Да говориш за лов, Приятелю е сложна работа...
Дори да си един от тях, тези избранници на съдбата, там в утрото, когато пойнтера съвсем е полудял по пътя на птиците.
Всъщност, мислил ли си Друже, поне веднъж, помислил ли си за пътя на птиците?
Разбрал ли си защо откриваме ловния сезон /този възторг/ точно през Август и задавал ли си въпроси на себе си за тази „паплач” божия по нашите земи – пъдпъдъци, гургулици, дърдавци, бекаси, гривеци...
Често, при тяхната липса в някое ловно поле и при отсътсвие на слука при откриването се замисляме...„къде са тази година..”, а въпросът- „защо ги няма при нас” рядко ни вълнува. А богатата слука ни опиянява с разбора на успехите, пропуските, сладкия мохабет и доволство от великолепието на ловната трапеза... Ако я няма слуката, пишман–колегите мързеливо проспиват изгреви и залези - предназначени за тях и.., изпълняват точно изискванията на своите „нежни” половинки в кухнята /а и не само там/.
Изпускайки новото утро, те никога няма да разберат, че до 25ти август са започнали процесите в природата, подчинени на състоянието и разположението на планетите и логичните климатични промени, които ще накарат една голяма част от птичия /над 1800вида/ свят да се групират, да променят местата на постоянно пребиваване и да се подготвят за трудния път на съдбата през Via Pontica, през кръговрата на живота си.
Знаете ли, че този процес на подготовка и прегрупиране, е както една от причините за откриване Ловния сезон през Август, така също и основна причина да не проспивате утрото, защото за минути или за час, ситуацията, даденостите и слуката ви могат да се променят на 180 градуса.
Упоритостта, търпението и знанието ще ви накарат да познаете живота, да разбирате Природата за да станете част от нея... Тогава ще ви надари със слуката и успеха. Тогава ще обикнеш това наоколо, птиците, изгрева и ще уважаваш истински Съдбата – ще станеш Ловец.
И ще знаеш, че когато нощта стигне деня /след 22ри септември/, всички те ще полетят нататък с всичките си неволи, цялото си съвършенство и ще ни оставят тъгата и надеждата за нова пролет и ново начало с тяхното завръщане /22ри март/.
...Колко пъти си успял да се изправиш.., да повярваш в живота си..?!
А ти, Приятелю, като истински ловец дълго ще си спомняш, ще разказваш на деца и внуци, ще споделяш с ближни и любими онази утрин, с изгрева, когато...
...И хилядите тежки пъдпъдъци пристигнали тази нощ тук, на твоя кър – при теб и само ти /неспящ, знаещ, надяващ се, очакващ/ новото утро, пълно със свободата на изгрева и магията на всичко това наоколо, богато, красиво, благодатно, велико и наше
Слуката на съдбата и златната рибка в приказно единство те връхлитат и те даряват... Даряват те с успех, с бързина, с тъга и с мъдрост...
И там накъде ще виждаш винаги и ще разказваш, как изкачайки пред кучето със „счупено” крило един голям пъдпъдък подскача към краката на ловеца, отскача нататък към съседния слог, отскача отчаяно пред освирепелия поглед на пойнтера, току под отворената му да го погълне уста...
Как упорито и майсторски отведе преследвачите си „нататък” и чрез саможертвата, опита си, майчиния си инстинкт, малката красива птица отдалечи ловеца и кучето от мястото, където повече от десет малки пъдпъдъчета припряно излетяха в различните спасителни посоки. Далеч от майка си, но живи и готови за дългия и труден път на живота си... през океани, бури, слънце и жадуваното завръщане тук... за да бъдат, за да станат майки, бащи и да продължат...
Да продължат този разказ, който без тях нямаше да го има, Ловецо...
Трудно се говорят истини за лова..., Приятелю!
Но...ти знаеш............................................................
Другите нека проспят това вълшебно утро и дано найлоновото им компютърно ежедневие да ги направи щастливи!
