Не искам да мисля, че чувството
често разваля статуквото
на дните – в безгрешен порядък
от краткия земен отрязък:
Животът ни –
Магия от полюси вечни,
привлечени плюсове с минуси,
магнитни импулси – притеглящи,
формули за нашата заедност.
В тази математика сложени
за цвят и в мъничко физика,
във вселенски схеми наложени
в кръговрати от пролет и зима…
…Мисли ли някой, че чувствата,
щъркелите и звездите,
децата, морето и старците,
майките и бащите
са нещо извън статуквото
на полюси и вселени,
че някой Бог е донесъл
и слънчевата Ни… система.?!
Ето, че днес се замислих,
че ми тежи на душата,
за децата, за верността, за Любимата,
за Родината и за Съдбата.
С повишено прозрение ставам,
а сетивата ми слисани –
че всичките чувства в кревата
дори със Музи орисани,
са просто наука и химия
прогрес на функции, клетки,
а болката – точно до рамото
е липса на калций…
…и сметки……………
Сметките – тези за парното..,
звънни телефонът – подскачаш..,
по телевизията – Избори..,
пощи, компютър… – откачаш!
…И ето, глобално обречени
на тази безсмисленост днешна
философски дори да погледнем
… с нашите разуми скверни:
Знайте, прашинки вселенски –
от вятъра земен понесени..,
от някакви полюси приземени,
красиви и плодни от есени…
Ние сме Атомче весело,
частица Природно усилие,
статукво на химия и Слънце,
биология на някакво зрънце…
Градивност от Вечност…… Незримост,
на нашата Природа………… Любимост……….
октомври 2011
