛАВА ВТОРА
ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАВЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ НА МИРА.
„Цар Борис III и българското правителство трябва да вземат съдбонос но решение в твърде ограничено време. Да направят избор в правилна посока, да избегнат военното сътрудничество и предпазят България от пожарищата на войната.[526]
Уважаеми г-н Паси,
Може господин Харис да не е запознат подобаващо с българската външна политика от този период, но за Вас е недопустимо да не я познавате. Ако я познавате още по-недопустимо е да си мълчите, когато тя бива представяна „фактологически невярно“.
Както съм писал преди повече от двадесет и пет години цар Борис III и българското правителство „трябва да вземат съдбоносно решение […] за избор на правилна посока“.
Господин Харис посочва, а Вие по време на лекцията му във Военния клуб, седейки до него мълчите, когато той казва „че България е била […] на погрешната страна в тази война“.
Г-н Паси аз ви питам, а чрез вас питам и много други български евреи, които си мълчат при подобни фактологически неверни приказки, представляващи исторически ревизионизъм от най-лош вид, АКО цар Борис III и българското правителство бяха включили България, по логиката на г-н Харис на „правилната“ страна, и да влезе във война с Германия, Вие дали щяхте да стоите до него?? Като отчитам Вие от какво комунистическо семейство сте, то Вашите близки щяха да са с „предимство“ да потеглят за там откъдето нямаше връщане!
Парадоксално е това, че най-активни в изкривяване на историческата истина са все още живи комунисти и техни деца и внуци. През онези съдбоносни дни те са пеели съвсем друга песен, изпълнявайки партийните заръки. През зимата и пролетта на 1941 г. позицията на БРП/к/ е формулирана от Седмия пленум на ЦК на БРП/к/. Той се провежда през януари 1941 г. в София. Пленумът се свиква след пристигането на Антон Иванов от Москва. По международното положение позицията на пленума е, че: „Английският империализъм беше и си остава главният подпалвач на новата империалистическа война, макар да се прикрива лицемерно с фрази за демокрация и защита на малките народи […]. Балканите все повече попадат между чука и наковалнята на воюващите империалисти […]. Англия вмъкна Гърция във войната на своя страна и усили позициите си в Турция […]. Англия предприе офанзива срещу Италия на Либийския и Албанския фронтове, а чрез Турция прави големи военни приготовления в Тракия […]. Съветско-германският пакт, отговарящ на интересите на съветския и германския народи, доказа на дело своята здравина и жизненост […].“[527]
В тези съдбоносни за България дни при избор на правилна посока следва да се отчита и това, че православният цар Борис III като княз и престолонаследник през войните за национално обединение, е бил сред войските на предна бойна линия. Видял героизма и жертвоготовността на българския войн, преживял националните катастрофи, докарани на България от авантюристичната политика на неговия баща цар Фердинанд.[528] Поемайки царската корона, цар Борис III си дава обет да не допусне повече такива черни забрадки и да запази българите от пожарищата на война. Затова подобни изказвания, като тези на г-н Харис са, най-меко казано, исторически неиздържани и са с привкус на антибългаризъм.[529*]
По вторият въпрос, че „Не всичко е перфектно в действията на България; 11 хиляди евреи от Тракия и Македония, намирала се под българска окупация, са депортирани в лагерите на смъртта […]“.
На практика, в т. н. „обединена България“ не бяха спасени всички евреи. Евреите от т. н. „новите земи“ стават жертва на антиеврейската по литика на Германия, тъй като тези територии са под военновременната юрисдикция на Германия. Тези територии са с временни граници, което се вижда и от приложените схеми (карти) към книгата.[530]
Няколко думи за военновременната юрисдикция. Този термин се игнорира в тенденциозните публикации на „изследователи“ за евреите от Не-България, представляващи исторически ревизионизъм от най-лош вид. Какво е това юрисдикция, за да не бъде фриволно интерпретирана? Ако се отвори съответния речник ще се види, че юрисдикция това е: „Власт, право на някого да съди, да се произнася. [лат.]“. А във военно време кой разполага с това право? Това е право на държавата (в случая Германия), чиято армия е завладяла съответната територия. Според международните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до при ключване на войната и сключване на мирен договор, е страната, която ги е завладяла и окупирала и към този момент това е Германия.
Депортацията на евреите е наредена от Берлин. Във всички страни, било то сателитни или окупирани от нея по време на Втората световна война, нацистка Германия се заема с въвеждането на „новия ред“ и изселването на евреите. Местните власти никъде в Европа не са в състояние да предотвратят тези депортации и те се осъществяват с тяхна помощ и с помощта на еврейските съвети на старейшините, които Айхман създава.
Многозначителен е фактът, че България е единствената страна в Европа, която успява да предотврати депортацията на евреите извън пределите на страната си.
Перипетиите, с които Берлин се сблъсква по „еврейския въпрос“ в България са описани подробно в германските доклади и писма и са обсъждани на процеса срещу Айхман в Йерусалим. Рибентроп се опитва да притиска цар Борис. И не без раздразнение докладва на Хитлер, че цар Борис „умело се измъква“, уж „все подготвя“, не „отхвърля изцяло“ на правените от Берлин предложения, но не предприема „радикални мерки“. Българските власти в Македония и Беломорието не малтретират, не пре следват евреи, не избиват евреи, не създават концлагери за евреи.
През 1943 г. според тогава действащите конвенции за водене на война (хагските конвенции от 1907 г.) депортация, т. е. изселване на цивилно население, смятано за заплаха за воюващата страна не е забранено и не представлява престъпление. Впрочем, през Втората световна война депортацията на смятано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува масово, включително и от Съюзниците.
Така че по онова време депортациите не са забранени и българските власти нямат правни основания да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за да бъде преселено в източните предели на Райха, както казват германците.
Г-н Харис,
За спасението на българските евреи и за неспасените евреи от Не-България, от т. н. „нови земи“ съм изложил виждането си писмено, въпреки че много евреи както и г-н Паси се правят, че няма такова писмено изложение. Предоставям Ви го на вниманието.[531] Също Ви предоставям на вниманието и откритото писмо на г-н Самуел Ардити – почетен пред седател на „Клуба на приятелите българи и евреи“ към Президента на Израел: „Нямате право да обвинявате българския народ“.[532]
Г-н Паси,
За мен е учудващо Вашето мълчание по въпроса за неспасените евреи от т. н. нови земи.
Оставяте впечатление, че има сили, които ви възпират да заемете ясна и обективна позиция. Не сте достатъчно категоричен и за спасяването на българските евреи. На 13 ноември 2017 Вие посочвате, че „Баба ми, баща ми, леля ми и семейството ми са участници в този процес, те са били интернирани в едно училище в Пловдив и са били стегнали куфарите да ги карат към концлагерите. Разбира се, този въпрос има много лесен отговор – българският народ спаси българските евреи. Обаче този български народ се представлява от множество институции и те са тези, които са имали основната роля. Баба ми казваше: „Царят ни спаси!“[533] Вие казвате категоричната истина чрез устата на баба си!
За цар Борис III говори и г-н Максим Бенвенисти, че: „Винаги съм си мислел, че ако цар Борис III е имал някаква мисия по време на Втората световна война, тя е да не допусне български войник да участва във войната като съюзник на Хитлеристка Германия и то на Източния фронт.“ [534] Г-н Бенвенисти осъзнава тази истина, но това не пречи на него и на ОЕБ „Шалом“ да тиражират фактологически неверни исторически тези, представляващи исторически ревизионизъм от най-лош вид за депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот. Да искат българско правителство […] да пое ме моралната отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите през периода 1941–1943 г.
Г-н Харис,
Г-н Паси,
Опираме до призива „българското правителство […] да поеме морална отговорност“. За принуждаване на българското правителство да изпълни това неморално искане от ОЕБ „Шалом“ се използват незаконни и безцеремонни действия и грубо изопачаване на историческата истина. Нещо повече! Безпардонно се нарушава основният закон на държавата ни – Конституцията на Република България. Това се извършва както от ОЕБ „Шалом“, но и от някои еврейски среди.
През март 2013 г. 41-то Народно събрание на Република България прие единодушно Декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста.
В Декларацията си посочва: „[…] Въпреки пронацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на евреите. Благодарение на усилията на народни представители от 25-то Народно събрание, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители на официалната и антихитлеристка съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое Отечество, държавният глава Цар Борис ІІІ се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 000 евреи – български граждани, към лагерите на смъртта.
Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре […].“
ОЕБ „Шалом“, определени еврейски среди, а и Вие г-н Харис не се съобразявате с Конституцията на Република България, в която според „Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление“.
Г-н Харис Вие нарушавате основния закон на Република България!
Г-н Паси Вие с мълчанието си ставате съучастник в нарушаване основния закон на Република България!
Нещо повече! През последните години се провежда целенасочена и добре финансирана антибългарска кампания за подмяна на историческата истина за Спасяването на българските евреи през годините на Втората световна война и за вменяване вина на България за депортацията на евреи от Северна Гърция и Кралство Югославия.
„На 7-ми юли президентът на държавата Израел Реувен Ривлин пристигна в София, за да открие поредния паметник до Народното събрание, посветен на Спасяването/Неспасяването на евреи от териториите на България/Не-България през драматичната 1943 година […]. Поредният паметник в знак уж на благодарност на днешните евреи от името на спасените някога евреи ни кара да се прекръстим – „Боже, опази България от такива благодарности!“[535]
Перманентната антибългарска кампания е и с практическа цел на някои еврейски среди да се създадат предпоставки, за да бъде предявен финансов иск срещу България, подобен на иска срещу Хърватия в размер на USD 3 млрд. 500 млн.[536]
На 7-ми юли 2016 г. е извършено нарушение на Конституцията на Република България, която е парламентарна държава. Това нарушение е извършено както от лица и организации, но и от български държавни институции, които не устояват на натиска от тези лица и организации и не се съобразяват с Декларацията на 41 ОНС по повод 70 годишнината от Спасяването на българските евреи. Тези български държавни институции, ако ги сравним с българските държавни институции от 1943 г. и преди всичко с Цар Борис ІІІ, са едни нищожества и кукли на конци.
„Нека най-после назовем нещата открито – в една салфетка, на която пише БЛАГОДАРНОСТ, е завита черна НЕБЛАГОДАРНОСТ, която настойчиво ни сервират под формата на паметници, наукообразни изследвания, семинари за обучение и пр. Не можем да не отбележим със съжаление, че такова мислене вече открито изповядва днешното ръководство на държавата Израел.
Нашето достойнство изисква да бъде заменен този антибългарски надпис, без авторство, с текста на Декларацията на Народното събрание във връзка със 70-годишнината от спасяването на българските евреи от 2013 г.“[537]
Може би не с цялата Декларация, а част от нея – с текста посочен по-горе. По този начин паметникът на изкълчената памет да придобие нормален вид и наистина да стане ПАМЕТНИК НА БЛАГОДАРНОСТТА.“
[526 По-подр. виж: Д. Йончев, България и Беломорието (октомври 1940–9 сеп теврри 1944 г.) Военнополитически аспекти, С., 1993, Глава първа, с. 13–33. Книгата отдавна е изчерпана на книжния пазар, но може да се намери в електронен вариант в https://independent.academia.edu/DimitarIonchev]
[527 БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ в резолюции и решения на конференциите и пленумите на ЦК, том III, 1924–1944 г., с. 379, 380.]
[528 По-подр. виж: Д. Йончев, „Апостолът ни завеща…“, С., 2013, с. 132–205. Може да се види и в https://independent.academia.edu/ DimitarIonchev]
[529 По-подр. виж: Приложение № 3 *Приложенията са след Откритото писмо]
[530 По-подр. виж: Д. Йончев, България и Беломорието (октомври 1940–9.9.1944 г.) Военнополитически аспекти. С.,1993, с. 179–186.]
[531 Виж: Приложение № 4.]
[532 Виж: Приложение № 2]
[533 Паси: Путин нанася удар на шепата русофили в България. 10:06 | 13 ноем ври 2017 | Политика / Редактор Десислава Димитрова.]
[534 Интервю на ЕМИЛ СПАХИЙСКИ с председателя на Организацията на евреите в България „Шалом“ за холокоста, толерантността и „Луковмарш“, 01 юни 2015 г.]
[535 Виж: Приложевне № 1]
[536 По-подробно виж: в. Труд от 15 март 2017 г.]
[537 По-подробно виж: Приложение № 1.]
