В началото ще посоча, че научните изследвания, които хвърлят светлина върху избора на Апостола да избере при замонашването си името Игнатий, са ограничени. И този въпрос тепърва се нуждае от по-цялостно проучване. В настоящата си работа ще използвам посоченото в трудовете на доц. д-р Христо Темелски и проф. Иван Унджиев, както и ще се опитам да потърся връзка между описаните факти в Житието на светеца и биографията на Васил Левски. По-конкретно, какво отражение дава името Игнатий върху неговия живот.
Историята около замонашаването на Левски е добре известна. През 1852 г. е поверен на своя вуйчо – йеромонах хаджи Василий, който заема длъжността на таксидиот на Хилендарския светогорски манастир в Карлово. Именно при него става послушник. През тези шест години Васил усвоява църковния ред и манастирските правила.
Според разказа на проигумена на Рилския манастир йеромонах Кирил, двата рода – Кунчеви и Караиванови, стигат до конфликт. Майката, Гина Кунчева, иска синът й да се запопи, дори и невеста му избира. Но нейният брат, вуйчото на Васил, държи племенникът му да се закалугери и един ден, да го замести и да му е наследник.
По желание на йеромонах Кирил, двата рода – Кунчеви и Караиванови, се събират в Светогорския метох да решат бъдещето на Васил. Тъй като не достигат до споразумение, йеромонахът повиква послушника и лично го пита какво желае той – да се запопи или да се закалугери. Васил пожелава да се закалугери при условие, че още същата година вуйчо му го изпрати да учи в Русия. Йеромонах хаджи Василий, доволен от чутото, пред двата рода обещава на своя племенник обучение в Русия.
Още на следващия ден, 24 ноември 1858 г., всички роднини и приятели се събират в Сопотския мъжки манастир, където се извършва обреда по замонашването. Йеромонах Кирил е приемният отец на Васил в посвещаването му. Така Васил Кунчев приема духовното име на св.Игнатий.
Кое е по-необичайното в този ритуал?
Според църковните канони посветеното лице обикновено се кръщава с духовно име, което повтаря първата буква на светското му име. От друга страна, замонашващият се може да приеме името на своя духовен наставник. В случая с Левски - йеромонах Кирил. На трето място, съществува възможността, ако обредът се извършва на църковен празник, да се приеме името на светеца-патрон. Васил Левски приема монашеството на празника Св. Екатерина и е разбираемо, да се ориентира към име на мъж-светец.
Относно избора на Васил Левски за духовното име Игнатий съществуват различни хипотези, които могат да се използват като начало на изясняването на този въпрос. Етимологично, името Игнатий произхожда от латинската дума за огън, със значение – огнен. Това вероятно е причината народните вярвания да обвържат Игнатий (Игнат) с вярвянето, че това име предпазва човек от зли духове. Приема се също така, че името Игнатий означава непознат, незнаещ, нероден.
От изследователска гледна точка, професор Унджиев, например, счита, че Васил Кунчев избира за свой духовен кръстник йеромонах Кирил Рилски, за да зарадва своя вуйчо. Българският учен обаче не коментира, защо Левски не приема неговото духовното име.
Други изследователи приемат, че по време на пребиваването си в Стара Загора Васил Кунчев се запознава с житието на преподобниомъченик св. Игнатий Старозагорски и приема неговото име за бъдещия си духовен сан. Явно е, че в това житие, в изложението на биографичните факти се крият податки, които биха хвърлили допълнително светлина по интересуващата ни тема с духовното име на Апостола. Това налага по-конкретно проследяване на моменти от Житието на светеца.
Св. Игнатий Старозагорски е мъченик от 18 в. В българската възрожденска култура от 17-18 в., както е известно, неомъченичеството се превръща в образец за българина, който чрез православната си вяра осъзнава и националната си принадлежност – православният християнин е значим вече с отстояването и на българската си принадлежност.
В Житието на св. Игнатий, както е прието за този жанр, се разказва за раждането и първите години на светеца – със светско име Иван, който се отличава с ученолюбивост и преданост към българщината. След като усвоява славянското слово, Иван се отправя към Рилския манастир. Тук се намира вуйчо му, който носи също името Иван.
Светецът рано остава сирак – баща му е убит от турците. Интересен момент в това житие е, че бащата също е светец- мъченик. Следователно, оказва се, в българската култура на 18 в., по линия на неомъченичеството, се оформя двойка баща-син мъченици, които генетично предават един на друг завета: отстояването на православната вяра е равнозначно на българското име. Може да се предположи, че тази връзка баща-син мъченици е оказала въздействие върху Левски за избора на име, още повече и Васил по подобие на Игнатий, остава сирак и за него българското име и вярата са неотделими категории и имат свещен характер.
Друг важен момент от това житие е посочената връзка вуйчо-племенник, която също може да е повлияла върху избора на духовното име. Вуйчото на светеца - Иван Калпакчиев, от майстор калпакчия станал разбойник. След разкайването си той постъпил като послушник в Рилския манастир и там приел името Игнатий. Със свои средства изградил постницата и църквата „Св. апостол и евангелист Лука“, като украсил стените й с прекрасни стенописи. (Житие, 2015)
Св. Игнатий Старозагорски приема като духовно наследство извършеното от вуйчо му. Неслучайно, именно в Рилската обител той приема духовен сан и името Игнатий. Възможно е тази духовна връзка да е впечетлила Васил Кунчев – неговият вуйчо също има духовен сан. Заедно с това, би могло да се предположи, че и духовният наставник на Левски – Кирил Рилски, е подкрепил решението на младия монах да приеме името на светец, който е получил своя духовен сан в Рилската обител, към която той принадлежи.
И накрая, житието съвсем накратко разказва за мъченическия подвиг на св. Игнатий: Светецът е осъден на жестока смърт, защото като българин защитава правото си на свободно изповядване на вярата. В случая с Житието става въпрос и за първите прояви на националното самоосъзнаване – да си българин означава да си православен и различен от поробителя.
По пътя на аналогиите може да се обоснове и още една хипотеза: през Българското възраждане се оформя новият образ на закрилника на българския народ от своеволията на поробителя – хайдутина. С течение на времето, от първоначалното си значение на разбойник, хайдутинът се надарява с чертите на герой – смел, справедлив и безкомпромисен към враговете на българската вяра и българското достойнство. Народното въображение оформя тази представа за героя-хайдутин като образ на българин, готов на саможертва и бунт в името на свободното съществуване на съотечествениците си. Така, всеки акт на съпротива срещу поробителите, всеки акт в защита на българския народ се пречупва през тази народна представа за героя – мъченик, хайдутин, духовник, светска фигура. Във връзка с това може да се приеме, че Васил Кунчев, наричайки се в духовното си битие с името на св. Игнатий Старозагорски, приема и значенията на защитника на българската вяра и българското име. Още повече, в следващия етап от живота си, както показва неговата биография, Васил Левски ще развие другите значения на героично поведение – на хайдутина-защитник на българите, на революционера, готов за саможертва в името на свободата на отечеството си.
Това са накратко някои от възможните обяснения за духовното име на Левски. Но каквито и хипотези да бъдат обосновавани, е ясно едно: Васил Кунчев е цялостен образ – и светското начало, и духовното начало са във вътрешно сцепление и неделимост. А в това, вероятно, се състои и магията на неговия образ за поколенията българи.
