„Потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език.
Кирил и Методий живели във времето на цар Михаил Иконоборец. Родили се в град Солун от баща по име Лъв, високопоставен, богат и добродетелен човек. Свети Методий станал славянски или български войвода и научил славянския език. След десет години оставил военната служба и приел монашески чин. Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По съвета на своя брат Методий оставил света, приел и той монашески чин и водил свет живот. (...)
Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана „В началото бе словото“ и го показали на царя и на другите, и на патриарх Игнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепископ Климент. Той бил родом българин, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария – това са всичките свети пет мъже на българския народ, и така с Кирил и Методия станали седем учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали ги първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора – всички говорят болгарска или воргарска книга, а не сербска или словенска. (...)
Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение. (...)
Така българите по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език.“ – из „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски, 1762 г.
„Похвала на Св. Кирил, учител на славянския народ, сътворена от епископ Климент“ – IX в.:
„Ето, възсия за нас, христолюбци, светозарната памет, на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни, който с благоверие и красота просия над земята като слънце, за да осветява целия свят със зарите на трибезначалното Божество.
Божията премъдрост си съзида храм в сърцето му, а на езика му като на херувим непрестанно почиваше Светият Дух, що разпределя даровете според количеството на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки от нас Благодатта е по мерилото на Христовото даруване.“ Защото Господ рече: „Който ме обича, и Аз ще го обикна, и Сам ще му се явя, ще си направя в него обител и ще Ми бъде като Син, а Аз ще съм му като Баща.“
Такава татковина търсеше нашият преблажен отец и учител, изостави всяка житейска съблазън, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. От младини той беше чист като ангел, странеше от житейските наслади и ги избягваше, а прекарваше все в песни, псалми и духовни поучения, за да следва пътя, по който да се възкачи на небето. И затова се изля в устните му Божията благодат (...)
Затова облажавам твоите устни, о блажени отче Кириле, чрез които за устните ми бликна сладостта на Духа.
Облажавам многогласния ти език, чрез който изгря за народа ми зарята на трибезначалното Божество и прогони греховния мрак. (...)
Облажавам предпочитаните ти ръце, от които за моя народ слезе облакът на богопознанието, що напоява с боготечна роса изгорелите от духовна суша наши сърца.“ – „Слова и служби“, Свети Климент Охридски, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008 г.
„Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи да влиза свободно в царските палати. А по-късно веднъж го запита: „Философе, бих искал да зная що е философия?“
А той с бързия си ум отговори веднага: „Познаване на Божиите и човешките неща, което учи доколкото човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал.“ - Из „Пространни жития на Св. св. Кирил и Методий“, IX в.
„Основатели на словянска-българска книжнина. – Кирилъ, светски Константинъ философъ, и братъ му Методи, родени въ Солунъ, презъ първата половина отъ IX векъ, сл. Хр., се величаятъ во свидьтелствата на устното и на книжевното предание, че са първи „преложили“ по словянска речь свещените книги. Свръхъ това Кирилъ се величае още и по преднина, че „сътворилъ“ словянското писмо (азбуке). Така тия два „самобрата“ отъ бройната челядъ на единъ византийски военачалникъ Лъвъ са основатели на словянска книжнина. И понеже словяните, по чиято речь и зарадъ които е била първично основана тая книжнина, са отъ племето на българския клонъ отъ голямата челядъ словянска, Кирилъ и Методи са родоначалници на българската книжнина. (...)
За успеха на делото си, като учители, Кирилъ и Методи поведоха по себе си вече отъ понапрежъ подготвени ученици. Поради това дело те ходиха дори въ Римъ, прозовани за обяснение отъ папа Адрианъ II, който похвали делото и го одобри. Въ Римъ се помина Кирилъ, 42-годишенъ, на 14. февруари 869. г., като се бе там покалугерилъ подъ това име. (...)
В Панония и Моравия се завъдиха около Кирила и Методия още ученици. Следъ Кириловата смъртъ остана Методи, като епископъ и после архиепископъ Моравски, да ръководи бележитото дело на словянско-християнско слово въ църковна служба и въ книга между моравските и панонските словяни. Делото цъвтъ до смъртьта на Методия, 6. априлъ 885. г. Отъ тогава се вдигна противъ него яростно гонение отъ страна на местно духовенство латинско-немско и на политика западно-римска. На тая политика се бе подалъ и приемникътъ на Ростислава моравски, князъ Светопълкъ, при когото се случи Методиевата смъртъ. (...)
Оная кирилометодиевска книжнина, която се разви въ българските земи подиръ византийско-словянската и подиръ моравско-словянската, е същинска книжнина българско-словянска. (...)
Българо-словянската книга, първа приготвена за християнска поука и за богослужение по словянска речъ, бъде възприета и отъ русите, за да им служи подиръ покръщането. (...)
Културно значение на българските словяни. - Презъ всички тия последици и въздействия отъ делото на Кирила и Методия българският народъ притежава въ историята определено културно значение за сърбохърватите, за чесите и словенците, за русите и ромънитъ; защото на негови предци езикът се яви пръвъ во словянска писменость, и защото съ тая българско-словянска писменостъ бе даденъ у речените народи тласъкъ за тяхна писменостъ домашна.“ – из „Любовь за родна речь“, Александър Теодоров-Балан, 2008 г.
„В 893 г. цар Борис I макар и вече предал короната на сина си Симеон решава, че има достатъчно свещеници и книги, за да предприеме съдбоносния ход. Той свиква Народен събор – аристократичният парламент на България, събиран веднъж на няколкодесетки години, за да решава само фундаментални за бъдещето на държавата и нацията въпроси. Съборът естествено е под пълния контрол на царете Борис I и Симеон и взема решение – в българските църкви да се служи само на българския говорим народен език.
Ражда се една нова европейска цивилизация. Цивилизация, базирана на идеологията на християнството, на християнските принципи, норми и морал, но изповядвани на свой роден език.“ – из „Българската християнска цивилизация“, Божидар Димитров, 2009 г.
„В Божествените писания всичко е донякъде противоположно на човешката мъдрост и блести с божествена красота и простота.
При духовните богатства трудът е малък, а благото голямо, а не като телесното, което се постига с много труд.
Където е вярата, там е и силата. - „От извора на цар-Симеоновия „Златоструй“, из „Златоструеви мисли“, подбрани от Константин Мутафчиев
„Изтъкнатият Кирило-Методиев ученик Св. Наум Охридски е един от книжовниците, положили основите на т.нар. Плиско-Преславски книжовен център, откъдето славянската писменост и култура се разпространяват в целия ареал на източните и южните славянски народи.“ – Из „Светилник на българите“, Светлана Николова, в. „За буквите“ 2010 г.
„Едно от най-значителните събития в историята на евангелизацията е несъмнено мисията на Солунските братя – светите Кирил и Методий. Те са апостоли на славяните, донасят им Евангелието, а същевременно полагат основите на родните славянски култури. Всички славянски народи в известна степен им дължат своя книжовен език и езика на богослужението.“ – Папа Йоан Павел II, октомври 1993 г.
„На 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за покровители на Европа...“ – из „Символите на България“, Таня Николова, 2014 г.
„Културата не е само богатство на един народ. Тя е съкровище за цялото човечество. Кирил и Методий, създадената от тях и разпространена от техните ученици писменост има значение за целия свят, понеже те дадоха възможност на всички славяни да бъдат братя с приемането на християнството.“ – проф. Винченцо Диаманте, Италия
„Създаването на старобългарската писменост представлява принос в общочовешкото развитие. Кирил и Методий създават азбука, която отразява фонетично говоримия език върху основата на старогръцката и латинската азбука. Днес тази азбука ползват народи, които населяват една пета част от земното кълбо.“ - Рафаел де Касио, Мексико
„Славянската писменост, създадена от Кирил и Методий, е не само една от най-старите в света, но тя е една от най-точните в съвременния свят.“ - д-р Вимлеш Верма, Индия
„Целият свят се гордее с делото на Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.“ – Кабир Чоудхуки, Бангладеш„Първоначалното название на Стария континент се отнася за земите около Босфора и Дарданелите. По тази причина ние, западноевропейците, а не вие, българите, следва да казваме „Отиваме в Европа“. – Монсиньор Алберт Раух, Германия
Из „За буквите“ – Кирило Методиевски вестник, май 2011 г.
„България става люлката, откъдето славянската писменост и литература се разпространяват в много славянски страни, в това число и в Русия, като стават основа за по-нататъшното развитие на славянските национални култури.“ – Из „При изворите на славянската писменост“, 1985 г., проф. Албина Мединцева, Институт по археология при Руската академия на науките
„И тогава аз си помислих, че ако в България не винаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – държава на Духа. (...)
България е поне на 6000 години, има много доказателства за това. Плътта на Българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методи. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ стояха езикът, писмеността и културата.
Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския. (...)
Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.” - академик Дмитрий Лихачов – световноизвестен руски учен, признат от над 10 академии на науките в света
„Имената на солунските братя – Св. св. Кирил и Методий – са скъпи за всеки славянин. Но те са безмерно по-скъпи за всеки българин. На славяните те са дали оръдието на просвета и духовна култура. Но на българите, освен това, са създали условието да опазват своята народна и държавна самобитност... (...) Ала геният на светите братя равноапостоли осигури самобитността на народа ни. Те му дадоха християнска светлина и народна писменост, които единствено са в състояние да опазят от смърт хората и народите. Защото те са условието за самостойна народна просвета и култура. Мъдрият цар Борис достойно оцени народната светлина на вярата и писмеността, които Промисълът Божий прие за себе си и за народа си. Тогава се започна всенародната християнска по света и бързо се разви и закрепи народната книжнина и духовна култура. И Българският народ с достойнство застана на своето място във великото семейство на културните народи. (...) И тъй, нека имаме всичко това предвид. Днес е празникът на народната просвета. Нека достойно почетем паметта на нашите велики първоучители. Нека прославим светите солунски братя. Защото народът ни седеше в мрак, намираше се в смъртна страна и сянка, но те оживиха страната ни и просветиха с голямата божествена светлина народа ни, с което се осигури неговата самобитност завинаги. Слава Кирилу, слава Методию, слава на двамата братя великани – светци. Амин.“- Из „Слово за светите братя Кирил и Методий“ на Видинския митрополит Неофит, „Добролюбие“ 2020 г.
„Светлият празник на нашата просвета и култура и на славянската писменост отново ни събира, за да изразим вечна благодарност и признателност към светите братя Кирил и Методий, които в съдбовни за народа ни дни и години изнамериха азбука и положиха началото на писменост, пребъдваща и до днес и определяща духовния и културен облик на православна България. Свеждаме глави пред светлите им образи, като отдаваме синовна почит към тях и тяхното духовно-просветно и църковно-строително дело, което пребъдва и сега, радвайки се на Божията благодатна помощ и на вековна приемственост, която продължава и днес, в плодовете от благословения труд на всички неуморни дейци на българската и славянска писменост и култура” – Из Обръщение по повод 24 май на Негово светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Неофит в храма „Св. Александър Невски“, София, 2020 г.
24 май е денят, на който се прекланяме пред великото дело на Светите братя Кирил и Методий. Това е денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост.
24 май е празник на българските училища – на тези светилища, даряващи знания и българско съзнание.
24 май е празник на учениците и учителите – хората, градящи идентичност, възпитаващи поколения, озарени от знания и духовност.
Дни като 24-ти май ни задължават да знаем и помним историята си. Даряват ни със смелост, окриляват ни за нови родни и благородни дела, за да може да продължим да доказваме на света, че сме „ДЪРЖАВАТА НА ДУХА“.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Д-р Ваня Велкова,
инициатор, основател, първи директор и първи учител на Българското училище в Хамбург (2000-2010 г.),
един от инициаторите и основателите на Асоциацията на българските училища в чужбина през 2007 г.,
„Българка на годината“ – 2016 г.
