ВРЕМЕ Е...

Да започнем, както е прието при запознаването с нова книга, от „предисловието“. То е написано от преводача на Евангелието от арамейски на английски език Едмонд Бордо Шекли, Лондон, 1937 г:
„Почти две хиляди години изминаха от времето, когато Човешкият Син учеше хората на Пътя, Истината и Живота. Той даваше здраве на болните, мъдрост – на тези, които бяха в неведение, и щастие – на нещастните и онеправданите. Той спечели половината човечество и цялата западна цивилизация. Този факт доказва, че Словото на Учителя е вечно живо и представлява висша и уникална ценност.
Съдържанието на тази книга представлява около една трета от пълния ръкопис на арамейски език, който се съхранява в секретните архиви на Ватикана и на СТАРОСЛАВЯНСКИ (курсив Митология БГ) в кралската библиотека на Хабсбургите (понастоящем собственост на австрийското правителство).
Тези два ръкописа са достигнали до нас благодарение на несторианските свещеници, които, под угрозата на настъпващите орди на Чингиз Хан, били принудени да бягат от Изток на Запад, вземайки със себе си древните писания и закони.
Арамейските текстове датират от началото на трети век след раждането на Христа, а СТАРОСЛАВЯНСКИЯТ ВАРИАНТ Е БУКВАЛЕН ПРЕВОД НА АРАМЕЙСКИТЕ РЪКОПИСИ (курсив Митология БГ).“
Ще бъде прекрасно и изключително полезно, ако българската наука се заинтересува от ръкописа и направи задълбочен анализ на този „старославянски език“ от 3-ти век след Христа! Както и на самата „старославянска“ писменост, разбира се.
А ние ще споделим с вас скромните си изводи, направени на базата на цитираната първоначална изключително интересна и значима информация.
Първо да проследим историята на така често използваната и толкова спорната дума „славянски“. В това начинание отново ще ни помогне Костантин Фьодорович Калайдович и неговото изключително важно за нас българите произведение „Йоан Екзарх Български“.
Още на първата страница, във въведението на своя фундаментален труд, Калайдович изяснява историята и граматиката на така наболелия и в 19-ти и в 20-ти век, та и до днес „славянски въпрос“:
„В древните паметници винаги са писали: Словѣне, Словѣнин, Словѣньскъ, след това Словѣнскiй; в средните времена буквата „ѣ“ я заменяли с литерата „е“; в XVII век започнали да изменят буквата „о“ в първия слог на „а“, и пишели Славене; тогава (Грам. 1648 г., л.47) се появява новото сегашно произношение и правописание: Славяне, Славянинъ, Славянскiй.“ 

Тази духовна и етимологична смислова трансформация изключително точно е представена в учението на Духовния Учител Беинса Дуно (Петър Дънов):
„Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога. Освен Славяни, ние казваме Словени. Коренът на тази дума е думата Слово. Значи словото Божие ще стане плът в Славянските страни.“
И така, имаме преведен оригинален арамейски ръкопис на СЛОВЕНСКИ език, датиран от 3-ти век след Христа. Преведен от подготвени свещенослужители българи, изградили по онова време своята духовна организация, йерархия и ползващи древния си богослужебен език. Езикът СЛОВЕНСКИ - езикът на БОГ СЛОВО, както е наричан Учителя на Любовта в Българската Духовна Традиция:
„И Словото стана плът и въплъти се в нас.“
Йоан 1:14
(Остромирово Евангелие, превод от стари български свещени текстове, за което вече писахме: https://m.facebook.com/Митология БГ)
Предполагам, всички забелязват, че Евангелието от Есеите не е превод от гръцки – езикът на ортодоксалното християнство. А и няма как да е – такова Евангелие не е одобрявано на Никейския събор 325 година. Следователно можем да направим обосновано разумно предположение, че Свещенослужители от Българската духовна православна йерархия са го превели от староарамейски (езикът, който е говорил Христос) в 3 - ти век ... както, всъщност си му е редът, изрично посочен в древните български летописи...
Във втория ден от Страстната седмица ще спрем дотук.
Предстоят празниците на Любовта, Мъдростта и Единението.
Предстоят празниците на Истината:
„И ще познаете Истината и Истината ще ви направи Свободни!“
Йоан 8:32