ВРЕМЕ Е...aqmn->name

БРОД 20/20 за списание Сигурност
Мъдри слова за ценностите

БРОД 20/20 за списание Сигурност

03 Март 2020

Носи ни времето в поредната /обиколка/ разходка около Слънцето... Планетите безупречно и безпрекословно в космическа принадлежност и в най-пълна тишина изпълняват „новия” 2020 кръговрат...
...България е болна от омраза. Утешават я, че някъде има бяла лястовица.. Но тя не вярва в чудеса...

... Единственото сигурно нещо в България е сп. „Сигурност”

2020!!!

10 години списание „СИГУРНОСТ“ / малко след НАТО/ - „кретаме“ безкрили /без самолети/  из невъзможното наоколо, за по- добро и смислено настояще...и в духовната мизерия на дните ни всяка Бъдни вечер си пожелаваме бялата лястовица и Вярата, че „...септември ще бъде май и човешкият живот ще бъде един безконечен възход...- нагоре, нагоре...“

20/20 е парола и настоящото обръщение, отправяйки го към себе си, приемаме като предизвикателство и мъдър призив от/към колегията на списанието за нивото на целите и ценностите , които е нужно да направляват нашите усилия и да крепят силен духът ни, а челата изправени. Нека успеем да достигнем с делата си и до всички вас, нашите читатели и съмишленици, да докоснем истините и те да станат наша обща цел и хармония на бъдещата национална симфония за Родината ни.

Поетесата Магдалена Абаджиева поиска от дядо Коледа за България разумни хора, които да се вглеждат във вътрешните си светове повече, отколкото в телата си и портфейлите си. На хората пожела да чуват повече думи, които да лекуват...и истини, които да заменят многото изричани лъжи, че всичко е прекрасно и розово. На народът пожела да прозре истината, че страда от духовна бедност, от липса на водачи и воля за по-добър и смислен живот, в което състояние се пропуква неговото единство[1].

За всички нас отново идва Новата година.
Пак е време за равносметка, и време за надежди.
Какво си отива от нас?
По- добрата част ли, или по- лошата?
Чака ли ни занапред нещо по- добро?
Или ще продължават да ни лъжат онези бездуховници, които мислят само за портфейлите и суетата си?!
Дали скоро хората ще решат да си подарят онова, за което истински мечтаят, но за което не смеят да пишат нито на Добрия Старец нито в списание Сигурност..?!
Ако не, как тогава да се надяваме да спрем да страдаме, поотделно и колективно-  от духовната бедност, от липсата на водачи?
Как ще очакваме да открием у себе си или да се сдобием с воля за по-добър и смислен живот? И как, ако не сами, ще се изправим и тръгнем напред и нагоре, както поетите ни пожелават ?!
Минахме през християнските празници с фоерверки, кулинарен разврат и конформизъм, лидерите на опосканата ни държавица слизат от мерцедесите и палят свещи,  а цитираната дама е категорична: „не виждам нищо общо между християнството и политиците”!!!
Интелектуалец разголва душата си в „Ценното време на зрелостта”:

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея, отколкото съм живял досега. Имам повече минало, отколкото бъдеще. Чувствам се като момчето получило купа с бонбони, което отначало яде лакомо, но когато забелязва, че му остават само няколко,  почнало да ги цени и им се наслаждава бавно.
Нямам време да се занимавам с посредственост.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори. Безполезно е да обсъждам живота на онези, които не са част от моя.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които са незрели.
Не мога да понасям хората, борещи се за власт.
Както онези, които не обсъждат съдържанието, а само етикетите.
Времето ми е оскъдно.

Искам същност!
Душата ми бърза...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са самодоволни и самонадеяни от триумфите си, изпълнени с чувството за собствената си важност. Искам да съм с такива, които не бягат от отговорности, които защитават човешкото достойнство и избират да са на страната на истината и честността.

Важно е само това, какво прави живота ни ценен.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Бързам да живея със силата, която само зрелостта носи.
Целта ми е да стигна до края доволен.
В мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото, така или иначе и вие ще стигнете до края”
[2]...

Някой наскоро ни нарече БРОД за бедстващи Будители, вероятно, защото„...у нас нормалните считат за луди“.., а „народът чака някой Луд да наругае Господарите. Да се  посмее тихо и тайно в кухнята. Да проследи и по телевизията как Агите бесят Лудия на касапницата... И да благодари ничком за Сигурността...[3]

Е, Луди ли сме днес, братя просветители ...?!   Няколко дни след началото на 2020 или... 30  години по-късно...

И посягаме към друг мъдрец за просветление.
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. Разбира, че да е в нечие легло не означава любов, целувките не са договори, а подаръците не са обещания. Тогава човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи; научава да гради своите пътища днес, защото утрешните са несигурни, а бъдещите пропадат. Научава, че ако е прекалена и топлината от слънцето изгаря. Сади своя собствена градина вместо да чака някой да му донесе цветя. Тогава разбира, че може да издържи, че е силен, че има стойност, макар да знае, че всеки ден се учи.

След време разбираш:

  • че да бъдеш с някой само за това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало;
  • че само, който те приема с недостатъците ти без да иска да те променя, може да те дари с щастие;
  • че истинските приятели се броят на пръсти, за които, ако не се бориш, се оказваш заобиколен от фалшиви приятелства;
  • че думи казани на прощаване могат да наранят за цял живот и си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения умножени.

Разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
Уверяваш се, че макар да си щастлив с тези до теб, безкрайно ти липсват онези, които до вчера са били до рамото ти. 

А животът е тук и сега!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време...[4]"

Всъщност, в тази кротка и ненатрапвана мъдрост се откриват вечните, истински ценности....И нека бием тази камбана на истината...с нова енергия, с ново национално самочувствие за морал и отговорност...с друг мироглед. „Целият свят е една мечта, а мечтите си остават мечти”, беше онази велика мисъл на испанския драматург Кардерон де ла Барка, която вдъхновяваше революциите в Куба и Латинска Америка и дари човешкия дух със светлина.

Носи ни времето в поредната /обиколка/ разходка около Слънцето... Планетите безупречно и безпрекословно в космическа принадлежност и в най-пълна тишина изпълняват „новия” 2020 кръговрат...
... Ние, хората – ... шумни, напрегнати, весели, тъжни и объркани... консумирахме поредната порция празници с емоциите на човешките си същности, загледани с вяра, надежди и тъга в така непредсказуемия, нелогичен и объркан свят на живота ни...
Устремени във възможното „нататък”, посягайки към бъдещето с мислите си за добри дни, ние търсим взаимност... Онзи естествен баланс на разбиране.., каузата на съзаклятието, заверата на онова духовно общуване, което кове устои за нашето единение... и го превръща в мироглед.
Вдъхновени от тези нагласи, надделявайки над конформизма си, натрапените предразсъдъци и деградацията на отговорността, нека заложим нашата принадлежност в тези Устои! И заедно, като вдъхновители на ново пробуждане, да превъзмогнем този труден път и да превъплътим 2020-та обиколка на Земята около Слънцето в БРОД на нормалността  и благоденствието .

„..България е болна от омраза. Утешават я, че някъде има бяла лястовица.. Но тя не вярва в чудеса...”, болезнено и точно стреля проф. Валери Стефанов, а ехото мобилизира и амбицира колегията на списание „Сигурност” упорито, последователно, с хъс и интелект да утвърждава изданието като зона за каузи и идеи, като суверенна територия на национално отговорен мироглед.

А посланик Любомир Шопов заявява убедено на поредния дискусионен форум :
„... Единственото сигурно нещо в България е сп. „Сигурност”!!!

С признателност и благодарност към творческия състав, авторите и читателите на сп. Сигурност и пожелание за благоденствие през 2020 г.

Списание СИГУРНОСТ


1| Поетесата и езиковед Магдалена Абаджиева: Трудно е да намерим прилика между християнството и политиците ни, инт. Бучков, Кр., https://frognews.bg/novini/news188616.html, 23.12.2019
2| Марио де Андраде: Ценното време на зрелостта, https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/1654-mario-de-andrade-cennoto-vreme-na-zrelostta (Бразилски поет, писател, есеист и изследовател на културата.)
3| Валери Стефанов: Професор по литература /списание Сигурност „Брод за бедстващи будители/ https://www.brodbg.com
4| Хорхе Луис Борхес: С времето човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря... , https://www.gnezdoto.net/mydrost/1479-jorge-luis-borges-chovek-pomydriava-prekaleno-kysno-tochno-kogato-veche-niama-vreme// Аржентинският писател, есеист и поет, той е един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.  Роден в Буенос Айрес през 1899 г.  Умира в Женева през 1986 г.

на горе