(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Калейдоскоп-Светът през 2020
списание „The Economist“ предлага своята ребус версия за събитията през годината

Калейдоскоп-Светът през 2020
Aвтор:  Георги Вацов 

06 Април 2020

В един свят на пост-истина, пост-модерна и пост-сарказъм има хиляди начини за непряка "езоповска" комуникация, която се използва активно от влиятелни тайни общества и кръгове. 

Вече тридесет и четири година флагманът на световната и английска журналистика, авторитетният „The Economist“, публикува на челната си корица загадъчен „пъзел“, чието разплитане доставя истинско удоволствие на хората, които с интелект и власт формират привлекателния облик на капитализма сред средната класа, очакваща да получи от босовете си спокойствие, просперитет и добро бъдеще за своите деца. Доколко тези „картинки“, след разгадаването на скрития им смисъл, са обективни и добронамерени към всички хора по света е отделен въпрос, най-вече поради факта ,че акционерите на списанието са тези, които определят целите и чертаят магистралите за тяхното осъществяване в съответствие със собствените си виждания и желания, а това винаги е строго субективен процес! В случая това са финансовите властелини на планетата, които вече над две столетия, без да се показват на светло, виртуозно дирижират световния си оркестър така, че музиката да приспива масите и да заглушава непрекъснатия звън на монетите!

Ежегодните прогнози на авторитетното западно издание в повечето случаи разголват подсъзнателните страхове и съкровените желания на финансовите елити. В света на пост-истината, на пост-модерна и пост-сарказъма, съществуват множество начини за непряка „езоповска“ комуникация, която активно се използва от много и твърде влиятелни тайни общества и кръгове. Традиционно „The Economist“ дава своите прогнози, а в много случаи и подсказва желания от Ротшилдови ход на световните събития през настъпващата Нова година.

За 2020 година челната корица е оформена по подобие на „Таблицата за проверка на зрението“ на холандския офтамолог Херман Снелен, със симетрично подредени и градиращи от големи към малки латински букви, свързани в непрекъснат текст. Този начин на писане, без интервали между отделните думи, е характерен за библейските текстове от свитъците на Мъртво море.

Първата дума „TRUMP“ е драстично по-малка по размер от последната дума „russia“, с което авторите вероятно искат да ни кажат, че през 2020 година проблемът „Доналд Тръмп“ за западния свят ще е многократно по-болезнен от проблема „Русия“ и че на английскоговорящия читател, за да се ориентират в случващото се в страната на Путин, ще му е нужно силно „зрение“, включително и с използването на допълнителни „инструменти“, за разлика от историите, свързани с 45-я президент на САЩ, където за авторите всичко е пределно ясно и ,естествено, твърде негативно?!?

Всичките седемнадесет думи и четирите абревиатури ни насочват към значими планетарни събития и личности, които през настоящата година ще бъдат главния акцент в обществения живот на човечеството – президентът Тръмп, излизането на Великобритания от ЕС(Brexit), изкуственият интелект(АI), олимпиадата в Токио, космическите изследвания на планетата Марс, климатичните промени на Земята, Предеседателят на КНР Си Дзинпин(ХI), световната икономическата рецесия, световното изложение ЕКСПО в Дубай, целите на устойчивото развитие на планетата(SDGs), новият 25-ти филм от поредицата за Джеймс Бонд, 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен, „визията“, като съществен елемент по пътя към прогреса за отделния човек и човечеството като цяло, конференцията в Шотландия по въпросите на биоразнообразието на планетата, годината на Белия метален плъх по китайския календар, Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (NPT), сенаторката-кандидат за президент от ДП на САЩ Елизабет Уорън, 500 години от смъртта на италианския художник от епохата на Ренесанса Рафаел, 200 години от раждането на медицинската сестра Флоранс Найтингел, ролята на държавата Русия в света.

Според дългогодишния редактор на броя, посветен на „Света през 2020“, Даниел Франклин, дванадесет са акцентите, на които читателите следва да обърнат внимание:

 – „Страшният съд“ за Доналд Тръмп ще е в два епизода – гласуването на импийчмънт в Конгреса и редовните президентски избори в САШ, като списанието е на страната на сенаторката от Демократическата партия Елизабет Уорън, която е известна със своите социалистически проблясъци, както и с негативната си позиция спрямо акулите от Уол Стриийт и частните финансови фондове. За анализаторите неочаквана бе подкрепата за Уорън от 44-я президент на САЩ Барак Обама, при положения ,че основният кандидат на демократите е неговият вицепрезидент Джо Байдън. Интересното е, че едноверменно с тази си прогноза Франклин помества в рецензията имнението, че Великобритания ще се разпадне след предстоящия Брекзит, което означава, че за англоговорящото братство тези две изпитания през годината са от особена важност. Известно е, че акционерите и редакционният колектив на сп. „Економист“ са с ярко изразени неолиберални позиции, подкрепяйки глобализацията, свободната имиграция, свободния пазар, еднополовите бракове, легализация на леките наркотици, Истанбулската конвенция и т.н., което ги прави безпощадни противници на президента Тръмп; по отношение рецесията, която заплашва планетата, мнението на Франклин за Китай е, че икономиката му постепенно ще си възвръща високите темпове на растеж, докато за САЩ и Европа, предвид търговската война, която се разгаря помежду им, спадът в икономиката ще се задълбочава;
– с цел увеличаване на клиентската си маса и даването на нови кредити, емисионните центрове ще се борят с рецесията чрез количественото смекчаване, а банките ще водят битката си за оцеляване главно чрез отрицателните лихви. Америка върви към тежка рецесия, но изненадващо за всички може би ще избегнат сгромолясването на пазарите и ръстът на икономиката ще се възстановява. Целта на тази прогноза е да се дискредитира лозунгът на Тръмп „Да направим Америка отново велика!“ и да се покаже, че в свободната пазарна икономика действат обективни закони, а не личното мнение и желание на когото и да било;
– през 2020 година Китай позитивно ще излезе от рецесията и ръководството на поднебесната ще обяви, че КНР е постигнала целта си за умерен просперитет на страната. Огромното болшинство държави по света, вкл. и ЕС, ще трябва да търсят мястото си в областта на високите технологии и търговията в пространството между Китай и САЩ, а от резултата ще зависи и тяхното бъдеще;
– през новата високосна година светът ще е спорт, главно поради превеждането на ХХХII Олимпийски игри в Токио, на Европейското първенство по футбол, а за населението на Австралия спортните емоции ще са свързани с резултатите от националното първенство по крикет Т-20, игра, ползваща се с огромна популярност сред населението на Англия и Уелс;
– по мнението на Даниел Франклин по време на „Преглед-конференцията“ (RC), която ще се проведе през май в Ню Йорк, страните-участнички едва ли ще постигнат успех, главно поради факта, че чл. 6 от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) не задължава страните да ликвидират оръжията си, а говори за проява на добра воля при отказа си от ядреното оръжие. Така САЩ и РФ, както през 2005 г. и през 2010 година, ще водят пазарлък, но едва ли ще стигнат до решение, а останалите седем държави, притежаващи такова, очакват великите сили първи да постигнат съгласие. В 75-та годишнина от ядрената бомбандировка над Хирошима светът ще констатира, че страните, притежаващи ядрено оръжие, напрекъснато се увеличават и контролът постепенно се губи. Това, вероятно, ще принуди двете велики ядрени сили да подпишат Договора СНВ-4;
– Във връзка с подготовката и провеждането през октомври 2020 година в гр. Кунмин, Китай, Конференция на страните от Конвенцията за биоразнообразието и Конференцията в Глазгоу, Шотландия, за борбата с въглеродните емисии Даниел Франклин предвижда, че ще се разраства движението за устойчиво развитие (SDGs) по света. Изводът на редактора на списанието „The Economist“ е, че бизнес-лидерите и правителствата ще демонстрират подкрепа на целите за устойчивото развитие на капитализма, докато акционерите на големите транснационални конгломерати им позволяват да го правят!
– През 2020 година страните от Персийския залив ще приветстват света в рамките на две събития от световен мащаб – провеждането на световното изложение „ЕХРО-2020“ в Дубай, ОАЕ, и срещата на високо равнище на двадесетте най-развити страни в света, членове на групата Г-20. В изложението, което ще продължи 6 месеца, участие ще вземе и държавата Израел, с която ОАЕ не поддържа дипломатически отношения. Арабските страни се надяват възелът от проблеми, който задушава развитието на страните им с провеждането на ЕХPО да започне да се развързва, а ръководителят на новата държава Южен Судан заяви, че участието в ЕХРО е златна възможност за най-новите държави да намерят своите приятели;
– през 2020 година планетата Марс ще е обект на засилено внимание от страна на учените от цял свят: НАСА се готви да изпрати дрон, който да прелети през тънкия атмосферен слой на планетата. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще осъществи кацане на повърхността на Марс на робота „Розалин Франклин“, Китай ще предложи създаването на „Общество за съдбата на човечеството“, което да обедини всички световни дейности в космоса с „китайската мъдрост“, а през годината на Белия метален плъх китайските учени ще изпратят към Марс апарата „НХ14“. Първата междупланетна мисия на арабския свят ще се осъществи от ОАЕ чрез изпращането на сондата „Надежда“ на повърхността на планетата Марс;
– набиращата скорост четвърта технологична революция в света през 2020 година ще регистрира огромни постижения, но ще преживее и кризисни моменти. Позитивните новини ще бъдат свързани с масовата поява на летящите таксита, на електрическите супер коли и персонифицираната медицина, а спадовете и проблемите в дейността на големите високотехнологични гиганти – двигателите на научно-техническия прогрес ще бъдат предизвикани от неясни държавни и международноправни регулации, от необосновани данъци и от войнствен критицизъм към изследвания и изобретения. Мобилната социална мрежа „Инстаграм“ ще си създаде големи проблеми във връзка с провеждането на президентските избори в САЩ.
– големите кръгли годишнини в живота на велики личности и събития ще резонират своеобразно в общественото мнение по света в зависимост от идеологическите приоритети на отделните нации: 500 години от смъртта на Рафаел, 400 години от акустирането на кораба „Мейфлаер“ на американския бряг, 250 години от рождението на великия композитор Бетовен, 200 година от рождението на медицинската сестра Флоранс Найтигъл, станал повод за обявяването на 2020 година за година на милосърдните сестри, 100 години от въвеждането на сухия режим в Америка, 75 години от създаването на ООН и от бомбандировката над Хирошима и Нагазаки, 50 години от създаването на вокално-инструменталната група „Бийтълс“;
– през 2020 година ще се разрази истинска война за спечелване на огромната аудитория от читатели, слушатели и зрители на безкрайно увеличаващите се информационни формации. Технологическата битка ще се съсредоточи върху това, как на малкия екран на смартфона и на таблета да се експонира картината от ефирните и интернет-телевизиите; в епохата на „Нетфликса“, когато вече никой не иска да плаща за 200 канала, ползвайки само десетина, всяка голяма медиа ще има собствени сателитни услуги и ще лицензира все по-малко предавание в „Нетфликс“. Информационните гиганти ще предоставят на франчайз свои предавания на производствени и търговски световни конгломерати, които да рекламират своята продукция и т.н. Торентите ще се включат в официалния информационен поток, геймърите ще получат нови възможности, а на екраните по света ще се появи 25-та серия за Джеймс Бонд, който, в традиционния си стил, ще проследява действията на един световноизвестен учен. През настоящата година Националният музей в Кайро ще представи по нов физически начин своята експозиция.
– Двадесетте години на ХХI век ще са декадата на младите стари  – за пръв път хората до 30-годишна възраст в света ще са по-малко от тези на възраст над 30 години. Третото десетилетие на века ще бъдат лоши години за африканските управляващи династии, ще бъдат разрушаващи за страните, където съществува сепаратизъм и ще бъдат вдъхновяващи за генетиците в растениевъдството.

Последната тема, която презентира редакторът Даниел Франклин, е свързана с т.н. млади стари, т.е. хората, които в перида 2020- 2030 година ще бъдат на 65-75 годишна възраст, т.е. тези ,които са родени след 1955 година. В развитите страни – в ЕС, в т.ч. и в България, в САЩ и РФ пенсионните системи изпитват огромен платежен дефицит, който се покрива от бюджетите на страните, но в много случаи и от външни кредити, които също натоварват националните бюджети. Решението на разрастващия се проблем не е в повишаването на пенсионната възраст, а в това, достигналите пенсионна възраст граждани да продължават да работят, без да получават полагащата им се пенсия, докато им се работи. Така например, през 2016 година, 1/5 от населението на възраст 65-69 години в богатите страни е продължавало да работи, независимо от навършената пенсионна възраст. Оставайки обществено ангажирани, младите-стари, като по-образовани, с по-висока обща култура, отново ще изнесат на плещите си промяната на света така, както са го правили няколко пъти преди това в различните етапи от развитието на страните си. Това поколение, сравнено в световен мащаб с предишните поколения пенсионери, е по-могобройно и по-здраво. През 2020 година то ще представлява 11% от населението на планета, докато през 2000 година то е било 8%.

В контекста на задълбочените обсъждания в световната преса, темата за „старите-млади“ е особено актуална за България. Непрекъснатото повишаване на цените на горивата, на комуналните услуги, на някои стоки от първа необходимост, на предлаганите от държавата социални услуги с проценти над годишната инфлация показват, че в бюджета на България парите не достигат и чрез номинално по-високите акцизи и ДДС гражданите са тези, които отново покриват дефицитите. Със смехотворни аргументи се увеличават преките местни и национални данъци и такси. Стигна се до този държавен рекет върху гражданството, защото за тридесет години, благодарение на „родолюбивата“ политика на Луканов, Филип Димитров, Костов, Станишев и Борисов България остана без индустрия, без селско стопанство и без изключително печелившата си външна търговия и днес българската икономика не генерира достатъчно приходи за да  пълни хазната.

Проблемът е, че с бездарната си, некомпетентна и заробваща политика, българското правителство вече 10 години тика страната в тресавището на вечната задлъжнялост, пускайки периодически „кьор-фишеци“ от сорта, че има ръст на БВП, при положение, че в приходите и разходите включва и взетите кредити и тяхното обслужване, и приходите от контрабанда и проституция, и амортизационните разходи и дотациите от европейските кохезионни и структурни фондове. Голямото „постижение“ на премиера, с което той се гордее, е, че в България практически няма безработица, но този факт е верен само в частта си ,че в България вече не достига квалифицирана работна ръка, защото емигриралите над два млн. млади, предприемчиви и работливи българи работят за попълването на пенсионните фондове на водещите европейски държави, а не за българските.

Когато с гордост съобщаваш на света, че България за 2019 година е изразходвала 3,1 % от БВП за въоръжение, то демонстрираш пълно непознаване на историята, която ни учи, че една от причините СССР да фалира икономически, бе „гордостта“ от огромните военни разходи. Точно неестествен стремеж за свръхсигурност бе точно разчетен от Д.Рейгън с инициативата му за стратегическа отбрана „Звездни войни“. Харченето на пари за закупуване на чуждо въоръжение и подготовката за война, при положение, че няма реална опасност за националната сигурност на България, си е чиста проба профанация и васален стремеж за докарване пред „чорбаджията“. Защото тези разходи не носят възвръщаемост, не стимулират трудова заетост, не внасят инвестиции за националната икономика, не участват в повишаването на производителността на труда и, в резултат нямат нищо общо с просперитета на държавата и благосъстоянието на народа. Остава единствено фукнята!

В анаграмата на челната корица на сп. „The Economist“ в червено е оцветена единствено думата „ВИЗИЯ“, подчертавайки изключителното ѝ значение за развитието и прогреса в света, особено за страните от ЕС. Визията за 2020 е дългосрочната прогноза за това, което днес прави света и това, което ще имат нашите внуци – идеи за техническото постижения на четвъртата технологична революция. В раздела със същото наименование, авторитетни професионалисти по отделните направления разсъждават за „изкуствения интелект като супер двигател на науката“ (Демис Хасабис, съосновател на „Deep mind“), за „новата роля на младите стари“ (Том Странбадж), Рен Зенгфей, основател на китайския гигант „Хуауей“, споделя, „че технологичната стратегия на „Хуауей“ е да намери решения за обработката, съхраняването и преноса на огромни обеми данни, като задачата е създаването на оптичната мрежа „6G“. Робин Найблет и Джим О’Нийл от Chathman House разсъждават за устойчивия световен ред, който е възможен не на основата на противоставянето Изток -Запад и стремежа пари на политическия и бизнес елит към власт и пари, а чрез предоставянето на цялата власт в ръцете на хората и обществените им обединения, които сами да формират собственото си бъдеще“. В обозрима перспектива „написаното от научните фантасти ще става реалност като огромни финансови средства, вкл. и от Фейсбук, ще се влагат в създаването на виртуален, измислен свят, за да може обикновеният човек да намира спасение от трудностите в ежедневието си“ ( Джеди Ъпстейн). През изминалите десетилетия са направени хиляди прогнози за 2020 година. Англиският вестник Индипендънт“, вече известен като интернет-издание „Клуб Z“, през 2009 г. е публикувал прогнозата си за 2020 година: „ще има села, в които ще живеят само пенсионери и те ще бъдат обслужвани от роботи; лабораторно ще бъдат създадени изкуствени сърца за трансплантиране; във връзка с изменението на климата ще има създадена ДНК база данни за по-бързо адаптиране към променящите се условия на живот на Земята“, Хамищ МакРой, автор на книгата „Власт, култура просперитет“ прави прогноза за света до 2050 годинаНаселението на света ще стане 10 милиарда души. Преобладаващо по-млади хора ще има в Африка и Индия, а застатаряващи ще бъдат континетална Европа и Япония. ЕС ще оцеелее, но ще бъде губеща силата си асоциация. Намаляващото население на Русия ще пречи за реализиране на глобалните ѝ амбиции. Китай ще бъде най-голямата и силна икономика, но поради застаряващото си население, ще се затвори към света, за да направи по-добър живота на собствения си народ. САЩ според автора ще останат най-богатият и жизнен регион в света, ефективно печелещ битката с Китай за глобално влияние. Останалият англоговорящ свят ще трябва да се съобразява с двата колоса. Технологичната революция ще направи живота на хората по-лесен. 3/4 от населението на света ще бъде средна класа. САЩ ще останат интелектуален водач на човечеството“. В заключение, авторът заявява: „Всичко описано по-горе няма да се случи, ако на земята се появат извънземни или ако хората не стигнат до убеждението, че все пак съществува висш разум, който може да променя и отхвърля нашите рационални идеи и прогнози“.

Всички тези актуални и дългосрочни прогнози са в дневния ред на правителствата и на специално създадени структури в държавите членки на ЕС и Русия, защото за всички, отговорни за вземането на важните решения, е пределно ясно, че изоставането в една от тези области ще бъде фатално за развитието на всяка отделно взета страна. Само България чака някой от „началниците“ да намери най-ефективните отговори, да ги „сдъвче“ и по милост, на вересия да ги подари на хитрите наши чиновници, а те да ги изкопират, представяйки ги като свои. Но едва ли този път схемата ще сработи! Твърде сложна е за нашите главанаци!

N.B. Визиите и глобалните прогнози на едно от най-четените списания в света се сблъскват челно с действителността, създадена в течение на 30 години на територията на вече 12-годишния член на Европейския съюз Република България. Ако героичният и трудолюбив български народ не се вдигне и не измете тази необразована, арогантна, професионално неподготвена и корумпирана управляваща „пяна“, то България ще е първата от страните-членки на ЕС, която ще бъде изключена от семейството на развитите европейски държави.

на горе