Скъпи читателю,
Пред теб е книгата, посветена на една от най-светлите личности в българското външнополитическо разузнаване генерал-лейтенант Владо Тодоров - последен началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Професионален разузнавач, който както сам обичаше да казва, винаги е служил в една служба, на една партия и на една държава. За разлика от мнозина, Генералът до края на своя богат живот не изневери на принципите си. Бойната закалка в РМС и участието в антифашистката съпротива му дадоха необходимата твърдост, за да издържи с достойнство бурните промени на времето. Както преди 9-ти септември 1944 г., така и след 1989 г. с пребиваването му в затвора, управляващите не успяха да сломят духа му, не можаха да го принудят да се откаже от социалната идея за справедливост, на която той остана верен до края на своя живот.
Генерал Владо Тодоров е ръководител на българското разузнаване в периода 1986 - 1990 г., времето на най-остро противопоставяне на двете страни в Студената война. През тези години България, като най-верен съюзник на Съветския съюз, стана жертва на две мащабни, откровено антибългарски мероприятия, насочени преди всичко към нейното дискредитиране в международен план, с много тежки политически и икономически последствия. Става дума за т.нар. "българска следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II и "българския чадър" при смъртта на Георги Марков. Съвсем естествено българското военнополитическо разузнаване от една страна бе един от основните обекти на тази антибългарска кампания, а от друга държавното ръководство му възлагаше най-отговорни задачи за нейното неутрализиране. В тези тежки моменти на изпитания начело на българското разузнаване бе генерал-лейтенант Владо Тодоров. Именно тези най-отговорни моменти намират детайлно и правдиво отражение в представената книга.
Авторите о.з. полк. Атанас Кременлиев, близък съратник на генерала и о.з. подполк. проф. Бончо Асенов, автор на множество книги по проблемите на националната сигурност, използвайки богат архивен материал, съумяват майстроски да пресъздадат характера и условията на онова време, с неговия динамизъм и най-вече с проявения висок професионализъм и чувство на себеотрицание и отговорност от всички участници в тези събития. Читателят, без всякакво съмнение, ще добие конкретна представа и за дейността на Генерала, като ръководител на съответните мероприятия на Службата, координиращ действията на оперативния състав с останалите държавни институции и както винаги готов лично да поеме цялата отговорност. Всъщност това е и едно от най-съществените достойнства на Генерала, който и след така наречената "промяна" не се изплаши, не избяга от отговорност и пое измислената и наложената му "вина".
Авторите би трябвало да бъдат поздравени и за идеята си да включат във втората част на книгата поредица от съвременни интервюта на Генерала. Читателят ще се убеди, че генерал Владо Тодоров винаги е бил обществено ориентирана личност с много ясни позиции по основните проблеми на българското общество. Особено твърди и принципни са неговите публични изяви, свързани със съдбата на българското разузнаване, а и на целия сектор "Национална сигурност". Генералът бе основен създател и почетен ръководител на Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ), професионалната гражданска организация на бившите разузнавачи, чиято най-важна и основна, благородна цел е да бъде защитена честта и запазено достойнството на българските разузнавачи, на всички онези, които със своята професионална дейност успешно защитаваха националната сигурност на България.
Книгата е принос в поредицата мемоарни и документални книги, написани от членове на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
В заключение бих искал да подчертая, че за нас, неговите бойни другари и колеги, генерал Владо Тодоров ще остане като един от героите-ръководители на българското външнополитическо разузнаване, защитавали с чест и професионализъм националната сигурност на своята Родина България.
