ВРЕМЕ Е...

 Книгата на генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов „В единението е силата на българското войнство“ е посветена на темата за обединението на неправителствени организации от сферата на отбраната и сигурността в единна, мощна и сплотена неправителствена структура.
 Такава организация на запасното войнство е съществувала в миналото и тя е била смятана за една от най-авторитетните организации на офицерите и сержантите, които вече не са на действителна военна служба. Тя е имала определени и ясни цели: да поддържа високия престиж на българския офицер; да съдейства за съхраняването на воинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка между запасните и действащите офицери от Българската армия. Изграждала се е на основата на железни принципи: свободно, доброволно и демократично сдружаване; професионална солидарност на всички офицери и сержанти от запаса и не на последно място - надпартийност и равноотдалеченост от партийните централи.
 Този опит от миналото е ценен наш капитал. Основателен в случая е въпросът - какво се случи през последните 10-15 години в запасното войнство и кои от посочените по-горе принципи бяха нарушени, за да настъпи така нареченото „роене“ на военно-патриотичните организации, които вече надминават цифрата 50? Отговор на голяма част от тези въпроси се съдържа в труда на генерал Стоименов. В него, на основата на анализа на състоянието на военно-патриотичните организации, се правят изводи за функционалната пригодност на действащия модел на организираност на запасното войнство и за множенето на военно-патриотичните съюзи. Разработени са политиката, Визията и Плана за действие за излизане от тази неестествена разпокъсаност и за обединение на военно-патриотичните съюзи и организации в единен и мощен съюз.
 Всички ние, и най-вече организациите на запасните, трябва да сме наясно с проблемите и причините за слабостите в собствената работа, ако искаме това обединение да се случи. Дължим отговор на своите членове защо през последните години се допусна появата на центробежни сили, които доведоха до създаването на нови организации на запасното войнство и едва чак след това може да се мисли за принципните положения, на чиято основа да се извърши обединяването. А цялостната технология на обединяването трябва да се обсъди и да се излезе с обща визия, ако не на всички, то поне на по-голямата част от организациите на запасните. За да се постигне всичко това, е целесъобразно на едно или повече заседания ръководствата на запасните организации да поставят на обсъждане възловите въпроси, каквито са: какво трябва да се случи със запасното войнство, ако това обединение стане; какво ще се случи, ако не стане; какво не трябва да се случи в запасното войнство, ако това обединение стане.
В книгата е поместена Визия за единение на запасното войнство и обединение на военно-родолюбивите организации, чието мото е промяна на статуквото. Промяната е безалтернативна. Авторът застъпва становището, че тази промяна трябва да протича по две взаимосвързани направления – единение на запасното войнство и обединение на военно-патриотичните организации. Обединяването на толкова много организации (или на по-голямата част от тях) е много трудна и отговорна задача и тя може да се изпълни, ако те са достатъчно „узрели“, а ръководствата им са променили своето мислене. И за всички без изключение е в сила поговорката – „Не се ли промениш - загиваш!“
 Проблемите в съюзната дейност, за които говори и авторът, винаги са възниквали от незнанието и несъгласието. Затова ръководствата на организациите назапасните трябва да проявят както по-голяма търпимост, така и по-голямо взаимно разбиране, за да се достигне до общата цел - създаването на работеща организация, която е крайно необходима и желана от всички. Казаното по-горе се потвърждава и от факта, че въпреки непрекъснатите „реформи“ в армията, които бяха сведени единствено и само до намаляване на личния състав и уволнението на много офицери и сержанти, броят на членовете на организациите на запасните не се увеличи. Свежо попълнение нямаше, а членската маса намаляваше. Никой не си направи труда да потърси отговор на въпроса защо напусналите армията офицери и сержанти не членуват в организациите на запасното войнство. В книгата си авторът сочи, че основните причини за тази тенденция опират до това, че военно-патриотичните организации не съумяват да изразяват и защитават специфичните интереси и потребности на своите членове и, че те не са действен фактор в държавата и обществото, чиято дума се чува и зачита от институциите.
 Проблемът за членството е тясно свързан с въпросите за обединяването на военно-патриотичните организации. Истината е една - няма нужда от обединяване, ако членската маса я няма.
 Радостно е, че новото ръководство на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), а и на редица други организации от сферата на сигурността и отбраната, разбраха тази необходимост и тръгнаха по пътя на диалога в името на обединяването. Трябва откровено и на равнопоставена основа да се дискутират всички идеи, варианти и модели за обединение на военно-патриотичните съюзи и организации. Хубаво е и това, че много от тези организации заявяват подкрепата си за тази идея. Остава само да се направят и следващите крачки, и то стъпка по стъпка, за да се стигне до преминаване от думи към дела.
 За да се постигнат желаните с обединението резултати, трябва да се променим и да излезем от тези дълбоки коловози, преди да затънем още повече. Неслучайно великият учен Айнщайн изказва следната мисъл: „Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати“.
 В книгата има свежи идеи и виждания по целия комплекс от задачи и дейности, свързани с единението на запасното войнство и с обединението на военно-патриотичните съюзи и организации. Поместените в нея материали представят автора като визи- онер в областта на обществената работа. Този труд може да бъде полезно четиво на всички колеги, които се занимават с проблемите на гражданското общество и са приели за своя кауза изграждането на силен и сплотен съюз на запасното войнство.
 Изводът е - за да се обединим, трябва да се променим!