ВРЕМЕ Е...

Това на пръв поглед „невероятно“ митологично-историческо разследване започна от задълбоченото изучаване на историческия образ на най-големия син на Кубрат - Бат Боян, разкрит в древния български летописен свод „Джагфар тарихи“.  
Там е документирана срещата на Бат Боян с Духовния му Учител, вторият праведен Халиф, сподвижник на пророка Мохамед, управлявал Арабския Халифат от 634 до 644 г. и има коментар към този запис. 
Забележете, не твърдя, че Халиф Омар е единственият Учител на царския син, а само това, че синовете на Българските владетели, както подобава на техния произход, са били ученици на най-великите и най-светите 
Духовни Водачи на своето време.
Нека се запознаем с текста и после да направим своите изводи:
 “… Халифът Омар, считан за най-мъдрия и справедлив от всички халифи, приел Бат-Боян и го попитал: “Кои са били предците на българите и къде живеят българите?”. На това Бат-Боян отговорил: “Предци на българите са сакланите (източните арии) и тюрките (при българите думата «тюрк» към онзи момент имала значение фино угри, угри и отюркчени угри). А българите населяват земята, която преди се е наричала “Балънджер”, “Джеремел” или “Себер”. А всички тези названия означават едно и също - “ливада” или “лесостеп”. А сега ние наричаме нашата земя по името на народа - България”. На това халифът отвърнал: “Цялата земя е Божия, нали Той е създал и нея, и всичко, което е върху нея, затова не е правилно да я наричаме по името на народите”. Бат-Умар (Бат Боян приел името на Духовния си Учител) се съгласил с това и те решили, че халифът в своите послания ще нарича Велика България “Балынджер”…
... Но кой тогава е бил Илья Муромец? Бат Боян и никой друг! Неговото титулно име «Илятбир» било съкратено до «Илья – Илья» (да си припомним как народът съкратил името Балтавар до Полтава), а Муромец означавало «Владетел на Велика България». Работата е там, че името «Муромая» (Муровая, Моравия) е еквивалент на популярното название на Велика България – «Балынджер» («Балынджер» значело „Велика България“ и „Земята на ливадите (поляните)“ по волжско български, а «Муромая» (Муровая, Моравия), значело „Велика България“ и „Земята на ливадите (поляните)“ по саклански...»
От този текст става ясно, че към средата на VII век след Христа, специално за Бат Боян е въведен терминът Моравия, който означава Велика България (оттук следва, че и «моравската мисия» на светите братя Кирил и Методий е била именно във Велика България, както си му е реда, а не само на територията на съвременните Чехия и Словакия!!!). А Бат Боян – Илятбир, наречен Илья Муромец е станал герой от българските, руските (най-вероятно и на други народи) легенди и приказки.
Вече започвате да се досещате защо съвсем логично заподозрях Васнецов в притежаването на много задълбочени познания за древната история на Волжска България и даже в това, че е бил в детайли запознат с митологичния епос «Джагфар тарихи». «Това, че централната фигура в картината на Васнецов е Илья Муромец, все още не значи, че художникът е знаел кой е неговият прототип – просто известен герой от приказките!» – ще възразят скептиците. Блажени скептиците! Те дават импулс за дълбочина на разследванията и разширяване на кръгозора на познанието. Знам го, защото съм пръв от първите в техните редици.
Закодираните послания на посветените търпеливо чакат времето да бъдат разшифровани. Художниците кодират нашата реалност образно и за да влязат именно те и техните произведения в историята на цивилизацията (при наличието на стотици хиляди непознати, изпаднали в забвение автори и произведения), значи Висшият свят е дал своята благословия за това.
Кратка историческа справка: Виктор Васнецов е роден 1848 г. във Вятска Губерния, която исторически е част от Волжска България. От 1858 до 1867 г. учи в семинарията във Вятка, след което се мести в Санкт Петербург. През 1862 г. в Руската Империя по времето на царстването на руския цар Александър II 
Освободител, Багаутдин Ваисов създава в Казан Български Културен Център. 
Този център включвал и българска юридическа служба, отдел за пропаганда, българско училище и медресе и българска библиотека „Градината на знанията”. 
В българската библиотека се съхранявали няколко хиляди български книги от IX-XIX век. Сред тези книги е и летописния свод „Джагфар тарихи“. Този безценен български архив е унищожен през 1884 г. от Александър III. За дългите 22 години от своето съществуване, „Българската градина на знанията“ със сигурност е „нахранила“ с плодовете си не един и двама търсачи на истината - духовно пробудени хора. С основание предполагам, че един от тях е авторът на картината „Богатири“, сътворявана цели 17 години (1881-1898).
Преди да направим цялостен анализ на скрития символизъм на картината, ще извадим още два цитата от «Джагфар тарихи»:
«Курбат (КурБат – «Царят Слънце» бел.прев.) сам отплавал по Бури-чай (Днепър) и дал на всеки ган (праг) особено название… Първият след Башту (Киев) праг той, както разказват, заповядал да нарекат Катраг в чест на любимия му син Катраг (Котраг), друг … - Кубар в чест на приемния му син (Кубер), трети - Гулям Сюри, което означава “Пролетна Задушница” и “Шум”…, четвърти - Юлбаръс или Леу, което означава “Заплашителен” или “Чудовищен”, пети - Азбарган, което означава “Отличен Стрелец” в чест на сина Азбаруг (Аспарух), шести - Кугюнчаган в чест на жена си…, седми - Айяр, което означава “Алчен”, “Ненаситен”, осми - Лиманган или Балънган, което означава “Праг на Залива”, девети - Илятбир (“Владетел на Благоденстваща Страна”) - титулното име на големия му син Бат-Боян, десети - Лачън в чест на приемния му син (Алцек), единадесети - Давълган, което означава “Бурния Праг”, дванадесети - Кермек (“Юнак”) в чест на кан Кермек (Ирник), който основал Българския бейлик… Островът на Бури-чай, до който достигали след преодоляването на тези прагове, Курбат нарекъл Бюрган в чест на чичо си Телес, но народът започнал да го нарича Курдизе или Хурдизе - “Станът на Курбат”… Прагът, който се намирал след този остров, Курбат нарекъл Билиг в чест на любимия син на Бюрган… Когато тази работа била свършена, Курбат слязъл на брега и побил в него своето знаме с накрайник във вид на тризъбец…»
Вторият откъс е от том трети на същия летопис, глава  «Сведения за българските царе от всички династии». За Аспарух четем:
„Атилле Аспарух или Атилькуса (Атилкесе), Маджар, Мадай, Батыр, Батай. Син на Курбат Кюнграт („Кубрат“). Роден в годината на коня, в 634 г. и получил името на знаменития си прародител Атилла (също роден в годината на коня и получил рожденното име Туки, Тукъй -  бел. прев.). Стараел се във всичко да прилича на Атилла и поразявал всички със своята енергия, амбициозност и буен нрав, за което получил прякорът „Атилькуса“ - „Безбрадия Атилла“ (буен и храбър, но не достатъчно мъдър - бел.прев.). Като отговор на разпространяването на този прякор, започнал да се нарича „Маджар“ – „Жертвен, Самоотвержен““.
Оказва се, че и съдбата на "приказния герой" Иля Муромец е малко по-реалистична. Той е канонизиран за светец от Православната църква, а мощите му се намираха в Киево-печорската лавра, от където бяха преместени заради войната в Украйна.
За смъртта на Бат Боян -  Илья Муромски в"Сведения за българските царе от всички династии" пише, че е напуснал този свят 683 година и че е погребан в Киев.
И така, имаме вече базовата информация да изградим нашата хипотеза за картината на Виктор Васнецов «Богатири». На картината виждаме трима конника, облечени в старинни доспехи и въоръжени в «стила на епохата». Двама от конниците, в центъра и вляво от зрителя, са по-възрастни от третия, по-едри като фигури, яздят по-едри коне. Конете са с вдигнати глави, доближени плътно един до друг. Погледите на воините  са насочени в една и съща посока – надясно, а суровите им мъжествени лица имат гъсти дълги бради. Левият конник е извадил част от меча си от ножниците. Държа да отбележа, че това не е сабя, каквато носят българските конници от хилядолетия, а двуостър меч – символизиращ търсенето на истината. Като написах «българските конници»  имах предвид точно това – русите в онези древни времена са «пешаци» - «пеши воини».
Третият воин, вдясно на зрителя е разположен  встрани от другите двама и е без брада. Погледът му, по-точно очите му, също гледат надясно, но лицето му не е обърнато в тази посока. Той е някак си замислен и не е в синхрон с фундаменталната непоколебимост на другите двама. Уж гледа в тяхната посока, но все едно крои свои собствени планове. Позицията на коня също изцяло отговаря на състоянието на неговия ездач. Безбрадият конник държи в ръката си лък.
Да обобщим: през призмата на древните български летописи, аз виждам на картината на Виктор Васнецов «Богатири» синовете на Кубрат. В центъра е Бат Боян, Илятбир – Иля Муромец. Вляво е Котраг, а в дясно Аспарух, Азбаруг, «Отличния стрелец» (държи лък), наречен за буйния си нрав «Атилкесе» - «Безбрадия Атилла». Съюзил се с чичо си Шамбат Къй, Аапарух оправдава прякора си – не спазва завета на великия си баща Кубрат и веднага след неговата смърт напада братята си. Това отслабва Велика България и довежда до детронирането на Бат Боян, управлявал едва 3 години. Следващият император Кърбагъл от династията на Тухчиите, държан от Кубрат като коняр, нарича Велика България Хазар Булгар, за да нямат наследниците на Кубрат повече никакви претенции към трона. Омъжил доведената си дъщеря за Аспарух, императорът с цялата мощ на империята  подпомага зет си да създаде свое царство на Балканите. На част от земите на това царство, от южната страна на Дунава е разположена днешна България.
А въпросът за възсъздаването и съществуването на България «отвъд Дунава», във втората половина на XIX век, е решаван от Руската Империя именно по времето на художника Виктор Васнецов. И неговите «Богатири», според мен, са изиграли своята роля.
Защото символите и знаците управляват света, а не словата и законите!