…Мислите безмилостно препускаха на воля в безпорядъка на нощта, а хаосът обсебваше с кошмарна натрапчивост всеки опит за покой…
Битката за съня се обезсмисляше и нагласите безпомощно отстъпваха, безпощадно ликвидирани – настъпателно, последователно и безотказно от офанзивата на ума… Доминацията и превъзходството му върху уязвимия ми /човешки/ организъм беше безусловна, а бедната ми /невинна/ същност се гърчеше в невъзможност да отстои дори себе си… /за минута отдих/.
...Съсредоточил в невъзможен гърч жалкия остатък от усилия, призовах всички разпилени парченца воля и, за да оцелее духовната ми цялост – почти изкрещях единствената библейска възможност:
Стани Лазаре!
...Тангра излая и застана мирно пред прозореца /вероятно учудена от божието слово по никое време/, а аз осъзнал че съм се спасил /може би от себе си/ – поех звучно въздух…
...И нататък разказ няма, защото трябва да говоря за мислите и кошмарите си… А, всички вие прекрасно знаете този сюжет... Ние всички сме в него ежедневно, в този сценарий, и това натрапващо ни се мракобесие е обрекло на духовна мизерия дните и нощите ни, а хаосът в натрапчива последователност е обсебил всеки опит за покой и мир на съзнанието ни... Така, една достойна нация, днес я виждаме в съня си ... „подредена“ на колене държава – с милион емигранти, демографски унижена, етнически осквернена, социално деградирала и морално изнасилена Родина, без защита и без „славно“ възпята от единствената елитна бойна част на Българската армия – Гвардейския оркестър.
...И все по-често, стряскайки се в съня си мисля.., как да мобилизираме всичките целево разпилени национални парченца воля – да се събудим и да изкрещим осъзнали заедно вечната истина, че
„Когато Държавата е на колене, Народът трябва да се изправи!“
И тогава без скрупули, без член Първи и член Пети, без клуб „Традиция“ – да запеят децата ни,
ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ..!
......................................................................... Вече се бях събудил...
......................................................................... Погледнах телефона. Беше 03:25, 11 септември.
Л. М.
Поибрене 10/11 септември
