На 16 май 2007 г. в РИМ – Търговище беше открита временна изложба „Европа в Търговище и Търговище в Европа“, посветена на присъединяването на България към Европейския съюз. За мен лично, като член на авторския колектив, работата по тази изложба беше ироничен отговор на онази медийна вакханалия, която ни проглушаваше с твърдението, че ето на, от 1 януари 2007 г. България влиза в Европа! С артефакти и документи изложбата показа онова, което си се знае, че България и в частност Търговище, са в Европа, и териториално, и духовно. И че не влизаме в Европа на 1 януари 2007 г.!
Към този спомен се връщам сега, когато наистина, без всякаква ирония, твърдя, че на 1 януари 2026 г. Търговище ще навлезе в европейската територия, че даже и отвъд нея. Там, където е в обръщение официалната разчетна единица ЕВРО. Как ли? Чрез съпътстващата /за интересуващите се/ информация, че образът на Паисий Хилендарски на гърба на двуевровата българска монета е заимстван от стенопис в търговищки храм!
Това изображение има своята история: „евровият“, да го нарека, образ на Паисий Хилендарски, повтаря изображението от монетата с номинална стойност 2 лева, която ни е добре позната, защото е в парично обръщение от 2015 г. Върху нея е пренесено изображението на Па- исий Хилендарски от банкнотата с номинална стойност 2 лева, емисии 1999-та и 2005 г., която излезе от обръщение на 1 януари 2021 г. Авторът на дизайна на банкнотата, проф. Кирил Гогов, споделя в интервю, че е заимствал образа на Паисий от медальон в храм „Успение Пресветия Богородици“ в Търговище, изписан от художника Николай Ростовцев. Медальонът е част от композиция на ъгъла между западната и северната стена, в която над изписаните в цял ръст св. св. Кирил и Методий, са позиционирани образите на Св. цар Борис Покръстител (запад) и на св. преп. Паисий Хилендарски (север).
Така, с информацията, че на двуевровата българска монета е изобразен тъкмо търговищкия образ на Паисий Хилендарски, Търговище ще „навлезе“ в страните, където еврото е официална разчетна единица и градът ни ще стане популярен сред интересуващите се. Да добавям ли нумизматиката и нумизматите, ко-лекционерите и пр.!? А защо не и като докосване до мили спомени за търговищките родови корени!? По същество тъкмо приятел – роден търговищенец, предложи темата и насърчи проучването и публикуването на този факт от местната история.
Като говорим за Търговище и св. преп. Паисий Хилендарски, да напомним, че в местния храм „Св. Ив. Рилски“ за първи път в България е стенописан образът на св. преп. Паисий Хилендарски, непосредствено след канонизирането му от св. Синод на БПЦ през 1962 г. По сведение на о. Славчо Проданов, архиерейски наместник в Търговищка духовна околия и предстоятел на същия храм, с разрешение на Варненски и Преславски митрополит Йосиф, художникът проф. Никола Кожухаров, който същата година изписва стените на храма, създава първия образ на преп. Паисий Хилендарски. В цял ръст, на фона на старопрестолния Търновград, с „История Славяноболгарская“ в лявата и пачето перо в дясната ръка, преп. Паисий Хилендарски се извисява на северната страна откъм входа на храма.
Да се върнем към „евровия“ образ на Паисий Хилендарски. В интернет, че даже и в сериозни издания, присъстват различни твърдения относно създаването на портретните му черти от проф. Кирил Гогов върху банкнотата с номинал 2 лева, емисия 1999 г. Автентичен портрет на Паисий няма, а и споделям убеждението, че всички портретни изображения са плод на авторска интерпретация на усетените и претворени от художника-творец дух и място на хилендарския монах Паисий в българската история.
За търговищенци и в града, и из ЕВРО-пространството мисля, че е важно да се знае, че за основа на портретното изображение на Паисий Хилендарски върху българската монета от 2 евро е ползван тъкмо стенописният образ от храм „Успение Пресветия БоГородици“ в град Търговище.
