Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
…
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
С тези стихове от одата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов започна тържественото честване на 147-та годишнина от ОСВОБОЖДЕНИЕТО от османско владичество. Церемонията по повод НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 3 МАРТ се състоя пред паметника на руските освободители на хълма Бунарджика. Тя бе предшествана от МОЛЕБЕН в катедралния храм „Успение Богородично“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, както и от ПОХОД НА СВОБОДАТА – шествие до върха на Бунарджика, предвождано от копия от знамената на българското опълчение. Шествието бе организирано от членовете на комитет „Родолюбие“ и Националното дружество „Традиция“.
Празничното слово към присъстващите официални гости и гражданите произнесе г-н Димитър Минев – директор на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив:
„Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми г-н Кмет,
Госпожи и господа Народни представители,
Уважаема г-жо Областен управител,
Г-н Председател на Общинския съвет,
Г-н Бригаден генерал,
Госпожи и господа Почетни консули,
Уважаеми офицери и войници,
Скъпи съграждани,
Днес е Националният празник на Република България. На днешния ден отбелязваме една свещена дата за всички българи. Защото на 3 март, преди 147 години, България се връща в eвропейското „семейство“, а българският народ възкръсва за нов живот. На 3 март празнуваме СВОБОДАТА.
С такава патетика из Вазовите произведения са възпитавани поколения българи да се прекланят и почитат ОСВОБОЖДЕНИЕТО. Но да не забравяме, че то е белязано както с героизъм, така и с много жертви, за да бъде България свободна.
Освобождението не започва и не свършва с Руско-турската война. То е един продължителен процес, чието начало е сложено много преди това, още с учредяването на БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ, призната за официален представител на българската нация в Османската империя и отразяваща успеха на българското православно християнство в борбата за църковна независимост.
Следват години на националноосвободителна дейност, апотеоз на която е АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, без което нямаше да има и последвала война и в което, според някои исторически източници, жертвите са съизмерими със загиналите на фронта през 1877-1878 г. Въстанието е жестоко и кърваво потушено, но това всъщност предизвиква отзвук в Европа, която не може да остане безучастна към зверствата, извършени спрямо българите.
В периода 23 декември 1876 – 20 януари 1877 г. се провежда Цариградската конференция, а решенията от нея са първото международно признание от страна на всички Велики сили за правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.
Така Априлското въстание, макар и потушено, води до ярък политически успех за българския народ тогава. Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция са причина за обявяването на Руско-турската война, която довежда и до ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. За него рамо до рамо се бият и загиват хиляди руски, украински, финландски, румънски, сръбски войни и български опълченци. Значителни са и загубите сред цивилното население.
Това показва недвусмислено, че българите не са получили свободата си даром. Решаващият обрат на военните действия в полза на Русия е постигнат в боевете при ШИПКА, изнесени от българското опълчение. Затова една от одите, обезсмъртили националните ни герои в „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ“ на Иван Вазов, е „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“, която току-що чухте в изпълнение на Христо Христов.
БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ е българско военно съединение в състава на действащата руска армия. Формирането и действията му са най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война.
ПРИЗНАТЕЛНОСТТА към воювалите и загиналите за тази тъй дълго чакана от народа ни свобода е голяма. Защото героите са посветили живота си на нещо СВЯТО, нещо чакано, нещо изстрадано.“ (…)
„В този сложен свят още по-силно и важно стои въпросът как да защитим и съхраним БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ, така че да предизвикаме уважение и респект сред партьорите и съседите ни. Труден и сложен въпрос. Но трябва да намерим правилното решение и да останем достойни, ако искаме да бъдем нация и държава. Да, това е НАШЕТО МИНАЛО. Да, това е НАШИЯТ НАРОД – малък, но горд народ, който е живял в робство, но никога не е бил роб. Да, това е БЪЛГАРИНЪТ, който заслужава свободата си, защото е силен. Защото духът му е несломим. Защото са големи мечтите му и смело е сърцето му.
ДНЕС ЧЕСТВАМЕ НАШАТА СВОБОДА, която е извоювана с много кръв и жертви и с невероятната помощ на Русия. Затова трябва да я ценим и пазим. Само по този начин и ние ще станем част от историята, написана от Ботев и Левски, и хилядите други знайни и незнайни герои, които почитаме на днешния ДЕН НА СВОБОДАТА, ДЕН НА БЪЛГАРИЯ.
Нека СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ на нашите велики предшественици! Нека живеем ДОСТОЙНО И СМЕЛО като тях, защото и днешният българин е силен, и горд човек! Нека да бъдем ВЕРНИ НАСЛЕДНИЦИ на героите! Нека бъдем ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ!
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!“
Впоследствие се състоя церемония по полагането на венци и цветя с участието на представителен взвод, венценосци, военен духов оркестър, комитет „Родолюбие“ и Националното дружество „Традиция“.
Венци по повод Националния празник на Република България бяха поднесени от името на:
Костадин Димитров – кмет на Община Пловдив
Атанас Запрянов – министър на отбраната на Република България
Адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната на Република България
Проф. д-р Христина Янчева – областен управител на област Пловдив
Атанас Узунов – председател на Общинския съвет – Пловдив
Бригаден генерал Божидар Бойков – командир на съвместното командване на специалните операции и началник на гарнизон Пловдив
Бригаден генерал Николай Русев
Дипломатически мисии
Обществени организации
Сдружения
Клубове
Граждани…
По-късно в траурния парк „Централен“ пред паметника на поборниците и опълченците бе отслужена панахида. Бяха положени венци и цветя. Участваха представителен взвод и военен духов оркестър.
В 13:00 часа на откритата сцена на площад „Стефан Стамболов“ се проведе празничният фолклорен концерт на Детска танцова школа към фолклорния ансамбъл „Тракия“. На същото място в 16:30 часа започна празничният концерт на Представителния духов оркестър на ВВС.
В 18:30 часа на площад „Централен“ се състоя тържествената проверка – заря по повод Националния празник на България. Участваха военни формирования от гарнизон Пловдив.
На следващия ден в Дома на културата „Борис Христов“ гостите се радваха на концерта „Цветни щрихи от България“ на световноизвестния фолклорен ансамбъл „Тракия“ от град Пловдив.
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
