В традиция се превърна всяка година на 4 януари ние, софиянци, да свеждаме глави в знак на дълбока признателност и благодарност към подвига на руските братя-освободители и българските опълченци, които в суровите зимни дни на 1877-1878 година, водени от ген. Йосиф Гурко, преминаха тежките пътеки на Стара планина, за да стигнат и освободят София. Думи на благодарност и признателност и към европейските консули – Леандър Леге – на Франция, Вито Позитано – на Италия, и Йозеф Валдхарт – на Австро-Унгария, които в онези паметни дни решително отказаха на Осман Нури паша да напуснат София и така предотвратиха опожаряването на града и унищожението на населението. Защото, в онази фаза на Руско-турската освободителна война, овладяването на София се оказва възлов момент, след който Освобождението на България се превръща във въпрос на седмици.
Днес, на 4 януари, ние, софиянци, изминаваме символния път от храма „Св. Неделя“ по улиците на столицата до монумента на Опълченеца, за да се поклоним пред паметника на генерал Гурко. За да сведем глави пред паметника на Цар Освободител – Александър ІІ. За да почетем паметника на Българския опълченец, който е категоричното свидетелство, че чрез своите доброволци, влеели се в руските войски, българският народ в Руско-турската война от 1877-1878 година сбъдна надеждите и мечтите си за свободно и независимо Отечество. И този факт издига на невиждани висоти геройството на опълченците, но и придава святост на пролятата кръв на хилядите руски войни, на себеотдаването и жертвоготовността на православния и славянски руски народ в името на свободата на православния и славянски български народ.
Припомням тези известни на всички ни обстоятелства, защото от 2017 година българското ни общество ще започне да се подготвя за отбелязването на едно велико национално събитие: през 2018 година се навършват 140 години от Освобождението на България.
Припомням тези събития, и защото настоящите политически опити да бъде изкривена историческата памет на българина, да се хвърлят в забрава вековете на робството, да се прекрои образователната програма, за да не съзнават бъдещите поколения своята национална идентичност, предварително са обречени на крах. Няма как да се изтрие историческата истина за онези българи, които запазиха вярата и българското си име, жертвайки живота си през вековете на робството. И които почитаме като емблематични български светии! Сред тях: Св. мъченик Георги Нови Софийски и Св. великомъченик Николай Нови Софийски.
Няма как да мислим за себе си като за българи без Историята на Паисий Хилендарски и без крупното дело на Софроний Врачански. А те именно писаха,че българите сме славяни и православни, че сме от един род с русите, които са нашите братя. Няма как да вървим напред и да имаме достойно настояще и бъдеще, ако не усещаме в жилите си порива и бунта на Раковски, на Левски, на Ботев. Няма как да се гордеем с величието на историята си, ако при всеки чуждестранен натиск услужливо зачеркваме заветите на великите ни възрожденци, стиховете на Петко Р. Славейков или Иван Вазов. И нека тези думи звучат като предупреждение винаги когато политиците ни са притискани от чуждестранни фондации, от чужди посланици да предприемат стъпки за противопоставяне на българския срещу руския народ. Когато за тридесет сребърника продават честта и наследствата на кръвта ни!
Те пренебрегват интереса на България да поддържа нормални, дружески, взаимоизгодни отношения със съвременна Русия в икономиката и духовната област, в областта на сигурността и външната политика. Надявам се, че през 2017 година ще настъпи възраждане на отношенията между България и Русия, а купените с жълти стотинки вредители на ползотворното сътрудничество между двете държави да претърпят позорно фиаско. Че в перспективите за подобряване на международния климат и на българския ни развой ще настъпи позитивен прелом. Че нашите политици никога повече няма да изпълняват първосигнално чужди поръчки. Че най-сетне ще осъзнаем докрай: членуването на България в ЕС и НАТО не противоречи на българо-руските връзки и сътрудничество! По-нататъшното противопоставяне на нашата държава на Руската федерация ще задълбочи всеобхватната криза в най-бедната страна на Европейския съюз. България не трябва никога повече да изпада в положението на сателит на Великите сили.
Пред паметника на българския възрожденец днес поставяме цветя! Ние, жителите на София, българските граждани винаги ще помним и ще пренасяме през вековете обичта и признателността на съвременниците към руските братя, към българските опълченци, към всички онези знайни и незнайни герои, които извоюваха свободата на родината.
Да ни е честита 139-тата годишнина от Освобождението на град София!
Поклон пред подвига на героите!
