ВРЕМЕ Е...

На лов за себе си
Дипломатът на времето – Михаил Михайлов /премиера в „Перото“/

На лов за себе си

23 Септември 2021

На 23-ти септември в Литературен клуб „Перото“ се състоя завладяваща среща с част от творчeството на почетния консул на България в Намибия Михаил Михайлов.
Събитието бе част от програмата на Държавиня културен институт „Пишещите дипломати“ и бяха представени три от книгите на автора – „Лов и любов“, „История на истината“ и романът „Кафява захар“.

„На лов за себе си“ – бих нарекъл тази триада на Мишо, с която ще ни въвлече тази вечер под приятелски обстрел в радостното усещане, че в самолетите за дома, е имало и едно място за нас...

След множество поводи, в които с удоволствие и лекота съм говорил за моя талантлив и обичен приятел, днес може би съм най–затруднен...
Не само поради факта, че авторът на „Поетика на любовта“ и „Възхвала на лова“, проф. Валери Стефанов – като експерт в тези феноменални за човека пространства и издател – говори вече за творенията на Мишо, а да говориш след Валери по тези територии е „все едно да пееш след Лучано Павароти“...
Предвид това, като изкусен ловен другар и негов ценител, ще си позволя изкушението да се позова по пътя към Мишо на неговите жалони...
Валери, като задълбочен изследовател, разглежда различните видове любов.
Любовта, казва професора – може да бъде благословение, но и проклятие. „Поетика на любовта“ е една книга, от която освен удоволствие, читателят получава и много знание. Знание за цялата „антропология“ на любовта.

И аз посегнах към нея, за да разбера /аджеба/, този, нашият бушмен, /признавам си, не без моя помощ/, защо взе, че експонира формата „Лов и любов“... и накара дамите около себе си, да гледат на мен и на „братята по оръжие“ – с лошо око.?!
Но, любовта е събитие – казва професорът, не е дневен ред или годишна програма. Човек не може да реши, че в петък ще се влюби, а в неделя вече дълбоко ще обича. Той, обаче, може да се влюби в деня на своето влюбване, да обича времето на своята любов. Любовното събитие е събиране и споделяне... И ето:
– „Приятели мои, неземни – обичам ви!“ – пее Мишо в една негова песен – „Тук до мен на тази земя. Спокойно живея, щом знам, че ви има – вярвам, обичам, създавам, градя...“, и днес сме заедно..! А „вечните ловни полета“ са безкрайни... И Мишо днес ги споделя с нас.

Авторът на три, коренно различни творби, всъщност донарежда пъзела на „истинската история“ – за онези негови вечно скитащи същности – съхраняващи по особен начин, не само неговата цялост в разлома на времето днес.
Ние всички – пръснати като прах на вятъра, виждаме и търсим в този „бушмен“, „Анича“, „Че Гевара“, в този вечен „мариачи“ – живеца, глътката въздух, която нашият „стар боен другар“, като /резервния Виктор Хара/, законспириран някъде по света, внедрен като „нашия писател на Африка“, като „Дон Кихот на съдбата“ ...или „Дон Жоан на надеждите“ е жив и винаги, когато животът ни е прелял от ежедневие и невъзможности – търсим Мишо...
Небрежен, с кожено якенце от „два века и половина“, с нова дузина проблеми... и грабнал пушката и китарата – „кон уна копа де вино“ ни понася из небитието на всичко ценно в годините – загубени и забравени по драките парченца мечти, битки, надежди, любов и бъдеще...

...И така, тези парченца са станали толкова много, че „войните на духа“, тръгвайки „обратно“ по пътя към родината, уморени от хаотичното тичане – „...изблъскани от пътя, целите в прахоляк и кал“ /казваше нашият Дончо Цончев/ – виждат и слушат палячовците на днешния ден в ролята на звезди и кумири, а животът налага равносметки...
И тръгват, тези войни на духа на лов за себе си...

Много са траекториите и парчетата от пъзела на този многообразник Михаил Михайлов – хукнал да търси справедливия и специален свят на Анича... За да се окаже „на края на света” в есента на живота, с разпиляна душа и купища пробойни от бойното поле на изживяното.
В годините посягаше и към калашника и към писалката и затиснат от неправди и мисли, се радваше на познанията и мечтите си върху листа – така се родиха „Анича“, „Бушменска прокоба“, купища трогателни разкази и миниатюри, та и философски тези и анализи се прокрадваха в годините, и за Амон Ра, Маркс, диалектиката на живота... И много, много доброта лъхаше от всичко.

Този странен дипломат на времето, яхнал прикритието на ежедневието, се е превърнал във феноменален до абсурдност човек с безподобни характеристики. Той е всичко, което не е – с уникална убедителност. Така Анича става възможен навсякъде по света и ловът за правда и дълговечност на доброто – оцелява.
Там, на 12 000 км. от всичко любимо, китарата ровеше надълбоко из подсъзнанието, далеч „от всичко близко“... За да съхраниш себе си – за да те има. А и за да има къде да се завърнеш понякога... Или „някога“ – някой ден...
Днес, скъпи приятели и гости на Мишо, е този ден. Днешната премиера е това завръщане.

Много му се радвам и искрено тъгувам за времето из страниците, които днес  Мишо ни предоставя... Подсладени с малко кафява захар и горчиви истини от слуката на живота. А китарата, като бронебойни куршуми реже пространството, времето... Мисълта цепи мрака и с радостен възсторг пропява като заклинание „...Команданте Че Гевара“...

... Не знаеш колко време висиш тук, на някаква невъзможна точка – на най-високото място в саваната, дематериализиран и единствено с усещането, че те има, ама някъде другаде... В други умове, в други души и светове... Тук си само...нищо.А слънцето толкова смирено си тръгна от нас, опита да се хване за ръба на планината, но пътя му бе по-силен и вярата му в утрешния ден, в порива на утрото с дълбокото очакване, че ще има утре... В България.

Днес, в деня на есенното равноденствие... у дома и завинаги. Всичко е LOVe, приятелю... Тази дума, която единствено – и на български и на латински означава едно – „Лов и любов“.
На добър път, Приятелю, и наслука! Този път на книгите...

на горе