ВРЕМЕ Е...

Здравейте, мили хора!
Ден след като отново отбелязахме един от най-българските празници, празника на Единението на Българския народ , ще отворим още една старателно заключена страница от българската история, касаеща Православното Християнство – Славянството, неговата писменост и ... неговата Хронология.
Вече няколко материала посветихме на Остромировото Евангелие - Евангелието от Йоан. Съставено от преписвача Остромир, тази свещена реликва назад във времето укрепвала вярата не на кого да е, а на Руската Империатрица Екатерина II Велика.
Светото Евангелие е един от най-древните официализирани руски текстове, съставен на основата на още по-стари български източници.
Когато започнах по-задълбочено да се запознавам с началото на Евангелието, регистрирах явно несъответствие между стария текст и това, което ни предлага за прочит и духовна работа съвременната Библия.
В стария текст четем:
     „И Словото стана плът и ВЪПЛЪТИ се в нас...“
А в съвременната Библия:
     „И Словото стана Плът и ЖИВЯ МЕЖДУ нас...“
Това не само ме изуми и породи у мен сериозни въпроси, но и логично ме подтикна към старателни изследвания и дълбоки разсъждения. Библията не е книга, където някой може неволно да сгреши!
В този материал няма да засягам тайната, езотеричната страна на подмяната. Тук ще говорим за ИСТОРИЯ!
И така, в Остромировото Евангелие, препис на Евангелието от Йоан се говори за Бог Слово, Началото на Началата, Който чрез Учителя на Любовта се Въплътява в НАС!
И след като Бог Слово се въплътява в нас, ние, приелите Великата Божествена Любов в душите и сърцата си, ставаме Словене – Синове и Дъщери на Бог Слово.
Да, именно Словене!
Днес думите „словене“ и „славяни“ се използват като етноними, т.е. като наименования на определени етноси, а не като принадлежност на душите към дадено Духовно Учение и отъждествяването им с Духовния Път.
Доказателства за това вече дадохме в материала:
     „Евангелие на мира от Есеите“
https://www.brodbg.com/b-news-7-2454-EVANGELIE_NA_MIRA_OT_ESEITE.html
Цитирам:
     „... Първо да проследим историята на така често използваната и толкова спорната дума „славянски“.
В това начинание отново ще ни помогне Костантин Фьодорович Калайдович и неговото изключително важно за нас българите произведение „Йоан Екзарх Български“.
Още на първата страница, във въведението на своя фундаментален труд, Калайдович изяснява историята и граматиката на така наболелия и в 19-ти и в 20-ти век, та и до днес „славянски въпрос“:
     „В древните паметници винаги са писали: Словѣне, Словѣнин, Словѣньскъ, след това Словѣнскiй; в средните времена буквата „ѣ“ я заменяли с литерата „е“; в XVII век започнали да изменят буквата „о“ в първия слог на „а“, и пишели Славене; тогава (Грам. 1648 г., л.47) се появява новото сегашно произношение и правописание: Славяне, Славянинъ, Славянскiй.“
Тази духовна и етимологична смислова трансформация изключително точно е представена в учението на Духовния Учител Беинса Дуно (Петър Дънов):
     „Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога.
Освен Славяни, ние казваме Словени. Коренът на тази дума е думата Слово. Значи словото Божие ще стане плът в Славянските страни.“
Тоест българите Православни Християни – Словените, Славяните са хората на Бог Слово! Онзи Бог Слово, с който те станаха Едно Цяло хилядолетия назад!
     „И Словото стана плът и ВЪПЛЪТИ се в нас...“
И тук започва отново онази почти криминална мистериозност, с която е забулена цялата Българска история, независимо дали говорим за Богомилството, Православното Християнство, Българския Ислям или Тангризма.
     „И Словото стана плът и ЖИВЯ МЕЖДУ НАС...“ - Учението и практикуването на Учението на Бог Слово в процеса на инволюция на нашите души постепенно се превърна в Учение за живота на Учителя Христос...
     Днес Християнският свят води своята хронология от Рождество Христово. Но се оказа, че това не винаги е било така през онези малко повече от 2000 години.
Оказва се, че до края на 17 век православната Хронология е от „Въплътяването на Бог Слово“!
Точно така е отбелязано и в Остромировото евангелие.
Представяме ви като доказателства два документа – единият цялостен, а другият исторически осакатен, т.е. с унищожена титулна страница.
Първият документ се нарича „Плачевна реч по случай смъртта на Карл XI“, написана с латински букви на славянски език в лето 1697 от „ВЪПЛЪТЯВАНЕТО НА БОГ СЛОВО“. (36,2 x 25,5. Библиотека на Упсалския университет. Събрание Palmkiold, 15. Известен е още един екземпляр, намиращ се в Кралската библиотека на Стокхолм.)
 
Какви са били езика и вероизповеданието на поданиците на Карл XI - шведи, готи, вандали и прочее, в края на 17 век, съдете сами.
Другият е „Граматика на Мелетий Смотрицки“.

Една книга без титулна страница. Не защото е нямало такава. Просто са я унищожили. И ето защо.
На помощ ни идва издание на Руската Императорска Академия на Науките по случай 100 годишнината от създаването на Граматиката на Михайло Василиевич Ломоносов.

В уводната част четем: „Граматика на Мелетий Смотрицки“, напечатана в Евю в близост до Вилно (1619 г.). Към московското издание от 1648 г. е добавен Увод за ползата на граматиката, а в края на книгата са отговорите на Максим Грек. Заглавието на книгата е следното:
     „Граматика Словенска, а правилно казано синтагма... Съставена от мних Мелетий Смотрицки...

... лето от ВОПЛОЩЕНИЯ БОГА СЛОВА 1619...“.
Излиза, че книгата е имала титулна страница, а ние с вас имаме повод за сериозен размисъл.
     „Умом разумей слова“, - такова е напътствието на Мелетий Смотрицкий, отправено към нас през вековете чрез неговата „Граматика“.
     Живеем във времена на сериозно Разумение, времена, когато ТАЙНОТО ЩЕ СТАВА ЯВНО...

7 септември 2024 г.