Пленарното заседание на тазгодишния Петербургски икономически форум, с участието на трима президенти, двама министър-председатели и Генералния секретар на ООН бе повече място за политически оценки и прогнози, отколкото арена за фундаментални икономически прозрения за движението на хора, капитали и технологии в един кардинално променящ се свят, в който най-употребяваните думи са „пост-истина“, „фейк-новини“, „токсичност“, „санкции“ и „протек-ционизъм“. Повечето мислещи хора на планетата през последните години осъзнаха,че „Третият път“ на Бил Клинтън, след 25 години агресия, войни, инсинуации и двойни стандарти тласка света към катастрофа. Онази част от американския истаблишмънт, която стои зад Доналд Тръмп, ясно разбра,че „изключителната“ и „единствена“ Америка вече няма силите и потенциала да бъде и „кмета“, и „попа“, и „стражаря“, и „даскала“ в световното „село“ и трябва да търси нови решения, които да ѝ върнат мощта и да „направят Америка отново велика“. Именно отново, защото тя вече не е велика!
Но у другата част на американския истаблишмънт, който богатее от господството си в еднополюсния свят, от пълната хегемония на американските транснационални компании и под всевиждащото око на Big brother има желания и невероятен мерак с гласовете на джендърите, на лесбийките и хомосексуалистите, с парите на банкстерите и спекулантите, с наглостта на имигрантите и еднополовите брачни двойки, под знамената на абсолютната и от никой и от нищо не ограничавана слободия да продължават да градят свят, в който потреблението да е мечтата на живота на хората, където да няма национална тъждественост, да не се „чува“ Божието слово, да няма граници, където малките народи, извън „златния милиард“, да стават все по-бедни, обезверени и нещастни и да се радват единствено на факта, че са все още живи.
Няколко дни след запомнящата се дискусия на президентския панел на ПМЭФ на 7-ми т.м., на сайта на Атлантическия съвет във Вашингтон се появи публикация със заглавие: „Съединените щати и Централна Европа: второ столетие сътрудничество“. Експертите на Атлантическия съвет, между които има и българин на висок административен пост, анализирайки настроенията на населението в Централна Европа към Русия и САЩ са открили „тревожна тенденция“. В текста четем: „Въпреки растящата подкрепа за НАТО, в някои страни от Централна Европа се наблюдава тревожна тенденция – възможно, тя е свързана с руската дезинформация – за негативно възприемане на Съединените щати. От населението на тези страни, средно 23% разглеждат САЩ като потенциална заплаха за страните им и то при положение,че всички държави от региона са членове на НАТО. Още по-лошо е, че в България и Словакия болшинството от хората считат, че основната заплаха за техните страни са САЩ, а не Русия“, – се казва в текста. Така,например, в България едва седем процента посочват Русия като заплаха, докато за САЩ като заплаха са 25%, т.е. почти четири пъти повече. В Словакия 41% от запитаните посочват САЩ за заплаха, а 26%– Русия.
Атлантическият съвет е „генералният щаб“ на борбата срещу Русия. Там се коват стратегиите, кадрите, „фейковите новини“ и специалните операции по света. Оттам минават за съгласуване и милиардите свежонапечатани долари,предназначени за промиване на мозъци и пране на съвести. След като борците за всеобща „свобода“ реагираха така мълниеносно от казаното в Санкт-Петербург означава,че настъпва не тревога, а паника в редиците на световната русофобия от страх да не загубят геопо - литическия си контрол над бившите социалистически страни в Европа. А когато големите „зъбни колела“ на историята започват постъпателно да се въртят все по-ускорено, то малките, на периферията, просто изхвърчат от високоплатените си и пожизнени „местенца“ под отвъдокеанското „слънце“!!
Какво стресна централата на Атлантическия съюз във Вашингтон?
Предлагаме на читателите сами да намерят отговора, разчитайки подтекста в думите на Владимир Путин, Си Цзинпин и Антонио Гутереш, на словака Петар Пелигрини и арменеца Никол Пашинян пред Международния икономически форум.
След като за изминалата 2018 година, РФ начело с Владимир Путин показа своите нови възможности в създаването и експлоатацията на съвършенно непознати видове въоръжения и специална техника, получавайки по този начи едностранни преимущества от фактора „сила“, в речта пред Форума Президентът на Русия огласи собствените си виждания и оценки за съвременното състояние на света и формулира приоритетите на държавата и обществото в РФ през следващите пет години.
Словото на руския президент следва да се възприема не само като продължение на констатациите, но и като сбъднали се прогнози, залегнали в известната му реч на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността през 2007 година:
„Трябва да си признаем, че съществуващият модел на икономически отношения, за съжаление, е в криза. И тази криза има всеобхватен характер. Проблемите се трупат и умножават през последните десетилетия. Те се оказаха много по-сериозни и мащабни от предишните“. „Политиката на количествено смекчаване,другите предприети мерки не решиха проблемите по същество, а само ги отсрочиха в бъдещето“. „Нещо повече, световната икономика навлезе в период на търговски войни и увеличаващ се пряк и скрит протекционизъм“. „За три десетилетия (след 1989 година-б.м.) делът на страните от Г-7 в глобалния БВП по паритетна покупателната способност от 48% спадна на 30%“.
„По същество днес сме в процес или в опит да се сформират два свята, като пропастта между тях непрекъсната се увеличава. Хората в единия свят имат достъп до най-съвременните системи в образованието и здравеопазването, до най-новите технологии, а другите – нямат перспективи, нямат шанс да се измъкнат от бедността, а някой даже балансират на границата на оцеляването“.
И Президентът на РФ вижда два възможни сценария за развитие на ситуацията в близка и средносрочна перспектива: „Първият е съживяването на унифицирания модел на глабализацията, превръщането ѝ в пародия, в карикатура на самата себе си, когато общите международни правила се подменят със закони, административни и съдебни механизми на една страна, или на група влиятелни държави, както в момента действат, – аз със съжаление констатирам този факт, – Съединените щати, разпростирайки своята юрисдикция върху целия свят. Вторият сценарий е фрагментацията на глобалното икономическо пространство чрез силовото налагане на политиката на неограничения икономически егоизъм. Но това ще ни доведе до безкрайни конфликти, до търговски войни, а може би не само търговски, образно казано, до боеве без правила: всеки против всеки“.
Владимир Путин вижда решението на въпроса в изработването на устойчиви и справедливи модели на развитие, взаимно договорени, но и уважавани от всички участници в световния икономически процес. И за да не останат само на хартия „ние трябва да поставим в центъра на дискусията въпросите за суверинитета, за безусловното право на всяка страна на свой собствен път на развитие, и добавям, отговорност не само за собственото си устойчиво развитие,но и за всеобщото устойчиво развитие“. „Естествено, без да се натрапва на всички един-единствен канон, а, преди всичко, хармонизация на националните икономически интереси, принципите на взаимодействие, конкуренция и сътрудничество между страните със своите си различни модели на развитие, особености и интереси. Изработването на подобни принципи следва да е максимално открито и демократично“. „Очевидно е, че тези дълбоки промени изискват адаптиране на международните финасови организации, преосмисляне ролята на долара, който, бидейки световна резервна валута, днес се превърна в инструмент за натиск на страната-емитент върху целия останал свят“.
За руският президент основна роля в тези процеси трябва да играе Организацията на обединенинте нации, „уникална по своята представителност организация, чрез усилване на икономическите ѝ институти, а така също ефективно да бъдат задействани и обединения като „Групата на двадесетте“.
Според президента на РФ Владимир Путин мястото, ролята и суверенинета на една държава в съвременния свят се определя от способността ѝ да осигури безопасността на собствените си граждани, да запази националната си индентичност, но и да внася своя принос в развитието на световната култура.
„Но има още, най-малкото, три фактора, които според нас са с основополагащо значение:
първият фактор е благополучието и благосъстоянието на човека, възможностите му за разкриване на неговите таланти. Нашата задача е в близките години да влезем в „петицата“ на най-големите икономики,което не е самоцел,а само средство за да стигнем и да се закрепим на средноевропейското ниво по всички основни параметри, отразяващи качеството на живот и благополучие на хората.
Вторият фактор е възприемчивостта на обществото и държавата към бурните технологични изменения. Това безусловно е националната стратегия за развитие на технологиите в областта на изкуствения интелект, новите материали, геномните технологии в медицината, селското стопанство и промишлеността,а така също портативните източници на енергия, технологиите за нейната доставка и съхраняване.
Третият фактор е свободата на предприемаческата инициатива, а това означава създаване на благоприятно делова среда. Днес по редица въпроси по обслужването на бизнеса,по качеството на предоставяните административни процедури ние се изравнихме, а в много случаи и изпреварваме страни със силни и утвърдили се предприемачески традиции“.
Започвайки своето иизказване пред Форума с думите : „Признателни сме на нашите гости за вниманието и приятелското отношение към Русия, в основата на които винаги са прагматизма, взаимните интереси и,разбира се, доверието един към друг, прямотата и точността“,Президентът на РФ завърши речта си, споделяйки следното: „Скъпи приятели! В Русия днес ние пристъпваме към реализацията на действително стратегически дългосрочни програми,много от които,без преувеличение, са с глобален характер. Русия е готова за предизвикателствата и за промените. Ние каним всички за широко, равноправно сътрудничество“.
В своето изказване Председателят Си Цзинпин открои следните въпроси„Съвременният свят преживява невиждани за последните 100 години дълбоки изменения.Темповете на растеж на страните с формиращ се пазар и развиващите се страни са безпрецедентни. В Китай придават особено значение на развитието на международното сътрудничество в областта на устойчивото развитие. Пример за това е издигната от мен през 2013 година инициатива „Един пояс – един път“, която е насочена към взаимна изгода и всеобщо развитие.
Понятно е, че международно сътрудничество е невъзможно без искрени, доверителни, еднакво мислещи партньори. В лицето на Русия ние имаме не само най-големия си съсед и всеобхватен стратегически партньор,но и един от най-важните си и приоритетни партньори за сътрудничество във всички области. Ние с Президента Путин се договорихме за обвързване на ЕПЕП и ЕАИС. При това инициативата за съвместна реализация на „Един пояс – един път“ (ЕПЕП) е съзвучна и с идеята на Президента Путин за „голямото Евроазиатско партньорство“.
„Китай последователно ще разширява откритостта, конкретно достъпа до пазарите си, ще създава благоприятна бизнес среда за честна конкуренция. Твърдо ще отстояваме икономическата глобализация, многостранната търговска система, ще полагаме усилия за преодоляване на неравномерността и несправедливостта в развитието на световната икономика. Необходимо е да увеличаваме усилията си за построяване на толерантно общество на всеобщата икономическа задоволеност, издигащо на първо място интересите на човека. Повишаването на благосъстоянието на народа е първостепенна задача за всяка държава. Необходимо е да се придържаме към курса за „зеленото“ развитие в името на построяването на прекрасен дом, където цари хармонията между човека и природата. Както казва знаменитият руски писател Достоевски „Красотата ще спаси света!“. Да се запазва красотата на природата за внуците и правнуците – това е славната мисия на хората от нашето поколение.
Мирът и развитието остават лайтмотива на нашето време.На фона на засилващата се антиглобализация, хегемонизъм и политика на силата се разрастват нови проблеми и предизвикателства. Човечеството е на кръстопът. Устойчивото развитие като най-добър изход от сегашното положение съвпада с инициативата за формиране на съобщество с единна съдба на човечеството по цели и ценности. Те ще служат като общо благо за цялото човечество и на целия свят“.
В своето изказване Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш сподели:
„Днес международното сътрудничество се намира под огромен натиск. Ценностите на Устава на ООН се подложени на предизвикателства и заплахи. Ние бавно се движим към многополярен свят. Това само по себе си е изключително позитивно явление, но историята ни напомня, че многополярността сама по себе си не дава гаранции за мир в света.
Искам да подчертая няколко императива,които имат отношение към духа на международното сътрудничество и се надявам върху духа на Санкт-Петербург. Първият е справедливата глобализация, която трябва да работи за интересите на всички. Вторият е,че ние трябва да признаем извънредното положение по отношение на климата. Затоплянето се ускорява, а политическата воля се забавя. На нас ни е нужна „зелена“ икономика, а не сива икономика, нужно ни е да се научим да правим бизнес, нужно ни е да генерираме енергия, да строим по новому градовете си.
Цифровата икономика може да даде мощен импулс за решаването на целите на устойчивото развитие в целия свят. Но технологиите са вектор на надеждата, но и източник на страх. Затова са необходими инвестиции в образованието. При това образованието трябва да стане друго, не просто обучение, а да дава знания, как да се учи, и да насърчава човека да учи цял живот. Ние трябва да преодолеем цифровото неравенство.Ние трябва да създаваме цифровия потенциал по такъв начин, че новите технологии да са на наша страна, на страната на силите на доброто. На нас ни е необходимо и ново поколение социално осигуряване, за да може хората, на които глобализацията влияе негативно, да получават помощ“.
Министър-председателят на Армения и ротационен председател на ЕврАзЕС Никол Пашинян заяви:
„Като членове на Евразийския съюз ние определяме за важно да създадем институционално сътрудничество между различните интеграционни обединения и проекти. Считам за приоритетна реализацията на идеята за обвързване на ЕАИС и „Икономическия пояс на Пътя на коприната“. Тя е напълно логична и рационална.
Също така считам за перспективно задълбочаване на сътрудничеството на ЕАИС с Европейския съюз.Мисля, ако не в най-близко бъдеще, то във всеки случай в средносрочна перспектива таково сътрудничество е реализуемо и неизбежно“.
Министър-председателя на Словакия Петар Пелигрини:
„Дневният ред 2030“ насочва вниманието ни към няколко елемента,които имат решаващо значение за екологичното устойчиво развитие, но на които често не се отдава значение. Преди всичко – финансирането. Необходими са от 5 до 7 трилиона ам. долара глобални инвестициия всяка година (това са 5-7 процента от глобалния БВП). Вторият въпрос е въпросът за комуникациите и установяването на хоризонтални връзки. Решаването на тези проблеми не е работа на ООН. Ние трябва по-добре да разпространяваме целите на устойчивото развитие,на нас ни е нужен общ език, който да ни позволи да преодолеем културните и географски граници.
Цифровият хуманизъм означава, хората,човекът да остават в центъра на внимание в процеса на цифровата трансформация. Необходимо е всичко това да се разглежда съвкупно, в интерес на подобряването живота на хората и запазването на нашата планета“.
ххх
Такава е „квинтесенцията“ от изказванията на петимата ръководители. Когато това са думи, откровено споделени от ръководителя на държава, заемаща една шеста от планетата, или от лидера на „поднебесната“, чието население е една шеста от човечеството при 194 суверенни и международно признати държави, от Генералния секретар на ООН и от трима ръководители, представляващи едни от най-древните християнски народи, то безспорно е нужно внимателно да се вслушаме и анализираме споделеното от тях. За триумфа на България и президента Радев на Форума стана дума в предхождащата статия, но за нас, българите, е от изключителна важност да търсим и намираме най-доброто от световното знание за да съумеем да издигнем просперитета на държавата и благополучието на нашия народа.
Какви са главните изводи?
Светът е вече в период на търговски войни,с пряк или скрит протекционизъм. Делът в глобалния БВП по ППС на страните от Г-7 за последните 30 години е спаднал с 18%. Днес сме в процес или засега опит да се сформират два свята, пропастта между които непрекъснато се увеличава.Съединените щати разпространяват своята юрисдикция върху целия свят, което ще доведе до безкрайни конфликти и до боеве без правила: всеки против всеки. Преосмисляне ролята на долара, който се превърна в инструмент за натиск на страната-емитент върху останалия свят. (В.В.Путин).
На фона на засилващата се антиглобализация, хегемонизъм и политика на силата се разрастват нови проблеми и предизвикателства. Човечеството е на кръстопът.(Си Цзинпин)
Днес международното сътрудничество се намира под огромен натиск.Ценностите на Устава на ООН се подложени на предизвикателства и заплахи. Технологиите са вектор на надеждата, но и източник на страх.Ние се движим към многополярен свят.Това е позитивно явление, но историята ни напомня, че многополярността сама по себе си не дава гаранции за мир в света (Антонио Гутереш).
Какви са перспективите?
В центъра на дискусията трябва да се поставят въпросите на суверинитета, за безусловното право на всяка страна на свой собствен път на развитие. Мястото, ролята и суверининтета на една държава се определя от способността ѝ да осигури безопасността на гражданите, да запази собствената си тъждественност, да има свой принос в развитието на световната култура, но основополагащо значение има способността на държавата да осигури благополучието и блогосъстоянието на човека. Вторият фактор е възприемчивостта на обществото и държавата към бурните технологични изменения, а третият е свободата на предприемаческата инициатива. В международните и междудържавните отношения основна роля трябва да играе ООН, а на мястото на Г-7, като площадка за общуване на световните лидери да се утвърждава формата „Г-20“ (В.В.Путин).
В лицето на Русия ние имаме не само най-големия си съсед и всеобхватен стратегически партньор, но един от най-важните си и приоритетни партньори за сътрудничество във всички области. Ние с президента Путин са договорихме да обвързваме „Един пояс - един път“ с Евразийския икономически съюз. Твърдо ще отстояваме икономическата глобализация, построяване на толерантно общество на всеобща икономическа задоволеност, издигащо на първо място интересите на човека. Ще строим прекрасен дом, където да цари хармония между човека и природата. Устойчивото развитие като най-добър изход от сегашното положение съвпада с инициативата за формиране на съобщество с единна съдба на човечеството по цели и ценности. (Си Цзинпин)
Императиви, които трябва да работят за интересите на всички: справедлива глобализация, „зелена“ икономика, а не сива, нужно ни е да правим бизнес, нужно ни е да генерираме енергия, да строим по новому градовете си. Образованието не трябва да е просто обучение, а да дава знания, как да се учи. Трябва да създаваме цифровия потенциал по такъв начин,че новите технологии да са на наша страна, на страната на силите на доброто.(Антонио Гутереш).
Евразийският съюз счита за важно,логично и рационално обвързването на „Един пояс-един път“ с Евразийския икономически съюз. Ако не в най-близко бъдеще, то в средносрочна перспектива задълбочаването на сътрудничество на ЕАИС и ЕС е реализуемо и неизбежно. (Никол Пашинян)
Цифровият хуманизъм означава хората,човекът да останат в центъра на внимание в процеса на цифровата трансформация.
Необходимо е всичко това да се разглежда съвкупно, в интерес на подобряването живота на хората и запазването на нашата планета“. (Петер Пелегрини)
Анализите, оценките и прогнозите, прозвучали в Санкт-Петербург спокойно можем да приемем като крайъгълния камък в основата на новата конфигурация на света – полицентричната. Събитията от последните дни и месеци показват,че този процес е в ход: ролята и функциите на всички международни обединения променят своя състав и насоченост; доскорошни врагове вече членуват заедно и приемат общи решения в регионални организации; групи от държави, открито и категорично, подкрепят онези свои партньори, към които са насочени заплахите и провакациите на все още силните на деня; народите, с мъдростта, си тотално обезмислят хвърлянето на милиардни „инвестиции“ в неуспешни „цветни революции“; големите източни икономики инвестират огромни средства в глобална инфраструктура, преодоляваща граници, стари вражди и подозрения; светът се отказва от долара като всеобщо планежно средство.
N.B. Свидетели и участници сме на историческия момент, „когато се наливат основите“ на новия световен ред, в който няма да се налага хората и държавите едновременно „да слугуват на двама господари: на Бога и на мамона“ и, където силата на правото ще надделява все по-често и безусловно над правото на силния.
➠ ПРОДЪЛЖЕНИЕ | КАЛЕЙДОСКОП МАЙ/ЮНИ | ТРИУМФ ЗА РУМЕН РАДЕВ И БЪЛГАРИЯ