„Ядрен синтез е сливането на две ядра с маса, по-ниска от тази на желязото, е съпроводено с отделянето на енергия, докато сливането на ядра, по-тежки от желязто, е свързано с поглъщането на енергия, обратно на противоположния процес – ядрен разпад.” /източник Уикипедия /Основната движеща сила на човека е енергията, предимно на човешкия дух. С енергията на интелекта си човечеството е постигнало и познанията, и приложението на ядрения разпад, но синтезът!, който би предоставил несравнимо по-голямо количество и качество енергия, все още е научна разработка. Макар и десетилетна. Недостижима за приложение.
Всяко малко и голямо общество си има своя ЦЕРН. Център за опити и надежди за придобиване на качество и количество енергия, която да движи, да движи света, духа, развитието, съвършенството, да носи БОГатството.
Митрополит Антоний ни подсказа – единението е възможно само през вярата. Може би вярата в това, че у човек всичко трябва да бъде прекрасно, както някога написа Чехов.
Единението стана модерност. Слава на Бога!
Осъзнаването на необходимостта от събиране на можещи атоми за постигане на мощен енергиен ресурс за намиране на посока и Брод за България взриви интелектуалната мисъл в многопосочни лъчи, с което и умножи шанса за светлина за бъдещето на страната ни.
Общественици, хора от науката, доказани професионалисти развиват идеите за единението на българите, провокират мисли, създават визии за България, разширяват кръга към/от възможните посоки за събиране на всеки, останал дълбоко в себе си родолюбец, копнеещ за онзи навярно възможен момент за милата ни Родина /а защо не и за човечеството/, който да предотврати бавното ни ежедневно умиране в капиталистическия пазарен хегемонизъм и да поведе към велико културно възраждане. Защото всички осъзнаваме, че в днешния свят на натрапване на изкуствен интелект и подтикване към мрежово управление ни води далеч от така категоричния и точен принцип на Кант, че към човек трябва да се подхожда като към цел, а не като към средство.
Хуманизмът е новата мода. И той е възможен в синтез, в единение на духа на човешкото търсене извън парадигмата на рационалните икономически зависимости от неестествения постоянен икономически и консумативен ръст, поръсен с пудра захар на отлитаща дълбоко в дебрите на неестетичното и неетично съвременно посягане към масовата халтура на глобалното потребителство.
Синтезът изисква маса по-ниска от тази на желязото. Така и единението изисква дух по-лек от съвременната проблематика и причинно-следственото опримчване с очевидните сили и дадености на деня. Дух с поглед отвъд хоризонта на себичното, практичното, възможното и правилното, с прозрение за вътрешната благородна и творческа сила на човека, която е единствената сигурна сигурност, и лична и обществена, и общочовешка.
Древен мъдрец ми подсказва в съзнанието, че реките се стичат към океана, защото е по-нисък. …а за нашите човешки представи – необхватен и непознат.
