...Свободният дух на българина е бродил през националната ни съдба, за да увенчае човешката история с непреходни примери, примери с безмилостна значимост и символна натовареност..
...Нищожни са възможностите на днешния ден да формулира критериите за съпричастност към съдбата на България. Под единен сценарий обезумяваме сред глобалния бетон – външен и вътрешен, в бързо ослепяващото човечество.
Много стойностни неща и факти убиваме в консуматорското си битие и стремеж към лично благополучие - на всяка цена. Благополучие, обричащо ни на враждебност, разпад на ценности, духовна мизерия... Нетрайност, в която пребиваваме, постоянен преход с багажа в коридора по пътя към никъде... Със съзнанието, че децата /не/ са ни тук... и няма /за какво.../да бъдат...
...Наоколо Агресия и Бездарие – хванати за ръце..!
Знанието и анализите, вложени в страниците на списание "Сигурност" от научно-експертната общност на едноименния интелектуален кръг, вдъхновени от отношението на благородни, духовни и родолюбиви българи /съмишленици/, родиха Символ веруюто – „БРОД за България“.
БРОД за България като Интелектуална революция, като осмислено и осъзнато действие.
БРОД за България като осъзнат символ на възможността за Национално единение – път срещу бедствието, срещу планирания разпад на държавата и ценностите...
...Българи, чуйте днес словото на този млад родолюбец...
ЗА ДА СЕ ГОРДЕЯТ БЪЛГАРИТЕ
Из...славното слово на Желязко Гагов - кмет на Бунтовния Олтар Панагюрище
/149 години от Априлското възстание/
"...А ДНЕС…? Днес ние изгубихме всичко онова, за което те умряха. ЗАГУБИХМЕ СМИСЪЛА. ЗАГУБИХМЕ КОРЕНА. Сменихме героизма с безразличие. Убиваме невинните не с ятаган, а с безхаберие. По пътищата на България – гробове без кръст. Родители останали без сълзи. Народът – без съвест.
Изпускаме България през пръсти и я гледаме как се дави в мълчание, в страх и в безверие. Народът ни се пръсна като шепа пепел и ние, децата на героите, се превърнахме в ратаи на чуждото.
Станахме дребни, сиви и глухи. Забравихме да бъдем великани! ЗАБРАВИХМЕ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ!
Но днес…, от това място – ПАНАГЮРИЩЕ – БУНТОВНИЯ ОЛТАР Ви казвам:
Не е късно, но е последно… ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА НАША БЪЛГАРИЯ! И ако ние СЕГА не я спасим – не от чужденеца, а от себе си, всяка кръв пролята за нея, ще бъде напразна. И ние ще бъдем прокълнати – не от дявола, а от собствените си деца. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНИМ ОКОЛО НОВО СВЯТО ДЕЛО – НАШИТЕ ДЕЦА. ЗАЩОТО ТЕ СА БЪЛГАРИЯ!..."
Вижте цялото слово:
„УВАЖАЕМИ ЖИТЕЛИ И ГОСТИ НА ПАНАГЮРИЩЕ,
БРАТЯ И СЕСТРИ,
БЪЛГАРИ,
НЕКА ПОМЪЛЧИМ ЗА МИГ, за да чуем как стене земята под краката ни, но не от тежестта на времето, а от това, че сме забравили.
ЗАБРАВИЛИ СМЕ БЪЛГАРСКАТА СИЛА. Оная сила, с която преди 149 години тук децата гледаха към бесилките и дръвника, и не трепваха. Оная сила, която караше мъже с песни в сърцето да вдигат оръжие и да го обръщат не срещу врага, а срещу страха. Оная сила, която гореше в гърдите на апостолите като безусловна съдба. КАБЛЕШКОВ, БОБЕКОВ, ВОЛОВ, БЕНКОВСКИ… Техният подвиг не е просто текст в учебниците. Той е болка, кръв и огън. И ние не сме достойни да говорим за този подвиг, ако с всяка дума не усещаме въглен в гърлото си.
Знамето „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“ не бе от плат. То бе обет. Беше ВЪЗКРЕСЕНИЕ, извезано от РАЙНА КНЯГИНЯ – с пръсти на девойка, но сърце на светица. Тя не само го уши. Тя го понесе през ада, през затворите, през гаврата. И устоя. И редом до нея вървяха другите герои, но не с венци, а с вериги.
ТОДОР КАБЛЕШКОВ, написал КЪРВАВОТО ПИСМО като съдбописец с кръвта на убития мюдюрин. Смъртта го застигна в килията – сам, с куршум в гърлото, по-достоен от хиляди днес живи. ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ – поет с пушка, ЛЪВ НА КОН гордо, в края предаден от овчари и обграден в Тетевенската гора, куршум в главата… ТЕХНИЯТ ПОДВИГ беше да ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ. С въстание, вик, изтръгнат и стъпкан от османската власт. Тя го потуши с желязо, с огън, с дръвника тука под Спасовден, в Батак, Перущица. Не дойде спасението. Дойде кървава сватба с безмилостна сеч. Домовете се превърнаха в пещи, а майките – в сенки, носещи мъртви деца. Но точно от тая пепел, а не от хартия и речи СЕ РОДИ СВОБОДАТА. Не от знамето, а от жертвата.
А ДНЕС…? Днес ние изгубихме всичко онова, за което те умряха. ЗАГУБИХМЕ СМИСЪЛА. ЗАГУБИХМЕ КОРЕНА. Сменихме героизма с безразличие. Убиваме невинните не с ятаган, а с безхаберие. По пътищата на България – гробове без кръст. Родители останали без сълзи. Народът – без съвест.
Изпускаме България през пръсти и я гледаме как се дави в мълчание, в страх и в безверие. Народът ни се пръсна като шепа пепел и ние, децата на героите, се превърнахме в ратаи на чуждото. Станахме дребни, сиви и глухи. Забравихме да бъдем великани! ЗАБРАВИХМЕ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ!
Но днес…, от това място – ПАНАГЮРИЩЕ – БУНТОВНИЯ ОЛТАР Ви казвам:
Не е късно, но е последно… ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА НАША БЪЛГАРИЯ! И ако ние СЕГА не я спасим – не от чужденеца, а от себе си, всяка кръв пролята за нея, ще бъде напразна. И ние ще бъдем прокълнати – не от дявола, а от собствените си деца. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНИМ ОКОЛО НОВО СВЯТО ДЕЛО – НАШИТЕ ДЕЦА. ЗАЩОТО ТЕ СА БЪЛГАРИЯ!
Живеем кратко. Нямаме време за омраза, за разделяне, за глупава гордост. ДА СИ СТИСНЕМ РЪЦЕТЕ! Един на друг да се доверим и изградим държава с ред, със сърце, с доблест! Такава държава трябва да оставим на децата ни. И е крайно време да бъдем и работим заедно, за да научим децата ни да гледат в очите, да не се крият, ДА ОБИЧАТ ЗЕМЯТА СИ, ЕЗИКА СИ, РОДА СИ. Не омраза – ДОМ ДА ИМ ПОДАРИМ! Не бягство – КОРЕН ДА ПОСАДИМ В СЪРЦАТА ИМ. И да им оставим РОДИНА!
И за това дело трябва да станем ПО-СМЕЛИ от онези апостоли през 1876. Да бъдем ПО-РЕШИТЕЛНИ, защото викаме не към смъртта, а към живота. Да бъдем ПО-ДРЪЗКИ, защото вместо оръжия, трябва да въздигнем духа си. Нека бъдем онези, които пренасят пламъка на героите! Нека бъдем онези, които се наричат не потомци, а наследници! Нека нашите деца не четат за свободата, а живеят в нея. И тогава, само тогава можем да кажем на Каблешков и на Бенковски:
„Вие не умряхте напразно! Вашият пламък още е в нас! А ТУК, В ПАНАГЮРИЩЕ, ПРЕДИ И ЗАВИНАГИ, СВОБОДАТА НЕ МЪЛЧИ!“
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!“
Цената на свободата
Филм на Алексей Денисов
