Свети Великомъчник Георги Победоносец
„Според утвърденото от църквата житие на светеца, ГЕОРГИ се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на ХРИСТОВАТА ВЯРА. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образ на „ИДЕАЛНИЯ ВОИН-ХРИСТИЯНИН“ и СВЕТЕЦ – ПОКРОВИТЕЛ НА ВОЙНАТА И ВОЙСКАТА.“ – из „Български традиционен календар“ на БАН.
6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия
От зората на християнството СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ се почита като покривител на войската. Първото българско знаме, на което е поставено изображение на Свети Георги Победоносец, било на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия в Кримската война (1853-1856 г.). На лицето на знамето е избродиран коронован лъв, държащ кръст. На гърба е изобразен Свети Великомъченик Георги на кон, убиващ ламя. В наши дни знамето се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Денят на храбростта и празникът на Българската армия, който е официален празник в България, по традиция се отбелязва всяка година на 6 май, Герговден.
6 май - Гергьовден
Герговден идва с надеждата за щедростта на майката земя, за богата реколта и натежали класове с жито... Гергьовден пристига с аромата на цъфнал здравец и перуника, ален божур и кичест люляк... Гергьовден се задава с надеждата за свеж пролетен дъждец, птичи песни, морави ливади и ласково слънце...
В народната представа образът на свети Георги е свързан с плодородието. Свети Георги е изобразяван на бял кон. Той има венец, златна броня и дълго копие, пронизващо ламя. Тази представа за свети Георги се възпява в легенди, песни и приказки... Образът му се свързва също така с ДОБРИЯ СТОПАНИН на нивите, овощните градини, лозята...
Навремето
В миналото... „Още преди зората да пукне, младите – моми, ергени и по-малки момичета – тръгват към гората, билки и гергьовско кокиче да берат. По пътя пеят, гората потръпва от моминска песен, па и хорце заситнят...
Зората ги сварва сред гората, в ливадата, с китка здравец, гергьовска синя лиляка, божур – от всичко, което е нацъфтяло в гората и в полето.
Като слязат на ливадата, момите опъват кръстати месали и нареждат трапезата. Гощават се весело и с песни тръгват към кошарите. (...)
А когато се събере селото на общата трапеза с гергьорските агнета и прясното сирене с млечница и кисело мляко, младите невести, венчани през годината, свалят сватбените си премени и се забраждат обредно.
Смелчаците връзват гергьовските люлки на най-старите – столетници – клонести дъбове, та да се люлее малко и голямо за здраве.“ – пише Лозинка Йорданова в книгата си „Хубост за бъдни векове“.
Денят на овчарите
Гергьовден е празник също на ОВЧАРИТЕ. На този ден кошарите им са накитени със здраве и цветя. Чановете на стадата разлюляват просторите и разказват стародавни песни... Овчарите на този ден с цветя и венци посрещаме. Венци има и за овцете...
„Ето ги стадата пред кошарите. Овчарят, който води овцете към страгата, разпасва червения си пояс и го мята над нея. Тук ще стане доенето. Червеното е да пази от зло. После сваля и венеца от калпака си и го слага на овцата, която първа ще издои, която първа се е обагнила. Като я кичи, нежни й дума: „Както е весел венецът, и ти да си така весела.
Баба Петрана стои до страгата и чака да поставят бакъра за млякото, за да пусне сребърната си гривна в него, та да не обират млякото „бродници“ и „мамници“. (...)
Кошарата – това е ОВЧАРСКИЯТ ХРАМ...“ – из Л. Йорданова, „Хубост от векове за векове“
Гергьовските обредни хлябове
Приготвянето на гергьовските кръгли хлябове, наричани още Боговица, овчарник, пита, кравай, колак, харман, батлак, сая, се извършва в деня преди Гергьовден. Старите хора ни казват, че водата, с която ще се заместват хлябовете, трябва да е МЪЛЧАНА или ЦВЕТНА. В нея има натопени цветя, билки, здравец, босилек... Месачката е млада булка или стопанката на къщата. Със сребърна гривна или сребърна пара тя трябва да остърже нощвите. По време на втасването покриват хляба с червен месал.
Гергьовските обредни хлябове се поставят на празничната трапеза. Хлябовете шарят с кокалче от дясното краче на миналогодишното гергьовско агънце. На хляба се поставя пластична украса от тесто... Изобразяват се кошара, ограда, овчар, овце, стадо, овчарска гега, овчарски кучета, магарета...
Хората считат, че ОГРАДАТА върху хляба е магическа граница. ГЕГАТА е волята на овчаря и стопанина на дома. ГЕГАТА се свързва също с Исус Христос, който в библейската история бил пастирът на човешкото стадо. АГНЕТАТА и ОВЦЕТЕ се извайват от тесто като топки и поставят в квадрати, символизиращи кошарата...
Гергьовският хляб е ЖИТО, ЖИВЕЯ, ЖИВОТ... Гергьовският хляб е ЖИВ И СИЛЕН... Цъфнал здравец, свежа коприва и чесън върху гергьовската погача съглеждаме...
С умиление и радост в душата, Гергьовден ни връща отново към КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, към НЕПРЕХОДНОТО... Миналото и настоящето ни открехват вратата към бъдещето...
„Народното изкуство е просто, но се иска голяма култура, за да го разбереш.“ е казал един от големите Възрожденци на българската музика и култура – Филип Кутев.
Да отворим широко очите си... Да открехнем щедро сърцето си, за да навлезем в дълбините на народното изкуство и празниците на нашия народ...
Поднасям ви китка здравец и гергьовска погача, за да сте всички живи и здрави!
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
На снимките:
храмът „Свети Георги“ в Асеновград, овчарска гега в Регионалния исторически музей в Смолян, гергьовски хляб с орнаменти – агънца в кошарата, представен на Националния фолклорен събор в „Рожен“.
