Паметникът на Победата в битката при Филипопол на 3, 4 и 5 януари 1878 г. е издигнат през септември 1881 г. по заповед на император Александър II в чест на най-важните сражения от Руско-турската война и е първият паметник, издигнат в чест на Освободителите на българската земя. По това време кмет на Пловдив е Иван Стефанов Гешов /1880 - 1883 г./.
Автор на проекта е архитект Вокар от Цариград. Строежът е организиран от офицери от инженерните части на Одеския военен окръг под ръководството на инженер-полковник Владимир Дмитриевич фон Рамбах.
В битката при Филипопол участват повече от 40 хил. войници и офицери от Руската императорска армия под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко.
Загуби в битката при Филипопол - 41 офицери и 1209 нижни чинове.
Паметникът е добре поддържан, намира се под юрисдикцията на община Пловдив, околното пространство изглежда много подредено, което показва системен подход към опазването на това важно за всеки български гражданин място. Тук непрекъснато се стичат потоци от хора - туристи и местни жители. Това е особено забележимо по време на националните празници.
Около Паметника има смърчове, засадени от съветските космонавти: Юрий Гагарин, Герман Титов, Валерий Биковски и Валентина Терешкова. Вниманието към този паметник и към нашата обща история е добре илюстрирано от следното събитие, свързано със засаждането на елхите при паметника. На 19 юни 1963 г. космонавтите Валерий Биковски и Валентина Терешкова се приземяват в степта в Казахстан, като по този начин завършват полетите на космическите кораби "Восток-5" и "Восток-6". А още на 11 септември 1963 г. те засаждат тук ели!
Надписът на гърба на Паметника гласи:
„В БИТКАТА УЧАСТВАХА:
Лейб-Гв. полкове: Преображенски, Семьоновски, Московски, Гренадирски, Павловски, Финландски, Литовски; Гренадирски полкове: Кексхолмски и Санкт Петербургски; Л.-Гв. Гвардейска стрелкова бригада, Л.-Гв. сапьорски батальон. Кавалерийски гренадирски, улански, драгунски, НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО консолидиран казашки, НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО улански и гродненски хусарски полкове. 1-ва и 2-ра гвардейска артилерийска и 3-та гвардейска и гренадирска артилерийска бригади; 2-ра, 3-та, 5-та и 6-та донска батарея и гвардейска кавалерийска артилерийска бригада. АРМЕЙСКИ ПОЛИКОВЕ: Архангелогородски, Волгодски, Костромски, Галицки, Пензенски, Тамбовски, Козловски, Воронежки пехотен; Екатеринославски, Астрахански и Казански драгунски; Бугски улан и Киевски хусарски; Кавказка казашка бригада, Донски полкове № 21,24,26,30 и 34. 5-та и 31-ва артилерийска бригада; 16-та конно-артилерийска батарея и донски батареи: конно-артилерийска № 1 и конно-артилерийска № 8, 15 и 19“.
Като очертаваме накратко историческите събития от онова време, отбелязваме, че битката при Пловдив, последната от големите битки в Руско-турската война от 1877-1878 г., е опит на османското командване да забави настъплението на руските войски към Одрин след превземането на София и поражението при Шейново. В началото на януари западният руски отряд от 71 хил. войници и 318 оръдия (под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко) напуска София и настъпва в посока София - Пазарджик - Пловдив - Одрин. Отрядът е разделен на 5 колони. Те били командвани от генерал-майор Николай Велиаминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангардът е командван от генерал-майор Виктор Дандевил, а кавалерията - от генерал-майор Владимир Клот. Задачата бела да се отрежат оттеглящите се остатъци от османските сили в Тракия, да им се попречи да се обединят в нова групировка под командването на Сюлейман паша и в крайна сметка да ги унищожат.
На 2/14 януари руските войски се изтеглят от окупирания град Пазарджик. Според сведения, получени от българите, групата на Сюлейман паша отстъпва в две направления: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3 срещу 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава брода на река Марица край село Айрене (сега Оризари), а в същото време кавалерийският отряд на генерал-майор Краснов преминава река Марица и по левия бряг се приближава към Пловдив. Османската отбрана е пробита. Сюлейман паша решава да се оттегли към Родопите и оставя голяма група (40 табора) край село Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (сега Брестник). По това време, по заповед на Сюлейман паша, на полето между ЖП гарата и квартал Остромила са екзекутирани пленени българи, участвали в националноосвободителната борба.
Отрядът на генерал-майор Краснов успява да премине река Марица по моста край село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Велиаминов изпреварват османския ариергард край с. Цалапица и с. Първенец. II драгунски ескадрон от 63 драгуни под командването на капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския драгунски полк успява да си пробие път към Пловдив. Малкият отряд научава от местни българи, че в града има повече от 1000 души пехота и черкезка кавалерия. Драгуните успяват да заловят пленник на железопътната гара и с действията си предизвикват уплаха у османците, която прераства в паника и бягство Капитан Бураго, възползвайки се от ситуацията, незабавно атакува и превзема квартал Мараша, хълма Бунарджик и пощата. Капитан Бураго изпраща известие за окупацията на Пловдив. Сутринта на 16 януари генерал-лейтенант Йосиф Гурко с целия си щаб влиза в града и обявява освобождението на Пловдив. Отслужена е благодарствена служба. Основните сили на руските войски веднага са изпратени да атакуват отстъпващите турски войски. Групата армии под командването на Сюлейман паша е лишена от възможността да се оттегли към Одрин и се насочва към Родопите, където се разпада на отделни части[1].
Споменът за битката при Филипопол е жив и днес.
В централните гробища на Пловдив можете да видите гроба на Георги Барбович и неговите другари. Георги Барбович е роден на 24 април 1849 г. в село Сватки, Полтавска губерния, потомствен дворянин. През 1865 г. завършва кадетския корпус в Орел, през 1867 г. - Третото Александровско военно училище, а през 1869 г. - Михайловското артилерийско училище. В чин лейтенант е назначен в 13-а полева артилерийска бригада. Участва в Руско-турската война като командир на далекобойна полубатерия. Участва при превземането на Никопол, превземането на Ловеч на 22.08.1877 г. и при ефективния обстрел на турските позиции край с. Пресяка. Присъдено му е званието капитан. След войната е зачислен в гарнизона в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 г., погребан е в Пловдив.
Надгробната плоча е издигната през 1939 г. в православното гробище "Свети Архангел Михаил", финансирано от община Пловдив и проектирано от архитект Васил Златарев. Тук почиват костите на руснаците, паднали за освобождението на България.
ГЕОРГИЙ БАРБОВИЧ - капитан от артилерията, роден на 24.IV.1848 г., починал на 8.V.1878 г.; капитан от артилерията, роден на 24.IV.1848 г., починал на 8.V.1878 г. 8.V.1878;
ВАЛЕНТИН БОГУЦКИ - лейтенант от Литовския лейбгвардейски полк, р. 30.VII.1852 г., убит в битката при Пловдив, 5.I.1878 г.
ПАВЕЛ СОКОЛОВИЧ - помощник-лаборант-фармацевт във военна временна болница № 57, починал на 7.VI.1878 г.
АНДРЕЙ МИХАЙЛОВИЧ БАЛАМЕЗОВ - роден в Кишинев на 29.XI.1860 г., починал . 22.XI.1878 Г.
НИКОЛАЙ ПЕТРОВИЧ КОБИЛИНСКИ - ротен комисар, чиновник в окупационната интендантска служба, убит в Пловдив на 20.V.1879 г.
МАКСИМ КАМОВИЧ - лейтенант от лейбгвардейския литовски полк, починал в Пловдив на 17.I.1878 г. от рана, получена в битката при Карагач на 4.I.1878 г.
ИГНАТИЙ ИГНАТИЕВИЧ ЯЧИНОВСКИ - лейтенант от лейбгвардейския литовски полк, починал в Пловдив на 22.I.1878 г. от рана, получена в битката при Карагач на 4.I.1878 г.
КОРНЕТ ТЕОДОР ОКСГОЛМ - датски гражданин от 9-и Киевски хусарски полк, роден на 23.1850 г., починал на 22.I.1878 г. от рана, получена в бой;
РАКОВ - унтер-офицер от лейбгвардейския хусарски полк, починал от рани, получени по време на разузнаване при Пловдив на 2.I.1878 г.
РАЗБИЦКИ - унтер-офицер от лейбгвардейския хусарски полк, починал от рани, получени по време на разузнаване при Пловдив на 2.I.1878 г.
ОТ ОБЩИНА ПЛОВДИВ
Недалеч от тук се намира и гробът на щабскапитана от 4-ти резервен пехотен батальон на армията Бертолд Станиславович Горват-Божичко, починал на 30 април 1878 г. Обстоятелствата на службата и смъртта на героя са неизвестни.
Гробът се намира в траурния парк на Католическите гробища, Пловдив.
Сега на 10-ия километър от пътя Пловдив - Пазарджик има паметник на освободителите на Пловдив - ескадрон от 63 лейбгвардейски драгуни под командването на капитан Бураго.
Мемориалният комплекс е издигнат през 1970 г. и носи второто име - "Паметник на капитан Бураго".
Паметник на капитан А.П. Бураго в Дондукова градина, Пловдив
Александър Петрович Бураго е роден, според някои източници, през 1846 г. в Харков, а според други - през 1853 г. в Уфа. Той е потомствен дворянин, който завършва Николаевското военно кавалерийско училище в Санкт Петербург.
От началото на Руско-турската война се сражава под командването на генерал Гурко, а от 4 до 5 януари 1878 г. отново е командир на 2-ри ескадрон на Лейбгвардейския драгунски полк, който с 63 драгуни прониква в Пловдив и го освобождава.
Щабът на Сюлейман паша се намирал в района на Централната гара. Капитан Бураго и неговите хора, заедно с отрядите за самоотбрана, състоящи се от българи, католици и гърци, сформирани в резултат на дейността на консулите на Австро-Унгария, Гърция и Италия под ръководството на френския консул в Пловдив Боасие, разработват и изпълняват следния план. Частите за самоотбрана заемат ключови позиции в центъра на града, както и драгуните на капитан Бураго. По негова команда всички едновременно откриват огън и извикват "УРА!", което накарало турците панически да избягат в Родопите, тъй като предположили, че руската армия е влязла в Пловдив. За този подвиг Александър Петрович е награден с орден "Свети Георги" IV степен и му е връчено военното звание "полковник". По това време той е само на 25 години.
В Пловдив паметта на А. П. Бураго е увековечена на още едно място - в самия център на града, на Дондуковата градина, където през 1969 г. е издигнат паметник. На състоялото се тук тържество, посветено на 142-ата годишнина от Руско-турската война, един от ораторите, доц. д-р Петър Ненков, заяви "Ще минават години, поколенията ще се сменят по строгите закони на живота и времето ще покрие всичко с пепел, но някъде в душата на всички нас, които обичаме своя град и родина, сигурен съм, има едно кътче, скрито и свято, като олтар, където се пази любовта и преклонението пред героичните подвизи - подвизите на нашите деди. Никога не забравяйте, че цената на нашата свобода е била много висока. Дълбок поклон и вечна слава на героите - българските опълченци и хилядите руски войници, положили белите си кости за свободата на нашето отечество. Нека нашият прекрасен хилядолетен град Пловдив да бъде във вековете".
За този подвиг на 9 ноември 2006 г. А. П. Бураго е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Пловдив".
На лицевата страна на паметника, посветен на битката при Филипопол, е изписано:
ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА
РУСКИЯ ИМПЕРАТОР
АЛЕКСАНДЪР II
под командването на генерал-адютанта Гурко в битката на 4 и 5 януари 1878 г.
Битката при Филипопол
Сдружение „Памет 1877-1878“, Пловдив
