ВРЕМЕ Е...

Ентусиасти начело с Тодор Йончев и няколко швейцарци създават в края на по-миналия (ХІХ) век Съюза на Българските Гимнастически Дружества „ЮНАК“ – 15 авг. 1898 г. Движението се разраства лавинообразно и може да се каже, че то е в основата на небивалия ентусиазъм в началото на ХХ век и по време на Балканските войни. Дейността на ЮНАК се разширява, броят на спортните клубове, на игрища и салони се множат, а регистрираните членове в края на 40-те години надхъврлят 150 хил. 

След 9.IX следват множество организационни промени, но важното е, че от обществено движение се преминава към организирано държавно управление и финансиране. Физическото възпитание, масовият спортът и обучението на спортни специалисти се издигат в приоритетна държавна политика. Резултатите за малка България в редица спортни дисциплини са зашеметяващи. На олимпиадата в Сеул България е 5-та в света по отличия.

След провокираните промени държавата абдикира и от възпитанието и от спорта. Резултатите са очевадни. Днес след олимпиадата в Пекин България вече е 43 в света и последна на Балканите. Тази година на олимпиадата в Рио вече сме 63-ти. Жалка истина!

Изходът е преди всичко в правилния анализ и поуките: 
- Да съчетаем доказалото се обществено начало на движението ЮНАК със задължителната държавна административна, законова и финансова подкрепа на възпитателните и спортни дейности сред младежта;
- Съчетаване на спортните и творчески интереси на подрастващите поколения с рутината, опита и желанието на всеки гражданин за обществена изява в обществото ни, в името на една жизнена, нравствена, икономически силна и просперираща България, което трябва да стане и националната ни идея;
- Сдружаване на всички подкрепящи горната кауза НПО, спортни и творчески съюзи, читалища, училища, университети, фирми, общински и държавни структури и отделни граждани, за координиране съвместната ни работа, при организационна, юридическа и финансова независимост на отделните участници в Сдружението.

Малко история
1878 юни в освободена България възникват първите гимнастически дружества, като форма за организиране и обучаване на младото население във военните порядки и умения. Организатори са съратниците на буйния Стамболов и руски офицери. В Княжество България тези формирования стават началото на земската войска, а в Източна Румелия тях ти разформироват или преминават в местната охранна милиция към губернатора Алеко Богориди.

1885 септ. /Съединението/ – бившите членове на гимнастическите дружества и милицията на Източна Румелия само за 2 дни създават няколко дружини в защита на Съединението. Ротата на поручик Стилиян Ковачев от 100 войни става 1200 и 1000 от тях за 37 часа стигат пеша до София, една трета са боси, наметнали одяла, в дъжд, сняг и кал, стиснали пушка и торба патрони ги натоварват по двама на кон и пристигат в Сливница. Такива са юнаците изгонили крал Милан от Пирот, забравил в щабната палатка и панталоните си.

13 май 1894 г. в София пристигат 10 Швейцарски учители по гимнастика, поканени по договор с министъра на образованието Д.Живков. Докато пристигнат на гара София, правителството на Стамболов е паднало, но те са разпределени по водещите педагогически училища из страната.

На 21 Януари 1895 г. в София Тодор Йончев и Шарл Шампо създават първото Българско гимнастическо дружество „Софийски ЮНАК“.

15 август 1898 г. – учредява се Съюзът на българските гимнастически дружества „ЮНАК“. Организатори са   Тодор Йончев, 4-ма швейцарски учители и представители на 17 дружества от страната.

1899 г. – условията за работа на организираните швейцарци са изключително тежки. Въпреки всичко кълновете на модерното физическо възпитание са посяти, но в България остават само 4-ма учители.

1904г. – по повод Третия юнашки събор в София е построено първото игрище „ЮНАК“.

1912 г. – в Царство България и Македония (турски вилает) дружествата „ЮНАК“ вече са десетки (само в Македония те са 40). Десетки хиляди са техните членове.

Октомври 1912 г. – десетки хиляди „юнаци” доброволци се вливат в Македоно-одринското опълчение (в 16-те дружини броят им достига до  17х) и още повече са юнаците в мобилизационните полкове.

23 октомри 1912 г. – Юнашкият легион (230) с командир Луи Айер потегля от София за фронта. Виж филма на студентския клуб „Българска история“.

1922 г. – Народното събрание взема решение за създаване на игрища и салони на всички съюзни дружества „ЮНАК“ из страната .

14 дек. 1922 г. – Константин Панайотов, министър на правосъдието (1905-1908) дарява многоетажна трикорпусна сграда в София на ул. „Добруджа“ 7-9 на СБГД.

14 юни 1924 г. – обновеното игрище „ЮНАК“ е открито за VІ Събор, с придадените земи, имотът на СБГД „ЮНАК” в София  достига 40 дка.

9 юни 1930 г. – положен е основният камък на паметника на загиналите „Юнаци – легионери 1912-18“. Решението за паметника е взето през 1927 г.

1940 г. – Съюзът отчита активи за повече от 24 млн. лева,16 салона, 46 игрища,12 духови музики и оркестри, библиотека, гимнастически инвентар.

1944 г. – двете англо-американските бомбардировки през януари (10-ти) разрушават игрището, паметника и част от сградата на ул. „Добруджа“,  всичко което Съюзът „ЮНАК“ има в София.

12 октомври 1944 г.– започват организационни преустройства на „ЮНАК“. Започват да се множат различни спортни съюзи, което е израз на нарасналата обществена активност и отношението към спорта.

24 юни 1945 г. – „ЮНАК“ се обединява със Спортната федерация, съюзите по тенис и шахмат – в Народен съюз за гимнастика и спорт (НСГС).

1945 г. – възстановено е игрище „ЮНАК“, продължава традицията годишно да се провеждат десетки състезания с хиляди участници. Полковник Цветан Радков (93 г.) е жив свидетел на тези бурни години на „ЮНАК“ и продължава да работи с децата – „юначета“ от 90-то училище в София.

Декември 1947 г. – създаден е Върховният комитет за физическа култура и спорт, обединяващ Народния съюз за спорт и техника, въздушен спорт, морски съюз и конен спорт в Организация за съдействие на отбраната (ОСО).

11 юни 1952 г. – дружество „ЮНАК“ се закрива и дейността му преминава от териториален на производствен принцип.

1951–1968 г. се развива ДОСО (Доброволната организация за съдействие на отбраната) с множество военно приложни дисциплини. В нейната дейност се съчетава спортната, състезателна и творческа дейност на младежта по нови за времето си интригуващи технически и научно ограмотяващи специалности. Възпитава се подрастващата техническа интелигенция в любов към спорта.

23 юли 1957– управлението на спортната дейност се реорганизира в Комитет за физическа култура и спорт към Министерски съвет. Държавата поема изцяло управлението и издръжката на дейността. Учредява се спортния комплекс „Готов за труд и отбрана“ (ГТО), на териториален и производствен принцип.

1958 г. – за по-малко от година се създават 500 юнашки чети в градове и села, на средношколска, работническа и селска младеж. В регионални състезания и спартакиади участват до 90 юнашки чети. Не може да не се спомене изтъкнатият юнашки деятел поручик оз Йосиф Буреш, член на „ЮНАК“ от ранна възраст до дълбока старост, подготвил правилници за устройство и работа на четите, а през 1958 г. ръководи и поредните главатарски курсове за ръководители:
- разгръща се профилираната спортна дейност, научно-изследователската работа, въвеждане на научните достижения, медицинския надзор над спорта и т.н.;
- управлението и държавното обгрижване на спорта преминават на качествено ново ниво. Българският спорт се устремява към световните и олимпийски върхове.

1968 г. – Комитетът е преобразуван в Комитет за младежта и спорта (КМС) с ранг на Министерство. Под различни наименования и с променлив статут тази структура съществува и днес като Министерство на младежта и спорта.

1968–1977 дейността ДОСО се предава на Комсомолската организация и в известна  степен се политизира.

1977 г. – ДОСО се възстановява като обществена финансирана от държавата структура и развива нови военно-приложни спортове. Закрива се на  30 Април 1992 г.
- Постепенно управлението на спорта акцентира предимно върху елитния спорт и резултатите в почти всички развити спортове са отлични, до настъпване на промените. В същото време обаче  физическото възпитание в училищата и масовия спорт постепенно и непрестанно се принизява.

26 март 1992 г. – в София се открива конференция за възстановяване на Съюза на българските гимнастически дружества „ЮНАК“ (СБГД „ЮНАК”) и развитие на дейността му в училищата.

1995 г. – възстановява се СБГД „ЮНАК“, със същия устав и председател европейският и световен призьор по гимнастика Никола Проданов, с клубове в начални училища.

16 август 2004 г. – Българската академия за наука и изкуства (БАНИ) регистрира Сдружение „Юношеска спортно-творческа организация Български юнак“.

5 април 2006 г. – Несебър, гимнастическият трибой „Юначе“ прераства в Национален детски олимпийски събор ”Юначе”. От тогава той става ежегодна проява на СБГД „ЮНАК“.

9 януари 2013 г. – проведе се събрание на Обществения съвет на Сдружение „Български юнак“ за развитие дейността на Сдружението с участието на Председателя на БАНИ акад. Григор Велев, Председателя на СБГД „ЮНАК“ Никола Проданов, представители и на други НПО, общественици.

14 януари 2015 г. – събрание на Инициативен комитет към ОС на С БЮ за организиране на Първия Национален събор за възстановяване  „Български юнак“, предлага се 1 ноември т.г.

3 декември 2015 г. – СГС регистрира Сдружение „Български юнак“  като юридическо лице за нестопанска дейност в обществена полза учредено от физически лица подкрепено от 5 ЮЛНЦ и две Министерства. Повече от 30 физически и юридически лица са подписали споразумения за  съвместна дейност и готовност за присъединяване към Сдружение „Български юнак“.

17 май 2016 г. – Денят на спорта, тържествен церемониал и концерт в зала Универсиада, под патронажа на вице президента г-жа Маргарита Попова, по повод учредяването на Сдружение „Български юнак“. Освещава се новото знаме и новия химн на СБЮ композиран от Кирил Икономов. С медала „Юнашка слава“ са наградени първите ни 12 олимпийски призьори и техните треньори. Деца от СБГД „ЮНАЧЕ“ – София, Свиленград, Шумен и Лясковец изпълниха юнашки композиции. Следваха хоровите и индивидуални изпълнения и участието на юнашкия танцов ансамбъл „Бисерче“ – Горна Баня. Подадени бяха и нови молби за членство в СБЮ.

1 юни 2016 г. – в лятното езиково училище в с. Милковци, общ. Елена, г-жа Виолета Чушкова (дъщеря на ломския главатар на „Юнак“ Чушков) спонсорира годишния събор на училищните клубове на СБГД  „ЮНАЧЕ“. 140 деца и ръководители съживиха юнашките традиции с игри и песни.

13 август 2016 г. – на празника на флота във Военноморски музей – Варна, СБЮ награди с медала „Юнашка слава“ членовете на „ЮНАК“ от 1936 г. - адмирал И. Добрев, д-р Т.Анастасов и двама членове на „Черноморски юнак“– Варна адм. В.Янакиев и змс Л. Михайлов.

1 септември 2016 г. – в София се представи книгата „Трите живота на Луи Айер“ с автори Зоя Апостолова, Марк Летау (Лозана) и Светослав Стефанов. СБЮ награди З.Апостолова за нейната многогодишна сърцата работа в името на юнашкото движение с „Юнашка слава”.

6 септември 2016 г. – В Пловдив юнашката чета към „Тракийското дружество“ под ръководството на ген.оз Нонка Матова участваха във вечерната тържествена проверка посветена на деня на „Съединението“. Те възстановиха една забравена традиция за участие на юнашки представителни части в тези тържествени церемониали, записано в Закона за Българската армия.

20 октомври 2016 г. – в Лом се чества 25 години на Българо-швейцарското дружество „Луи Айер“. СБЮ връчи на дружеството почетна грамота и пожела успешно възстановяване на „Дунавски юнак“ създадено преди 122 г. Постъпиха молби от първите трима ломски члена на СБЮ .

11 ноември 2016 – представителна група от СБЮ посети Зографския манастир в Света гора и освети устава, химна и символите на Сдружение „Български юнак“.

20 декември 2016 г. – 30 мин. предаване по Военен Телевизионен Канал –рубриката „Войнишки разкази“ – „Забравените юнаци“ – предаване за забравения и 73 г. невъзстановен войнишки паметник на „Юнак-Легионер 1912“ в София и Сдружение „Български юнак“. Участват Жанет Митева, Никола Проданов, Дочо Шипковенски. Предаването е в интернет архива на ВТК.

26 декември 2016 г. – на тържествения концерт по повод откриване на паметника на В. Левски в двора на Военна академия „Г. С. Раковски“, 20 юначета от СБГД 33 училище София с ръководител Е.Стефанова, изпълниха юнашки композиции със знамена.

Януари 2017 г. –  в 90 СОУ „Ген.Хосе де Сан Мартин“ – Люлин има 5 юнашки класа под ръководството на полк. оз Радков – СОСЗР Люлин. Тазгодишните 1а и 1б клас са новите 2 класа „Люлински юначета“ с учител Богдана Михайлова.

Какво е ЮНАК?
Това е българинът, който се стреми да бъде един от най-добрите в избрана от него област и е такъв. Често той е първенец и в повече области. Характеристиките за „добър“ в дадена област, винаги са позитивни за личността, според обществото, в макро или микро общественото пространство. Така юнакът от индивид става личност за пример и подражание. Обществото ни има нужда именно от такива личности – физически здрави, духовно силни, психически устойчиви, знаещи и можещи Българи.

Следователно „ЮНАК“ и „Български юнак“ стават парадигма за българина – начин на мислене, личностно развитие за подражание, за следване и ако това е действително един реално възвишен образ, макар и не постижим в неговата универсалност, защо да не се следва и издигне в национален образец (в култ)? Нека всяко българско юначе намери своята юнашка цел, своя кумир, своето амплоа. Дали ще е спортна дисциплина, пеене, компютърни умения, танци, дърворезба, туризъм, хоби… нека знае, че званието БЪЛГАРСКИ ЮНАК изисква да е нравствено и морално издигнат и да е физически здрав, психически устойчив, духовно силен, знаещ и можещ Българин – с главно Б. Това, да напомняме на всеки българин какво значи да си  Български Юнак и да помагаме при изграждането на неговата индивидуалност от ранно детство, за да стане  БЪЛГАРИН, е смисълът на движението – Сдружение „Български юнак“ (СБЮ).

Парадигмата ЮНАК търпи еволюция предизвикана от времето, предизвикана от развитието на индустриалното общество и преминаването му в ХХІ информационен век. Предизвиканият катастрофален преход на българското стопанство, превърна икономиката ни от развита и захранваща всички социални сфери, в една разорена и ограбвана икономика, неспособна да поддържа и минималните жизнени изисквания на българския народ, на българската държава, да не говорим за спорта. Това налага обновления, дори радикални, почерпили опит от изминалото столетие.

Има ли изход? Какъв е той? Една изпитана медицинска практика казва – „На тежкото възпаление – само нежно лекарство!“  И това за нашето общество и време е СБЮ.

Сдружение „Български юнак“      
Така се стига до идеята за Сдружение „Български юнак“ – неговата ориентация към индивидуалността и същевременно задружност в името на Родината, като допълнение и развитие на различните организационни форми, през които е минал „Юнак“ от 1895 година. Идея, поела предизвикателствата на времето, при спазване на Закона за физическото възпитание и спорта, поел в себе си и потребностите и изискванията на масовия и елитен спорт и идеите на олимпизма, но заедно с ангажираността на Държавата.

Член 3 алинея 3 от Закона дава законовото основание за създаването на СБЮ.
Чл.3 /3. осигуряване на демократичност и самоуправление при сдружаването на гражданите и избора на средства и начини за занимания с физически упражнения, спорт и туризъм;

Държавата осигури на всяко селище игрище и условия за масов спорт. Юнашките срещи и състезания се превърнаха в градски, районни, окръжни и национални състезания, Спартакиади и Олимпиади. А Юнашките курсове за главатари прераснаха днес в Национална Спортна Академия. 25 са Спортните училища, които са реалните наследници на физическото възпитание заложено от десетте Швейцарски учители преди 120 години. НСА  е призвана да създава управленският елит и кадри на С БЮ, заедно със спортните училища. Юнашките спортни клубове прераснаха и се обединиха във федерации. Създадоха се не една школи за елитен световен спорт (в гимнастиката, атлетиката, художествената гимнастика, шаха, борбата и др.), вписали България достойно в спортния елит на света.

В резултат само елитните гимнастици излъчиха повече от 100 треньори, внедряващи Българската гимнастическа школа по всички краища на света, същото е с тежкоатлетите и други спортове.

Това е българският уникален опит, който трябва да се използва и адаптира към новите социално-икономически условия.

За съжаление, днес в България, всеки сам може да оцени нивото на масовия спорт, за физическото, нравствено и патриотично възпитание на младежта. Много са структурите, които искат и работят за промяна на ситуацията. Поставяме въпроса: „Има ли място сдружаването ни, обединяване на усилията ни и координирането ни, след като имаме близки цели?“

Инж. Дочо Шипковенски – секретар на Сдружение „Български юнак“, секретар на Обществения съвет на СБЮ