Отдаден на невинни страсти
и разпилян във тази паплач Божия,
изгубих дарба от династии
да налагам свойта воля.
Отделих се надалче...
както куче,
/като ражда и умира/
експериментирах с чаша бира:
...............................................................................................
Дарих душата си на Дявола,
той трогна се.., и ми я върна –
с триста Ангела...
...............................................................................................
...И ето ме,
завърнал се отново –
с таз невинна свита нова,
орисан с дух на Казанова.
Дарен с красива непозната
с ореола на душата си богата,
на безгрешната Природа красотата...
Признах..................................................................:
Любовница ми е съдбата!
...............................................................................................
...Тя пее,
грижи се за мен и плува.
Не мрънка..., –
често и с мен ловува...
Търся я – изпълнен от незнания................................:
Златна е!
/когато имам три желания/
Черна е!
/в нощта с очите звездни/
Вярна е!
/във сенките вълшебни/
Благодатна е!
/когат ’ съм на пусия/
Щедра е!
/тъй, както знаем ние/...............................................
...............................................................................................
Пред вас е.., моля!!!
Невидима и чисто гола
Природа – непознатата жена,
която надари ме със Свобода...
...............................................................................................
Запознайте се със Моята „Съдба“.
*Стихотворението е публикувано в книгата „Виелица от надежди“ на Лазар Мурджев, издадена през 2010 г.
