Г-н Нанов защо според вас откриването на бюст паметника на Елиас Канети на 25.07.15 г в Русе привлече вниманието не само на местните, но и на всички централни български медии?
Отговорът на този въпрос би следвало да потърсим в далечната 1901 година. Тогава започва връчването на Нобеловите награди. Оттогава българските власти са правили предложения за Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Валери Петров (два пъти) да бъдат удостоени с това престижно отличие, но те не са били одобрявани от комитета в Стокхолм. Но когато нещо трябва да стане, то става. През 1981 г. нобеловата награда за литература е присъдена на Елиас Канети, роден на 25.07.1905г в България /гр. Русе, ул. Гурко 13/. Българските медии отчитайки, че откриването на паметника на Канети има не само местен, но национален и международен характер го отразиха по подобаващ начин.
Паметникът Канети предизвика някои страсти, осуети маргинални амбиции, но и зарадва русенци. Вие като част от тази идея доволен ли сте от реализацията й? Срещнахте ли разбиране и съдействие от съгражданите си и управляващите в гр. Русе.
Няма русенец, който да не е горд с написаното от Канети в автобиографичната му книга „Спасения език” и обобщението на автора „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случило в Русчук”. Това бе причината официалното обявяване на решението на ЦЕНТЪР СИОНЕС да дари на община Русе паметник на бележития русенец да предизвика много положителни емоции сред хората в града. Те бяха подсилени и от факта, че изработването на творбата бе възложено на един от най-известните български скулптори проф. Георги Чапкънов-Чапа.
Разбира се имаше и недоволни. Няколко души опитвайки се да монополизират темата Канети, за да получават облаги от европейски фондове и фондации започнаха гнусна кампания срещу проекта и автора му. Това наложи заедно с живеещия в Русе известен български художник Володя Кенарев да създадем комитет от видни интелектуалци , които защитиха автора и идеята му. Зад него застана и русенската общественост. За това говори и факта, че решението на общинския съвет в гр. Русе да се издигне паметник на единствения Нобелов лауреат роден в България бе прието с пълно болшинство от всички общински съветници. Липсата на гласували против или въздържали се е прецедент в работата на общинските съветници.
Това решение получи пълна подкрепа и от страна на кмета Пламен Стоилов. Градоначалникът направи всичко възможно общината да отреди най-подходящото място за паметника. Той се намира на площад „Канети”, свързващ стария и нов център на гр. Русе.
Така с обединените усилия на ЦЕНТЪР СИОНЕС, дарителите Александър Чакмаков, Лазар Мурджев и община Русе, както и във връзка със 110 годишнината от рождението на Елиас Канети, в неговия роден град официално бе открит негов паметник.
Сами разбирате, че като русенец и част от проекта „паметник Канети” не бих могъл да не съм горд и доволен от това събитие. Все пак 20 години след смъртта му, някой успя да направи паметник на Канети.
Има ли ЦЕНТЪР СИОНЕС други проекти реализирани в Русе и областта?
С удоволствие мога да заявя, че паметникът на Канети е четвъртият завършен от нас проект.
Преди няколко години бе направено дарение за възстановяване на църквата „Всях Светих” в нашия град. Градска легенда твърди, че след безсмисленото й разрушаване през 60-те години на миналия век над града тегне проклятие. Радвам се, че ние имаме принос за изграждането на новия храм.
През 2012 г в с. Пиргово (на 15 км от Русе) по наша инициатива и с активната намеса на Александър Чакмаков бе изградена спортна зала, отговаряща на всички световни стандарти за такъв тип съоръжения.
През следващата година, по молба на общността, в същото населено място бе подпомогнат ремонта на църквата, чиято постройка бе в окаяно положение.
Тук бих искал да отбележа, че тези проекти се реализират със съдействието на нашия меценат Титан-Златна Панега цимент.
В тази връзка ще цитирам с радост решението на ОС на ЦЕНТЪР СИОНЕС от 25март 2014 г., разпространено като прес-съобщение пред медиите в Русе: „Развитието на проектите в гр. Русе и активната позиция на организацията в града, както и предстоящите активни форуми с участието на Сдружението, а също така и развитието на бизнес проекти, чието реализиране е пряко свързано с членовете на Сдружението, предполага определянето на гр. Русе като перспективна зона за развитието на дейностите на ЦЕНТЪРА. За целта се създава Културно-информационен център (КИЦ) към ЦЕНТЪР СИОНЕС в гр. Русе.”
Регионален представител сте на ЦЕНТЪР СИОНЕС и управител на КИЦ в Русе. Какви са перспективите в тази област?
Първо, искам да отбележа, че благодарение на досегашната активност на ЦЕНТЪР СИОНЕС в гр. Русе ОС предостави за ползване от КИЦ една от най-емблематичните сгради в града- „Къщата с резбованите тавани”, паметник на културата. Смятаме, след реставрационните и ремонтни работи, да я превърнем в значим регионален културно-информационен център. Центърът ще функционира съвместно с община Русе за развитие на Дунавската културна стратегия. Усилено се работи в посока за изследване феномените на КИН, подпомагане на българската православна църква, за развитие на културния обмен между дунавските държави. Особено място ще се отделя на поддържане връзките с бесарабските българи през езика, културата и великата православна духовност.
Мястото, където е разположен КИЦ дава възможност чрез различни форми да се работи с младежите за утвърждаването у тях на национално самочувствие. Не на последно място тук може да се развива културен и индивидуален туризъм. Мога да кажа, че вече участвахме в няколко мероприятия като:
1. Изложба по случай деня на майсторите на народни и художествени занаяти.
2. Изложба в Историческия музей гр. Русе на тема „Страдание и спасение. Паметта за еврейските общности – гарант срещу омразата в обществото”.
3. Презентиране на проекта ни пред членовете на „Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти” (АБТТА)
Ще работите ли за идеята на КООСО и клуб Сигурност в Русе и по-точно какво се случва с предизвикателството „Брод за България”?
Смятам, че в града на баба Тонка и Стефан Караджа, дал началото на българския боен флот, където дълги години работи НС Неофит - патриарх български, идеите на „Брод за България” за единение на всички загрижени за съдбата на Отечеството ще намерят благоприятна почва за развитие.
Вече втора година се работи и за утвърждаване на КООСО в Русе като единствената алтернатива за обединение на българското офицерство за защита на националния и обществен интерес.
